Определение по дело №123/2020 на Районен съд - Ловеч

                           

     

 

                                 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е  №

                                         гр. Ловеч, 31.01.2020 г.

 

ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, седми състав, в закрито заседание на тридесет и първи януари през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА ЙОРДАНОВА

 

при секретар.................., като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 123 по описа за 2020 г., за да се произнесе, съобрази:

 

            Производството по делото е образувано по повод изпратено по подсъдност от Административен съд-София-град адм. дело № 14239/2019 г. с подадена искова молба от „МИП БЪЛГАРИЯ“ ЕООД – с. Голец, общ. Угърчин, обл. Ловеч, срещу АГЕНЦИЯ ПО ВПИСВАНИЯТА – гр. София, за присъждане на обезщетение за вреди, изразяващи се в направени разноски по обжалване на отменен от съда отказ на длъжностно лице към Търговския регистър.

            За да счете, че делото не му е подсъдно, АС-София-град се е позовал на Тълкувателно постановление № 2/2014 от 19.05.2015 г. по тълк. дело № 2/2014 г. по описа на ВКС, ОС на ГК на ВКС и I и II колегия на ВАС, т. 7, в която е прието, че делата по искове за вреди, произтичащи от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на длъжностни лица по регистрация по Закона за търговския регистър са подсъдни на гражданските съдилища. Сезираният съд е приел също, че новата алинея втора на чл. 28 от ЗТРРЮЛНЦ, не определя компетентния съд, а само реда за разглеждане на иска. 

            Настоящият състав на Ловешкия районен съд счита, че спорът не му е подсъден по следните съображения:

Съгласно чл. 28 ал. 2 /нова, ДВ, бр. 105 от 2016 г./ от ЗТРРЮЛНЦ /предишно заглавие Закон за търговския регистър/, Агенцията по вписванията отговаря за вредите, причинени на физически и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на длъжностни лица по регистрацията, по реда на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Според чл. 128 ал. 1, т. 6 от АПК /предишна т. 5/ исканията за обезщетения за такива вреди са подведомствени на административните съдилища.

Видно е, че разпоредбата на чл. 28 ал. 2 от ЗТРРЮЛНЦ е последваща във времето спрямо ТП № 2/2014 г. от 19.05.2015 г., при което постановката на т. 7 от това постановление следва да се смята за дерогирана от новата нормативна разпоредба. В този смисъл е и константната практика на смесените петчленни състави на ВКС и ВАС: определение № 96 от 31.12.2018 г. по гр.д.№ 89 от 2018 г., определение № 65 от 21.06.2018 г. по адм.д.№ 45 от 2018 г., определение № 55 от 11.05.2018 г. по гр.д.№ 56 от 2018 г., определение № 32 от 28.03.2018 г. по гр.д.№ 37 от 2018 г., определение № 14 от 12.02.2018 г. по адм.д.№ 5 от 2018 г., определение № 12 от 31.01.2018 г. по адм.д.№ 71 от 2017 г., определение № 81 от 13.12.2017 г. по адм.д.№ 76 от 2017 г. и др.

            С оглед на изложеното и на основание чл. 135 ал. 4 от АПК, следва да се повдигне спор за подсъдност пред смесения състав на ВКС и ВАС, като производството по настоящото дело се прекрати.

            Водим от горното, съдът

 

                                                О П Р Е Д Е Л И:

 

            ПОВДИГА СПОР ЗА ПОДСЪДНОСТ пред смесения състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд.

            ПРЕКРАТЯВА производството по гр.дело № 123/2020 г. по описа на Ловешкия районен съд.

            Делото да се изпрати на ВКС, по компетентност.

            Определението не подлежи на обжалване.

 

 

                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: