Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 210
31.03.2022г. гр. Хасково
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно
заседание на втори март две хиляди и двадесет и втора година в състав:
Председател:
Пенка Костова
Членове: Цветомира Димитрова
Росица Чиркалева
при
секретаря Светла Иванова и в присъствието на прокурор Елеонора Иванова при
Окръжна прокуратура, гр. Хасково, като разгледа докладваното от съдия Чиркалева АНД (К) № 28 по описа на съда за 2022 година, за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството
е по реда на глава дванадесета от АПК във вр. с чл.63в от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба от К.Х.Ю. ***,
подадена чрез адв. Т.П.Н. ***, с посочен съдебен адрес:***, ***, против Решение №184 от 09.11.2021 г., постановено по
АНД №1035 по описа на Районен съд – Хасково за 2021г.
В касационната жалба се твърди, че решението на
районния съд било неправилно, необосновано с доказателствата и фактическата
обстановка, установени по делото, постановено било в нарушение на материалния
закон – ЗДвП и ЗАНН и издадено при съществено нарушение на процесуалните
правила по НПК. В решението си съдът не обсъдил всички спорни факти и обстоятелства
относно редовността и законосъобразността на издаденото НП, както и относно
описаното в НП нарушение, което довело до съществено нарушение на процесуалните
правила и до постановяване на необоснован съдебен акт. В жалбата и в съдебно
заседание пред първата инстанция били изложени подробни съображения защо НП
било неправилно и незаконосъобразно, като се сочи, че тези съображения се
излагат отново, защото изобщо не били обсъдени от съда. Твърди се, че К.Ю. не
извършил нарушението, описано в наказателното постановление и в акта за
установяване на административно нарушение. Навеждат се и доводи за неяснота и
противоречия, които не давали възможност на лицето да разбере къде според
наказващия орган било извършено нарушението, какво било нарушението, за да може
лицето да се защити адекватно, като по този начин било нарушено правото му на
защита. НП било нищожно, защото К.Ю. бил санкциониран за нарушение, за което не
му бил съставен АУАН, което било абсолютно нарушение на ЗАНН. Навеждат се доводи,
че в НП били описани две нарушения, които били взаимноизключващи се. Излагат се
подробни съображения и се твърди, че били налице многобройни разминавания,
неясноти и противоречия между изложеното в АУАН и НП, което осуетявало
възможността лицето да разбере в какво точно е обвинен и съответно не можел да
реализира пълноценно правото си на защита. Липсвало ясно и точно описание на
нарушението и обстоятелствата, при които било извършено. Нарушени били
изискванията за издаване, връчване и форма на АУАН и на НП, разписани в ЗАНН в
чл.40, чл.42 и чл.43, съответно чл.52, ал.55, чл.57 от ЗАНН, които били
съществени и водели до единствения извод за отмяна на НП. Твърди се също, че НП
било неправилно и необосновано и издадено в нарушение на правилата, разписани в
чл.52 ал.4 от ЗАНН. По подробно изложените съображения се моли за отмяна на
решението на районния съд и постановяване на друго, с което да се отмени изцяло
наказателното постановление, като незаконосъобразно. Претендира се присъждане
на разноските по делото.
Ответникът, в представена чрез процесуален
представител писмена молба моли да бъде потвърдено обжалваното решение.
Претендира се на основание чл.68д ал.4, ал.5 и ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.37 от
Закона за правната помощ и чл.27е от Наредба за заплащането на правната помощ
за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева.
Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково счита
касационната жалба за неоснователна. Предлага да се остави в сила решението на
Районен съд – Хасково като правилно и законосъобразно.
Касационната инстанция, като се съобрази с нормата на
чл.218, ал.1 от АПК, обсъди наведените от касатора касационни основания, а
съобразно правилото на чл.218, ал.2 от АПК извърши и служебна проверка относно
допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон,
намира за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в законоустановения
срок, от надлежна страна, срещу неблагоприятен за нея акт, поради което е допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
С обжалваното Решение №184 от 09.11.2021г.,
постановено по АНД №1035/2021г., Районен съд – Хасково е потвърдил Наказателно
постановление №21-1253-000826 от 05.07.2021г., издадено от Началник група към
ОДМВР Хасково, Сектор „Пътна полиция“ Хасково, с което на К.Х.Ю., за нарушение
на чл.174, ал.3 от Закон за движението по пътищата (ЗДвП) и на основание
чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП, се налага глоба в размер на 2000 лева и лишаване от
право да управлява МПС за 24 месеца.
За да потвърди наказателното
постановление, районният съд е приел, че при съставяне на АУАН и издаване на
наказателното постановление не се констатират процесуални нарушения от
категорията на съществените, които да налагат отмяна на санкционния акт на
процесуално основание. Приел е за доказано по безспорен начин, че
санкционираното лице е извършило описаното в АУАН и НП нарушение, поради което
правилно била ангажирана административно-наказателната му отговорност. Изложени
са и съображения, че наложените административни наказания са определени в
съответствие с предвиденото в закона.
Касационната
инстанция намира проверяваното решение за правилно.
Не са налице наведените в жалбата касационни
основания. Изложената от районния съд фактическа обстановка изцяло се споделя
от настоящия състав. При спазване на процесуалните правила районният съд е
събрал необходимите и относими доказателства, които са били нужни за
установяване на фактите по делото. При анализа на събраните доказателства, от
правна страна, решаващият състав е изложил мотиви относно преценката на
доказателствата, която е извършил, въз основа на което е формулирал крайния си
правен извод за потвърждаване на обжалваното пред него наказателно
постановление.
В случая не са налице съществени нарушения на процесуални правила,
които да опорочават процедурата по административното наказване и да са
основания за отмяна на наказателното постановление. АУАН и НП отговарят на
формалните изисквания на чл.42 и чл.57 от ЗАНН и са издадени от компетентен
орган. Както в АУАН, така и в наказателното постановление е направено
достатъчно ясно описание на нарушението, посочени са датата и мястото, където е
извършено, обстоятелствата, при които е извършено, поради което не се е
стигнало до неразбиране от страна на лицето за какво го санкционират и по
никакъв начин не е възпрепятствано или ограничено правото му на защита.
Настоящата инстанция намира за правилни изводите на районния съд, че е
доказано извършването на описаното в АУАН и НП административно нарушение.
Съгласно посочената като нарушена разпоредба на чл.174 ал.3 от ЗДвП,
водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже
да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата
на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични
вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с
доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични
проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на
алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за
установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва
с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или
самоходна машина за срок от две години и глоба 2000 лв.
От събраните по делото доказателства се установява, че на посочените в
АУАН и НП дата и място К.Х.Ю. е отказал да му бъде извършена проверка с тест за установяване
употребата на наркотични вещества или техни аналози.
При анализа на доказателствата по делото се налага извода, до който е
достигнал и районният съд, че извършеното от касационния жалбоподател
административно нарушение е доказано от обективна и субективна страна.
От касационния жалбоподател не са ангажирани пред районния съд, а и
пред настоящата инстанция, никакви доказателства, оборващи съставомерността на
описаното в НП нарушение. Твърденията му, че не е извършил същото, се
опровергават от събраните по делото доказателства. При така събраните
доказателства за настоящата инстанция не остава никакво съмнение относно
осъществяването както от обективна, така и от субективна страна на вмененото
деяние именно от касационния жалбоподател по начина и във времето, посочени в
оспореното НП.
Наведените пред настоящата инстанция възражения са
идентични с тези, изтъквани и пред районния съд, който е обсъдил същите и
подробно е обосновал съображенията си защо ги приема за неоснователни. В тази
връзка и доколкото изложените от районния съд мотиви за потвърждаване на
наказателното постановление изцяло се споделят от настоящия състав, не е
необходимо преповтарянето им, а на основание чл.221 ал.2 изр.2 от АПК се
препраща към тях.
По изложените съображения, касационната инстанция намира, че Районен
съд Хасково правилно е приложил закона, като е потвърдил наказателното
постановление изцяло. Касационните оплаквания не намират опора в
доказателствата по делото и са неоснователни. Обжалваното решение е постановено
изцяло в необходимата форма и реквизити, същото е валидно, допустимо и съответстващо
на материалния закон и следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на делото и
предвид направеното искане в подадената чрез процесуален представител писмена
молба , на ответника по касационната жалба следва да бъдат присъдени разноски
за юрисконсултско възнаграждение. Съдът намира, че същото следва да бъде
определено в размер на 80.00 лева, на основание чл.63д ал.4 от ЗАНН, вр. с
чл.27е от Наредба за заплащането на правната помощ.
По
изложените съображения и на основание чл.221 ал.2 от АПК съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение №184 от 09.11.2021г.,
постановено по АНД №1035/2021г. по описа на Районен съд - Хасково.
ОСЪЖДА К.Х.Ю. ЕГН **********,***, да заплати на ОДМВР –
Хасково сумата от 80.00 (осемдесет) лева, представляващи разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове: 1.
2.