Определение по дело №430/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

Производството е образувано по частна жалба на “С.”, О. против заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 1039 по описа за 2012 г. на Районен съд-Б. в частта, с която са присъдени в полза на заявителя разноски в общ размер от 265 лв.

Сочи се от жалбоподателя, че разноски в заповедното производство не дължи, тъй като от представените с частната жалба доказателства, установява плащане на задължението, за което е издадена заповедта за изпълнение. Направено е възражение за прекомерност на юрисконсултското възнагражедие, без същото да е мотивирано.

В отговора заявителя оспорва доводите в жалбата като застъпва становището, че няма плащане на сумите, за които е предприето заповедното производство. Сочи, че адвокатското възнаграждение е съобразено с чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1/9.7.2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения, поради което несъстоятелно се твърди, че размерът от 240 лв. е прекомерен.

Жалбата срещу заповедта за изпълнение в частта й досежно разноските на основание чл. 413, ал. 1 от ГПК е допустима, като при произнасянето съдът съобрази следното:

По подадено заявление от “Р.”, О. РС е издал заповед за изпълнение на парично задължение № 3143/12.4.2012 г. по чл. 410 ГПК срещу жалбоподателя “С. Д.” за неиздължена сума по фактура № 4162/7.9.2011 г. в размер на 890,98 лв.; 54,50 лв. мораторна лихва върху нея за периода 8.9.2011 г.-10.4.2012 г.; 25 лв. - внесена държавна такса и 240 лв. също внесена държавна такса.

Въззивният съд счита заповедта за изпълнение в частта с която е разпоредено длъжникът да заплати на кредитора 240 лв. държавна такса за недопустима, тъй като видно от заявлението присъждането на такава сума като държавна такса не е поискана. След като съдът се е произнесъл по незаявено искане, то той е постановил недопустим акт, който в съответната му част следва да се обезсили. В останалата атакувана част за присъдените разноски от 25 лв. за платена държавна такса, жалбата е неоснователна

Според чл. 78, ал. 1 от ГПК заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска. Видно е, че РС е възложил направените от заявителя разноски в тежест на С. Д.”, О., тъй като е разпоредил и издал заповед за изпълнение за сочените в заявлението суми за стойността на доставени стоки и за мораторна лихва. Доводите на жалбоподателя, според които разноски не дължи, тъй като е платил тези суми, са насочени срещу заповедта, в частта й, която не подлежи на обжалване. След като РС издал заповедта за изпълнение, т.е. уважил е заявлението, то като последица съобразно изхода на заповедното производство в съответствие с чл. 78, ал. 1 от ГПК е възложил в тежест на ответника по заявлението направените разноски за държавна такса. Да се приеме тезата на жалбоподателя за основателна означава чрез обжалване на заповедта за изпълнение в частта за разноските да се заобиколи забраната за необжалваемост на заповедта за изпълнение. Относно прекомерността на адвокатското възнаграждение не са изложени мотиви, но видно от заповедта е, че няма присъждане на такова възнаграждение, чийто размер да може да се прецени като прекомерно. Ето защо съдът потвърждава заповедта за изпълнение в частта досежно присъдените разноски за държавна такса от 25 лв.

Водим от изложеното, съдът

О п р е д е л и:

Обезсилва заповедта за изпълнение на парично задължение № 3143/12.4.2012 г. по чл. 410 ГПК,издадена по ч.гр.д. № 1039 по описа за 2012 г. на Районен съд-Б. в частта, с която е постановено“С. Д.” да плати на “РАФТА”, О. 240 лв., представляващи внесена държавна такса.

Потвърждава заповедта за изпълнение на парично задължение в останалата й атакувана част.

Определението е окончателно.

Председател: Членове: