Р Е Ш
Е Н И Е
гр. Ихтиман, 14.12.2020 година
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
ИХТИМАНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД – ПЪРВИ СЪСТАВ, в открито
съдебно заседание на тридесети ноември през две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСЛАВА ЙОРДАНОВА
при участието на секретаря Лиана Тенекева, като
разгледа докладваното от съдията Йорданова гр. д. № 1062 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по
делото е образувано по повод подаден иск по чл. 79 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД от „К….“
ЕООД ЕИК …, със седалище и адрес на
управление гр.София, ул. „Ш.П.“ № … против К.К.М. *** за заплащане на сумата от
1000,00 лева, представляваща главница по договор за кредит № …, както и сумата
от 784,00 лева, представляваща наказателна лихва за периода от 13.04.2017 г. до
22.11.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
предявяване на иска до окончателното изплащане на вземането.
Ищецът твърди, че по
силата на Договор за кредит № ********** от 07.09.2016 г., сключен между К.М. и
….“ ЕООД на ответника била предоставен кредит в размер на 1000 лева. Срокът на
погасяване на кредита е 30 дни с падежна дата 07.10.2016 г. С договора М. се задължила
да върне както главницата, така и договорна лихва в размер на 33,69 лева и да
заплати такса на експресно разглеждане в размер на 206,31 лева.
Кредитополучателят се е възползвал от правото да удължи срока на връщане на
кредита, като падежната дата е настъпила на 12.04.2017 г. След настъпване на
падежа кредитополучателят не е погасил
задължението, поради което е начислена наказателна лихва в размер на 10,00 %
към договорния лихвен процент от 40,99 %. На 23.11.2018 г. „…..“ ЕООД е прехвърлило на ищеца
вземането по договора“ като го е упълномощил да уведоми длъжника за извършената
цесия.
Ответникът,
в срока по чл. 131 ГПК, не представя писмен отговор, не взема становище по
иска.
В
съдебно заседание ответницата оспорва иска, като твърди, че е погасила
задължението си и не е искала удължаване срока на кредита.
Съдът,
като обсъди доводите на страните и събраните писмени доказателства, по отделно
и в тяхната съвкупност и съобразно с чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема следното от фактическа страна:
Страните не спорят, а и от представените по делото
писмени доказателства се установява, че на 07.09.2016 г. между "…." ЕООД ,
опериращо на пазара на финансови услуги под търговската си марка "…" и ответника К.К.М. е сключен договор за кредит
№ **********. Предмет на договора е предоставянето на сумата от 1000,00 лева за
срок от 30 дни, с дата на получаване 07.09.2016 г. и дата на връщане на сумата - 07.10.2016 г.,
при уговорен лихвен процент 40,99% и ГПР - 49.70 %. Съгласно договора,
ответникът се е задължил да заплати и такса за експресно разглеждане от 206,31
лв.. Неразделна част от договора са Общите условия на договора за кредит, които
са получени и приети от Кредитополучателя. Договорът за кредит е сключен в два
еднообразни екземпляра и е подписан електронно, в съответствие с процедурата,
предвидена в Общите условия на договора за кредит.
Съгласно представената разписка за извършено плащане
от 07.09.2016 г. "…." ЕООД е
изпълнило задължението си по договора като е превело на ответницата чрез
система за електронни плащания сумата от 1000,00 лева.
От представения по делото Договор за прехвърляне на
вземания, се установява, че на 23.11.2018 г.между "4финанс" ЕООД, от
една страна като цедент, и "……" ЕООД, от друга страна като цесионер, е сключен договор за цесия,
по силата на който продавачът е прехвърлил и продал на купувача вземания,
произтичащи от договори за потребителски кредит, посочени в списък Приложение 1
към Договора. Под № 610 в приложението към договора за цесия фигурира вземането
по Договор за кредит № **********/07.10.2016 г, с краен падеж след удължаване - 12.04.2017 г. Прехвърлянето на вземанията, предмет
на договора за цесия, е потвърдено от управителя на цедента "..с" ЕООД,
което се установява от приложеното Потвърждение за прехвърляне на вземания -
Приложение № 5 към Договор за прехвърляне на вземания от 23.11.2018 г. По силата на писмено пълномощно с нотариална заверка на подписа "…с"
ЕООД, чрез управителя З. Р., е овластило "…." ЕООД да го представлява, като от негово име и за собствена
сметка да извърши уведомяване на длъжниците по смисъла на чл. 99, ал. 3 ЗЗД, вземанията срещу
които са предмет на Договор за прехвърляне на вземания от 23.11.2018 г. С уведомление за извършено прехвърляне на вземания, адресирано до
ответника К.М., …" ЕООД е направило изявление на основание чл. 99, ал. 3 ЗЗД, като я е уведомила за
цедиране на вземането по Договора за кредит и е посочил, че задълженията към
"4финанс" ЕООД към датата на сключване на договора за цесия са в общ
размер на 1814,00 лв. и са прехвърлени на "…" ЕООД. Уведомлението е изпратено на ответника чрез …. ЕАД, но не
е било получено от К.М. и е върнато с отбелязване, че пратката не е потърсена
от получателя.
От
заключението на допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, което съдът
кредитира, се установява, че ответницата
на 15.05.2017 г. е заплатила сумата от 330 лева , с които кредиторът е погасил 20
лева разноски по уведомяване просрочието на кредита, 70 лева наказателна лихва,
306,31 лева такса за експресно обслужване и 33,69 лева договорна лихва.
При така установеното от фактическа страна
съдът достигна до следните правни изводи:
Предявени са обективно съединени искове по чл.79, ал.1
от ЗЗД,
вр.чл.240
от ЗЗД
и чл. 86 ЗЗД.
Ищецът обосновава активната си процесуална легитимация
с договор за прехвърляне на вземания от 23.11.2018 г., с който кредиторът е
цедирал вземанията на ответницата. По делото няма данни процесния договор за
цесия да е съобщен на ответницата преди образуване на настоящото дело, но след
като договорът, пълномощното и уведомлението по чл. 99, ал. 3
ЗЗД са приложени от ищеца
- цесионер към исковата молба и са надлежно връчени на ответницата, заедно с
препис от исковата молба и с разпореждането по чл. 131
от ГПК
на 01.07.2020г., следва изводът, че на тази дата ответницата е получила
уведомленията за извършената цесия.
Правният режим на договор за кредит от разстояние е
уреден, както в специалния Закон за предоставяне на финансови услуги от
разстояние, уреждащ спецификите на договора с оглед начина на неговото
сключване и доказването на този факт, както и на общите правила на ЗЗД, уреждащи договора за
заем. Съгласно чл.
6 ЗПФУР договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между
доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги
от разстояние, организирана от
доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на
договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече. Предвид
разпоредбата на т. 1 от ДР на Закона, такава финансова услуга, по отношение на
която той е приложим, е и кредитирането. Съгласно чл. 18, ал. 1 ЗПФУР
доставчикът е длъжен да докаже, че е изпълнил задълженията си за предоставяне
на информация на потребителя; че уведомил потребителя за сроковете, в които
може да се откаже от договора; че е получил съгласието на потребителя за
сключване на договора и други. Съгласно ал. 2 на чл. 18, за доказване
предоставянето на преддоговорна информация, както и на изявления, отправени
съгласно този закон, се прилага чл. 293 от Търговския закон, а за електронните
изявления – Закона за електронния документ и електронния подпис.
В случая договорът между „….“ ЕООД и К.М. е сключен
чрез размяна на изявленията по електронна поща, поради което приложимият закон
относно формата на изявленията е ЗЕДЕП, съгласно който /чл.
3/, писмената форма на документ е спазена, ако е съставен електронен документ,
който представлява електронно изявление, записано върху магнитен, оптичен или
друг носител, който дава възможност да бъде възпроизвеждано. Предвид легалната
дефиниция на този документ, в съдебната практика несъмнено се приема, че същият
не е необходимо да бъде инкорпориран на хартия и подписан, като за автор на
изявлението по арг. от чл. 4, изр. първо от закона се възприема лицето посочено
като негов автор.
В хода на производството от страна на ищеца не са
ангажирани преки доказателства за отправяне на изявление за сключване на
договора от страна на заемателя, така както се твърди в исковата молба.
Независимо от това съдът намира този факт за доказан. Представеният по делото
сключен от разстояние Договор за кредит, в който се съдържа
подробна информация относно личните данни на ответника, в т.ч. единен
граждански номер, телефонен номер, физически и електронен адрес, съдът прави
извода, че процесният договор е сключен от потребителя, който на отправеното
предложение на договора по бланка се е съгласил посочвайки личните си данни.
От представената и неоспорена от ответницата разписка
за извършено плащане, се установява, че сумата от 1000 лв. е преведена в полза
на К.М. на 07.09.2016 г. - на датата на сключване на Договора за кредит от
разстояние, т.е. тъй като договорът за заем е реален той е произвел своето
действие.
Затова и съдът приема, че е съществувало валидно
облигационно правоотношение между „….с“ ЕООД и ответника за което е бил
приложим Закона за потребителския кредит (в сила от 12.05.2010г.). Съгласието по договора е било
постигнато от страните изрично в изискуемата от ЗПК писмена форма. По договора
ищеца като кредитор, е бил предоставен на ответника, като потребител, кредит
под формата на заем - 1000 лева, при уговорен годишен процент на разходите от
49,70 %., които са били общите разходи по кредита за потребителя, съгласно чл.
19, ал. 1 от ЗПК, изчислени съгласно Приложение № 1 към ЗПК. Договорът за
кредит е бил с продължителност от 30 дни.
Ищецът претендира главница в размер на 1000 лева както
и 784,00 лева. - наказателна лихва за периода 13.04.2017 г. до 22.11.2018 г.
От заключението на допуснатата съдебно-счетоводна
експертиза бе установено, че ответницата е извършила частично плащане на
дължимите суми, като е заплатила 330 лева. В същата тази експертиза е посочено,
платената сума е отнесена за плащане на 20 лева разноски по уведомяване просрочието на клиента, 70 лева
наказателна лихва, 306,31 лева такса за експресно обслужване и 33,69 лева
договорна лихва.
За да установи кои вземания са погасени с извършеното
от длъжника плащане по договор за заем, съдът първо следва да прецени дали
претендираните от ищеца вземания произтичат от договорни клаузи, които валидно
са обвързали длъжника.
Съдът съобрази обстоятелството, че начислената такса
експресно разглеждане на заявката за отпускане на кредита в размер на 206,31
лева е нищожна. Правната норма на чл. 10а, ал. 2
ЗПК
установява забрана за начисляване на такси и разноски, свързани с усвояване и
управление на кредита, поради което същата, заедно с останалите начислени и
отнесени като платени такси /за разноски за уведомяване просрочието на клиента/
са в противоречие със закона и са неправомерно събрани от ответницата от
платените от нея вноски по кредита. Таксата за всяка от тези услуги, дължими
отделно от главницата и възнаградителната лихва по договора за кредит,
представлява възнаграждение за извършена от кредитора конкретна дейност или
услуга и би следвало дължимостта им да е обусловена от това дали кредиторът е
изпълнил насрещното си задължение - да извърши дейността или да предостави
услугата. В случай, че тази услуга е била извършена към момента на сключване на
договора, е следвало да се включи в ГПР /посочен в размер на 49.70%/, а в
случая това не е сторено.
В този смисъл настоящият състав приема, че чрез
извършеното плащане на сумата от 330,00 лева ответницата е погасила уговорената
договорна лихва в размер 33,69 лева, както и част от главницата в размер на
296,31 лева. Ето защо претенцията на ищеца за заплащане на главница по договора
за кредит е основателна за сумата от 703,69 лева, като за пълния предявен
размер от 1000,00 лева искът следва да бъде отхвърлен.
По отношение на претенцията за заплащане на сумата от
784,00 лева. - наказателна лихва за периода 13.04.2017 г. до 22.11.2018 г.
съдът намира, че същата е частично основателна.
Претендираната наказателна лихва е изчислена на базата
на т. 13. 2, б. "а" от общите условия на договора, съгласно която при
изпадане в забава длъжникът дължи заплащането на надбавка за наказателна лихва,
изчислима като сбор от наказателния лихвен процент в размер на законната лихва
- 10, 00% и уговорения в договорен лихвен процент - в случая 40, 99 %. Следва да се
има предвид, че съгласно разпоредбата на чл. 18, ал. 5 ЗПФУР за
договора за предоставяне на финансови услуги от разстояние се прилагат и чл. 143 - 148
от Закона за
защита на потребителите. В чл. 143, т. 5
ЗЗП е установено, че
неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова
вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
потребителя, като задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения
да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка. Неравноправността на
клауза в посочената хипотеза представлява частен случай на противоречие с
добрите нрави. Съгласно т. 3 от Тълкувателно решение № 1
от 15.06.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС добрите нрави са
морални норми, на които законът придава правно значение, защото правната
последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази на противоречието на
договора със закона (чл. 26, ал. 1
ЗЗД). Добрите нрави не са
писани, систематизирани и конкретизирани правила, а съществуват като общи
принципи или произтичат от тях, като за спазването им при иск за присъждане на
неустойка съдът следи служебно. Един от тези принципи е принципът на
справедливостта, който в гражданските и търговските правоотношения изисква да
се закриля и защитава всеки признат от закона интерес. Изхождайки от мотивите
на тълкувателното решение, настоящият състав приема, че уговорената наказателна
лихва е нищожна, тъй като води до несъответствие с добросъвестността и води до генериране
на допълнително възнаграждение за заемодателя. Нещо повече - размерът на тази наказателна
лихва е несъвместим с краткия срок за погасяване на задължението за връщане на
заетата сума от 30 дни. Освен това, съгласно чл.33, ал.1
и ал.2
ЗПК,
при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената
в срок сума за времето на забавата и обезщетението за забава не може да
надвишава законната лихва.
В
този смисъл дължимото от ответницата обезщетение за забава следва да бъде
определено до размера на законната лихва за забава изчислена по
реда на чл.162
от ГПК
/за периода от датата на падежа 13.04.2017 г. до датата на частичното плащане -
15.05.2017 г., върху главницата от 1000 лева и за периода от 15.04.2017 г. до
22.11.2018 г. върху остатъка от главницата в размер на 703,69 лева/, който
възлиза на сумата от 118,05 лева, а за разликата до пълния предявен размер от
784,00 лв., искът следва да се отхвърли.
По разноските:
При този изход на спора по делото, в съответствие с
чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски има ищецът съответно на уважения размер на
иска. В случая нему следва да бъдат присъдена сумата от 230,31 лева, включващи част
от заплатената държавна такса, юрисконсултско възнаграждение и възнаграждение
за вещо лице, като се съобрази отхвърлената част от исковете.
Воден от горното С Ъ Д Ъ Т
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА К.К.М.
*** ДА ЗАПЛАТИ на „….“ ЕООД ЕИК…, със
седалище и адрес на управление гр.София, ул. „.“ № 10 сумата от 703,69 лв. /седемстотин и три лева
и шестдесет и девет стотинки/, представляваща главница по договор за кредит №
**********, както и сумата от 118,05 лв. /сто и осемнадесет лева и пет стотинки/,
представляваща наказателна лихва за периода от 13.04.2017 г. до 22.11.2018 г.,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска –
18.10.2019 г., до окончателното изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ исковете за присъждане на главница до пълния ѝ предявен размер
от 1000 лева и за наказателна лихва до пълния й предявен размер от 784,00 лева
ОСЪЖДА К.К.М.
*** ДА ЗАПЛАТИ на „…“ ЕООД ЕИК …, със
седалище и адрес на управление гр.София, ул. „.“ № 10 сумата от 230,31 лв. /двеста и тридесет лева
и тридесет и една стотинки /, разноски в производството.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Софийски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/Р. Йорданова/