Решение по дело №21/2021 на Административен съд - Видин

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВИДИН

РЕШЕНИЕ № 69

гр. Видин, 14.07.2021г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Видин,

първи административен състав

в публично заседание на

петнадесети юни

през две хиляди двадесет и първа година в състав:

Председател:

Антония Генадиева

при секретаря

Катерина Борисова

и в присъствието

на прокурора

като разгледа докладваното

от съдия

Антония Генадиева

Административно дело №

21

по описа за

2021

година

и за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл.156 и сл. от ДОПК.

Делото е образувано по жалба на „Агроройз“ ЕООД, гр.Видин срещу РА № Р-04000520001340 – 091 – 001/ 29.09.2020г. на органите по приходите при ТД на НАП – Велико Търново, в частта, с която е потвърден с Решение № 195/18.12.2020г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Велико Търново при ЦУ на НАП. С потвърдения ревизионен акт на жалбоподателите е отказано право на приспадане на данъчен кредит общо в размер на 9 273 лева и са начислени лихви по ЗДДС в размер на 785,13 лева за данъчен период м.10.2019г. и лихва в размер на 1 020,11 лева за данъчен период м.09.2018г.

В жалбата се развиват съображения, че ревизионният акт, в потвърдената си част, е постановен в нарушение на процесуалния и материалните закони. Според жалбоподателя неправилно е прието от данъчните органи, че доставката на пшеница по фактура от м.09.2018г. е укрита и данни за нея не са били налични в счетоводството на получателя. Посочва, че при извършената на дружеството ревизия не е установено недобросъвестно поведение от тяхна страна, както и че дружеството, от което е закупена пшеницата е осчетоводило въпросната фактура, в периода, в който е следвало да го направи. Заявяват, че в случая е допусната счетоводна грешка, която е коригирана за счетоводни цели по реда на приложимите счетоводни стандарти, поради което и задължаването на дружеството от страна на данъчните органи да плати ДДС по издаден протокол от 10.10.2019г., е незаконосъобразно.

Твърди се, че неправилно е отказано право на приспадане на данъчен кредит по посочените по – горе съображения.

Въведено е искане до съда, да отмени Ревизионен акт /РА/, в обжалваната му част.

В съдебно заседание жалбата се поддържа от процесуалния представител на оспорващия. Претендират се направените по делото разноски.

Ответната страна - Директора на Дирекция ОДОП - Велико Търново при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител, в с.з. и в депозирани писмени бележки, изразява становище за неоснователност на жалбата и моли съда да я отхвърли. Въз основа на данните в приложените в преписката писмени доказателства органите по приходите правилно и точно са установили, както и след извършване на насрещни проверки на доставчиците на ревизираното лице, че следва да се приеме, че са налице данни за укрита доставка, поради което и не са налице основанията за приспадане на данъчен кредит. Посочват също така и че по силата на чл.72,ал.1 от ЗДДС правото на приспадане на данъчен кредит се упражнява в определен срок, който не е спазен от дружеството.

В горния смисъл правилни са изводите на органите по приходите, че не са налице основания за приспадане на данъчен кредит.

Изразява се становище за неоснователност на подадената жалба. Молят съда да не я уважава. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

По делото е назначена и съдебно – счетоводна експертиза.

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е подадена в срок пред местно и родово компетентен съд срещу акт, който подлежи на обжалване по съдебен ред и от лице с констатиран правен интерес, поради което е процесуално допустима.

След като разгледа оплакванията, изложени в жалбата, доказателствата по делото, становищата на страните и в рамките на задължителната проверка по чл.160 от ДОПК, според която съдът преценява законосъобразността и обосноваността на ревизионния акт, като проверява дали е издаден от компетентен орган, в съответната форма и спазени ли са процесуалните и материалноправните разпоредби по издаването му, приема за установено от фактическа страна следното:

Предмет на разглеждане по спор за законосъобразност в настоящото съдебно производство e РА № Р-04000520001340 – 091 – 001/ 29.09.2020г. на органите по приходите при ТД на НАП – Велико Търново, в частта му, в която е потвърден с Решение № 195/18.12.2020г. на Директора на Дирекция ОДОП – Велико Търново при ЦУ на НАП. С него на жалбоподателите „Агрорайз“ ЕООД, гр.Видин е отказано право на приспадане на данъчен кредит общо в размер на 9 273,00 лева и са начислени лихви по ЗДДС в размер на 785,13 лева за данъчен период м. 10.2019г. и лихва в размер на 1 020,11 лева за данъчния период – м.09.2018г.

Преценявайки фактическите обстоятелства, релевантни за правния спор, съдът констатира, че ревизионното производство е образувано със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р-04000520001340 – 020 - 001/09.03.2020г. издадена от Венета Тонова Димитрова - началник сектор при ТД на НАП – гр. Велико Търново, която е изменена със Заповед за изменение на ЗВР № Р -04000520001340 – 020 – 002/ 23.06.2020г./л.89 - 94/, с обхват задължения за корпоративен данък за периода от 01.01.2017г. – 31.12.2018г., данък върху дивидентите и ликвидационните дялове на местни и чуждестранни физически лица за периода от 01.07.2017г. – 30.09.2017г. и данък върху добавената стойност за периода от 01.07.2017г. до 30.11.2019г. Определен е краен срок за приключване на ревизията в срок до 21.08.2020г., както и е постановено съставянето на ревизионен доклад в срок до 14 дни след определения за завършване срок. Заповедта е връчена на ревизираното лице на 24.06.2020г., електронно.

В хода на настоящото ревизионно производство са приобщени множество доказателства, извършени са насрещни проверки за установяване на фактите и определяне на задълженията.

След приключване на ревизията на основание чл.117 от ДОПК е съставен Ревизионен доклад № Р – 04000520001340 – 092 – 001/ 28.08.2020г. /л.62 – л.83 от делото/. Срещу така изготвения РД е депозирано възражение от страна на жалбоподателя с вх.№ ИТ – 00 – 875/ 15.09.2020г., в което освен другите възражения е посочено и такова по ЗДДС във връзка с доставката на пшеница по фактура от 17.09.2018г., като се твърди, че същата не е укрита, както и че в случая става въпрос за доставка по чл.163а от ЗДДС, който е особен режим на облагане, като този данък не се плаща по фактурата и не се внася в бюджета.

Въз основа на него и на основание чл.119,ал.2 от ДОПК е издаден оспореният в настоящото производство РА.

От страна на „Агрорайз“ ЕООД е предприето обжалване по административен ред, в хода на което с Решение № 195/18.12.2020г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр.Велико Търново при ЦУ на НАП, РА е потвърден относно непризнатото право на данъчен кредит по Протокол по чл.117 от ЗДДС с № 26/ 10.10.2019г., съставен във връзка с извършена доставка по чл.163а от ЗДДС по фактура № **********/ 17.09.20218г. и начислените лихви за просрочието му в размер на 785,13 лева, както и предвид начисляването на ДДС по доставката по описаната по – горе фактура след законоустановения срок е определена и лихва за просрочието на дължимия ДДС за периода от 15.10.2018г. до 14.11.2019г. в размер на 1020,11 лева.

Всички цитирани актове са издадени от надлежно упълномощени органи по приходите, видно от приложените по делото упълномощителни заповеди, включително и представената Заповед № 6 / 03.01.2017г. на директора на ТД на НАП – Велико Търново, с която са определени поименно органите по приходи, които да издават заповеди за възлагане на ревизии съгласно чл.112 от ДОПК, като в т. 9 от същата е посочена Венета Димитрова.

Извършените процесуални действия и събраните доказателства са допустими по ДОПК и са осъществени по реда, предвиден в кодекса. Спазени са основните принципи на ДОПК. Ревизионният доклад и ревизионният акт са издадени в сроковете по чл.117,ал.1 и чл.119,ал.2 от ДОПК и от компетентните органи по смисъла на чл.118,ал.2 от ДОПК /в приложимата редакция/ във връзка с чл.7,ал.1,т.4 от ЗНАП в кръга на определените им правомощия по чл.119,ал.2 от ДОПК, определящ материалната компетентност на лицата, които следва да издават ревизионния акт, и предвиждащ, че той се издава от органа, възложил ревизията /определен за това с акт на директора на компетентната териториална дирекция/ и ръководителя на ревизията /определен със заповедта за възлагане на ревизия/. Изложеното налага извод, че в хода на ревизионното производство не са допуснати съществени нарушения на административно -производствените правила, които да обосновават незаконосъобразност на оспорения ревизионен акт само на това основание.

Следва да се констатира също така, че от приобщените по делото доказателства се установява, че ЗВР, ЗИЗВР, РД и РА са надлежно подписани с валидни електронни подписи, положени в съответствие със Закона за електронния документ и електронния подпис към момента на подписването на електронния документ. Всъщност в тази част жалбоподателят не е развил съображения в жалбата си и така изложените установявания не са спорни по делото.

Фактите по делото установяват проявлението на основанието, в частта по ЗДДС относно отказа за приспадане на данъчен кредит и свързаните с това начисления на лихви.

След извършените насрещни проверки на дружествата, с които ревизираното лице е имало облигационни отношения, е потвърдено наличието и на твърдяното основание за отказ на основание чл.72,ал.1 от ЗДДС.

Въз основа на горното съдът приема, че ревизионният акт е издаден от материално компетентен орган в надлежната писмена форма, при липса на допуснато нарушение на административно производствените правила при извършване на ревизията. В хода на ревизията са извършени съответните проверки, в това число и в информационните масиви на НАП, изискана е информация от други държавни органи, събрана е информация от трети лица, като всички доказателства са събрани и приобщени по надлежния процесуален ред.

Направените с ревизионния акт установявания, кореспондират изцяло с възложените предметни и времеви предели на ревизията. Формално РА отговаря изцяло на изискванията на чл.120,ал.1 от ДОПК, определящ задължителните елементи от съдържанието му. Съгласно чл.120,ал.2 от ДОПК ревизионният доклад е приложен, като неразделна част от РА.

В хода на ревизията е установено, че жалбоподателят е местно юридическо лице, регистрирано в Търговския регистър на Агенцията по вписванията на 09.03.2005г., със седалище и адрес на управление гр. Видин, ж.к.“Георги Бенковски“, бл.10, вх.“б“,ап.13, който е и адресът за кореспонденция на дружеството. През ревизирания период дружеството упражнява дейност, в качеството му на земеделски производител в землищата на гр.Брегово, където дружеството обработва наети и арендувани земеделски земи.

По време на ревизията е установено, че на лицето са извършвани други ревизии, както следва : по ЗКПО за периода от 01.01.2012г. – 31.12.2016г. и по ЗДДС за периода от 01.01.2012г. до 30.06.2017г. Направен е анализ на имущественото състояние на дружеството, на краткотрайните и дълготрайните активи и др.

Ревизираното дружество е регистрирано по ЗДДС, считано от 11.08.2006г., която регистрация е направена по избор, независимо от облагаемия оборот.

Всички съставени в хода на ревизионното производство ЗВР са връчени на данъчнозадълженото лице по електронен път, за което свидетелстват приложените към ревизионната преписка удостоверения за извършено връчване по електронен път. По този въпрос между страните по делото също липсва спор. В производството пред съда са представени доказателства от ответника, от които се установява, че ЗВР, РД, РА са подписани с електронен подпис от лица, които към момента на подписването им са притежавали валидни квалифицирани електронни подписи.

Предвид горното съдът приема, че не са налице процесуални нарушения при възлагане на ревизионното производство. Ревизионният доклад е съставен от ревизиращите органи по приходите в законово установения срок.

Ревизионният акт е издаден от органа, възложил ревизията и определения от него ръководител на ревизията в съответствие с разпоредбата на чл.119,ал.2 от ДОПК.

От фактическа страна съдът намира за установено следното:

I. По ЗДДС

В хода на ревизията, на основание чл.72,ал.1 от ЗДДС на „Агрорайз“ ЕООД е отказано правото на приспадане на данъчен кредит по Протокол № 26 / 10.10.2019г., издаден за доставка по реда на чл.163а от ДДС по фактура № ********** / 19.09.2018г., издадена от "Роско 02" ЕООД и отразен в дневника за продажби и покупки за данъчен период 01.10.2019г. – 31.10.2019г. и в размер на 9 273 лева.

Според разпоредбата на чл.72,ал.1 от ЗДДС регистрираното по ЗДДС лице може да упражни правото си на приспадане на данъчен кредит за данъчния период, през който е възникнало това право, или в един от следващите 12 данъчни периода.

За да откаже правото на данъчен кредит на това основание, приходната администрация се е мотивирала с това, че доставката по цитираната по – горе фактура е укрита и данни за нея не са налични в счетоводството на получателя, от една страна, а от друга – протоколът по чл.117 от ЗДДС с № 26 / 10.10.2019г. е съставен 13 месеца след настъпване на изискуемостта на данъка по доставката.

Не е спорно по делото, че ревизираното дружество е извършило покупка на пшеница от „Роско 02“ ЕООД по фактура № ********** / 19.09.2018г. на стойност 46 365 лева. Посочената данъчна основа е 46 365 лева и ДДС 0,00 лева, като основание за неначисляване на ДДС, в качеството си на доставчик е посочено основанието на чл.163а,ал.2 от ЗДДС.

Като получател на доставката ревизираното дружество не е издало протокол по чл.117,ал.2 от ЗДДС, с който да си самоначисли ДДС по сделката в 15 – дневния законов срок. Това обстоятелство също не се оспорва по делото.

Видно от доказателствата по делото е, че това е станало с описания по – горе Протокол № 26 / 10.10.2019г., който е отразен в дневника за продажби и покупки за данъчен период от 01.10.2019г. – 31.10.2019г. с данъчна основа 46 365 лева и ДДС в размер на 9 273 лева.

Обстоятелството във връзка с неначисляването на ДДС по фактура с № ********** / 19.09.2018г. и неиздаването на протокол по чл.117,ал.2 от ЗДДС е констатирано при извършването на насрещна проверка във връзка с друго производство, което е завършило с ПИНП № 04000519183336 – 141 – 001 / 25.11.2019г. / л.186/. Във връзка с искането на данъчните органи за представяне на документи от 29.10.2019г. / л.189 – 190/ са представени такива от управителя на „Агрорайз“ ЕООД, като е депозирано и възражение вх. № 14519/01.11.2019г. от него /л.191/, в което се обясняват фактите във връзка с доставката на пшеница, договорните му отношения с „Балджиеви 91“ ООД и с „Роско 02“ ЕООД, както и фактът, че както той така и в счетоводството са забравили за фактурата, поради което тя не е включена в счетоводните регистри в момента на изготвянето ѝ, не е декларирана и в регистрите по ЗДДС, като не са извършвани и никакви други счетоводни записвания във връзка с нея. Това е посочено и като причина за издаването на протокол по чл.117,ал.2 от ЗДДС на 10.10.2019г., съответно отразяването ѝ в дневника за продажби и покупки за данъчния период 01.01.2019г. – 31.10.2019г. Тези обстоятелства също не се оспорват по делото.

По време на ревизията е констатирано и че след връчването на покана по чл.103 от ДОПК за корекции на данните в данъчен период 01.09.2018г. – 30.09.2018г., която е връчена на 22.01.2020г. и след изтичането на 14 – дневния срок, дружеството не е подало коригираща справка – декларация по ЗДДС за продажбите за данъчен период м.09.2018г. с начислен ДДС в размер на 9 273 лева по фактура № ********** / 19.09.2018г., издадена от „Роско 01“ ЕООД.

Не е спорно също по делото, че доставката е осъществена, както и че въпросната пшеница е реално закупена от “Роско 02“ ЕООД, респ. предадена на „Агрорайз“ ЕООД, които впоследствие са продали същата пшеница на „Балджиеви 91“ ООД във връзка със сключени с тях договори от 15.03.2018г. /л.203/ и от 27.02.2018г. /л.206/. Не е спорно също така и че „Балджиеви 91“ ООД са отразили сделката счетоводно, но в документите, с които те са закупили въпросната пшеница от една страна е описано цялото количество пшеница, а не само частта от нея, с която е допълнено количеството на пшеницата по договорите и което количество не е достигало на „Агроройз“ ЕООД, чийто първоначален продавач е „Роско 02“ ЕООД, а от друга според документите „Агроройз“ ЕООД е продало на „Балджиеви 91“ ООД пшеница, собствено производство. Последното затруднява счетоводното проследяване на сделките, дори и да се приеме, че „Балджиеви 91“ ООД са отразили в счетоводството си надлежно всичко във връзка с тази сделка.

Видно и от представените по делото аналитични регистри за периода от 01.09.2019г. до 30.11.2019г. по сметка 611 – 1 не се вижда сумата от 46 365 лева. За да достигнат до тези изводи, ревизиращите са извършили насрещни проверки на всички, описани по – горе дружества, анализирали са събраните при извършените насрещни проверки документи и писмени обяснения, както и изпратените в отговор на отправени ИПДПОЗЛ и ИПДПОТЛ такива.

Обстоятелствата във връзка с това, че тази сума не се вижда в аналитичния регистър се потвърждава и от заключението на вещото лице, което съдът възприема като обективно и компетентно изготвено. Според вещото лице дружеството е следвало да начисли тази доставка с протокол в дневника за продажби и съответно покупката в дневника за покупки и правото да ползва данъчен кредит за покупка, тогава двете цифри на ДДС – то са еднакви и резултатът е „нула“. Като трябва да са налице кумулативно начислено ДДС и ползване, с право на приспадане на покупки.

Всички посочени обстоятелства обосновават извода, че събраните доказателства макар и да доказват реалното извършване на доставката, то е налице укрита доставка и данни за нея не са налични в счетоводството на получателя. Последното е аргумент да се приеме, че законосъобразно с оспорения РА е отказано признаване на претендираното право на данъчен кредит.

Доказателства за обратното не се ангажираха от страна на жалбоподателя, комуто в случая бе доказателствената тежест, с оглед общото правило на чл.154,ал.1 от ГПК, приложим във връзка с нормата на § 2 от ДР ДОПК да установи надлежното осчетоводяване на доставките и то в законовите срокове, като проявени юридически факти, от който черпи за себе си спорното в процеса право. Поради това и следва да се приеме, че спорното право на данъчен кредит по фактурата, правилно следва да бъде отказано.

Крайният извод, който се налага е, че ревизионният акт в тази му част, като правилен и законосъобразен ще следва да бъде оставен в сила, а жалбата срещу него – отхвърлена, като неоснователна и недоказана.

При така установеното от фактическа страна, съдът формира следните правни изводи:

Съдът вече посочи, че не са констатирани нарушения на процесуалните правила, но във връзка с обсъждане на събраните доказателства по делото, то следва да се подчертае, че не се констатират нарушения и на процесуалните правила при присъединяване на събраните доказателства и установени факти. От съдържащите се документи в представената от ответния орган административна преписка е видно, че към настоящото ревизионно производство са приобщени с протоколи за присъединяване на доказателства, събрани в извършени насрещни проверки на трети лица, имащи отношение към представените от страна на ревизираното лице доказателства. ДОПК изрично е уредил начина на връчване на съобщения и събирането на доказателства. Видно от данните в ревизионния доклад и от коментираните в решението на решаващия орган обстоятелства и факти, директорът на дирекция ОДОП - Велико Търново е съобразил наличието на редовни процесуални действия на ревизиращия орган. Извършените от приходния орган действия следва да се приемат за законосъобразни и документираните с тях обстоятелства могат да се ползват с доказателствена сила, тъй като отговарят на условията за събирането им по реда на ДОПК. Решаващият орган се е произнесъл по същество. С оглед осъществяване на принципа за дирене на обективната истина, в правомощията на ревизиращите органи е включена възможността да извършват насрещни проверки при други данъчни субекти за установяване на отделни факти и обстоятелства от значение за ревизията. Правото на приходния орган да извърши насрещна проверка при друг данъчен субект е част от правомощията, които придобива въз основа на акта за възлагане извършването на ревизия. Нарушение в хипотеза на извършването им в периода на ревизионното производство не се установява. По делото, както се посочи, са представени доказателства – протоколи от извършени процесуални действия и насрещни проверки. Видно от същите, процесуалните действия на органите по приходите по отношение на третите лица, при насрещните проверки, и от други проверки по установяване на факти и обстоятелства, са осъществени съобразно изискванията на процесуалния закон, като съдът не констатира пороци на нормативно установената процедура по чл.29 от ДОПК, като следва да се посочи, че по отношение на протоколите от насрещните проверки и присъединяване на доказателства, съдът намира, че са спазени изискванията на чл.50,ал.2 от ДОПК, а според разпоредбата на чл.50,ал.1 от ДОПК, протоколът, съставен по установения ред и форма от орган по приходите или служител при изпълнение на правомощията му, е доказателство за извършените от и пред него действия и изявления и установени факти и обстоятелства.

В тази връзка следва да се съобрази разпоредбата на чл.160 от ДОПК, съгласно която съдът при съдебното обжалване на ревизионните актове е задължен да разреши материалноправния спор по същество.

Съвкупната преценка на приобщените по делото доказателства, налага да се приеме, на следващо място, че фактическите констатации на органите на приходна администрация по отношение на непризнатото право на данъчен кредит по процесната фактура, издадена от „Роско 02“ ЕООД, са истинни, а направените въз основа на тях правни изводи, са съответни на материалния закон.

По делото няма спор, а и бе посочено и по – горе, че фактурата, от 19.09.2019г. не е осчетоводена в данъчния период според разпоредбата на чл.72,ал.1 от ЗДДС, през който е възникнало това право, или в един от следващите 12 данъчни периода. Видно е, че тя е осчетоводена едва през м.10.2019г.

Безспорно е също така и че доставката на пшеница за целите на данъчното ѝ третиране по ЗДДС е облагаема доставка, за която данъкът е изискуем от получателя, в съответствие с чл.163а,ал.2 от ЗДДС. За тази доставка дружеството, в качеството му на ДЗЛ и на основание чл.82,ал.5 вр. с чл.163а,ал.2, не е издало протокол по чл.117,ал.1 от ЗДДС, с който да начисли изискуемият се от него данък по фактурата от 19.09.2018г. в размер на 9 273 лева, на основание чл.86 и в срока по чл.117,ал.3 от ЗДДС.

Според разпоредбата на чл.86,ал.1 от ЗДДС регистрирано лице, за което данъкът е станал изискуем, е длъжно да го начисли, като: 1. издаде данъчен документ, в който посочи данъка на отделен ред; 2. включи размера на данъка при определяне на резултата за съответния данъчен период в справка-декларацията по чл. 125 за този данъчен период; 3. посочи документа по т. 1 в дневника за продажбите за съответния данъчен период.

Както бе посочено и по – горе задължението за начисляване на ДДС от дружеството е изпълнено не в законовия срок, а 13 месеца по – късно със съставянето на протокол № 26/ 10.10.2019г.

По посочените по - горе съображения, а именно, че данъкът не е начислен през м.09.2018г., а едва през м.10.2019г., то и правилно е начислена и лихвата за просрочие от страна на данъчните органи в размер на 1 020,11 лева.

От прочита на разпоредбите на чл.163а вр. с чл.82,ал.5, чл.117,ал.3 и чл.86 от ЗДДС следва извод за наличие на задължение за начисляване на ДДС от задълженото лице – получател по доставка на стоки и услуги. За да се стигне до невнасяне на ДДС следва да са осъществени и да са налице двете кумулативно дадени условия, а именно да бъде начислено ДДС, което да бъде отразено в дневника за продажби, което в случая е сторено 13 месеца след това, както и да бъде законосъобразно упражнено правото на приспадане на данъчен кредит, което също не е сторено.

Видно от делото е, че дружеството претендира право на приспадане на данъчен кредит след срока определен в ЗДДС – през м.10.2019г., което води и до правилно начисляване на лихви за неправомерното му ползване в размер на 785,13 лева.

Един от основните спорни фактически въпроси е укрита ли е била доставката по процесната фактура и налице ли са били данни за тях в счетоводството на ревизирания получател, като факти от хипотезата на чл.73а от ЗДДС.

Съгласно чл.73а,ал.1 от ЗДДС при доставки, данъкът за които е изискуем от получателя, правото на приспадане на данъчен кредит е налице и когато доставчикът на стоката не е издал документ, който отговаря на изискванията на чл. 114, и/или получателят не разполага с документ по чл. 71, т. 2, 4 и 5, и/или получателят не е спазил изискванията на чл. 72, ако доставката не е укрита и данни за нея са налични в счетоводството на получателя.

Видно от описаните по – горе факти от една страна въпросната фактура не е била включена в счетоводните регистри към м.09.2018г., както и по отношение на нея не е имало никакви счетоводни записвания при ревизираното лице. От друга страна тя е била вписана едва през м.10.2019г., т.е. след изтичането и на срока по чл.72,ал.1 от ЗДДС и от трета страна дори и договорните отношения с другите дружества не водят до безспорния извод, че са налице счетоводни записвания именно за тази фактура, тъй като продадената на „Балджиеви 91“ ООС пшеница е продадена като собствена такава, поради което и счетоводно не може да се проследи връзката ѝ със закупената пшеница от „Роско 02“ ЕООД.

Тежест на ревизираното лице, претендиращо правото на приспадане на данъчен кредит на специалното основание по чл.73а ЗДДС е доказването на фактите от хипотезата на правната норма, от осъществяването на които черпи изгодни за себе си правни последици. В предмета на доказване на „налични данни“ за доставката в счетоводството неминуемо влиза предпоставката счетоводството да е водено редовно, защото липсата на тази предпоставка лишава от доказателствена сила извлеченията от счетоводните сметки, въз основа, на които е работило вещото лице / чл. 51 ДОПК/.

Действително при режима на самоначисляване на ДДС, начисляването на данъка и признаването на правото на приспадане на данъчния кредит в същия размер са за едни и същи данъчни периоди, при което резултатът за всеки период следва да е нула, поради което начисляването на ДДС с ревизионния акт, без да бъде признато правото на данъчен кредит нарушава принципите на данъчен неутралитет и пропорционалност. От друга страна, константна е практиката на СЕС, че на правото на ЕС правните субектите не могат да се позовават с измамна цел или с цел злоупотреба, поради което и СЕС е постановил, че правните субекти не могат с измамна цел или с цел злоупотреба да се позовават на нормите на правото на Съюза. Поради това националните административни и съдебни органи следва да откажат да признаят право на приспадане, ако въз основа на обективни данни се установи, че се прави позоваване на това право с измамна цел или с цел. Укриването на доставка е свързано с такава цел.

Правилно е прието и в случая, че доставката следва да се приеме за укрита, тъй като за нея не е имало данни в счетоводството, поради което случаят не попада в хипотезата на чл.73а от ЗДДС.

Съдебната практика на СЕС не е противоречива относно това, че общностното право допуска преклузивен срок за упражняването на правото на приспадане на данъчен кредит, защото обратното противоречи на принципа на правна сигурност, като единственото ограничение е съответствието на този срок с принципите на равностойност и ефективност, което следва да се провери от националната юрисдикция. В този смисъл е т. 1 от диспозитива на Решение от 08.05.2008г. по съединени дела С-96/07, С-97/07 E. S.: "Член 17, чл. 18, параграфи 2 и 3, както и чл. 21, § 1, буква б) от Шеста директива 77/388/ЕИО на Съвета от 17 май 1977г. относно хармонизиране на законодателствата на държавите-членки относно данъците върху оборота обща система на данъка върху добавената стойност: единна данъчна основа, изменена с Директива 2000/17/ЕО на Съвета от 30 март 2000 г., допускат национална правна уредба, която предвижда преклузивен срок за упражняване на правото на приспадане като разглеждания в главните производства, стига да са спазени принципите на равностойност и ефективност. Принципът на ефективност не се нарушава само поради факта, че за да пристъпи към събиране на неплатения данък върху добавената стойност, данъчната администрация разполага със срок, който надвишава дадения на данъчнозадължените лица за упражняване на правото им на приспадане."

В случая, става дума за издаване на протокол и искане за приспадане след 13 месеца от датата на осъществяване на данъчните събития, поради което въпросните принципи са спазени.

Както бе вече посочено съгласно чл.73а от ЗДДС, при доставки, данъкът за които е изискуем от получателя, правото на приспадане на данъчен кредит е налице и когато доставчикът на стоката не е издал документ, който отговаря на изискванията на чл. 114, и/или получателят не разполага с документ по чл. 71, т. 2, 4 и 5, и/или получателят не е спазил изискванията на чл. 72, ако доставката не е укрита и данни за нея са налични в счетоводството на получателя.

Приетото от данъчните органи за фактически установено и правните им изводи са в съответствие с доказателствата и с приложимите материално -правни разпоредби на ЗДДС и с практиката на СЕО. Начисляване на ДДС и упражняване правото на данъчен кредит в настоящия казус е резултат от неизпълнение на задължение за счетоводно отразяване на доставката. В случая не е опроверган извода на приходните органи, че процесната доставка е била укрита и за нея не е имало данни в счетоводството, поради което настоящият случай не попада в хипотезата на чл.73а от ЗДДС, според която макар лицето да не е изпълнило някои от формалните изисквания на закона, то има правото на данъчен кредит за процесната доставка, понеже данъкът е изискуем от него като получател и доставката не е била укрита в счетоводството му. В случая РЛ не е доказало, че доставката не е укрита.

Не е спорно, че ревизираното лице не е отразило фактурата, издадена от „Роско 02“ ЕООД за данъчния период м. септември 2018г. в регистрите по ЗДДС - дневника за покупки или в дневника за продажби. 13 месеца след извършване на процесната доставка, РЛ е извършило счетоводни записвания, като процесните доставки, извършени от „Роско 02“ ЕООД са счетоводно отразени по аналитични партиди. Следователно, в счетоводството на ревизираното лице не са били налице данни за доставките и има основание те да се считат за укрити.

В заключение следва да се посочи, че в хода на настоящото съдебно производство жалбоподателят не ангажира необходимата пълнота от доказателства, с които да опровергае, посредством проведено пълно насрещно доказване истинността на съдържащите се в ревизионния акт фактически констатации. Обратно, органите на приходната администрация, установиха по безсъмнен начин проявлението на фактите, от който черпят правомощието си да откажат приспадането на данъчен кредит на жалбоподателя, като констатациите им са обосновани със събраните в хода на ревизионното производство доказателства. Съвкупната преценка на приобщените по делото доказателства налага да се приеме, че фактическите констатации на органите на приходната администрация са истинни, а направените въз основа на тях правни изводи са съответни на материалния закон.

С оглед точното определяне на конкретния размер на данъчната основа за ревизирания период и съответното изчисление на размера на дължимия данък и следващите се акцесорни задължения, следва да се приеме, че в тази насока от страна на ревизиращите органи не са допуснати нарушения на закона.

В обобщение на горното съдът намира ревизионният акт за издаден от оправомощен орган, в рамките на неговата компетентност и в установения от закона срок. РА е издаден в предвидената в чл. 120 от ДОПК форма и съдържа подробно изложение на фактическите и правни основания за неговото постановяване. В хода на настоящото производство жалбоподателят не обори съдържащите се в потвърдената част от РА фактически констатации, а от своя страна тези фактически констатации са обосновани със събраните доказателства. РА, е издаден в съответствие с приложимите и обсъдени разпоредби на ДОПК, което обосновава извода на съда, че ревизионният акт е законосъобразен в обжалваната му част, а подадената срещу него жалба следва да бъде отхвърлена, като неоснователна и недоказана.

При този изход на спора и своевременно заявената претенция за присъждане на разноски, на основание чл.161,ал.1 от ДОПК оспорващият следва да бъде осъден да заплати на Дирекция "ОДОП" – гр.Велико Търново сумата от 862,35 лева юрисконсултско възнаграждение, определено при съобразяване с разпоредбите на чл.8,ал.1 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и с оглед материалния интерес.

Водим от горното, Административният съд

                                Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Агроройз“ ЕООД, гр.Видин против РА № Р-04000520001340 – 091 – 001/ 29.09.2020г. на органите по приходите при ТД на НАП – Велико Търново, в частта, с която е потвърден с Решение № 195/18.12.2020г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно -осигурителна практика“ – Велико Търново при ЦУ на НАП. С потвърдения ревизионен акт на жалбоподателите е отказано право на приспадане на данъчен кредит общо в размер на 9 273 лева и са начислени лихви по ЗДДС в размер на 785,13 лева за данъчен период м.10.2019г. и лихва в размер на 1 020,11 лева за данъчен период м.09.2018г., като неоснователна.

ОСЪЖДА „Агроройз“ ЕООД, гр.Видин да заплатят на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – Велико Търново при ЦУ на НАП, сума в размер на 865,35 / осемстотин шестдесет и пет лева и тридесет и пет стотинки/ лева – разноски по делото, изразяващи се в юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд в четиринадесетдневен срок от съобщението на страните.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :