Р Е Ш Е Н И Е
№359
гр. Русе, 18.10.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска
колегия, в публично заседание на двадесет и седми септември две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ВЕЛКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА МАГАРДИЧИЯН
ЗОРНИЦА ТОДОРОВА – МЛ. СЪДИЯ
при
участието на секретаря Недялка Неделчева, като разгледа докладваното от мл.
съдия ТОДОРОВА в.гр.д. № 534 по
описа за 2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
258 - 273 ГПК.
Подадена е
въззивна жалба от С.С.Р., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адв. Т.В., срещу
Решение № 659 от 19.04.2019 г., постановено по гр.д. № 2913/2018 г. по описа на
Русенски районен съд.
В жалбата се излагат доводи за
неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния и
процесуалния закон, и необоснованост. Твърди
се, че първостепенният съд е допуснал съществено процесуално нарушение като в
противоречие с разпоредбата на чл. 146, ал. 3 от ГПК, след редовно проведено
първо заседание за разглеждане на делото, е предоставил възможност на ответника
да сочи, представя и събира доказателства, като по този начин делото е допълнено
с възражения и доказателства след изтичането на преклузивните срокове за това.
Сочи, че ответникът С.Р. не е изпълнил законовото си задължение по чл. 90, ал.
1, вр. чл. 94, ал. 3 от ЗГР като не е заявил пред компетентните власти промяна
в постоянен и/или настоящ адрес, на който органите на държавна власт да
кореспондират с него. Изложени са съображения, че обжалваното решение е
постановено в противоречие със събраните доказателства, като съдът изцяло е
пренебрегнал представения по делото предварителен договор за покупко-продажба
на недвижим имот от 23.07.2014 г., както и събраните в тази връзка свидетелски
показания, от които се установява, че С. А. лично е подписал договора и е
заплатил цената със свои лични средства. Твърди се, че в противоречие с
разпоредбата на чл. 164, ал. 1, т. 3 и 5 от ГПК първостепенният съд е допуснали
и кредитирал свидетелските показания на свидетелите С. и Н., за установяването
на сключването на предварителен договор от страна на ответника със същата
продавачка по отношение на същия имот. Сочи се също така, че показанията на
свидетелите са противоречиви, поради което съдът неправилно ги е кредитирал. С
въззивната жалба се иска обжалваното решение да бъде отменено, и вместо него да
бъде постановено друго, с което да бъде уважен предявеният иск.
В срока по
чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата
страна, в който се изразява становище за нейната неоснователност. По-конкретно
се излагат съображения, че не е налице допуснато процесуално нарушение от съда,
тъй като видно удостоверение за адресна регистрация, намираща се кориците на
приобщеното гр.д. № 8523/2017 г. по описа на РРС и ново удостоверение от
20.12.2018 г., ответникът е имал регистриран настоящ адрес в Германия, гр.
Ербах. Изложени са подробни съображения, че ищецът не е оборил успешно
презумпцията на чл. 21, ал. 3 от СК.
Въззивната
жалба е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна,
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално
допустима и като такава, следва да се разгледа по същество.
С
обжалваното решение е отхвърлен предявеният от С.С.Р., ЕГН:**********, против С.А.Р.,
ЕГН:**********, иск за установяване на пълна трансформация по чл.23, ал.1 от СК
по отношение на недвижими имоти, придобити по време на брака им с нот.акт № ***.
на ***-ти РН, вписан в СВ Русе с вх.№9893 от 28.07.2015 г., акт 172, том 25, а
именно: 1/.Дворно място в гр.Сливо поле, Област Русе, ул.*** с площ от 924
кв.м., съставляващо *** по регулационния план на града, заедно с всички налични
в имота подобрения, при граници: улица, ***/. Дворно място в гр.Сливо поле,
Област Русе, ул.***с площ от 810 кв.м., съставляващо *** по регулационния план
на града, заедно с всички налични в имота подобрения, при граници: улица, *** –
да се признае за установено, че същите са изцяло лична собственост на ищцата,
тъй като макар и придобити по време на брака на страните били придобити изцяло
с нейни лични средства.
Съгласно
нормата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По останалите въпроси
той е ограничен от посоченото в жалбата.
При изпълнение правомощията си по
чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав намира обжалваното решение за валидно и
допустимо.
По отношение правилността му, по
наведените от въззивната страна доводи за неправилност на първоинстанционното
решение, настоящият състав приема от фактическа страна следното:
Производството пред
първоинстанционния съд е образувано по иск с правно основание чл. 23, ал. 1 от СК.
Настоящата въззивна инстанция
като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност намира, че фактическата обстановка се установява така,
както е изложена подробно от първоинстанционния съд.
Страните не спорят, а
и от събраните по делото писмени доказателства се установява, че същите са сключили
граждански брак на 20.07.2014 г., който е бил прекратен с влязло в сила съдебно
решение по г.д. №8523/17 г. на РРС. По време на брака са придобили недвижими
имоти - дворно място в гр.Сливо поле,
Област Русе, ул.*** с площ от 924 кв.м., съставляващо *** по регулационния план
на града, заедно с всички налични в имота подобрения, при граници: улица, *** и
дворно място в гр.Сливо поле, Област Русе, ул.*** с площ от 810 кв.м.,
съставляващо *** по регулационния план на града, заедно с всички налични в
имота подобрения, при граници: улица, *** чрез договор за покупко-продажба,
обективиран в нотариален акт № *** г. при нотариус № ***, с район на действие
РРС. Като купувач по сделката, видно от приложения нотариален акт е посочен
въззиваемият С.А.Р., при цена 6000 лв., която е заплатена от купувача С.А.Р.
преди подписването на нотариалния акт.
Представен е и
предварителен договор за покупко-продажба на същите недвижими имоти от
23.07.2014 г., в който като купувач участва С. Р. А., с посочена цена 27000
лева, която съгласно чл. 3, ал. 2 от договора, страните са декларирали, че е
платена.
По делото е
представено удостоверение за адресна
регистрация от 20.12.2018 г., от което се установява, че С.А.Р. *** ***,
Германия.
Към делото е
приобщено и гр.д. № 8523/2017 г. по описа на РРС, в кориците на което се намира
удостоверение за адресна регистрация от 09.03.2017 г., видно от което към този
момент, С.А. е с регистриран адрес в Германия, Ербах.
Приложени са и
справки за задграничните пътувания на страните за периода от 01.01.2013 г. до
31.12.2015 г., издадени от ОД на МВР – Русе.
При
първоинстанционното разглеждане на делото са събрани гласни доказателства
посредством разпита на свидетелите М. М., С. А., С.А., Г. Г., С. С., В. М. и Ю.
Н.
В своя разпит
свидетелят М. М. изнася данни, че е съпруг на сестрата на С., като заявява, че
познава и бившият й съпруг С.. Знае, че са закупили имот по време на брака в
гр. Сливо поле – имотът се закупил през 2015 г. на името на С.. Посочва, че
бащата на С. искал да й подари една къща, защото С. нямал. След сватбата С. и С.
заминали за Германия, а след това за Дания, но не могли да се издържат там и
след това се върнали. Бащата на С. имал пари, защото заедно работили в София в
областта на строителството. Свидетелят посочва, че познава продавачката Г.,
която е от негово село и му е съседка. Тя обявила за продан къщата, а С. идвал
няколко пъти да я оглежда, говорили с продавачката и решили да купят имота. Свидетелят уточнява,
че С. решил да купи имота за дъщеря си. На 23 юли 2014 г. сключили
предварителен договор, като свидетелят присъствал на подписването и видял как
се дават парите – парите дал в неговата къща, а предварителния договор
подписали при адвокат Ю. Посочва, че С. не е присъствал на подписването.
Свидетелят посочва, че докато били на работа в София със С., С. се върнал от
Дания и сключили нотариалният акт. На сватбата, която се е провела на 20 юли С.
е знаела, че баща й иска да й подари къща, но С. не е знаел – той научил на 23
юли, на предварителния договор и те на 24-ти заминали.
Свидетелката С. А.,
която е леля на ищцата, в своя разпит изнася данни, че къщата е купена през
2014 г., от Г. Посочва, че С. се свързал с продавачката, тъй като решил да купи
на дъщеря си С. къща. Предварителен договор за къщата подписал С., а парите
платили през 2014 г. С. и С. харесали къщата. След сватбата С. и С. заминали за
чужбина, и тогава С. решил да купи тази къща за дъщеря си. Докато са били в
България С. и С. живели при бащата С.,
защото нямали собствена къща и нямали спестявания. Свидетелката посочва, че не
е присъствала на подписването на предварителния договор, но от С. знае, че
къщата я е купил той за дъщеря си и е платил цената от 27000 лева. Брат й С.
разполагал с пари, тъй като работил в София. Свидетелката заявява, че е
присъствала на сватбата - на 20 юли,
след което С. и С. постояли 3-4 дни и заминали за чужбина.
Свидетелят С. А.,
който е баща на ищцата, в своите показания изнася данни, че дъщеря му С. и С.
живели при него една година, защото С. нямал къща. След сватбата решил да купи
къща на дъщеря си и видял обява в интернет са къща в село Сеслав. Посетил
селото няколко месеца преди сватбата. Предварителният договор подписали на
23.07.2014 г. с Г. М. я докарал до селото и в дома му й дал парите. Тъй като
дъщеря му и зет му били в Германия
оставил подписването на нотариалния акт за момента, когато дъщеря му се върне в
България. Свидетелят посочва, че е имал парите за къщата от работата в София.
На другата дъщеря не успял да помогне така, но и помагал с пари. На следваща
година, когато се подписал нотариалният акт свидетелят бил в София и дъщеря му
се обадила, да му каже, че искат да прехвърлят къщата.
Свидетелката Г. Г. в
своя разпит изнася данни, че обявила къщата си продан в интернет. Потърсили я
родителите на С. и дошли в селото защото искали да направят изненада на дъщеря
си. М. я закарал в къщата на С. и той й платил 27000 лева, а след това отишли
при адвокат Ю., където подписали предварителния договор. Разбрали се
прехвърлянето да стане по-нататък защото младите не са в България. Свидетелката
посочва, че не знаела, че само С. ще се подписва при нотариуса, защото знаела,
че къщата се купува за С..
Свидетелката С. в
своя разпит изнася данни, че се познава със страните от 5-6 години и е била
кръстница на сватбата им. Сватбата се провела в Сливо поле и била организирана
от тях, не знае родителите им да са им помагали. На сватбата присъствали около
300 човека. На сватбата се правили сватбени подаръци, като имало водещ, който
казвал какви подаръци се правят. Свидетелката посочва, че не знае точно колко
пари са събрали, но С. и С. й споделили,
че имат около 16 000 лева, събрани от сватбата, които да дадат за къщата. Знае,
че са купили къщата за 27000 лева. След сватбата С. и С. заминали за Германия
да работят, първо заминал С. защото нямали квартира, а след това заминала и С.
Работили са в Германия и преди сватбата. Свидетелката посочва, че й е известно
за намерението на страните да купят къща още преди сватбата – 5-6 месеца преди
това. Каза ли й, че има къща, която са избрали и, че трябва да дадат капаро, за
да я запазят. Знае, че са дали капаро около 3000 лева. От С. и С. знае, че от
събраните пари от сватбата 16000 лева са заделили за да изплатят къщата –
останалата част, която дължат. Парите за капарото били изпратени на бащата на С..
Освен капарото и тези 16000 лева, останало 8000 лева да дължат по продажбата на
къщата, което знае от С. и С.. 4000 лева донесли януари месец, защото бяха
заминали пак за Германия – парите били донесени на баща й.
Свидетелят В. М. в
своя разпит изнася данни, че познава страните по делото. Работи в системата на
МВР от 15 години и обслужва кв. Сливница в гр. Сливо поле, където живеят
страните. Познава и бащата на С. *** и се занимава със строителни обекти.
Януари 2016 г., 2017 г. или 2018 г. С. го посетил в районното и му казал, че С.
е взел документите, колата и заминал за Германия.
Свидетелката Н. в
своя разпит изнася данни, че се познава със страните по делото, приятелски
семейства са нейното и това на майката и бабата на С.. Свидетелката посочва, че
е била на сватбата, на която са присъствали около 300 човека. На сватбата
повечето подаръци били в пари и обявявали кой колко дава. Майката и бабата на С.
й казали, че са събрали около 26000 – 27000 лева, с част от които платили за
ресторанта и музиката и им останали около 16000 лева. Посочва, че страните още
преди сватбата искали да си купят къща. Те работили в Германия и от там са пратили
парите за капарото за къщата, която харесали. След сватбата се свидетелката се
видяла с майката на С., със С. и С., тъй като били на сватба в Свищов и тогава
й казала, че не им стигат парите за цялата цена за къщата и ще ходят в Германия
да изкарат още пари – не им достигнали около 8000 лв. Продавачката казала, че
иска тези 8000 лева да ги платят за два месеца. Тогава бащата на С. казал, че
ще им помогне с парите, а пък те като ги съберат ще му ги върнат.
По делото е прието
заключение на съдебно-графическа експертиза, съгласно което подписът за
продавач в предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от
23.07.2014 г. е положен от Г.Р.Г.
Въз основа на така установените
правнорелевантни за спора факти, съдът приема следното от правна страна:
При предявен иск по
чл. 23, ал. 2 СК основният спор между страните е за произхода на
средствата, вложени при придобиване правото на собственост върху имота. При
разрешаването на този спор и с оглед въведените от страните твърдения, съдът
следва да обсъди всички събрани по делото доказателства, съдържащи данни за
произхода на вложените при придобиване правото на собственост средства, в
тяхната съвкупност. Ако тези доказателства съдържат данни, че към момента на
осъществяване на конкретния придобивен способ единият съпруг е притежавал лични
средства, от съществено значение е обстоятелството за каква част от тях е
установено, че са вложени при придобиване на собствеността, като този извод не
може да се основава на предположение, тъй като целта на производството е
установената в чл. 21, ал. 1 СК презумпция да бъде оборена. Докато съпрузите са
в брак не могат да предполагат бъдещ развод, за да подписват обратни писма с
оглед бъдещо разкриване на симулация, нито могат да уговарят квоти на
придобиване, защото съпружеската общност е бездялова. Именно затова при
разрешаване на спор по чл. 23 СК по
отношение на имот, придобит с договор за покупко-продажба, е относимо каква е
действителната придобивна цена и произхода на средствата, с които е заплатена,
като твърдението, че е заплатена цена, различна от посочената в нотариалния акт
не съставлява оспорване на удостоверените от нотариуса обстоятелства. Фактите в
какъв размер е действително уговорената цена и произхода на средствата, с които
е заплатена подлежат на доказване с всички доказателствени средства,
включително и със свидетелски показания.
Предвид изложеното
съдът извърши обстоен анализ на събраните гласни доказателства посредством
разпита на свидетели, като ги съпостави с останалите доказателства по делото.
По делото е безспорно установено, че предварителният договор за продажбата на
недвижим имот е сключен на 23.07.2014 г. от бащата на въззивницата – С. А. и в него
е посочена действителната цена от 27000 лева. На първо място съдът отчете
фактът, че процесният предварителен договор е сключен след сключването на
граждански брак между страните и след провеждането на сватбата (20.07.2014 г.).
Моментът на сключване на предварителния договор и плащането на продажната цена
има значение, доколкото съдът следва да го прецени с оглед събраните гласни
доказателства посредством разпита на част от свидетелите, които изнасят данни
за произход на средствата – подаръци в пари от сватбата, от една страна и от
друга страна, предвид изнесените данни от другата част от свидетелите относно
намерение на бащата на въззивницата да й купи къща. При съпоставка на
свидетелските показания едни с други, както и с останалите доказателства по
делото, съдът намира за достоверни и кредитира показанията на свидетелите С. С.
и Ю. Н., като логични последователни и непротиворечиви. Двамата свидетели
изнасят данни, че бившите съпрузи С. и С. още преди сватбата са търсили да
закупят къща, харесали я, платили капаро от 3000 лева, което било изпратено на
бащата на ищцата, както и че част от събраните пари от сватбата – 16000 лева са
ползвали именно за закупуването на къщата. В показанията на същите се
установява и, че съпрузите не са имали в наличност цялата сума за покупката на
къщата и затова след сватбата са заминали за Германия за да спестят пари за
остатъка от 8000 лева. Установява се също така, че последните вноски за цената
са изпращали от Германия на бащата на С. – С., който вече е бил платил със свои
средства на купувача. Предвид обстоятелството, че по делото е установено, че на
сватбеното тържество на страните са присъствали около 300 лева, и повечето от
тях са подарявали пари, като последния факт е лично възприет от свителките С. и
Н., доколкото подаръците са били обявявани пред всички гости, съдът приема, че
бившите съпрузи са спестили пари от сватбата и след заплащането на разходите за
сватбата са им останали 16000 лева.
Тъкмо обратното се
установява от показанията на останалите свидетели, доведени от ищеца в първоинстанционното
производство, като всеки от тях изнася данни, че бащата на ищцата е искал да
купи къщата за нея и лично подписал предварителния договор и платил цената.
Съдът намира, че действително предварителния договор е подписан от бащата на
ищцата, но това обстоятелство само по себе си не установява намерение той
самият да надари дъщеря си с тази къща. Именно поради това, следва да се докаже
произходът на средствата за платената цена. За твърдения от въззивницата
произход на средствата, като такъв от доход на баща й, липсва пълно и главно
доказване. Свидетелските показания на свидетелите М. и А. установяват
единствено фактът, че С. А. е работил в София в сферата на строителството. Не е
установена обаче нито действителната заетост на А., нито пък предполагаемия
доход, който той е получавал от работата си, още по-малко е доказан фактът, че
е имал спестени пари. Напротив, тези му показания за плащането на цената с
негови лични средства се опровергават от показанията на свидетелите Ю. Н. и С.
С., които установяват, че средствата за заплащането на цената са от спестени от
сватбата пари от бившите съпрузи, както и спестени от работата им в чужбина.
Съдът не може да
подмине и фактът, че в своите показания свидетелите на ищцата посочват, че
бившите съпрузи са заминали за Германия 3-4 дни след сватбата и, че към момента
на подписването на предварителния договор те са били в Германия. Същевременно
от представените справки за задгранични пътувания се установява, че С.Р. е
напуснал България през КПП Русе Дунав мост на 10.08.2014 г. (месец по-късно от
твърдяното от свидетелите). Това противоречие внася сериозно съмнение относно
достоверността на показанията на тези свидетели. Преценен този факт с данните
от показанията на свидетелката Н. пък дава основание съдът за приеме за
достоверни нейните показания относно срещата й със страните и майката на
въззиваемия в Свищов, на сватбата на която са присъствали всички.
По отношение на
показанията на свидетелката Г. Г., която изнася данни за изявленията на С. А.
относно намерението му да подари къща на дъщеря си, както и обстоятелство, че
същия й е предал продажната цена, съдът намира, че същите не установяват безспорно
тези факти. От една страна, фактът на плащане на цената не води непременно до
извода, че средствата са негови лични, а преценени с показанията на свидетелите
Н. и С. относно произхода на средствата като спестявания от сватбата, се
опровергава, както твърдения произход, така й дарственото намерение на А. Без
значение остава фактът, че той е заплатил цялата продажна цена от 27000 лева,
доколкото част от същата е получил преди подписването на предварителния договор
от страните, а друга след сключването му.
Въпреки, че
твърдението на въззиваемия за наличието на сключен друг предварителен договор
за покупко-продажба на същия недвижим имот остана недоказано, това
обстоятелство не променя фактът, че по делото не се доказа произхода на
средствата за закупуването на същия имота да са изцяло лични средства на
въззивницата.
Следва да се
отбележи, че за опровергаването твърдението на ищцата и въззивница в това
производство, че произхода на средствата за закупуването на имота, придобит по
време на брака между страните, не е необходимо да бъде проведено главно
доказване. По своята същност доказването на общия принус на средства, твърдения
за което навежда ответника е насрещно такова, като страната, която не носи
доказателствена тежест за този факт не е длъжна да проведе главно доказване по
отношение на този факт. В този смисъл, настоящата инстанция намира, че
ответникът и въззиваем в това производство е провел успешно насрещно доказване,
внасяйки сериозно съмнение относно същия този факт. И при положение, че
страната, носеща доказателствената тежест за установяването на този факт не е
провела пълно и главно доказване, то съдът намира, че презумпцията на чл. 21,
ал. 3 от СК не е оборена, поради което искът се явява неоснователен, до каквито
изводи правилно е достигнал и първостепенният съд.
По възражението за
допуснато процесуално нарушение от първостепенния съд, допускайки
доказателства, посочени от ответника след като е приключило първото по делото
заседание, настоящата инстанция намира следното:
Видно от приложеното
по делото удостоверение за настоящ адрес и приложеното такова в кориците на
гр.д.№8523/2017 г. към момента на изпращане на преписа от исковата молба и
доказателствата към нея на ответника, същият е живял и е регистриран в
Германия. Не случайно исковата молба и
доказателствата не са били връчено лично на ответника, видно от приложеното по
делото съобщение, заедно с разписка за връчването й (л.24-26), а същите са
връчени по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Видно пак от данните по делото,
ответникът е узнал за делото на един по-късен етап, като след провеждане на
първото по делото заседание е подал становище по иска и е направил
доказателствени искания, като подробно е обосновал и доказал впоследствие
невъзможността да стори това по-рано. При тези данни, съдът намира, че в случая
е налице хипотезата на чл. 147, т. 1 от ГПК, съгласно която до приключване на
съдебното дирене страните могат да твърдят нови обстоятелства и да посочват
нови доказателства само ако не са могли да ги узнаят, посочат и представят
своевременно. Ето защо, първостепенният съд като е допуснал събиране на
поисканите от ответника доказателства, не е допуснал съществено процесуално
нарушение, тъй като за него преклузия не е настъпила.
Възражението във
въззивната жалба, че първостепенният съд е допуснал процесуално нарушение, допускайки
разпит на свидетелите на ответника за установяване на сключването на
предварителен договор, по който страна е той, в нарушение на забраната на чл.
164, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК, е неоснователно. Съдът по-горе извърши обстоен
анализ на показанията на свидетелите, доведени от ответника, а и видно от
проколите от съдебни заседания, същите не установяват сключването на
предварителен договор, нито пък съдът (първоинстанционният и въззивният) е
приел за установен факта за сключването на такъв договор. Посочените свидетели
са разпитани относно факта на произхода на средствата за заплащането на
продажната цена и опровергаване твърдението за намерението на бащата на
въззивницата да й подари процесната къща. За установяването на тези факти,
както бе посочено и по-горе са допустими всички доказателства, включително и
свидетелски показания.
Предвид изложеното съдът намира въззивната
жалба за неоснователна, а обжалваното решение за правилно, поради което същото
следва да бъде потвърдено.
При този изход на
делото право на разноски има въззиваемата страна, която своевременно е заявила
искане за присъждане на разноски и е представила списък по чл. 80 от ГПК. По
делото е представен договора за правна защита и съдействие с уговорено и
платено възнаграждение в размер на 700 лв. Предвид изложеното на въззиваемата
следва да се присъдят разноски за адвокат в размер на 700 лева.
Воден от горните
мотиви, Русенски окръжен съд
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 659 от 19.04.2019 г., постановено по гр.д. №
2913/2018 г. по описа на Русенски районен съд.
ОСЪЖДА на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, С.С.Р., ЕГН **********, с адрес: ***, да
заплати на С.А.Р., ЕГН:**********, сумата от 700 лева – разноски за адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на
обжалване с касационна жалба пред Върховен касационен съд, при наличие на
предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК, в едномесечен срок
от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.