В ИМЕТО НА НАРОДА

Плевенски районен съд, дванадесети наказателен състав, в публично заседание на двадесет и пети април през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АСЕН ДАСКАЛОВ

Секретар: ИЛОНА НЕНОВА

като разгледа докладваното от съдия ДАСКАЛОВ АНД № 2790 по описа за 2018 - та година и на основание доказателствата по делото и Закона, за да се произнесе взе предвид следното:

ПРОИЗВОДСТВО по реда на чл. 59 ал. 1 ЗАНН

С Наказателно постановление № ***. на НАЧАЛНИК НА ***ОТДЕЛ „***” - ПЛЕВЕН, на Е.П.Й. ЕГН: ********** са наложени административни наказания, както следва:

- на основание чл.93 ал.2 от Закона за автомобилните превози - глоба в размер на 500 /петстотин/ лева, за извършено нарушение по чл.31 ал.1 т.5 от НАРЕДБА № 34 от 1999 г. за таксиметров превоз на пътници;

- на основание чл.105 ал.1 от Закона за автомобилните превози - глоба в размер на 200 /двеста/ лева, за извършено нарушение по чл.31 ал.1 т.6 от НАРЕДБА № 34 от 1999 г. за таксиметров превоз на пътници;

- на основание чл.93 ал.2 от Закона за автомобилните превози - глоба в размер на 500 /петстотин/ лева, за извършено нарушение по чл.31 ал.1 т.1 от НАРЕДБА № 34 от 1999 г. за таксиметров превоз на пътници.

Срещу така издаденото Наказателно постановление /НП/ е постъпила жалба от страна на административно наказаното лице. Й. счита, че в НП не са посочени мотиви за неговото издаване, както и че не съдържа задължителните реквизити, предвидени в ЗАНН. Наред с това, оспорва приетата в хода на административнонаказателното производство фактическа обстановка като изтъква, че към момента на предприетата проверка от полицейските органи, Й. не е извършвала таксиметрова услуга. На тази основа ***и за отмяна на НП като неправилно и незаконосъобразно.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично. Поддържа жалбата по изложените в нея съображения и пледира за отмяна на обжалваното Наказателно постановление.

За ответната страна – ***ОТДЕЛ „***” - ПЛЕВЕН, представител не се явява.

Жалбата е подадена от оправомощена страна и в срока по чл.59 ал.2 ЗАНН, поради което се явява допустима.

След като обсъди събраните по делото доказателствени материали поотделно и в съвкупност, Съдът намира за установено следното:

Административнонаказателното производство е започнало със съставяне на Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) бл.№ ***. от страна на М.Р.Н. – мл.инспектор при СЕКТОР „ПП“ на ОДМВР - ПЛЕВЕН, в присъствието на свидетеля Л.Х.Ц., както и нарушителя Е.П.Й.. Съставен е за това, че на 26.07.2018г. около 12:35 часа в гр. ПЛЕВЕН, пл. „***“ срещу ***, с посока на движение ул. „***“ като водач на таксиметров автомобил с поставена табела „такси“ - „***“ с рег. № ***, извършва следното: 1. не представя пътна книжка издадена от превозвача – нарушение по чл.31 ал.1 т.5 от НАРЕДБА № 34 от 1999 г. за таксиметров превоз на пътници; 2. не представя прономерован кочан с фактури, издаден от името на данъчно задължено лице – нарушение по чл.31 ал.1 т.6 от НАРЕДБА № 34 от 1999 г. за таксиметров превоз на пътници; 3. не представя разрешително за извършване на тексиметров превоз - нарушение по чл.31 ал.1 т.1 от НАРЕДБА № 34 от 1999 г. за таксиметров превоз на пътници.

Описаната по – горе фактическа обстановка е възприета изцяло от административнонаказващия орган. На тази основа, издал обжалваното Наказателно постановление, с което на Е.П.Й. ЕГН: ********** са наложени административни наказания, както следва: на основание чл.93 ал.2 от Закона за автомобилните превози - глоба в размер на 500 /петстотин/ лева, за извършено нарушение по чл.31 ал.1 т.5 от НАРЕДБА № 34 от 1999 г. за таксиметров превоз на пътници; на основание чл.105 ал.1 от Закона за автомобилните превози - глоба в размер на 200 /двеста/ лева, за извършено нарушение по чл.31 ал.1 т.6 от НАРЕДБА № 34 от 1999 г. за таксиметров превоз на пътници; на основание чл.93 ал.2 от Закона за автомобилните превози - глоба в размер на 500 /петстотин/ лева, за извършено нарушение по чл.31 ал.1 т.1 от НАРЕДБА № 34 от 1999 г. за таксиметров превоз на пътници.

Актът за установяване на административно нарушение е съставен, а Наказателното постановление – издадено, от компетентни лица /л.6 – 8 от делото/. Служебната проверка за законосъобразност, осъществявана от въззивната инстанция не разкрива допуснати в хода на административнонаказателното производство нарушения на процесуалните правила. По-конкретно, не могат да бъдат споделени възраженията на жалбоподателката, че Наказателното постановление не съдържа необходимите реквизити, тъй като внимателното запознаване с неговото съдържание разкрива, че всички изискуеми съобразно чл.57 ал.1 ЗАНН реквизити, са налице; от друга страна, посочената разпоредба не въвежда изикване за наличието на „мотиви“ извън споменатите задължителни реквизити, поради което, възражението на жалбоподателката за липса на „мотиви“, също е неоснователно.

Следователно, издаденото Наказателно постановление е формално законосъобразно. По неговата правилност бяха събрани писмени доказателства /л.10, л.46 – 48, л.34, л.37/ и гласни доказателствени средства, съдържащи се в показанията на свидетелите М.Р.Н., Л.Х.Ц., Х.Д.Б.. Показанията и на тримата свидетели не будят съмнение в техната достоверност. Същевременно, показанията на свидетелите М.Р.Н., Л.Х.Ц. са с по-общ характер, но това обстоятелство, Съдът отдава на характера на служебната им ангажираност, в т.ч. - множеството еднотипни проверки на моторни превозни средства. Същевременно, този характер на показанията на Н. и Ц. не подкопава достоверността им като доказателствени източници. Между гласните доказателствени средства, наред с това, липсват противоречия и поради това, Съдът отдава вяра на показанията на свидетелите Н., Ц. и Б.. Именно от показанията на свидетелите се установява по убедителен начин, че при извършена от страна на дежурните полицейски служители Н. и Ц. проверка, управлявания от жалбоподателката л.а. „***“ с рег. № ***, обозначен като такси, е изчаквал свидетелката Х.Б. пред сградата на *** *** – ПЛЕВЕН; жалбоподателката и Б. са в приятелски отношения, като Е.Й. имала уговорка да транспортира Б. до ***, за да си свърши лична работа; в хода на проверката, Е.Й. не представила пътна книжка издадена от превозвача, прономерован кочан с фактури, издаден от името на данъчно задължено лице и разрешително за извършване на тексиметров превоз. Същевременно, от справка на ОБЩИНА ПЛЕВЕН, както и заверени преписи на Разрешение №***. и Разрешение №***. се установява, че за л.а. с рег.№***, разрешението за таксиметров превоз е било валидно от 01.01.2017г. до 31.12.2017г., а за л.а. с рег.№ *** – валидно от 01.01.2018г. до 31.12.2018г.

Следва да бъде напомнено, че съобразно чл.24 ал.1 от НАРЕДБА № 34 от 1999 г. за таксиметров превоз на пътници, „Разрешението за извършване на таксиметров превоз, и холограмата се издават от кмета на общината или упълномощено от него лице за всеки отделен автомобил.“, а съобразно чл.25 – „Разрешението е поименно и не подлежи на преотстъпване.“. Изводът е, че коментираното Разрешение поражда правото за извършване на таксиметров превоз не само по отношение на конкретно лице, но наред с това - дейността следва да бъде извършвана с конкретен, изрично посочен автомобил. Ето защо, наличието на коментираното Разрешение по отношение на конкретен автомобил, му придава характера на „таксиметров автомобил“ по смисъла на НАРЕДБАТА, а оттук – той следва да отговаря на особените изисквания, предвидени в Раздел ІV от този нормативен акт, в т.ч. – за наличието на оборудване /касов апарат, знак „Такси“ и др./, обозначения /стикер с цени на услугата, двуредна лента с шахматно разположени квадрати и др./ и прочие. С други думи, макар наличието на подобни оборудване и обозначения да са задължителни, качеството на един автомобил като таксиметров следва от наличието на валидно Разрешение за извършване на таксиметров превоз, а не от простото изпълнение на изискванията на Раздел ІV от НАРЕДБАТА. Следователно, управляваният от страна на жалбоподателката л.а. „***“ с рег. № ***, при изследваната по делото фактическа обстановка, не е имал качеството на таксиметров автомобил, тъй като за същия не е имало действащо Разрешение от страна на ОБЩИНА ПЛЕВЕН.

На следващо място, съобразно легалната дефиниция на чл.2 от НАРЕДБАТА, „Таксиметров превоз на пътници е обществен превоз срещу заплащане, извършван с лек автомобил до седем места, включително мястото на водача, по заявен от пътника маршрут.“. Видно е, че цитираната разпоредба предвижда възмездния характер на таксиметровия превоз, т.е. в случаите, в които липсва подобна възмездност на правоотношението, същото не следва да се определя като таксиметров превоз на пътници.

В съответствие с представения дотук анализ Съдът намира, че при изследваната по делото фактическа обстановка, свидетелката Х.Б. не е ползвала таксиметров превоз от страна на Е.П.Й.. От една страна, жалбоподателката й е вършела приятелска услуга, безвъзмездно – транспортирала я до *** *** – ПЛЕВЕН и я изчакала пред същия ***, докато Б. си върши лична работа. От друга страна, Й. не е имала Разрешение за извършване на таксиметров превоз за използвания към този момент л.а. „***“ с рег. № ***, т.е. същият автомобил не е отговарял на изискванията на НАРЕДБА № 34 от 1999 г. за таксиметров превоз на пътници – независимо че видимо, външно е имал вида на таксиметров автомобил. На свой ред, извода, че при процесния случай жалбоподателката не е извършвала таксиметров превоз по смисъла на НАРЕДБАТА, освобождава Й. и от съответните задължения по този нормативен акт, в т.ч. – тези по чл.31 ал.1 т.1, 5 и 6. Липсата на задължение за съобразяване с предписаното в тези разпоредби поведение обаче означава, че несъобразяването с тях в процесния случай, не е осъществило и състав на административно нарушение. Ето защо Съдът намира, че жалбоподателката е наказана за административни нарушения, каквито не е извършила.

Крайният извод е, че обжалваното Наказателно постановление е неправилно, тъй като е издадено в нарушение на материалния закон и като такова – следва да бъде отменено.

Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 ЗАНН, Съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ КАТО НЕПРАВИЛНО Наказателно постановление № ***. на НАЧАЛНИК НА ***ОТДЕЛ „***” - ПЛЕВЕН, с което на Е.П.Й. ЕГН: ********** са наложени административни наказания, както следва:

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Плевен, в 14 - дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

Номер на акта:	Не е посочен
Дата:	21 юни 2019 г. (в сила от 10 юли 2019 г.)
Съдия:	Асен Иванов Даскалов

Дело:	20184430202790
Тип на делото:	Административно наказателно дело
Дата на образуване:	23 ноември 2018 г.

Решение по дело №2790/2018 на Районен съд - Плевен

Съдържание на акта

В ИМЕТО НА НАРОДА