№ 14027
гр. София, 06.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА
при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА ВЛ. МИЛОВАНОВА
като разгледа докладваното от КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА Гражданско дело
№ 20211110158902 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба, депозирана от ЗАД .....................“ ЕИК
......................... против ЗАД „............ АД ЕИК .............. с предявен иск с правно
основание чл.422 ГПК вр. чл. 411 КЗ за сумата от 2358,99 лв. застрахователно
обезщетение и ликвидационни разноски по полица №............ г. със срок на
застрахователното покритие от 05.05.2020 г. до 04.05.2021 г., ведно със законна лихва
за периода от 28.01.2021 г. до изплащане на вземането. Ищецът твърди, че по договор
за имуществена застраховка „Каско” по полица №............... е заплатил на застрахования
сума в размер на 2333,99 лв., представляваща застрахователно обезщетение за
л.а."..........." рег. №.............. настъпили вследствие на ПТП от 07.09.2020 г., по вина на
водача на л.а."............ рег.№............. чиято гражданска отговорност е задстрахована при
ответното дружество. Ищецът изпратил регресна покана до ответника за
възстановяване на сумата, но плащане не последвало. Моли съда да уважи исковата
претенция. Претендира разноски.
Ответникът в срока по чл. 131 ГПК е депозирал отговор на исковата молба. Не
оспорва наличието на застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска
отговорност“ към датата на ПТП. Не оспорва съществуването на валидно
застрахователно правоотношение към датата на ПТП по договор за имуществена
застраховка, по която признава извършеното плащане на застрахователно обезщетение
в размер на 2333,99 лв. за ремонт на процесния лек автомобил. Оспорва
застрахованият при ответника водач да има вина за ПТП. Твърди, че ПТП е настъпило
изцяло по вина на водача на застрахования при ищцовото дружество лек автомобил.
Поддържа, че липсва причинно- следствена връзка между всички увреждания по МПС
и процесното ПТП. Твърди, че претенцията е завишена. Релевира възражение за
съпричиняване от водача на застрахования при ищеца лек автомобил, който се движел
с несъобразена спрямо пътната обстановка скорост, без включени аварийни светлини,
1
при технически неизправно МПС. Навежда възражение, че в случая е била настъпила
тотална щета, като поддържа, че разходите за извършване на процесния ремонт
надвишавали 70% от действителната стойност на МПС към датата на ПТП. Моли съда
да отхвърли исковите претенции и да му присъди разноски.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на
доказателствата по делото, намира следното:
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл.411 КЗ:
С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в
правата на застрахования срещу причинителя на вредата или срещу лицето,
застраховало неговата гражданска отговорност. За възникване на регресното вземане
по иска е необходимо да се установят следните факти: да е сключен договор за
имуществено застраховане между ищеца и застрахованото лице по отношение
увредения автомобил, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие
виновно и противоправно поведение на водач на МПС, чиято гражданска отговорност
е застрахована при ответника, да е настъпило събитие, за което ответникът носи риска,
като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е изплатил на
застрахования застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди.
Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК ищецът следва да установи горепосочените
обстоятелства, а в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираното
вземане. По наведеното възражение за съпричиняване на настъпилия вредоносен
резултат от водача на застрахования от ищеца автомобил, в тежест на ответника е да
установи същото.
С оглед твърденията на страните и на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК с
доклада си по делото, приет за окончателен без възражения от страните, съдът е
обявил за безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че
към датата на ПТП между ищеца и собственика на л.а."..........." рег. №.......... е действал
договор за имуществено застраховка „Каско“, че гражданската отговорност на водача
на л.а."............ рег.№............ към 07.09.2020 г. е била застрахована от ответника, както и
че в изпълнение на задължението си по застрахователния договор за имуществена
застраховка ищецът е заплатил на застрахования обезщетение в размер на 2333,99 лв.
От свидетелските показания на св. М. П., водач на л.а."..........." и св.Й. Д., водач на
л.а."............, се установява, че на процесната дата-07.09.2020 г., около 01.00 ч. между
............ л.а."..........." се движел по път I с посока от гр........ към гр............... При
навлизането му в десен завой св.П. забелязал, че срещу него се движат два тира в
насрещното платно, а лек автомобил се опитвал да ги изпревари, като бил навлязъл в
неговата лента за движение. Свидетелят П. посочва, че натиснал спирачка и се опитал
да избегне челен удар с изпреварващото МПС, когато движещия се зад него л.а."............
рег.№............ ударил управлявания от него лек автомобил отдясно в задната част.
Свидетелят П. информира, че се движел със скорост, съобразена с ограниченията, не
повече от 80 км. ч. Според посоченото от свидетелите, времето било сухо, топло, с
добра видимост. Св. П. информира, че предприел маневрата, тъй като искал да избегне
челен удар с колата, която изпреварвала тировете. Пред л.а."..........." не се движел друг
лек автомобил. Щетите по л.а."..........." били по задния капак, задно стъкло, десен стоп,
заден десен калник и престилка на багажника, задна броня. В резултат на удара от
л.а."............ управляваният от свидетеля П. лек автомобил се придвижил напред, спрял
с левите колелета върху асфалта и с десните – върху банкета на пътя. Св.Д. посочва, че
се движел след л.а."..........." километри преди настъпването на ПТП, като след удара
управляваният от него л.а."............ се отклонил на 12 метра от пътя. Щетите по
2
управлявания от него л.а. „............ рег.№............ били в областта на предната броня,
двата радиатора, предно табло. Според свидетеля се движел със скорост от 80-90
км.ч.
От заключението на вещото лице по възложената съдебно – автотехническа
експертиза, което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено, се
установява, че ПТП е настъпило на 07.09.2020 г., около 01:05 ч., когато, поради
движение с несъобразена скорост, л.а."............ реализира ПТП със спиращия пред него
л.а."...........", вследствие на което се отклонява и напуска пътното платно вдясно по
посоката си на движение. Според посоченото от вещото лице досежно щетите,
установени при обстойно извършен оглед от представител на ищеца, по л.а."..........." се
констатира цялостна деформация на задна част на автомобила.
Изложеното се потвърждава и от представения по делото констативен протокол за
ПТП и скица към него, подписани от виновния водач и отразяващи съгласието на
последния със съдържащите се в документите неизгодни факти (механизъм на ПТП
съобразно нарисуваната схема), както и от приетата по делото административно-
наказателна преписка по протокол за ПТП №........ г. Видно от същата, на св.Й. Д. е
съставен .............. г. и НП № ............/23.09.2020 г. за извършено нарушение на чл.20 ал.2
от ЗДВП за това, че не е избрал скорост на движение, съобразена с атмосферните
условия, релефа, условията на видимост, интензивността на движение, за да може да
спре при предвидимо препятствие или създадена опасност за движението.
Наказателното постановление е влязло в сила на 05.11.2020 г., като по делото липсват
данни да е било обжалвано.
От изложеното съдът намира, че процесното застрахователно събитие е било
реализирано противоправно и виновно (съобразно презумпцията, регламентирана в
разпоредбата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД) от водач на МПС, гражданската отговорност на
когото при управление на това МПС е била застрахована при ответното дружество,
поради което ответникът носи отговорност за обезщетяване на причинените вреди,
респ. за възстановяване на платеното от застрахователя по имуществена застраховка
обезщетение. По делото не са ангажирани доказателства, от които да може да се изведе
извод нито за липса на вина у водача на застрахованото при ответното дружество
МПС, нито за съпричиняване на процесното ПТП от страна на водача на лек автомобил
л.а."...........". Липсват събрани доказателства, които да установяват поведение на водача
л.а."...........", което да е допринесло за настъпването на произшествието или за вредите
от него, като в тази връзка съдът намира за неоснователни твърденията в отговора на
исковата молба водачът на л.а."..........." да се е движил с неизправни светлини,
доколкото от показанията на св.Д. категорично се установява, че водачът на
л.а."..........." е подал светлинен сигнал при предприемане на маневрата на МПС. Не се
установява от доказателствата по делото и същият да се е движил с несъобразена с
ограниченията за съответния участък скорост, като от показанията на св.Д. се
установява, че ограничението е било 80 км/ч., с каквато скорост водачът на л.а."..........."
информира, че се е движел в своите показания. От друга страна, видно от
заключението по САТЕ, вещото лице прави извод от техническа гледна точка, че
причината за настъпване на процесното ПТП е именно поведението на водача на л.а.
"............, който се е движил със скорост и дистанция, при които не е имал възможност
да спре в рамките на опасната зона на превозното средство, без да настъпи
стълкновение с намиращия се пред него л.а."...........".
Според посоченото от вещото лице по САТЕ, нанесените щети, описани при
огледа на л.а."..........." рег. №.........., са получени при ПТП и са в причинно-следствена
3
връзка с него. Съобразно категоричното становище на вещото лице, в разглеждания
казус е налице „тотална щета“, тъй като стойността на разходите за възстановяване на
МПС в състоянието отпреди деликта надхвърля действителната стойност на самото
МПС. Вещото лице посочва, че видно от приложената към експертизата калкулация на
ремонтно-възстановителни дейности, стойността за възстановяване на автомобила,
определена по средни пазарни цени, с влагане и на алтернативни части, възлиза на
3815,94 лв. При наличието на тотална щета обезщетението се определя като от
действителната стойност се приспадне стойността на запазените части. В доклада си в
с.з. вещото лице посочва, че след приспадане стойността на запазените части в размер
на 1296 лв., стойността на застрахователното обезщетение възлиза на 3024 лв.
Запазените части нямат качеството на увредено имущество и на увредения не се дължи
обезщетение за тяхната равностойност. Отделно за собственика съществува
възможността да реализира приход на парични средства чрез продажбата им, което е
релевантен начин за обезщетяването им за повредата на автомобила като цяло.
При кредитиране заключението на САТЕ се установява, че действителната
стойност на л.а марка ............. след приспадане на запазените части е в размер на 3024
лв. Доколкото предявеният иск е за сумата от 2333,99 лв., същият е изцяло основателен
и следва да бъде уважен.
На основание чл. 411 КЗ ищецът има право да получи и обезщетение за
направените обичайни разходи във връзка с щетата. Съдът приема, че сумата от 25 лв.,
претендирана като разноски, съставлява обичаен разход за приключване на
застрахователната щета по смисъла на чл. 411 КЗ, поради което същата следва да се
включи в общия размер на дължимата от ответника сума, като общият размер на дълга
възлиза на 2358,99 лв. На ищеца следва да се присъди и законната лихва, считано от
датата на предявяване на иска-28.01.2021 г. до окончателното плащане.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца се следват
разноски съобразно уважената част от иска в размер на общо 1081,36 лв. – заплатена
държавна такса, депозит за САТЕ, депозит за разпит на свидетел и адвокатско
възнаграждение, което е действително заплатено, видно от представените по делото
платежни документи.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ЗАД „............ АД ЕИК ..............,
че дължи на ЗАД .....................“ ЕИК ........................., на основание чл. 422, ал. 1 ГПК
вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 411 КЗ вр. чл.45 ЗЗД, сумата от 2358,99 лева
главница, представляваща застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски по
полица №............ г. за щети по л.а."..........." рег. №.......... вследствие на ПТП, настъпило
на 07.09.2020 г. на път I-1 /път гр........ към гр............../ при км.60+300, общ..............
вследствие на виновно и противоправно поведение на водача на л.а."............ рег.
№............. чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, ведно със
законна лихва за периода от 28.01.2021 г. до изплащане на вземането, за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 09.02.2021
г. по ч. гр. д. № 5258/2021 г. по описа на СРС, 29-ти състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ЗАД „............ АД ЕИК .............. да
4
заплати на ЗАД .....................“ ЕИК ......................... сумата от общо 1081,36 лева,
представляващи деловодни разноски и адвокатско възнаграждение за
първоинстанционното и заповедното производство.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от съобщението пред
Софийски градски съд с въззивна жалба.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5