Решение по дело №2180/2011 на Районен съд - Казанлък

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е    №.......

                                               гр.Казанлък,  ................2012 год.

 

                      В    И М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

                 Казанлъшки районен съд, гражданско отделение в публично заседание на двадесети септември, две хиляди и дванадесета година в състав:

 

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОВКА ПУДОВА

при секретаря...................Х.К...................................................като разгледа докладваното от съдията ............................................гр.дело №2180 по описа за 2011 год. за да се произнесе взе предвид следното:

              Предявеният иск е за делба на недвижим имот с правно основание чл.34 ЗС.

              Ищцата твърди, че с ответниците са съсобственици на недвижим имот - апартамент №** , бл. **  в жилищен блок-конфекция „******”, вх.А, ет.5, в гр.Казанлък, построен върху държавна земя, състоящ се от две спални, дневна, кухня и сервизни помещения, ведно с прилежащите избено помещение №3 и таванско помещение №12, ведно с 1/244 ид.части от правото на строеж и 1/72 ид.ч. от общите части на сградата, от който имот придобила 2/4 ид.части по силата на наследство и дарение, а ответниците придобили 1/4 ид. части чрез покупко-продажба. Твърди, че от влизане в сила на решението по гр.д.№1430/2005г. на 16.10.2008г. до датата на подаване на исковата молба, апартамента с прилежащите му избено и таванско помещения се ползвали от ответниците, с което са я лишили от право да ползва имота и от достъп до него. Заявява, че те й дължат обезщетение за 1/2 ид. част по чл.31 ал.2 от ЗС равно на 100 лв. наемна месечна цена за нейната ½ ид.част. Не могли да уредят доброволно възникналите спорове за ликвидиране на съсобствеността, поради което се породил интерес от подаване на иска за делба. Моли съда да постанови решение, с което да допусне до делба следния недвижим имот: апартамент №13, бл.4, в жилищен блок-конфекция “******”, вх.А, ет.5, в гр.Казанлък, построен върху държавна земя, състоящ се от две спални, дневна, кухня и сервизни помещения, ведно с прилежащите избено помещение №3 и таванско помещение №12, ведно с 1/244 ид.части от правото на строеж и 1/72 ид.ч. от общите части на сградата, при съседи:на апартамента- отгоре И.Р., от долу-К.К., при квоти 2/4 ид.ч. за нея и по 1/4 ид. ч. на всеки един от ответниците.

    Ответницата М. О. чрез пълномощника си оспорва иска в отговора на исковата молба, депозиран по чл.131 от ГПК. Твърди, че тъй като в период от пет години- от 05.01.2004 г. до 15.09.2011г. е осъществявала лично и чрез децата си П. и С. добросъвестно непрекъснато владение върху целия имот на правно основание, с намерението и знанието, че имота е неин, защото с бившия си съпруг- ответника Р.С. заплатили стойността му на ищцата, сестра й и братята и по предварителния договор, обявен частично за окончателен, то ищцата била загубила правото си на собственост върху ½ ид.част от процесния имот. Твърди, че получила владението на имота лично от ищцата, защото последната е предоставила ключове от входната врата на посредника, чрез който бил сключен предварителния договор от 05.01.2004 г., взела своята част от обявената и определена от нея продажна цена на имота, но отказала да подпише окончателен договор. Сочи, че ищцата е загубила правата си на собственост върху имота поради това, че самоволно се отказала да го владее, сама го обявила за продан преди 05.01.2004 г. в агенция за недвижими имоти и чрез нея с ответника получили доброволно владението на имота. Заявява, че с ответника са придобили имота на основание давностно владение. Ищцата знаела, че имотът бил предаден на ответниците, но противоправно се е снабдила с нотариален акт, който бил привидно съставен за ½ ид.част от имота. Прави възражение за нищожност на договора за дарение поради противоречие на закона, при опит за заобикаляне на чл.19 ал.3 от ЗЗД и дарението било извършено като накърняващо добрите нрави съгласно чл.26 ал.1 от ЗЗД. Твърди, че макар дарението да било извършено в предвидената от закона форма за валидност, то не могло да породи правно действие по отношение на нея и другия ответник защото било нищожно по силата на закона-нормата на чл.26 ал.1 от ЗЗД. 

      В срока по чл.131 от ГПК е подаден отговор на исковата молба от назначения особен представител на Р.А.С., в който оспорва иска по изложените от ищеца факти.  Заявява, че съдът е обявил за окончателен предварителния договор с решение по гр.д.№1430/2005г. само за ½ ид.част от имота.

               От събраните по делото доказателства и приложените гр.д.№1430/2005 г. на КРС и гр.д.№1467/2007 г. на КРС съдът намира за установено следното:

              Съгласно нотариален акт №143, том V, д.№1642/1971 г. на Казанлъшки районен съдия Р.Т.А. и А.Н.А.- родители и наследодателите на ищцата са придобили собствеността върху недвижимия имот: апартамент №13, вх.А, на V етаж  състоящ се от две спални, дневна, кухня и сервизни помещения, ведно с прилежащите избено помещение №3 и таванско помещение №12, от жилищен блок-конфекция “******”, построен върху държавна земя в квартал Западно разширение по плана та гр.Казанлък, ведно с 1/244 ид.части от правото на строеж и 1/72 ид.ч. от общите части на сградата.  Съгласно нотариален акт №38 т.VІІ рег.№9634 д.№1111/2004 г. Н.А.А. дарява на сестра си П.А.Г. своите ¼ ид.части  от недвижим имот останал в наследство от А.Н.А. и Р.Т.А..

             С влязло в сила решение по гр.д.№1430/2005 г. по описа на РС-Казанлък е отхвърлен иска за обявяване за нищожна на сключената по нотариален акт №38 рег.9634 д.№1111/2004 г. сделка, с която Н.А. дарява на сестра си П.А. ¼ идеална част от апартамента-№13 в гр.Казанлък, кв”***********” бл.4, вх.А, ет.5 поради противоречие със закона и е обявен за окончателен само по отношение на притежаваните от С.А.А. и М.А.А. по ¼ идеални части от апартамент №13, бл.4, в жилищен блок-конфекция “******”, вх.А, ет.5, в гр.Казанлък, построен върху държавна земя, състоящ се от две спални, дневна, кухня и сервизни помещения, ведно с прилежащите избено помещение №3 и таванско помещение №12, ведно с 1/244 ид.части от правото на строеж и 1/72 ид.ч. от общите части на сградата, сключеният на 05.01.2004 г. в гр.Казанлък между С.А.А., Нанка А.А., П.А.Г. и М.А.А. като продавачи и Р.А.С. и М.П.С. като купувачи предварителен договор за продажба на апартамента №13 в гр.Казанлък, кв”***********” бл.4, вх.А, ет.5 като искът в частта, в която се иска обявяване на договора за окончателен за останалата ½ ид.част от апартамента е отхвърлен.

             От показанията на св.Г.Г., св.С.А., св.М.А., св.И.Д. и св.Н.И. се установява, че съсобствениците на процесния апартамент в т.ч. и ищцата имали намерение да го продадат. Ищцата се срещнала се с брокер от агенция за недвижими имоти и му оставила своя ключ за апартамента, а останалите съсобственици сключили с ответниците предварителния договор за  продажбата му. След сключването на предварителния договор брокерът предал ключа на апартамента на ответниците, които се нанесли да живеят заедно с децата си. От показанията на св.П. С. и св.И.Д. след като се семейството на ответниците се установило да живее в имота м.01-м.02.2004 г. те наели майстори и правили ремонти, обзавели жилището с нови мебели.

            Представени са 5 бр. приходни квитанции от които е видно, че ищцата е заплащала дължимите се през периода  2004 г.-  2011 г. по ЗМДТ данъци и такси за част от имота.

             От представено заверено копие на решение от 01.08.2007 г., постановено по гр.д.№41/2007 г. по описа на РС-Казанлък се установява, че сключения на 20.11.1983 г. в с.Хаджи Димитрово граждански брак между М.П.С. и Р.А.С. е прекратен, като ползването на семейното жилище в гр.Казанлък, кв”***********” бл.4, вх.А, ет.5, ап.13 е предоставено на М.П.С. и е постановено за в бъдеще тя да носи предбрачното фамилно име- О.. Решението е влязло в сила на 22.08.2007 г.

             От така събраните доказателства съдът прави следните правни изводи:    

             По допустимостта на иска:

             Според общото правило за прекратяване на съсобствеността, предвидено в чл.34 ал.1 от ЗС всеки съсобственик може, въпреки противна уговорка, да иска делба на общата вещ, освен ако законът разпорежда друго, или ако това е несъвместимо с естеството и предназначението на вещта. С предявения иск за делба съсобственикът на една обща вещ по съдебен ред иска да бъде ликвидирано съпритежанието на правото на съсобственост по отношение на конкретния обект. Ищцата се легитимира като съсобственик на 2/4 ид.части процесния недвижим имот-апартамент №13, блок №4, вх.А, ет.5, находящ се в гр.Казанлък в кв”***********” на основание наследствено правоприемство и договор за дарение, а ответниците- на останалите 2/4 ид.части на основание договор за продажба. Предвид гореизложеното съдът приема предявеният иск за делба за допустим.

              По съществото на спора:

              По възражението на ответниците за нищожност на договора за дарение на основания противоречие със закона, заобикаляне на чл.19 ал.3 от ЗЗД и накърняване на добрите нрави. С разпоредбата на чл.26 ал.1 от ЗЗД, гражданското право въздига като основание за нищожност договорите, които противоречат на закона или го заобикалят, както и тези, които противоречат на добрите нрави. Една сделка е нищожна, когато противоречи на императивна правна норма. Нищожният поради противоречие със закона договор пряко цели постигане на забранен резултат чрез нарушаване на императивни правни норми; при заобикалянето на закона непозволеният резултат се постига чрез сключване на един или няколко договора, които сами по себе си са позволени и не нарушават закона, а тъй като “добрите нрави” са нравствено оценъчна категория, то една сделка накърнява добрите нрави тогава, когато е несъвместима с обществения морал, част от който са те. Недействителността, респ. нищожността е последица от порок на сделката, а не на начина, по който субектите упражняват правата, с които разполагат. В тази връзка ще бъде налице накърняване на добрите нрави само при констатирано противоречие между договора и правна норма, която изразява и с това защитава добрите нрави, като законът изрично е посочил договорите, които имат проявление на нищожност поради нарушаване на добрите нрави. Привидни са договорите, при които страните нямат воля да бъдат обвързани, както постановява договорът. Разкриването привидността на договора би могло да стане само с обратно писмо, а гласни доказателства са допустими само доколкото по делото има начало на писмено доказателство, правещо вероятно твърдението за симулация – чл.165 ал.2 от ГПК. За всеки вид сделка се прилагат относимите за тях правила за действителност. Дарението е договор, с който „дарителят отстъпва веднага и безвъзмездно нещо на дарения, който го приема”- чл.225 ал.1 от ЗЗД. Законът обявява дарението за нищожно при наличие на обстоятелствата, визирани в хипотезите на чл.226 от ЗЗД. Ответницата не сочи на кое императивно правило сделката, обективирана в нотариален акт №38 рег.9634 д.№1111/2004 г. противоречи или го заобикаля, а и от доказателствата не се установи процесния договор за дарение по смисъла на чл.226 от ЗЗД да противоречи и да заобикаля императивни норми или да накърнява добрите нрави. Освен това между страните е налице влязло в сила решение по гр.д.№1430/2005 г. по описа на РС-Казанлък, с което е отхвърлен установителен иск за обявяване за нищожна на договора за дарение, обективиран в нотариален акт №38 рег.9634 д.№1111/2004 г. поради противоречие със закона. Това решение се ползва със сила на присъдено нещо /СПН/. Нормата на чл.297 и чл.298 от ГПК, определя регулиращото действие на СПН спрямо страните, а също и нейното зачитане от съдилищата, което зачитане я обезпечава. Ето защо силата на присъдено нещо /СПН/ породена от решението, отразява материално-правното положение между спорещите и с оглед на същата, решаващият съд е длъжен всякога да съобрази новопредявеното право, като зачете разпореденото от чл.297 ГПК действие на влязлото в сила решение. По изложените по-горе мотиви възражението на ответницата за нищожност на договора за дарението поради противоречие на закона, заобикаляне на закона- на чл.19 ал.3 от ЗЗД и накърняване на добрите нрави е неоснователно.

             По възражението за придобивна давност:

             Установи се, че ответниците са осъществили фактическа власт върху процесния имот след сключване на предварителния договор за покупко-продажба през м.01.2004 г. като заживели в апартамента, заедно с децата си. Предвид това, че ищцата не е била страна по време на сключване на предварителния договор и не е полагала подпис лично или чрез упълномощено лице, а обещателя Н.А. се е разпоредила със своята ¼ ид.част, с решение по гр.д.№1430/2005 г. на КРС, влязло в сила на 16.10.2008 г. предварителният договор е обявен за окончателен за ½ ид.част от процесния апартамент. Съгласно чл.79 от ЗС правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години, а ако владението е добросъвестно - с непрекъснато владение в продължение на 5 години. Съгласно чл.70 ал.1 от ЗС владелецът е добросъвестен, когато владее вещта на правно основание, годно да го направи собственик, без да знае, че праводателят му не е собственик или че предписаната от закона форма е опорочена. От текста следва на първо място, че добросъвестен владелец е този, който владее имота на юридическо основание, а юридическото основание е винаги прехвърлителен акт, насочен към прехвърляне на собствеността, при съобразяване с чл.18 от ЗЗД. Владението на имота, получено от ответниците въз основа на предварителния договор от 05.01.2004 не е добросъвестно по смисъла на чл.70 ал.1 от ЗС, тъй като предварителния договор за продажба не е основание годно да направи ответниците собственици на имота, не е спазена нотариалната форма, която е необходимо условие за валидността на сделката. Съдът намира за несъстоятелен доводът на ответницата, че ищцата е загубила правата си на собственост над имота „поради това, че самоволно и доброволно се е отказала да го владее”. Съгласно чл.99 от ЗС правото на собственост се изгубва, ако друг го придобие или ако собственикът се откаже от него. Отказът от правото на собственост върху недвижим имот има действие само ако е извършен в писмена форма с нотариално заверен подпис и ако е вписан в имотния регистър- чл.100 ал.1 от ЗС, като по делото не са представени доказателства за това. По делото не е оборена презумцията на чл.69 от ЗС поради което следва да се приеме, че ответниците владеят частта от имота на ищцата като своя, но при условията на чл.79 ал.1 от ЗС. Следователно владението би могло да доведе до придобиване правото на собственост върху останалите 2/4 ид.части от имота по давност само след изтичане на 10 години т. е. ако владението е продължило без прекъсване до м.01.2014 г. Тъй като от установяване владението върху имота /м.01.2004 г./  до датата на предявяване на иска- 04.10.2011 г. не са изтекли десетте години съгласно чл.79 ал.1 от ЗС, съдът приема възражението на ответницата за изтекла в нейна полза придобивна давност за неоснователно.

             Предявеният иск за делба на процесния недвижим имот- апартамент №13, бл.4, в жилищен блок-конфекция “******”, вх.А, ет.5, в гр.Казанлък, състоящ се от две спални, дневна, кухня и сервизни помещения, ведно с прилежащите избено помещение №3 и таванско помещение №12 е основателен. Ищцата е собственик на 2/4 ид.част от имота по силата на наследствено правоприемство /1/4 ид.част/ и дарение /1/4 ид.част/, а ответниците са съсобственици на останалите 2/4 ид.части на основание предварителен договор за продажба сключен по време на брака, обявен за окончателен с влязло в сила на 16.10.2008 г. решение по гр.д.№1430/2005 г. по описа на РС-Казанлък . Тъй като бракът на ответниците е прекратен преди влизане в сила на решението по гр.д.№1430/2005 г. на КРС, то предвид чл.19 ал.3, изр.второ от ЗЗД следва, че намира приложение законовата презумпция на чл.30 ал.2 от ЗС за равенство дяловете на ответниците съсобственици, тъй като не е оборена чрез пълно доказване. По изложените мотиви съдът приема, че делбата на процесния недвижим имот следва да бъде допусната между съделителите при квоти: 2/4 ид.част за ищеца и по 1/4 ид.част за всеки един от ответниците.

                Водим от гореизложеното съдът

 

                                                                 Р   Е   Ш   И  :

 

                ДОПУСКА съдебна делба на съсобствения недвижим имот: апартамент №13, бл.4, в жилищен блок-конфекция “******”, вх.А, ет.5, в гр.Казанлък, построен върху държавна земя, състоящ се от две спални, дневна, кухня и сервизни помещения, ведно с прилежащите избено помещение №3 и таванско помещение №12, ведно с 1/244 ид.части от правото на строеж и 1/72 ид.ч. от общите части на сградата, при съседи:на апартамента- отгоре И.Р., от долу-К.К., при ДЯЛОВЕ: 2/4 идеални части за П.А.Г.,***; 1/4 идеални части за М.П.О., с ЕГН-********** от гр.Казанлък, кв”***********” бл.4, вх.А, ет.5, ап.13 и 1/4 идеални части за Р.А.С., с ЕГН-********** ***.

 

 

                Решението може да се обжалва пред Окръжен съд-Стара Загора в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                                                 Районен съдия: