РЕШЕНИЕ
№ 90
гр. Плевен, 24.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Милена Св. Томова
при участието на секретаря АНЕТА ХР. ЙОТОВА
като разгледа докладваното от Милена Св. Томова Гражданско дело №
20214430105974 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по обективно съединени искове с правно основание
чл.422, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.430, ал.1 и ал.2 от ТЗ.
В Плевенският районен съд е постъпила искова молба от *** против против
ИВ. С. Г., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, в която се твърди, че между
ищцовата банка от една страна и ответника И.Г. от друга бил сключен Договор за
банков кредит от 11.03.2020г. На основание същия Банката отпуснала кредит в
размер на 229.00 лева, който бил изцяло усвоен еднократно от кредитополучателя
същия ден по банкова сметка, открита на името на *** при ищеца. Така усвоеният
кредит не бил погасяван частично по главница и лихви и бил в просрочие, считано
от 26.03.2020г. - общо 357 дни към 17.09.2021 г. Излага се, че преди
осчетоводяване на изискуемостта по кредита били просрочени 12 вноски по
главница, съгласно погасителен план към Договора за кредит, които били
дължими на падежи и в размери, както следва: 19.22лева, дължими на
25.03.2020г., 17.85лева, дължими на 25.04.2020г., 18.16лева, дължими на
25.05.2020г., 18.32лева, дължими на 25.06.2020г., 18.62лева, дължими на
25.07.2020г., 18.79лева, дължими на 25.08.2020г., 19.04лева, дължими на
1
25.09.2020г., 19.32лева, дължими на 25.10.2020г., 19.53лева, дължими на
25.11.2020г., 19.81лева, дължими на 25.12.2020г., 20.04лева, дължими на
25.01.2021 г., 20.30лева, дължими на 25.02.2021г. Или общ размер на
просрочената сума по главница преди осчетоводяване на изискуемостта по
кредита - 229.00 лева.
Излага се също, че преди осчетоводяване на изискуемостта по кредита били
просрочени 12 вноски по лихва, които били дължими на падежи и в размери,
както следва: 1.34лева, дължими на 25.03.2020г., 2.71 лева, дължими на
25.04.2020г., 2.40лева, дължими на 25.05.2020г., 2.24лева, дължими на
25.06.2020г., 1.94лева, дължими на 25.07.2020г., 1.77лева, дължими на
25.08.2020г., 1.52лева, дължими на 25.09.2020г., 1.24лева, дължими на
25.10.2020г., 1.03лева, дължими на 25.11.2020г., 0.75лева, дължими на
25.12.2020г., 0.52лева, дължими на 25.01.2021г., 0.26лева, дължими на 25.02.2021г.
Или общ размер на просрочената сума преди осчетоводяване на изискуемостта по
договорена лихва - 17.73 лева.
Така общият размер на непогасената сума, включващ главница и непогасена
договорена лихва преди осчетоводяване на изискуемостта вълизал на 246.73лева.
Сочи се, че крайният срок за погасяване на кредита настъпил на
25.02.2021г., съгласно раздел V, т.12.3. от Договора за кредит и погасителния план
към него и считано от деня след 25.02.2021г. всички непогасени задължения на
кредитополучателя, произтичащи от процесния договор станали изцяло и
незабавно изискуеми на основание настъпил падеж.
Излага се, че със заявление по реда на чл. 417 банката се снабдила със
заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за изискуемите му
вземания, но при условията на чл.415, ал.1, т.2 от ГПК били дадени указания на
кредитора за предявяване на иск за установяване съществуването на вземанията
му.
Като следствие от изложеното се претендира постановяване на решение, с
което да се признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца
следните вземания, за които е издадена заповедта за изпълнение: сумата от 229лв.,
представляваща главница, сумата от 17,73лв., представляваща възнаградителна
лихва за периода от 26.03.2020г. до 25.02.2021г., сумата от 0,57лв.,
представляваща договорна лихва за периода от 26.03.2020г. до 13.05.2020г. и
сумата от 28,51лв., представляваща обезщетение за забава за просрочените
плащания за периода от 14.05.2020г. до 16.03.2021г., ведно със законната лихва
2
върху главницата от датата на депозиране на заявлението в съда – 17.03.2021г. до
окончателното изплащане.
Ответникът И.Г. не е депозирал писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК,
но в съдебно заседание се явява лично и ангажира становище, с което не оспорва
исковете, а навежда доводи за финансови затруднения, препятствали погасяването
на дълга към ищеца.
Съдът като прецени събраните в хода на производството доказателства
и обсъди доводите на страните намира за установено следното от фактическа
страна :
Установява се от приложеното ч.гр.д. ***, че исковете са предявени
след успешно проведено заповедно производство и в законоустановения
едномесечен срок от връчване на указанията на заповедния съд, поради което
са допустими и следва да се разгледат по същество.
От приложения препис на Договор за потребителски кредит ***. се
установява, че е бил подписан между *** от една страна като кредитор и от
друга – ответника ИВ. С. Г., в качеството на кредитополучател. По силата на
същия банката се е задължила да предостави на кредитополучателя кредит в
размер на 229лв. за закупуване на стоки от избран Търговски обект.
Страните са уговорили в писменото съглашение всички произтичащи от
договорната връзка права и задължения. Според обективираното в чл.8 и чл.9
заемополучателя се е съгласил да заплаща на банката годишна лихва,
изчислена въз основа на приложим по кредита фиксиран годишен лихвен
процент в размер на 15% и платима периодично в размер и на падежи,
подробно описани в погасителния план, представляващ част от договора.
Според предвиденото в чл.15 от договора дължимите, но неизвършени
в срок плащания се отнасят в просрочие, като за времето на забава
кредитополучателят дължи обезщетение за забава върху размера на
просрочената сума, в размер на законната лихва.
Видно е, че според обективирания в договора погасителен план,
ответника е следвало да върне предоставения му заем на равни месечни
вноски, за периода от 11.03.2020г. до 25.02.2021г., всяка в размер на по
20,56лв. и включващи част от главницата и договорната лихва.
Страните не спорят, че банката е предоставила кредитната сума по
3
уговорения начин – превеждайки я в деня на подписване на съглашението по
сметка на търговец, от който ответника е закупил желана стока.
Не е налице също така спор между страните и е видно от приложеното
счетоводно извлечение, че ответника не е извършил никакви плащания и към
датата на завеждане на заповедното производство е дължал сумата от 229лв.,
представляваща главница, сумата от 17,73лв., представляваща
възнаградителна лихва за периода от 26.03.2020г. до 25.02.2021г., сумата от
0,57лв., представляваща договорна лихва за периода от 26.03.2020г. до
13.05.2020г. и сумата от 28,51лв., представляваща обезщетение за забава за
просрочените плащания за периода от 14.05.2020г. до 16.03.2021г.
Не се твърди и не се установява банката да е упражнила правото си да
обяви кредита за предсрочно изискуем преди настъпване на уговорения краен
срок – 25.01.2021г.
При установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното :
От обсъдените доказателства се установи, че между ищеца *** и
ответника ИВ. С. Г. е бил сключен договор за потребителски кредит от
11.03.2020г. за сума в размер на 229 лв. С подписване на договора, страните
са се съгласили с обективираните в него уговорки относно начина и срока на
връщане, дължимите лихви и такси, и съответните последици при забава в
плащанията. От това правоотношение произтичат задълженията на ответника
И.Г..
Установи се още от приложеното счетоводно извлечение и при липсата
на спор между страните, че по процесния договор са останали непогасени
претендираните в настоящото производство суми.
С оглед горното, съдът приема, че претенциите на ищеца за
установяване съществуването на вземанията му, за които срещу ответника е
издадена заповед за изпълнение са изцяло основателни и доказани в
претендираните размери и следва да бъдат уважени като такива.
По въпроса за разноските. С оглед изхода на спора и на основание
чл.78, ал.1 ГПК съдът следва да се произнесе по направените разноски в
заповедното и исковото производство, при съобразяване приетото в т.12 от
Тълкувателно решение от 18.06.2014г. по т.д.№4/2013г. на ОСГТК. В
4
заповедното производство са били сторени разноски за държавна такса в
размер на 25лв., а разноските за юрисконсултско възнаграждение се
определят от съда на 50лв. по правилото на чл.78, ал.8 от ГПК, изм. ДВ бр.8
от 2017г., във вр. с чл.37, ал.1 от ЗПП, във вр. с чл.26 от Наредбата за
заплащане на правната помощ или общо разноски в размер на 75лв. В
исковото производство ищеца е направил разноски за държавна такса в
размер на 25лв. и за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лв. по
правилото на чл.78, ал.8 от ГПК, във вр. с чл.25, ал.1 от НПП или общо
125лв. Всички тези разноски са изцяло дължими, с оглед изход на спора.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр.
чл. 430, ал.1 и ал.2 от ТЗ, че ИВ. С. Г., ЕГН ********** , от ***, ДЪЛЖИ на
***, със седалище и адрес на управление ***, следните суми: сумата от
229лв., представляваща главница, сумата от 17,73лв., представляваща
възнаградителна лихва за периода от 26.03.2020г. до 25.02.2021г., сумата от
0,57лв., представляваща договорна лихва за периода от 26.03.2020г. до
13.05.2020г. и сумата от 28,51лв., представляваща обезщетение за забава за
просрочените плащания за периода от 14.05.2020г. до 16.03.2021г., ведно със
законната лихва върху главницата , считано от 17.03.2021г. до
окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК с №1143/18.03.2021г.
по ч.гр.д.№ 1884/2021г. по описа на ПлРС.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ИВ. С. Г., ЕГН
**********, от ***, ДА ЗАПЛАТИ на ***, със седалище и адрес на
управление ***, следните суми: сумата от 75лв., представляваща деловодни
разноски в заповедното производство по ч.гр.д.*** и сумата от 125лв.,
представляваща деловодни разноски в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Плевенски Окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните, с въззивна жалба.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
5