Р Е Ш Е Н И Е
№ 28
гр.Перник,
07.06.2019 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Пернишкият
окръжен съд, наказателна колегия, в публичното заседание на пети юни през две
хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАЛИН БАТАЛСКИ
ЧЛЕНОВЕ:
БИСЕР ПЕТРОВ
КРИСТИНА КОСТАДИНОВА
при секретаря ИВА ЦВЕТКОВА и в
присъствието на прокурора от Окръжна прокуратура АНИТА ДЖАМАЛОВА, като разгледа
докладваното от съдията Петров въз.НОХД № 134/2019 год. по описа на съда, за да
се произнесе взе предвид следното:
С
присъда № 93/13.02.2019 г. по НОХД № 830/2018 г. на районен съд П. се ПРИЗНАВА
подсъдимият К.С.К. със снета самоличност и ЕГН, ЗА ВИНОВЕН в това, че на
26.07.2017 г. в землището на ***, по път ***, в района на участък ***, при
управление на моторно превозно средство – лек автомобил марка „Сеат“ модел
„Толедо“ с регистрационен номер ***, нарушил правилата за движение по пътищата
- чл. 21, ал. 2 от ЗДвП /нарушил забраната и превишил стойността на скоростта
за конкретния пътен участък – 60 км./ч., сигнализирана с пътен знак В26
„Забранено е движението със скорост по-висока от означената“, като се движел със
скорост 77 км./ч./ и по непредпазливост причинил тежка телесна повреда на Ц.С.А.,
изразяваща се в открито размачкване /конквасация/ на ходилото и счупване и
луксация/изкълчване/ на ставите в средната част на стъпалото на десен долен
крайник, което е наложило ампутация на стъпалото и на петната кост, до нивото
на глезенните стави и е довело до „Загуба на крак“, като след деянието е
направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалата, поради
което и на основание чл. 343а, ал.1, б. “а”,пр.1-во, вр. чл. 343, ал. 1, б.
„б“, пр. 1-во, вр. чл. 342, ал. 1, вр. чл. 54 от НК ГО ОСЪЖДА на наказание
“лишаване от свобода” за срок от 3 /ТРИ/ месеца, като го признава за НЕВИНОВЕН
в това да е нарушил и правилата за движение по чл. 20, ал.2 от ЗДвП /като водач
на пътно превозно средство при избиране скоростта на движението не се е съобразил
с релефа на местността- десен завой и състоянието на пътя, за да бъде в
състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие и не е спрял при възникнала
опасност за движението – поява на пешеходец на платното за движение/, поради
което и го ОПРАВДАВА по повдигнатото му обвинение в този смисъл и по
първоначалното по-тежко такова за престъпление по чл. чл. 343, ал. 1, б. „б“,
пр. 1-во, вр. чл. 342, ал. 1 от НК.
На
основание чл. 66, ал.1 от НК районния съд ОТЛАГА изпълнението на така
наложеното наказание “лишаване от свобода” за срок от три години, считано от
влизане на присъдата в сила.
На осн.
чл. 343г, във вр. с чл. 343а, ал.1, б. “а”,пр.1-во, вр. чл. 343, ал. 1, б. „б“,
пр. 1-во, вр. чл. 342, ал. 1, вр. с чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК ЛИШАВА
подсъдимият К.С.К. от право да управлява моторно-превозно средство за срок от 7
/СЕДЕМ/ месеца.
Със
същата присъда районния съд се е произнесъл и по веществените доказателства и
направените разноски.
Против
така постановената присъда, в срок, е постъпила въззивна жалба от подсъдимия,
чрез неговият защитник. В жалбата се сочи, първо, че липсва причинно следствена
връзка между деянието на подсъдимия и вредоносният резултат и второ, че
наложеното наказание лишаване от право да управлява МПС, с оглед събраните
смекчаващи отговорността обстоятелства, е явно несправедливо и алтернативно се
иска оправдаване на К., а ако съдът не стигне до такъв извод се иска намаляване
на срока на лишаване от правоуправление. Същите доводи се развиват и в съдебно
заседание, като се оспорва постъпилият протест.
Против
така постановената присъда, в срок, е постъпил и въззивен протест в който
обстойно се развива тезата, че районния съд погрешно е преквалифицирал деянието
в привилегирования състав на чл.343а НК. Иска се осъждане на дееца по
обвинението така както е внесено с обвинителния акт.
Представителят
на Окръжна прокуратура гр.Перник е изразил становище, че жалбата е
неоснователна, а протеста основателен и предлага присъдата на
първоинстанционния съд да бъде изменена в горепосоченият смисъл.
Частната
обвинителка, чрез повереника си, изразява становище, че се присъединява изцяло
към становището на Окръжна прокуратура Перник.
Пернишкият
окръжен съд, след като разгледа обжалваната присъда с оглед доводите на страните
и служебно по реда на чл.313 и 314 от НПК установи следното:
По
делото са събрани всички доказателства, необходими за всестранното му
изясняване. Въз основа на тях, след направен съвкупен и обстоен анализ, районния
съд е установил точно фактическата обстановка. Направените правни изводи са
правилни. В тази насока следва да се подчертае, че първостепенния съд в
пределите на своята компетентност, по реда и със средствата, предвидени в НПК,
е взел всички мерки за разкриване на обективната истина. Постановил е решението
си по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване
на всички обстоятелства по делото. Изпълнил е задължението си по чл. 305, ал. 3 НПК, като в мотивите е посочил установените обстоятелства, доказателствата,
които ги подкрепят и правните си изводи. Изложил е и съображенията си по
отношение на доказателствения материал, неговата относимост към решаването на
делото по същество и противоречията. Отговорено е на всички релевантни доводи.
След
собствен анализ на събраните по делото доказателства въззивния съд установи
фактическа обстановка сходна с тази на контролирания съд, а именно:
Подсъдимият
К.С.К. е роден през *** г. в ***. По делото не са събрани данни има ли
образувани изпълнителни дела по наложените му две глоби по предходни присъди и
какво е тяхното развитие, поради което не може да се прецени дали е осъждан. От
2006 г. е правоспособен водач на моторно превозно средство, категория “В”. Като такъв има влезли в сила десет
наказателни постановления, с които са му налагани административни наказания за
неспазване на установените правила за движение по пътищата.
На 26.07.2017
г., около 12:00
часа, пострадалата Ц.С.А. вървяла пеша по път *** в посока от *** към ***, като
се движела в дясната лента на платното за движение. В района на участък ***, в
землището на ***, в близост до разклона за *** на пешеходката й прилошало и тя
паднала на пътното платно. В този момент в лявата лента за движение в посока
към *** се движел лек автомобил марка “Хонда”, модел “Акорд”, който бил
управляван от свидетеля Р.Д.Г.. Водачът зрително възприел падналата жена,
поради което спрял колата в своята лента, в близост до единичната непрекъсната
линия, разделяща двете ленти на платното за движение. Без да слиза от
автомобила, той попитал А. дали й е лошо. Пострадалата му обяснила, че й е
прилошало, като се изправила от земята и направила крачка към крайната част на
дясната лента на платното за движение /в посока към ***/ .
В този
момент по същия път и в направление от *** към ***, в условията на добра
видимост и при сух гладък асфалт без дефекти, подсъдимият управлявал лек автомобил
марка “Сеат”, модел “Толедо”. Приближавайки участък ***, намиращ се извън
населено място, водачът шофирал със скорост 77 км/ч, въпреки въведената с пътен
знак В 26 максимална такава от 60 км/ч. К.К. възприел спрелия в срещуположната
лента за движение лек автомобил “Хонда”, а след това и стоящата в крайната
дясна част на неговата лента за движение Ц.А.. Подсъдимият реагирал за аварийно
спиране, като задействал спирачките на автомобила. “Сеатът” навлязъл частично в
лентата за насрещно движение. Водачът прекратил спирането и насочил колата към своята пътна лента,
където в най-дясната й част предното дясно колело преминало през стъпалото на
долния десен крайник на стоящата в изправено положение пострадала. След
прегазването колата се придвижила на около 14 метра напред по посока на
движението си и спряла. Подсъдимият слязъл и отишъл до пострадалата.
Възприемайки състоянието на нейния долен десен крайник, който силно кървял, К.
заедно със свидетеля Р.Г. качили Ц.А. в колата на последния, която била съпроводена
от автомобила на подсъдимия до болницата в гр.П..
Междувременно
К.К. съобщил за пътния конфликт на тел.112, след което заедно със свидетеля Р.Г.
се върнали на мястото на инцидента, което било посетено от свидетеля Х.С.Б.–
“мл. автоконтрольор” в сектор “Пътна полиция” при ОД на МВР-П. и от
разследващия орган, който извършил оглед на местопроизшествието, съставил
протокол за това и направил съответните
фотоснимки.
В
травматологично отделение на МБАЛ “Р.Ангелова” АД, гр.П., където била приета пострадалата,
непосредствено след пътния инцидент, били констатирани следните увреждания по
дясното й ходило, получени в резултат на прегазването с автомобилното колело:
Напречна рана с дължина 20 см, обхващаща 2/3 от обиколката на ходилото със
свличане на кожата. Увреждане на сухожилията изправящи пръстите на ходилото.
Открито изкълчване на костите на ходилото. Липса на пулсации на артерия
дорзалис педис и слаби пулсации на артерия тибиалис постериор.
В
болничното заведение било проведено оперативно лечение, изразяващо се в
наместване на изкълчването и фиксиране на костите с Киршнерови игли, като
сухожилията не са могли да бъдат зашити, тъй като са липсвали части от тях.
Поставена е била гипсова имобилизация. На 31.07.2017 г. лицето е било изписано
със съответни препоръки за терапия.
Установената
при първоначалния преглед на Ц.А. липса на преминаване на кръв през артерия
дорзалис педис и преминаване на по-малко количество от нормалното кръв през
артерия тибиалис постериор довело до суха гангрена на ходилото и пръстите на
десния крак на лицето, която била констатираната на 23.08.2017 г.
На
24.08.2017 г. пострадалата била приета в УСБАЛ “Проф. Бойчо Бойчев”-Клиника
костна патология и обща ортопедия, гр.С. с диагноза: Гангрена педис декстри
пост травматика. Статус пост конквасацио педис декстри. В това болнично
заведение А. била оперирана на 25.08.2017 г., като й била направена ампутация
на дясното ходило на ниво 1 см над нивото на дясна глезенна става, което
увреждане е с характер на тежка телесна повреда по смисъла на чл. 128, ал.2 от НК, тъй като осъществява критериите на медико-биологичния признак “загуба на
крак”.
Настоящият
въззивен състав изцяло се присъединява към направеният от районния съд разбор
на доказателствата, поради което не се налага неговото преповтаряне. Първия съд
е коментирал всички доказателства поотделно, съпоставил ги е по между им
изключително подробно и последователно. В тази връзка не се споделя становището
на прокуратурата, че са подценени показанията на пострадалата относно помощта
оказана от подсъдимия. Самият представител на обвинението е констатирал
противоречия в показанията на А. и е поискал отстраняването им чрез прочитане
по реда на чл.281 НПК. Последната е заявила, че вярно е това което казва в
съдебно заседание което не е логично с оглед отдалечеността от датата на
събитието. На следващо място, показанията на пострадалата в тази им част са в
пряко противоречие с показанията на единственият очевидец и незаинтересуван от
изхода на делото – свидетеля Г.. Освен това данните изнесени от А. са на места
и вътрешно противоречиви.
При
всичко това е установено по несъмнен начин, че подсъдимия е извършил престъплението,
за което е обвинен при фактическа обстановка, която напълно е изяснена при
спазване на процесуалните норми.
При
така изяснената фактическа обстановка, районен съд Перник е направил обосновани
и законосъобразни правни изводи относно авторството, правната квалификация и
размера на наказанието лишаване от свобода.
Наличното
предходно съдово заболяване на пострадалата и евентуално диабет тип 2, не
изключват причинно следствената връзка между механизма на деянието и
вредоносният резултат. Районният съд е изложил изключително подробни мотиви и в
тази насока, които са правилни и законосъобразни.
Квалификацията
на извършеното от подсъдимия престъпление е точна. Правилно е приложен
привилегированият състав на чл.343а НК. Относно показанията на пострадалата в
тази насока вече се изложиха съображения и не се налага тяхното преповтаряне.
Вторият довод обоснован в протеста е, че стореното от подсъдимия не е
достатъчно за да покрие критерия за оказване помощ на пострадалата. Както е
посочено в самия протест, за да се приеме, че деецът е направил всичко зависещо
от него, за да окаже помощ на А., с оглед на конкретната обстановка помощта му
следва да е била необходима- да е оказана на жив човек, независимо от характера
и степента на нараняването му, да е насочена обективно и субективно към
запазване здравето или спасяване на засегнатият. Както районния съд, така и
настоящият състав не съзира кое от тези обстоятелства не е налице. Пострадалата
е била наранена в областта на стъпалото и е имала силно кръвотечение. В тази
ситуация най- наложително е било същата да се превози по най- бързият начин до
съответно медицинско заведение, където да й окажат специализирана помощ. Именно
към това са били насочени действията на К.- същият е спрял автомобила, без да
губи време е качил с помощта на Г. А. в колата на свидетеля и е съпроводил
двамата до болницата. Въззивният съд не вижда абсолютно нищо друго с което
подсъдимият да е могъл да помогне повече. Не случайно и в протеста липсват
конкретни предложения в тази насока, а бланкетно е посочено, че направеното не
е достатъчно. Най- вероятно и затова в същият този протест прокурора е отрекъл
„екскортирането“ на пострадалия, поради факта, че не бил специализиран
автомобил нито на КАТ, нито на Бърза помощ. В същност К. е съпроводил
автомобила с пострадалата, като по този начин се е поставил в услуга и на
водача, и на пострадалата бидейки в готовност да окаже каквато и да е помощ,
при възникване на препятствие относно бързото транспортиране на А. до
болницата. Междувременно същият се е обадил на 112, изчакал е полицията в
болницата и се е върнал с нея обратно на местопроизшествието за изясняване на
случая.
При
тези изводи, Пернишкият окръжен съд не намира основания за отменяване или
изменяване на обжалваната присъда, в частта й, с която подсъдимия е признат за виновен по привилегирован
състав на предявеното му обвинение. Касателно оправдателната част на присъдата
по отношение и вмененото нарушение по чл.20, ал.2 ЗДвП настоящият състав не
намира дори за нужно да го коментира. Касае се за изключителна форма на
юридическа непрецизност по въпрос отдавна изяснен и безспорен в съдебната
практика.
При
определяне на наказанието, районен съд П. е отчел всички обстоятелства, имащи
значение за постигане целите на индивидуалната и генералната превенция. Освен
съпричиняване на пострадалата изразяващо се в нарушение нормата на чл.108, ал.1 ЗДвП, същата е следвало да върви не само по банкета, но и от страната на
платното в което автомобилите са се движели срещу нея, а не след нея. А. е
възприела автомобила на подсъдимият, и по нейни думи, е имала достатъчно време
да отиде до мантинелата, вместо да остави единият си крак на платното.
Съпричиняване има и от страна на свидетелят Г., който при очевидно препятствие
на пътя вместо да отбие в дясно и да слезе, за да окаже евентуално помощ на
пострадалата е спрял в средата към осевата линия на собственото пътно платно с
което допълнително е затруднил възможността на подсъдимия да избегне
съприкосновението с пострадалата.
При
тези данни, Районният съд е наложил
наказание лишаване от свобода за срок от три месеца, чието изтърпяване е
отложил, тъй като са били налице условия за приложение на чл.66 ал.1 от НК.
Това
наказание според въззивната инстанция не се явява несправедливо.
Наказанието
лишаване от право да управлява МПС е съобразено с всички смекчаващи и
отегчаващи отговорността обстоятелства и е отмерено в размер който би помогнал
на подсъдимият да се поправи и превъзпита.
Изложените
съображения налагат извода, че обжалваната присъда е обоснована, законосъобразна,
постановена при спазване на процесуалните правила и наложеното наказание е
справедливо, поради което липсват основания за нейното изменяване или
отменяване.
Като
взе предвид изложеното, Пернишкият окръжен съд
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 93/13.02.2019 г. по НОХД № 830/2018 г. на
районен съд П..
РЕШЕНИЕТО не подлежи на жалба и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.