РЕШЕНИЕ №
10.08.2020 г., гр. Пазарджик
Пазарджишкият
районен съд, ХVІ граждански състав, в публично заседание на десети юли две
хиляди и двадесета година в следния състав:
СЪДИЯ: МИРА МИРЧЕВА
СЕКРЕТАР: Иванка
Панчева
разгледа
докладваното от съдията гражданско дело № 1774
по описа на съда за 2019 година.
Производството е
образувано по иск на „Агенция за събиране на вземания“ АД – гр. София срещу П.С.С.
*** за признаване за установено по реда на чл. 422 от ГПК, че ответницата дължи
на ищеца сумата 600 лв. главница по договор за кредит, 93,44 лв. договорна
лихва за периода 24.08.2017 г. – 22.03.2018 г., 540,52 лв. неустойка за периода
24.08.2017 г. – 22.03.2018 г. по договора за кредит, 45 лева такса разходи за
събиране на просрочени вземания по договора за кредит и 54,99 лв.,
представляващи обезщетение за забава за периода от 25.08.2017 г. до подаването
на заявлението.
В исковата молба
се заявява, че ответницата е сключила на 25.07.2017 г. с „Изи Асет Мениджмънт“
АД договор за паричен заем, по силата на който ѝ се предоставял заем в
размер 600 лв., а тя следвало да се върне сумата заедно с лихва в общ размер
93,44 лв. на 8 равни месечни вноски с падежи от 24.08.2017 г. до 22.03.2018 г.,
всяка вноска в размер 86,68 лв. Допълнително ответницата се задължила да
предостави обезпечение по кредита, което тя не направила, а за неизпълнението
на това задължение била уговорена неустойка в размер 545,12 лв., разсрочена
също на 8 равни вноски, платими на съответинте падежни дати на погасителните
вноски – така общо следвало да се заплаща месечна вноска от 154,82 лв.
Ответницата обаче заплатила само 4,60 лв. от цялото си задължение, с което била
погасена част от неустойката. Вземането на „Изи Асет Мениджмънт“ АД било
прехвърлено чрез цесия от 01.02.2018 г. на ищеца. Уведомителното писмо до
длъжника за цесията, изходящо от цедента, не било връчено на длъжника, но било
изпратено на адрес, на който длъжникът се счита за уведомен, а изпратените
съобщения – за получени. Освен това следвало да се счита за редовно уведомяване
на длъжника и връчването от съда по реда на чл. 131 от ГПК на копие от същото
уведомление, приложено към исковата молба, а и възражението за нередовно
съобщение за цесията може да се направи от длъжника само ако той твърди едновременно
с това и плащане на стария кредитор.
Представят се
писмени доказателства. В случай, че ответницата оспори обстоятелствата, на
които се основава искът, се иска изслушване на съдебно-счетоводна експертиза,
която да установи какъв е остатъкът от задължението и какъв е размерът на
дължимата лихва за забава.
Ответницата не е
подала отговор и не е изразила становище.
Искът е с правна
квалификация по чл. 99 от ЗЗД във връзка с чл. 9 и сл. от Закона за
потребителския кредит.
В открито
заседание ищецът е поискал постановяване на неприсъствено решение и съдът е
обявил, че прекратява съдебното дирене и ще се произнесе с такова решение.
При решаването
на делото обаче съдът установи, че не е следвало да се произнася с
неприсъствено решение, тъй като искът е частично неоснователен, а съобразно
приетото в теорията и практиката, решението не може да бъде неприсъствено само
в една своя част, нито пък е допустимо искът да се отхвърля частично с
неприсъствено решение, неподлежащо на обжалване от ищеца, който е поискал
такова произнасяне.
Независимо от
казаното, не се налага да се отменя определението, с което е прекратено
съдебното дирене, и да се насрочва ново съдебно заседание, за да се даде
възможност на ищеца да представи доказателства. Допуснато е наистина съществено
процесуално нарушение, което обаче не води до недопустимост на решението, ако
то не бъде постановено като неприсъствено, тъй като недопустимостта се обуславя
само от произнасяне на съда по недопустим или непредявен иск, какъвто случаят
не е. Подобно процесуално нарушение би могло да доведе до неправилност на
решението. В случая обаче едно връщане във фаза на съдебно заседание не би
довело до събиране на нови доказателства. Ищецът е представил писмените си
доказателства и е поискал допускане на експертиза за установяване на остатъчния
размер от задължението и извършените плащания само ако ответницата не оспори
иска, което тя не е направила с отговора.
Писмените
доказателства са достатъчни за доказване на иска във всички негови части освен
в частта за неустойката за неизпълнение в размер 540,52 лв. и частично – на
договорната лихва.
С тези писмени
доказателства се установяват фактическите твърдения на ищеца, така, както са
описани в исковата молба. Съдът споделя и доводите на ищеца, свързани с
уведомяването за цесията, по-конкретно това, че евентуално неуведомяване преди
връчването на исковата молба би имало значение само ако е придружено от
възражение за плащане на първоначалния кредитор.
Уговорката за
неустойка, съдържаща се в договора с първоначалния кредитор „Изи Асет
Мениджмънт“ АД, обаче е нищожна като заобикаляща закона. Било е уговорено, че
заемателят (ответницата) се задължава в срок до 3 дни от сключването на
договора да предостави едно от следните обезпечения на задължението си по него:
банкова гаранция или две физически лица – поръчители, работещи по трудово
правоотношение с възнаграждение поне 1000 лв. и отговарящи на определени
изисквания за липса на задължения по кредити или добра кредитна история. При
неизпълнение на това задължение била предвидена неустойка в размер общо 545,12
лв., дължими на равни части заедно с всяка погасителна вноска – по 68,14 лв.
месечно допълнително към вноската. Така формулирана, тази уговорка не е нищо
друго освен начин за заобикаляне на законовото изискване за максимален годишен
процент на разходите при потребителски кредити, което иначе важи включително и
за напълно необезпечените кредити, но е приложимо само за разходите, пораждащи
се при точно изпълнение на договора. Разбира се, нормално и икономически
оправдано е лихвеният процент по един необезпечен кредит да бъде по-висок от
този по обезпечен кредит, но и в двата случая ГПР не може да надхвърля
ограничението на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, в сила от м. юли 2014 г. Като формално
въвежда задължение да се предостави обезпечение и „санкция“ за неговото
неизпълнение, заемодателят се опитва да избегне това ограничение. Подобна
неустойка фактически представлява увеличение на възнаградителната лихва заради
това, че кредитът е необезпечен, а не санкция за неизпълнение. Ако тя, подобно
на всяка възнаградителна лихва, бъде включена в годишния процент на разходите
по кредита, той би надхвърлил значително ограничението от пет пъти законната
лихва. Заобикалянето на императивна норма от закона води до нищожност на тази
уговорка и сумата 545,12 лв. не се дължи от длъжницата. Платените от нея 4,60
лв. следва да се прихванат към задължението за възнаградителна лихва съобразно
чл. 76, ал. 2 от ЗЗД и искът за възнаградителната лихва да се уважи само до
размер 88,84 лв.
По изложените
съображения съдът
РЕШИ:
Признава за
установено, че ответницата П.С.С., ЕГН **********, с последен адрес по адресна
регистрация в гр. Пловдив, ул. „Ладога“ № 19, ет. 1, дължи на ищеца „Агенция
за събиране на вземания“ АД – гр. София, ЕИК *********, следните суми по
заповед за изпълнение № 2461/06.11.2018 г., издадена по ч.гр.д. 4471/2018
г. на Пазарджишкия районен съд: 600 лв. главница по договор за кредит, сключен
между ответницата и „Изи Асет Мениджмънт“ АД – София на 25.07.2014 г., 88,84
лв. договорна лихва по същия договор за кредит за периода 24.08.2017 г. –
22.03.2018 г., 45 лева такса разходи за събиране на просрочени вземания по
договора за кредит и 54,99 лв., представляващи обезщетение за забава за периода
от 25.08.2017 г. до подаването на заявлението, заедно със законната лихва върху
главницата, считано от 01.11.2018 г. до пълното изплащане на задължението, като
отхвърля иска за договорната лихва за размера над 88,84 лв. до 93,44
лв., както и за сумата от 540,52 лв., представляваща неустойка за неосигуряване
на обезпечение по договора за кредит за периода 24.08.2017 г. – 22.03.2018 г.
Осъжда П.С.С. да
заплати на „Агенция за събиране на вземания“ АД – гр. София сумата 60,13 лв.,
представляваща разноски по заповедното производство.
Осъжда П.С.С. да
заплати на „Агенция за събиране на вземания“ АД – гр. София сумата 309,46 лв.,
представляваща разноски по настоящото дело.
Решението
подлежи на обжалване пред Пазарджишкия окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия: