Р Е Ш Е Н И Е

                                                                

гр.София, 17.12.2021г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І г.о., 8- ми състав, в открито заседание на осемнадесети ноември, през две хиляди и двадесет и първа година, в състав :

 

                                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:  СТЕФАН  КЮРКЧИЕВ

 

при участието на секретаря Цветелина Добрева,

като изслуша докладваното от съдията  гр.д. № 9603 по описа за 2017г., за  да се произнесе взе предвид следното:

Съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 240, ал. 4 от ЗЗД.

Ищцовото дружество „Е.М.“ АД твърди, че на 27.07.2012г. на адрес гр. София, ул. *****предоставило в заем на ответника Л.И.Т. сумата от 50 000 лева. Според допълнителните уточнения, които са направени от ищеца в уточнителна молба от 10.08.2018г., сумата била предоставена по молба на заемателя Т., за да му послужи за погасяване на задължение за правни разноски. Сумата била предадена в брой от служителите на дружеството: М.В. и М.Б., а за да се докаже факта на предоставяне и получаване на сумата, в момента на предаването и получаването й бил нарочно съставен разходен касов ордер от 27.07.2012г. Ответникът лично удостоверил факта получаването на процесната сума, подписвайки разходния касов ордер, в който посочил получената сума цифром и словом. При сключването на договора не бил изрично уговорен срок за връщане на сумата на кредитора, но в разумен срок до предявяване на иска - предоставената в заем сума не била върната на кредитора. При така изложените твърдения ищцовото дружество претендира за осъждане на ответника, да изпълни договорното си задължение, като върне заетата парична сумав размер на 50 000 лева, заедно със законната лихва върху нея, считано от деня на предявяването на иска на 28.07.2017г., до деня на окончателното изплащане.                   С оглед очаквания благоприятен изход от съдебния процес, ищецът претендира за осъждане на ответника, да му заплати и направените съдебни разноски.

Ответникът Л.И.Т. оспорва иска по основание.                                  В становището си пред съда, той категорично отрича да е възникнало твърдяното в исковата молба облигационно правоотношение между него и ищеца, отричайки изрично и правоотношение, което да е било породено от договор за паричен заем. Оспорва да е получил сумата от 50 000 лева и при това - оспорва удостоверителната сила на документа – разходен касов ордер – в частта относно авторството на подписа и истинността на изявлението „получих сумата“ /цит./. Поддържа тезата, че ищецът не сочи физическото лице, което от името на дружеството било лицето, което е подписало разходния касов ордер за „Броил сумата“ от името на ищеца „Е.М.“ АД. Оспорва твърдението, че е подписал разходен касов ордер със съдържанието, на датата и за сумата, които са посочени в представения по делото документ. Оспорва автентичността на подписа от негово име върху съдържанието на документа. При условията на евентуалност, ако се установи, че подписът му е автентичен – ответникът поддържа тезата, че документът е с невярно съдържание, бил е антидатиран и съдържащ добавки в съдържанието, нанесени след подписването му. Поддържа тезата, че не е сключвал договор за заем, и че никога не е получавал сумата от 50 000лева от лице действащо от името на ищцовото дружество и подписало представения касов ордер. Сочи, че в периода от 01.12.2013г. до 11.11.2015г. е бил в трудово правоотношение с ищеца, като заемал длъжността „Ръководител на Отдел „Продажби“ и по този повод разполагал с общо пълномощно да управлява дружествените работи. В периода в който извършвал тази дейност, била установена практика, на ответника да бъдат предоставяни за подпис празни бланки от касови ордери, върху които той се подписвал и по- късно останалата част от съдържанието им било допълвано според конкретната необходимост, като били посочвани най- често суми за изплащане на общи  командировъчни разходи на служители на дружеството. Според становището на ответника, било много вероятно, представеният от името на ищеца документ да е в действителност един от посочените, подписани на празна бланка разходни касови ордери, който да е бил съставен за целите на предявения в рамките на процеса иск. Моли за отхвърляне на иска и претендира да му бъдат присъдени направените съдебни разноски.

Съдът, като прецени доводите и възраженията на страните, взети предвид съобразно събраните по делото доказателства, на основание чл. 235, ал.3 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Като доказателство по делото, в заверен от страната препис и по- късно                  в оригинал, е представен и приет документ, създаден по типова бланка, озаглавен  - „Разходен касов ордер“. Посоченият в документа издател е „Е.М.“ АД, липсва обозначение за номер, с посочена дата на издаване със саморъчно написан текст „27.07.2012г.“, и указание „Да се брои на…“ саморъчно написат текст: „Любо Т.“ сумата от саморъчно написан текст „50 000“ и словом саморъчно написан текст „петдесет хил. лв“ и посочване на ЕГН /данни/, лична карта /данни/и саморъчно поставени подписи срещу обозначенията в бланката „получих сумата“ и  „броил сумата“. При поискване с изрично указание на основание чл. 183 от ГПК - ищецът е представил оригинала от документа, за целите на графичното изследване на авторството на документа и подписа. Съдържанието и подписът върху документа, за получател на сумата са оспорени от ответника и по повод на това оспорване са събрани доказателства, които ще бъдат обсъдени в мотивите на настоящото решение.

Приетото като доказателство Удостоверение с рег. № 120/18.01.2019г. на нотариус Л.Л.с рег. № 44 в НК и с район на действие СРС установява, че в архива на нотариус Р.Д., вписан с рег. № 274 в НК се намира запис за извършено нотариално удостоверяване на подписа на упълномощителя Х.Е.Я., в качеството му на изпълнителен директор на „Е.М.“ АД за упълномощено лице Л.И.Т. и за следните правни и фактически действия, относими към предмета на упълномощаването: Да представлява дружеството, като извършва от името и за сметка на дружеството правни и фактически действия, пред трети физически и юридически лица.. да води преговори за сключване на договори.. както и да сключва същите при условия, цени и параметри, каквито намери за добре. Упълномощеният е овластен също и да изпълнява, от името и за сметка на дружеството, задълженията на дружеството по упоменатите в пълномощното сключени договори.

То доказателство по делото са приобщени счетоводни книжа, отразяващи извършените и публично оповестени счетоводни операции на „Е.М.“ АД за периода на 2021г., чието съдържание не се обсъжда подробно в мотивите на настоящото решение, доколкото съдържа специализирана информация, чиито анализ е възложен и е предмет на обсъждане от допуснатите от съда специализирани съдебно- счетоводни експертизи.

Заключението на оспорената от ответника специализирана съдебно- счетоводна експертиза, което е изготвено от вещо лице П.К., мотивира следните експертни изводи, относно подлежащите на установяване /правнозначими/ факти:

Ø  Във връзка с разходен касов ордер от дата 27.07.2012г.  в оборотната ведомост на задбалансовите записвания е взета дата 27.07.2012г. за следната счетоводна операция: „Други условни активи“, анал. Л.Т. = 50 000 лева, а в Хронологична ведомост задбалансови активи  и справка типови операции е отразен счетоводен запис: „Кореспондираща сметка за условни пасиви =50 000 лева“

Ø  От формална страна, счетоводството на „Е.М.“ АД е водено редовно, при спазване на основните счетоводни принципи. При това обаче, в Търговския регистър по партидата на дружеството не се намира Годишен финансов отчет на „Е.М.“ АД  за периода на 2012г.

Ø  Вещото лице счита, че обективно не може да бъде даден еднозначен отговор на въпроса, как се отчитат счетоводно сумите на каса в счетоводната документация на дружеството, тъй като всяко търговско дружество има собствена политика в тази насока. В дадените в открито съдебно заседание пояснения, конкретният разходен касов ордер е осчетоводен в задбалансова сметка 984 в дебит и в задбалансова сметка 999 в кредит. В балансовите сметки на дружеството няма счетоводно отразяване на записа.

Заключението на оспорената от ответника специализирана съдебно- графическа експертиза, което е изготвено от вещо лице И.И., мотивира следните експертни изводи, относно подлежащите на установяване /правнозначими/ факти:

Ø  Подписът в графа „получих сумата“ в съдържанието на разходния касов ордер, който е обект на експертизата е положен от Л.И.Т..

Ø  Ръкописният текст /букви и цифри/, с изключение на израза „Е.М.“ АД, е изпълнен графично от Л.И.Т.

В дадените пред съда показания, свидетелят М.Л.Б. заявява следните факти: Свидетелят познава ответника. До 2014г. той работил в „Е.М.“АД, а прилбизително по същото време, ответникът също работил в дружеството. Свидетелят фактически изпълнявал задълженията на шофьор на собственика на фирмата. Свидетелят не бил свидетел на случаи, при които собственика на фирмата и Л.Т. подписват документи, предават си парични суми и други подобни неща. Офисът на дружеството бил на ул.                           „*****. Свидетелят е получавал авансово суми,  въз основа на разходен касов ордер, като този аванс е част от моята заплата. Авансът бил изплащан от М.В., счетоводител на фирмата. Свидетелят не знаел, дали счетоводителят М.В. е давал пари на някого от директорите на фирмата. Предавал съм писма и документи от собственика на фирмата на трети лица, но на ответника свидетелят няма спомен да е предавал книжа или пари.

В дадените пред съда показания, свидетелят М.Й.В. заявява следните факти: Свидетелят работи като главен счетоводител при ищеца от 2009г. и до деня на провеждане на разпита и знаел, че  делото се води за даване на пари на заем. Свидетелят познавал ответника,който започнал да работи по договор в дружеството през 2013г. и според неговата оценка – към момента на провеждане на разпита бил в добри отношения с него. Имало случаи в миналото, в които Л.Т. получавал парични суми от дружеството „Е.М.“ АД и тези случаи били от 2013г. Сумите му били давани за текущи разходи и след това, той се е отчитал. Това били принципно суми за командировъчни разходи, разходи свързани с офиса на дружеството или всякакви други разходи, свързани със стопанската дейност на дружеството. За получаваните суми били издавани две типа документи – разходен касов ордер и отчет. При получаване на сумата се имало практика да се издава РКО и после върху този РКО се давал отчетът. Върху РКО били полагани подписи – лицето, което получавало сумата и което давало сумата се подписвали лично.                                     В конкретният случай, според свидетеля е имало касов ордер, но той бил попълнен от получателя и подписан от него. Попълнена била първо сумата върху документа,  после документът бил подписан и след това - свидетелят бил допълнил записа с данните в документа. Свидетелят не помнел, дали и кога е изготвен документът, нито кога ответникът е подписал документа, а при това, свидетелят допуска че е възможно подписът да е бил положен по-късно. Служебните аванси, обичайно били предоставяни в по- малки по размер суми, 200-300-400 лева, а размерът им е в зависимост от прогнозата за самите разходи. Свидетелят имал ясен спомен, че Т. не е получавал аванси и не е раздавал заплати. Отчитането, със средства на дружеството, ставало само при свидетеля, който водел касата на дружеството. Всеки, който е взел пари от дружеството, се отчитал лично при свидетеля В., понеже била установена практика -отчитането да става на някакъв период от време, както и по повод на отделна сума, в зависимост от конкретния случай. Съдържанието на РКО по принцип било попълвано от онзи, който води касата, а по това време в касата нямало друг служител, освен В. и затова той считал, че лично е попълвал съдържанието на процесния РКО. Размерът на сумата, която можело да бъде предоставена в аванс, определял онзи, който давал разрешението за плащане на сумата. Ако сумата била сравнително малка, било допустимо самият В. да прецени, но за плащане на по-големи суми - разрешение давал изпълнителният директор на дружеството. Само В. и изпълнителния директор на дружеството, фактически разрешавали предоставянето на суми – плащане в брой от касата на дружеството, по повод разходи свързани с дейността. Предоставянето на заеми могло да се осъществи само по разпореждане на изпълнителния директор. Дружеството имало практика да дава заеми на трети лица, макар и по изключение. Имало е случаи на предоставяне на заеми между фирми, но сумите били превеждани по банков път. Свидетелят е виждал договори за заем, но не бил в състояние да си спомни всички случаи, в които е виждал такива документи, нито колко безлихвени заеми са били отпускани от дружеството. Според свидетеля, имало е случай, в които дружеството отпускало заеми на физически лица за суми, които не са големи.

В дадените пред съда показания, свидетелят К.И.Г. заявява следните факти: Свидетелят познавал ответника Т. от шест- седем години преди разпита му пред настоящия съд. С „Е.М.“ АД свидетелят не е бил в правоотношение, но работил за дружеството „АВВ Електрифициране“, която била на същия собственик, намирала се в една сграда и така свидетелят помагал в развитието на фирма „Е.М.“. Собственик на двете фирми бил Б.Л.. Такива средства, с цел за работата, като аванси за командировки, за покупки, за  собственика или за съпругата му, за самата сграда, за обзавеждането, служителите получавали и после отчитали, като тези плащания били отчитани като „служебни аванси“ и „отчети“. Л.Т. бил поставен от собственика на „Е.М.“ АД, да управлява вътрешния пазар, а в това качество – ответникът ръководел операциите на вътрешния пазар. Отчетите на служителите били одобрявани с подпис на Л.Т., били извършвани с негово знание, а той бил длъжен да провери, за да се отчетат парите. М.В. бил главен счетоводител на фирма „Е.М.“АД и в това качество – той бил давал аванси с РКО. Обичайно РКО били попълвани от самия В., но също и други счетоводители можело да попълват ордери. На касата на дружеството, в брой били били изплащани освен служебни аванси, също и комисионни възнаграждения. Свидетелят не е чувал и не знае дружеството „Е.М.“ АД да е давало заеми на свои служители, защото такава практика по принцип нямало.  

В дадените пред съда показания, свидетелят С.Г.Г. заявява следните факти: Свидетелят познавал ответника Т.. Свидетелят бил изпълнителен директор на „Е.М.“ АД до края на 2013г. По същото това време, Т. работел за дружеството, като намирал клиенти за предприятието и в последствие станал търговски директор и бил пряко подчинен на свидетеля. Със сигурност Л.Т. бил вземал парични средства от касата на дружеството, тъй като това беше обичайна практика, свързана с командировки от дружеството. Когато от касата на дружеството били получени суми, те били предавани лично от главния счетоводител В. и нямало как свидетелят да присъства на фактическо предаване на сумата. Служебните аванси във фирмата имали два прага: до 500 лева и до 1000 лева Случвало се в практиката - дружеството да дава заеми, на познати, на приближени и на такива лица, с които дружеството активно работи – това били физически и юридически лица. Решенията за отпускане на заеми са били вземани от свидетеля или от борда на директорите. Когато сумата била по-голяма - решението за отпускане на заема било подлагано на обсъждане в борда на директорите, но не били водени протоколи по този повод. Свидетелят помнел, че през 2012-2013г. било взето решение за предоставяне на сума в заем на ответника, докато той още не работел за „Е.М.“АД. Заемът не бил обезпечен.  Решението било продиктувано от надеждата, ответникът да привлече клиенти. Свидетелят лично разпоредил на главния счетоводител, да предостави сумата, но срещу „ разписан документ“, при фактическо предоставяне на парите. Свидетелят обаче не знаел как точно е изглеждал документа, въз основа на който е даден заема. Свидетелят не знае за лимит на паричните суми, които дружеството може да държи на каса, в брой, но предполага, че касовата наличност не превишава 20 000 -30 000 лева. Преди 2013 г. свидетелят не е имал делови отношения с Т.. На добра воля, преди 2013г. Т. насочвал към „Е.М.“ АД клиенти за сключване на договори за доставка на електрическа енергия. Свидетелят не е знаел каква е била целта по предназначение на дадения заем – защото Т. просто дошъл и пожелал да му бъде предоставен заем, а дружеството се съгласило и предоставило сумата на заема.

Заключението на приетата повторна специализирана съдебно- счетоводна експертиза, което е изготвено от вещо лице Ю.Х., мотивира следните експертни изводи, относно подлежащите на установяване /правнозначими/ факти:

Ø  В счетоводството на ищеца „Е.М.“ АД се води вземане на дружеството от ответника Л.Т., за сумата от 50 000 лева. Това вземане е заведено в задбалансова сметка, като „условен актив“, но в съдъроанието на хронологичната оборотна ведомост „501 - Каса в левове“ за периода на 2021г., процесният РКО от 27.07.2012г. не е заведен.

Ø  По отношение реквизитите на процесния РКО от 27.07.2012г. вещото лице счита, че следва да се направи извод, че не е оформен редовно: Липсвал номер на първичния счетоводен документ - номерът би следвало да е пореден и да се присвои при завеждане в Касовата книга, в деня на издаването му. Не били посочени имената на съставителя на РКО и целта, за която е издаден, респ. не била конкретизирана стопанската операция, за която този документ е бил издаден. Ето защо, от счетоводна гледна точка, няма реквизити, мотивиращи обоснованост на стопанската операция.

Ø  В актива, раздел „В“ – условни активи, като част от баланса на дружеството „Е.М.“ АД към 31.12.2012г. - няма посочени условни активи. Самото съдържание на термина „условен актив“ отразява възможен актив, който е възникнал в резултат от минали събития и чието съществуване може да се потвърди  от настъпването на несигурни събития, които не могат да бъдат напълно контролирани от предприятието. Задбалансовите сметки, по които счетоводно са заведени условните активи участват в съставянето на счетоводния баланс.

Ø  В Търговския регистър, по партидата на дружеството, не се намира Годишен финансов отчет на „Е.М.“ АД  за периода на 2012г.

Заключението на оспорената от ответника специализирана повторна съдебно- графическа експертиза, което е изготвено от вещи лица Г.М., Л.Г. и Д.В. мотивира следните експертни изводи, относно подлежащите на установяване /правнозначими/ факти:

Ø  Подписът в графа „получих сумата“ в съдържанието на разходния касов ордер, който е обект на експертизата е положен от Л.И.Т..

Ø  Ръкописният текст /букви и цифри/, не е изпълнен графично от Л.И.Т.. При това е обективно невъзможно да се отговори на въпроса, дали рекописните части от текста са изпълнени от едно или от различни лица, тъй като различните части са изпълнени с три различни по нюанс и физико- оптични свойства химикална паста.

Ø  При специализирано изследване на документа, може да бъда направен обоснован извод, че в съдържанието на процесния РКО първо е положен подписа в графа: „получил сумата“ и след това е изписан ръкописният цифров текст за идентифициращи признаци на документ за самоличност;  В графа: „броил сумата“ на процесния РКО обаче, първо е изписан ръкописният текст, относим към идентификация на личната карта и след това е положен подписа.

            При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

По предявения иск с правно основание чл. 240, ал.4 от ЗЗД;

Претенцията на ищеца се основава на твърдението за породилото се правно действие на договор за паричен заем, който се твърди да бил сключен между ищеца и ответника.

Обстоятелството, че ответникът изрично оспори иска не изключва процесуален принцип за доказателствена тежест, която за положителните юридически факти тежи върху ищеца, залегнал в разпоредбата на чл.154, ал.1 във вр. с чл. 153 от ГПК. Тази разпоредба вменява задължение именно на ищеца - да докаже фактите, на които основава твърденията си за възникването и съществуването на спорното право в неговия патримониум.

За да разреши повдигнатия правен спор, съдът е длъжен преди всичко да изследва правната същност на договора, за който се твърди да е породил субективното материално право на вземане, на който ищецът основава правата си.

Правната теория и съдебната практика единодушно възприемат, че по своята правна същност, договорът за паричен заем е едностранен и реален договор, а от друга страна се характеризира като също и като каузална сделка, определена като такава от едно типизиращо правоотношението основание (кауза). Именно в тази насока пък, договорът за заем се отличава от договора за кредит, който е търговска сделка, която може да се осъществява само от търговци по правно организацияннота си форма, които притежават специален лиценз.

Договорът за заем е реален, понеже се счита сключен с факта на предоставянето на дадената в заем парична сума: от страна на заемодателя – на заемателя.

Писмената форма на договора не е предпоставка за действителност на самото правоотношение, а е предназначена да улеснява доказването, особено като се има предвид установените от чл. 164, ал.1, т.3 на ГПК ограничения за използване на свидетелски показания. Тук е уместно да се отбележи, че въведените в тази насока нормативни изисквания бяха спазени и от настоящия състав на съда, първо при преценка за допускане и после- при обсъждане на събраните доказателства.

Договорът за заем е едностранен, именно поради това, че се сключва със самото предоставяне на дадената в заем парична сума - от заемодателя и така между страните се поражда единствено едностранното задължение на заемателя за връщане на получената в заем сума и възнаградителна лихва, но само ако е уговорена такава.

Договорът за заем без съмнение е каузална сделка, защото се сключва именно с оглед наличието на конкретна кауза - намерението на заемодателя да даде и съгласието на заемателя да получи в заем конкретна парична сума, която по- късно да върне, без лихва, ако не е изрично уговорена. Ето защо, сам по себе си, фактът, че едно лице е предоставило, а друго лице е получило от първото лице определена парична сума фактически в брой, не може да обоснове необходимия категоричен извод за естеството на основанието (causae), на което е осъществено предаването и получаването на тази сума, нито да индивидуализира типа на възникналото или съществуващото правоотношение между споменатите две лица. Тук е уместно да се отбележи, че предмет на установената от чл. 26, ал.2, изр. второ ЗЗД оборима презумпция е наличието на основание на договора (causae), но не и за естеството на това основание, което може да бъде твърде различно /напр. да се дари, да се предостави в заем, да се плати дълг и др./

Внимателният анализ на събраните в хода на съдебното дирене писмени и допустимите гласни доказателствени средства, не мотивира необходимия за основателността на иска извод за възникване на спорното материално право - да бъде върната получена в заем сума от ответника на ищеца.

Това е така, доколкото ищецът никак не успя да докаже надлежно, преди всичко спорният факт на сключване на договор за паричен заем, между него и ответника. В контескта на посочените по- горе особености на договора за заем като реален договор, ищецът следваше да установи с главно и пълно доказване, че негов служител действително е предал – в брой паричната сума от 50 000 лева, срещу поето насрещно задължение от получателя на сумата - за връщане на сумата (credendi causae). Споменатият главен факт остана недоказан, доколкото не бяха ангажирани убедителни доказателства и за факта на предаване/ получаване на парична сума от 50 000 лева. Този факт, според настоящия състав на съда остава твърде съмнителен, като се отчита преди всичко ненадлежното осчетоводяване на заем, като счетоводна операция в сметката за касова наличност „501“ от страна на ищеца търговското дружество „Е.М.“ АД.

В качеството на търговец, това дружество е длъжно да води редовно счетоводство и установената посредством заключенията на двете съдебно- счетоводни експертизи липса на редовни счетоводни записвания, съответстващи на установените в Закона за счетоводството общи счетоводни принципи, поставя под съмнение факта, че сумата е предадена и приета в брой, както ищеца твърди.                       В това отношение, съдът кредитира преимуществено експертното заключение на вещо лице Ю.Б.Х., което е значително по- обосновано от заключението на първоначалната съдебно- счетоводна експертиза. Показанията на свидетеля С.Г.Г., относно размера на обичайната касова наличност в дружеството, през периода на 2012г., когато се твърди да е предоставена в брой процесната сума, също подкрепя косвено експертните изводи на вещо лице Х. и създава изместно съмнение за фактическото предаване на такава значителна по размер сума от 50 000 лева, от свидетеля М.В. -на ответника.        

Ако клаузите на договора за заем биха били обективирани в приет като доказателство документ, който да може да бъде представен като доказателство пред съда - то този документ (вероятно) би бил доказателство за правнозначимия факт на предаването на парична сума - тъй като - вероятно би могъл да послужи не само за доказване на обстоятелства чл. 164, ал.1, т.3 на ГПК, относно основанието на което се твърди да е била предадена сумата, но и като разписка. Такова писмено доказателство обаче, нито беше представено пред съда, нито изобщо се твърди да съществува.

Представения от ищеца документ, който е озаглавен „Разходен касов ордер“ от 27.07.2012г. не може да бъде кредитиран като доказателствено средство, тъй като изводите на тричленната съдебно- грефическа експертиза категорично опровергаха доказателствената му сила на частен документ. Кредитирайки експертните изводи, настоящият състав на съда приема, че този документ не би могъл да докаже нито едно от правно релевантните обстоятелства, освен само за това, че подписът в него е бил изпълнен от ответника.

Датата на подписване на документа, размера на сумата, която се твърди да е била предоставена и основанието за представяне на (някаква) парична сума, останаха недоказани. Именно недоказването на фактическо предоставяне на парична сума в размер на 50 000 лева, с основание – договор за заем с уговорка сумата да бъде върната, опровергава надлежната материална легитимация на ищеца като заемодател и в това отношение – като кредитор на ответника.  

Всички споменати по- горе изводи мотивират и крайния извод, за неоснователност на предявения иск, който следва да бъде отхвърлен изцяло, като недоказан.

            По отношение на разноските:

            Като се има предвид изхода на правния спор, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, ищецът би следвало да бъде осъден да заплати на ответника действително направените от него съдебни разноски, вкл. за процесуално представителство.

Декларираните в списъка по чл. 80 от ГПК разноски възлизат на сумата от 4990 лева, включително и за процесуално представителство от един адвокат.

Така мотивиран, съдът

Р Е Ш И  :

 

            ОТХВЪРЛЯ предявения от „Е.М.“ АД с ЕИК *****и седалище-***, срещу Л.И.Т. с ЕГН ********** и адрес ***, иск с правно основание чл. 240, ал. 4 от ЗЗД – за сумата от 50 000 лева, произтичаща от договор за паричен заем от 27.07.2012г. заедно със законната лихва върху тази сума, считано от подаването на исковата молба на 28.07.2012г. до окончателното плащане.

 

ОСЪЖДА „Е.М.“ АД с ЕИК *****и седалище-***, да заплати на Л.И.Т. с ЕГН ********** и адрес ***, на основание чл. 78, ал.3 от ГПК – сумата от 4990 лева, представляваща съдебни разноски, направени в процеса пред Софийски градски съд.

               

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба на заинтересованата страна, пред Апелативен съд София, в двуседмичен срок от връчване на препис от него.

                                                                       

СЪДИЯ: