Р Е Ш
Е Н И Е
№ 590 / 24.10.2018 година, гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският районен съд Първи граждански състав
На двадесет и шести септември през две хиляди и осемнадесета
година
В публичното заседание в следния състав:
Председател : Мария Ангелова
Членове :
Съдебни заседатели:
Секретар Ваня Кирева
Прокурор
Като разгледа докладваното от съдия Мария Ангелова
Гражданско дело номер 40 по описа за 2018
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 422 ал.1, вр. чл.415 ал.1 т.2 от ГПК,
вр. чл. 79 ал.1, вр. чл.92, вр. чл.99 и сл., и чл.86 ал.1 от ЗЗД; от „Агенция
за събиране на вземания” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, сграда Лабиринт, ет.2
офис 4, представлявано от управителя Мартин Деспов Деспов; против К.Г.Г. с ЕГН **********
***.
Ищецът твърди, че на 20.11.2015 г. между „Изи Асет Мениджмънт“ АД, като
заемодател, и ответника, като заемател, бил сключен договор за паричен заем с №
2430351, в съответствие с разпоредбите на Закона за потребителския кредит /ЗПК/
и на основание Стандартен европейски формуляр,предоставен предварително на
заемателя и съдържащ индивидуалните условия на бъдещия заем и предложение за
сключване на договор, отправено от заемателя. С подписването на договора,
заемодателят се задължил да предостави на заемателя парична сума в размер на
700 лв., представляваща главница и чиста стойност на кредита. Редът и условията
по отпускането на кредита били уредени в договора и Общите условия /ОУ/ към
него. Предоставянето в собственост на посочената в договора сума от заемодателя
на заемателя съставлявало изпълнение на задължението на заемодателя да
предостави заема и създавало задължение на заемателя, да му заплати погасителни
вноски, указани по размер и брой в договора. Тези вноски представлявали
изплащане на главницата по кредита, ведно с надбавка, покриваща разноските на
заемодателя по подготовката и обслужване на заема и определена добавка,
съставляваща печалба на заемодателя, като лихвеният процент бил фиксиран за
срока на договора и посочен в него, като общата стойност на плащанията по
кредита била договорена в размер на 760,83 лв. Договорената лихва по кредита
била в размер на 60,83 лв. Според договора, заемателят се задължил, да върне
кредита в срок до 16.04.2016 г. на 21 равни месечни погасителни вноски в размер
на по 36,23 лв. всяка. Падежът на първата погасителна вноска бил 28.11.2015 г.,
а на последната – 16.04.2016 г. С подписването на договора за заем, заемателят
удостоверил, че заемодателят го е уведомил подробно за всички клаузи по същия,
съгласява се с тях и желае той да бъде сключен. Според договора, в случай, че
заемателят забави плащането на падеж на погасителна вноска с повече от 30
календарни дни, дължи на заемодателя заплащането на такса за разходи /изпращане
на напомнителни писма, електронни съобщения, провеждане на телефонни обаждания,
лични посещения и др./ за събирането на просрочените вземания в размер на 9 лв.
Таксата за направените разходи се изчислявала за всеки следващ 30-дневен
период, през който има погасителна вноска, чието плащане е забавено с повече от
30 календарни дни, като всички начислени разходи за събирането на просрочените
погасителни вноски, които трябвало да заплати заемателят, не можели да
надхвърлят 45 лв. Затова на длъжника била начислена такса за разходи за
събиране на вземането в размер на 45 лв. Според чл.4 от договора, заемателят се
задължил в 3-дневен срок за представи на заемодателя някое от описаните видове
обезпечения. Той не сторил това, предвид на което му била начислена неустойка в
размер на 345,24 лв., разсрочена на 21 равни вноски, всяка в размер на 16,44
лв., платими на съответните падежни дати на погасителните вноски, при което
всяка погасителна вноска възлизала на общо 52,67 лв. На основание ЗПК и
договора, на длъжника била начислена лихва за забава в размер на действащата
законна лихва за периода от 27.12.2015 г. до датата на подаване на заявление в
съда. Общият размер на начислената лихва бил 87,19 лв., който бил съвкупност от
лихвите за забава, изчислени за всяка отделна падежирала неплатена погасителна
вноска, включително главница и договорна лихва. Длъжникът не заплатил изцяло
дължимия паричен заем към дружеството. Погасената до момента сума била в размер
на 210,70 лв., от която били погасени – неустойка за неизпълнение 65,78 лв., договорна
лихва 20,12 лв. и главница 124,80 лв. Срокът на договора изтекъл с падежа на
последната погасителна вноска 16.04.2016 г. и не бил обявяван за предсрочно
изискуем. На 01.07.2016 г. било подписано приложение № 1 към рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010 г., сключен между „Изи
Асет Мениджмънт“ АД и „Агенция за събиране на вземания” ООД, чийто
правоприемник бил ищецът. По силата му, вземането, произтичащо от договор за
паричен заем № 2430351/20.11.2015 г. било прехвърлено с всички привилегии и
обезпечения, възможност за което била предвидена в договора. Длъжникът бил
уведомен по реда на чл.99 ал.3 от ЗЗД за станалата продажба на вземането с
уведомително писмо от страна на „Изи Асет Мениджмънт“ АД, изпратено чрез известие
за доставяне. Ответникът не изплатил изцяло задължението си, предвид на което
ищецът подал заявление по чл.410 от ГПК, което било уважено. Заповедта за
изпълнение била връчена при условията на чл.47 ал.5 от ГПК, предвид на което и
на основание чл.422, вр. чл.415 ал.1 т.2 от ГПК, за ищеца възниквал правен
интерес от предявяване на настоящия иск. Според трайната съдебна практика,
уведомленишето за извършената цесия, приложено към исковата молба достигнало до
длъжника и съставлявало надлежно съобщаване за цесията по чл.99 ал.3 пр. първо
от ЗЗД. С това прехвърлянето на вземането пораждало действие за длъжника, на
основание чл.99 ал.4 от ЗЗД, и следвало да се съобрази като факт от значение за
спорното право.
Предвид изложеното, ищецът иска, съдът да постанови решение, с което приеме
за установено по отношение на ответника, че той дължи на ищеца по договор за
паричен заем № 2430351/20.11.2015 г. сумите, както следва:
- 575,20 лв. главница,
- 40,71 лв. договорна лихва от
26.12.2015 г. до 16.04.2016 г. /падеж на последната погасителна вноска/;
- 45 лв. такса разходи;
- 279,46 лв. неустойка за
неизпълнение на договорно задължение за периода от 26.12.2015 г. до 16.04.2016
г. /падеж на последната погасителна вноска/;
- 87,19 лв. обезщетение за
забава за периода от 27.12.2015 г. до датата на подаване на заявлението в съда;
- ведно със законната лихва от
подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане.
Ищецът претендира и направените по делото разноски – в заповедното и в
настоящото производство. Тези искания в открито съдебно заседание ищецът
поддържа, чрез процесуалния си представител.
Ответникът, призован при условията на чл.47 ал.6, вр. ал.1 от ГПК, не
представя отговор на исковата молба по чл.131 от ГПК в законоустановения
едномесечен срок. Такъв отговор в указания му срок представя назначеният му на
същото основание особен представител, който преди всичко счита предявения иск
за недопустим. Ответникът не получил уведомително писмо с изх. № УПЦ-П-ИАМ/2430351
от 04.07.2016 г., изпратено от „Изи Асет Мениджмънт“ АД, чрез „Агенция за
събиране на вземания” ЕАД, което се установявало и от приложеното известие за
доставяне. С това не било изпълнено изискването на чл.99 ал.3 от ЗЗД и цесията
нямала действието по ал.4 от същия. Предвид на това, ищецът не бил легитимиран
да предявява иска, т.к. не бил заемодател на ответника. Особеният представител
на ответника оспорва иска и като неоснователен, предвид основанието и размера
на претендираните суми. Ищецът не представял доказателства за установяването по
несъмнен начин на погасената от ответника сума и остатъкът от задължението му,
както и за начина на изчисление на претендираните договорна лихва и неустойка,
направени разходи в претендирания размер. Особеният представител оспорва
претендираните суми по основание и размер, като по отношение на неустойката –
тя не била уговорена в договора за заем, а алтернативно я оспорва и като
прекомерна по размер, на основание чл.92 от ЗЗД. Предвид изложеното, се иска
отхвърляне на предявения иск изцяло, като неоснователен и недоказан. Това
становище се поддържа от особения представител на ответника в открито съдебно
заседание.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в
съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
Като писмено доказателство по делото се представи и прие предложение за
сключване на договор за паричен заем, отправено на 20.11.2015 г. от ответника до „Изи Асет
Мениджмънт“ АД с ЕИК *********, като е посочил параметри на желания заем. Въз
основа на това заявление и на Стандартен европейски формуляр, е сключен договор
за паричен заем № 2430351/20.11.2015 г., между "Изи Асет Мениджмънт“
АД, като заемодател, и ответника, като заемател. Заемодателят се
е задължил да предаде в собственост на заемателя сумата от 700 лв., която последният
да му върне в срок от 21 седмици, на 21 погасителни вноски от по 36,23 лв., с
изрично посочени падежни дати на всяка от вноските в периода 28.11.2015 г. –
16.04.2016 г.; с фиксиран годишен лихвен процент по заема от 40%, с общ размер
на всички плащания 760,83 лв., с ГПР 48,42% /чл.2/. С подписването на договора,
заемателят е удостоверил, че е получил от заемодателя заемната сума, като
договорът има силата на разписка за предадена и получена сума /чл.3/. Страните
са се съгласили, в случай на неизпълнение от заемателя на задължението за
предоставяне на обезпечение, чрез поръчител или банкова гаранция, същият да
дължи неустойка от 345,24 лв., платима разсрочено заедно с всяка от
погасителните вноски, като към всяка вноска се добавя сумата от 16,44 лв. /чл.4/.
Страните по договора са се споразумели, че при забава в плащането на
погасителната вноска с повече от 30 календарни дни, заемодателят ще бъде
принуден да направи разходи за събиране, изразяващи се в изпращането на
напомнителни писма, електронни съобщения, провеждането на телефонни разговори,
посещения на адрес; и в тези случаи заемателят дължи на заемодателя заплащането
на разходи в размер на 9 лв., които се начисляват за всеки следващ 30-дневен
период, през който има погасителна вноска, чието плащане е забавено с повече от
30 календарни дни, но не повече от 45 лв. /чл.8 ал.1/. При забава в плащането
на някоя от погасителните вноски, заемателят дължи на заемодателя законната
лихва върху забавената сума за всеки ден забава /чл.8 ал.2/. Заемодателят има
право, по всяко време да прехвърли правата си по договора на трето лице
/чл.10/. Договорът е подписан в два еднообразни екземпляра, по един за всяка от
страните, от представител на заемодателя и от ответника.
Рамков договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010 г., е
сключен между „Изи Асет Мениджмънт“ АД, като продавач/цедент, и „Агенция за събиране на вземания” ООД като
купувач/цесионер, с предмет – прехвърлянето на ликвидни и изискуеми вземания на
продавача, произхождащи от договори за потребителски кредит, сключени с
физически лица, които не изпълняват задълженията си по тях, които вземания ще
се индивидуализират в Приложение № 1 към този договор /т.2.1/. Общият размер на
вземанията, подлежащи на прехвърляне, се посочва в съответното приложение № 1,
като всяко едно от прехвърлените вземания включва всички непогасени задължения,
заедно с привилегиите, обезпеченията и другите му принадлежности, включително и
с изтеклите лихви, засечени към датата на подписване на съответното приложение
№ 1 /т.2.3./. Моментът на потвърждаване приемането на съответното приложение №
1 в електронната информационна система на купувача се счита за надлежна дата, на
която вземанията са валидно прехвърлени и
от този момент приложение № 1 става неразделна част от рамковия договор /т.4.1./.
След това потвърждаване, продавачът се задължава да предостави на купувача
писмено потвърждение за сключената цесия, според чл.99 ал.3 от ЗЗД /т.4.8./.
Продавачът се е задължил да изпрати писмени уведомления до длъжниците за
цесията в рамките на един календарен месец, считано от потвърждаване на
съответното приложение № 1 от купувача, като формата и съдържанието на
уведомлението до длъжник се съгласува между страните и представлява приложение
№ 4 към рамковия договор /т.4.9./.
По делото се представи извлечение от Приложение №
1/01.07.2016 г. с № Д-16-00133-1/01.07.2016 г. към Д-10-00010-1 към
рамковия договор за цесия,
в което под № 895 е индивидуализиран като длъжник ответникът по кредит № 2430351/20.11.2015
г. с отпусната главница
от 700 лв., общо дължимо по кредита – 1 106,07 лв., остатък на дължима сума към датата на засичане /01.07.2016
г./ - 960,74 лв., в т.ч. и лихви за просрочие към
същата дата на засичане – 20,37 лв. От името на продавача по цесията „Изи Асет Мениджмънт“
АД е представеното по делото
потвърждение за сключена цесия, на основание чл.99 ал.3 от ЗЗД, подписано от продавач Кирил Михайлов и с № Д-16-00075-1 от 01.07.2016
г. към Д-10-00010-1. С него е потвърдена извършената цесия с процесния
рамков договор и с процесното приложение № 1. От цитираното лице и от Неделчо Йорданов Спасов, като представители на дружеството – цедент, са
представените по делото две пълномощни в полза на цесионера - „Агенция за събиране на вземания” ООД - последният
да уведоми от името на цедента всички длъжници по всички вземания на
дружеството, които са цедирани, съгласно рамковия договор, във връзка с чл.99
ал.3 от ЗЗД, с право да преупълномощава
други лица с тези права. Първото пълномощно е с дата 09.09.2015 г. До ответника
е било изпратено уведомително писмо за извършено
прехвърляне на вземания от “Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с изх. № УПЦ-П-ИАМ/2430351 от 04.07.2016 г., на основание
процесното приложение № 1, като към същата дата задължението му възлизало на сумата от общо 960,74 лв. Приложено е
известие за доставяне - обратна разписка, с клеймо от
дата 01.08.2016 г., без да е оформено връчване и без отбелязване
на причините, поради които това не е станало. Адресът, на който е било изпратено писмото е този по исковата молба, който според справка с рег. № 341/26.02.2018 г. от НБД „Население“ към ГД “ГРАО“
при МРР е именно постоянният и настоящ адрес на ответника. Ищецът представи по делото справка - извлечение от системата на ,,Изи Асет Мениджмънт“ АД по процесния договор за паричен заем
№ 2430351/20.11.2015 г., сключен с ответника, която справка е от дата 22.06.2018
г. Видно от нея, ответникът дължи на ищеца сумата от общо 1 106,07
лв., от които – 700 лв. главница, 60,83 лв. лихва и 345,24 лв. неустойка; а
така също и 45 лв. за разходи за събиране на вземането и 20,37 лв. лихви за
забава. Справката сочи, че изплатени до момента от ответника са сумите от 110
лв. на 20.11.2015 г. и от 100,70 лв. на 15.12.2015 г. Видно от втора справка,
издадена от ищеца по процесния договор за паричен заем, в периода след датата
на цесията 01.07.2016 г. не са извършвани плащания, като задължението на
ответника възлиза на сумите, както следва: 575,20 лв. главница, 40,71 лв.
договорна лихва, 45 лв. такса разходи, 279,46 лв. неустойки, 87,17 лв.
обезщетение за забава. Данните по тези две справки се потвърждават от
заключението на назначената по делото съдебно- счетоводна експертиза, което
съдът приема като компетентно и безпристрастно дадено. Вещото лице е констатирало, че дължимите от ответника на ищеца суми са в
претендираните в настоящото производство размери, що се отнася до главница,
договорна лихва, такса разходи и неустойка; а размерът на обезщетението за
забава изчислява в два варианта.
За процесното си вземане против ответника, ищецът в настоящото производство
е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК с
вх.рег. № 20300/ 30.08.2017 г., изпратено по пощата на 29.08.2017 г., въз
основа на което е образувано производство по ч.гр.дело № 2200/2017 г. на ХРС. Заявителят
е основал вземането си на процесните договор за паричен заем, рамков договор да
цесия и приложение № 1 към него, както и на обстоятелството, че задълженията по
заемния договор длъжникът следвало да изпълни до 16.04.2016 г. – последната
падежна дата. По това ч.гр.дело е издадена заповед № 1177 за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК от 01.09.2017 г., по силата на която е
разпоредено, длъжникът – ответникът в настоящото производство, да заплати на кредитора
– ищецът в настоящото производство, сумите от 575,20 лв. главница, 40,71 лв.
договорна лихва от 26.12.2015 г. до 16.04.2016 г., 45 лв. такса разходи; 279,46
лв. неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода от 26.12.2015
г. до 16.04.2016 г., 87,19 лв. обезщетение за забава за периода от 27.12.2015
г. до 30.08.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата от 30.08.2017
г. до изплащане на вземането и направените по делото разноски от 25 лв. за
държавна такса и 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение. Тази заповед е била
връчена на длъжника при условията на чл.47 ал.5 от ГПК, при което на заявителя
на 08.12.2017 г. са дадени указания, да предяви иск за установяване на
вземането си, което той е сторил в срок с настоящата искова молба с вх.рег. № 194/04.01.2018
г.
При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните
правни изводи по основателността на предявения иск:
Преди всичко, предявеният иск е допустим, като подаден в законоустановения
за това в чл.422 ал.1, вр. чл.415 ал.4, вр. ал.1 т.2 от ГПК, срок и от надлежна
активно легитимирана за това страна. Разгледан по същество, същият се явява неоснователен.
По категоричен начин по делото се установиха облигационните правоотношения, от
които ищецът черпи процесните си права. По писмено предложение на ответника,
като заемател, отправено на 20.11.2015 г. до „Изи Асет Мениджмънт“ АД, като
заемодател - помежду им е сключен процесният договор за паричен заем № 2430351/20.11.2015
г. Не е спорно по делото, а и от назначената по делото експертиза и от
съдържанието на чл.3 от договора, се установи, че заемодателят е изпълнил
основното си задължение по договора, като е предал в собственост на заемателя
сумата от 700 лв. Същевременно, ответникът е поел задължението, да му върне
сумата в срок от 21 седмици, на 21 погасителни вноски от по 36,23 лв., с
изрично посочени падежни дати на всяка от вноските в периода 28.11.2015 г. –
16.04.2016 г.; с фиксиран годишен лихвен процент по заема от 40%, с общ размер
на всички плащания 760,83 лв., с ГПР 48,42%. В случай на неизпълнение от
заемателя на задължението за предоставяне на обезпечение, чрез поръчител или
банкова гаранция, същият дължи неустойка от 345,24 лв., платима разсрочено
заедно с всяка от погасителните вноски, като към всяка вноска се добавя сумата
от 16,44 лв. От представените от ищеца справки по делото, неоспорени от
ответника, и от заключението на вещото лице се установи, че ответникът не е
изпълнявал точно поетите от него договорни задължения, като е платил единствено
две вноски от 110 лв. на 20.11.2015 г. и от 100,70 лв. на 15.12.2015 г. След
приспадането на това плащане и според клаузите на договора им, дължимите от
него суми по договора вещото лице изчислява, както следва: 575,20 лв. главница,
40,71 лв. договорна лихва, 45 лв. такса разходи, 279,46 лв. неустойки и
обезщетение за забава, изчислено в два варианта. Вземането по договора е било
валидно цедирано от заемодателя на ищцовото дружество, по силата на Приложение № 1/01.07.2016 г. към рамковия договор за цесия от 16.11.2010 г., в което под № 895 е индивидуализиран като длъжник
ответникът по кредит № 2430351/20.11.2015 г. с отпусната главница от 700 лв.,
общо дължимо по кредита – 1 106,07 лв., остатък на дължима сума към датата на
засичане /01.07.2016 г./ - 960,74 лв., в т.ч. и лихви за просрочие към същата
дата на засичане – 20,37 лв. Възможност за такова прехвърляне страните по заемния договор изрично са уговорили в чл.10. Но съгласно
разпоредбата на чл.99 ал.4 от ЗЗД, цесията има действие спрямо длъжника от
деня, когато му бъде съобщена от предишния кредитор. Такова уведомяване в
случая не се установява, както към датата на подаване заявлението по чл.410 от ГПК, така и до приключването на устните състезания в настоящото производство. С
процесния договор за цесия продавачът се е задължил да изпрати писмени
уведомления до длъжниците за цесията в рамките на един календарен месец,
считано от потвърждаване на съответното приложение № 1 от купувача, като
формата и съдържанието на уведомлението до длъжник се съгласува между страните
и представлява приложение № 4 към рамковия договор. Ищецът не представи по
делото доказателства, да са били съобразени уговорените форма и съдържание на
уведомлението до ответника. Установи се, че уведомления до ответника за цесията
не е изпращал продавачът по този договор, а ищцовото дружество, като купувач,
за което той е бил надлежно упълномощен. Както приема ВКС в практиката си, няма
пречка предишният кредитор да упълномощи новия кредитор да извърши съобщението
до длъжника като негов пълномощник. Това упълномощаване не противоречи на целта
на разпоредбите на чл. 99 ал. 3 и ал. 4
от ЗЗД, а длъжникът може да се защити срещу неправомерно изпълнение в полза на
трето лице като поиска доказателства за представителната власт на новия
кредитор (в този смисъл е решение № 137 от 02.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5759/2014
г., III г. о., ГК, постановено по реда на чл.290 от ГПК). Но за да има действие
цесията спрямо длъжника, уведомлението за нея трябва да е достигнало до
знанието му. Както се посочи, такова обстоятелство не е налице, нито към датата
на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК, нито към датата на предявяване на настоящия
иск. До ответника е било изпратено уведомително писмо за извършено прехвърляне
на вземания от „Агенция за събиране на вземания“ АД от 04.07.2016 г., на
основание процесното приложение № 1, като към същата дата задължението му
възлизало на сумата от общо 960,74 лв. Приложено е известие за доставяне -
обратна разписка, с клеймо от дата 01.08.2016 г., без да е оформено връчване и
без отбелязване на причините, поради които това не е станало, като писмото е
било изпратено по постоянния и настоящ адрес на ответника. Не би могло да се
приеме също, че с получаване на преписи от исковата молба и приложенията й,
ответникът е бил надлежно уведомен за цесията. Действително, няма пречка,
поради отсъствие на специални изисквания в закона за начина, по който длъжникът
следва да бъде уведомен от цедента за извършената цесия, цесията да се счете за
надлежно съобщена на длъжника тогава, когато изходящото от цедента уведомление
е връчено на длъжника като приложение към исковата молба, с която новият
кредитор е предявил иска си за изпълнение на цедираното вземане (решение № 123/
24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г. състав на ВКС, ІІ т. о., решение №
3/16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г. на ВКС, І т. о.); като получаването на уведомлението в рамките на съдебното производство по
предявен иск за прехвърленото вземане следва да бъде съобразено по правилото на
чл.235 ал.3 от ГПК. В случая обаче длъжникът не е получил препис от исковата
молба и приложенията, тъй като връчването е извършено надлежно по реда на чл.47
от ГПК. Затова, тъй като ответникът не е получил и в хода на съдебното
производство процесното уведомление, следва изводът, че извършената цесия все
още не е произвела спрямо ответника своето действие, по смисъла на чл.99 ал.4
от ЗЗД. В тази връзка следва да се отбележи, че макар и уведомлението да е било
връчено на особения представител на ответника, назначен му от съда по реда на
чл.47 ал.6 от ГПК, уведомяването му за цесията не би могло да произведе действие
спрямо ответника, тъй като се касае за представителство по закон, а не за
договорни пълномощия. При тези обстоятелства, съдът приема, че процесната цесия
не е породила действие спрямо ответника и той не дължи плащане на задълженията,
произтичащи от процесния договор за заем, в полза на цесионера – ищцовото
дружество.
Предвид изложените съображения, предявеният иск се явява неоснователен и недоказан и като такъв, съдът следва
да го отхвърли изцяло.
Мотивиран така, съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25,
сграда Лабиринт, ет.2 офис 4, представлявано от управителя Мартин Деспов
Деспов; против К.Г.Г. с ЕГН ********** ***; иск – да се приеме за установено по
отношение на ответника, че той дължи на ищеца сумите, както следва:
- 575,20 лв. главница,
- 40,71 лв. договорна лихва от 26.12.2015
г. до 16.04.2016 г. /падеж на последната погасителна вноска/;
- 45 лв. такса разходи;
- 279,46 лв. неустойка за неизпълнение на
договорно задължение за периода от 26.12.2015 г. до 16.04.2016 г. /падеж на
последната погасителна вноска/;
- 87,19 лв. обезщетение за забава за
периода от 27.12.2015 г. до датата на подаване на заявлението в съда;
- ведно със законната лихва от подаване
на заявлението в съда до окончателното изплащане;
които суми били
дължими по договор за паричен заем № 2430351/20.11.2015 г., между "Изи
Асет Мениджмънт“ АД с ЕИК *********,
като заемодател, и ответника, като заемател; вземането по който е цедирано от посоченото
дружество на ищеца с Приложение № 1/01.07.2016 г. към рамков договор за цесия
от 16.11.2010 г.; за които суми е
издадена заповед № 1177 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от
01.09.2017 г. по ч.гр.дело № 2200/2017 г. на Районен съд - Хасково.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен
съд - Хасково в 2-седмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ :