Р Е Ш Е Н И Е №
В името на народа
гр. Кърджали, 14.05.2021 г.
Административен
съд - Кърджали, в публично съдебно заседание на деветнадесети
април две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИЯ БОЖКОВА
При секретаря
Мариана Кадиева
като
разгледа докладваното от съдия Божкова
административно дело №69/ 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл.
Административно-процесуалния кодекс, във връзка с чл. 171, т.1, б.“б“ от Закона
за движение по пътищата (ЗДвП).
Образувано е по жалба на М.А.М. от *** срещу Заповед
за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 21-6110-000005/ 11.03.2021
г. г. на младши автоконтрольор в РУ - *** към ОДМВР –
Кърджали. Административният акт се оспорва като незаконосъобразен поради
противоречие с материалноправни и процесуални
разпоредби. Твърди се, че жалбоподателят М. не е управлявал МПС след употреба
на алкохол. Не му е известно какво е показал „Дрегер“-а
при проверка и полицаят не му предоставил възможност да даде кръвна проба за
анализ. Следващо основание, според изложеното в жалбата, за незаконосъобразност
на оспорената ЗППАМ е свързано с обстоятелството, че двете действия по
административната процедура – съставяне на АУАН № ГА438052 и издаване на
оспорената заповед, са извършени от едно и също длъжностно лице – М. Р. М. – ***
в РУ-***, което е недопустимо. Посочва се също така, че оспорената ЗППАМ не е
мотивирана, а е цитиран текста на чл.5, ал.3, т.1, предл.1-во
от ЗДвП. Иска се да се отмени оспорената ЗППАМ. В съдебно заседание, редовно
призован, жалбоподателят не се явява и не се представлява.
Ответникът – младши
автоконтрольор в РУ - *** към ОДМВР – Кърджали,
редовно призован, се явява лично и изразява становище за неоснователност на
жалбата.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и
като извърши проверка на законосъобразността на оспорения административен акт,
на основание чл. 168, ал. 1, във връзка с чл. 146 от АПК, намира за установено
следното:
Жалбата е подадена в законово установения срок, от
легитимирано лице и е процесуално допустима.
При преценка на представените по делото доказателства,
съдът приема за установено следното от фактическа страна:
С оспорената ЗППАМ, № 21-6110-000005/ 11.03.2021 г.
г., издадена от М. Р. М. – младши автоконтрольор в РУ
- *** към ОДМВР – Кърджали, на М.А.М. с ЕГН ********** с адрес: ***, е наложена
ПАМ по чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП „ Временно отнемане на свидетелството за
управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за отговорността
му, но за не повече от 18 месеца“, а именно – за 365 дни. Съгласно описаното в
обстоятелствената част на административния акт, същият е постановен за това, че
на 11.03.2021 г., около *** часа, в ***, до ***, в посока към улица „ ***“ М. М.
управлява личния си товарен автомобил „ Форд Транзит“ с рег. № ***, след
употреба на алкохол, установено с техническо средство – „Дрегер“
с фабричен № ***, тариран до месец март 2021 година. В ЗППАМ е записано, че
техническото средство „Дрегер“ е отчело положителен
резултат 0,96 промила на хиляда. На М.М. е издаден
талон за медицинско изследване № *** и 7 броя стикери с номинал ***.
Като доказателство е приет и АУАН, серия ***, № ***/
*** г., съставен от М. Р. М. – младши автоконтрольор
в РУ - *** към ОДМВР – Кърджали. Съгласно отразеното в акта за установяване на
административно нарушение същият е съставен срещу М.А.М. за това, че на
11.03.2021 г., около *** часа, в ***, до ***, в посока към улица „ ***“ М. М.
управлява личния си товарен автомобил „ Форд Транзит“ с рег. № ***, след
употреба на алкохол, установено с техническо средство – „Дрегер“
с фабричен № ***, тариран до месец март 2021 година.
В АУАН е посочено, че техническото средство „Дрегер“
е отчело положителен резултат 0,96 на хиляда. На М.М.
е издаден талон за медицинско изследване № *** и 7 броя стикери с номинал ***. Прието
е, че извършеното представлява нарушение по чл.5, ал.3, т.1, предл.1-во от ЗДвП. АУАН е връчен на лицето, което е
удостоверено с подписа му.
От заверено копие на Талон за изследване, бл. № *** се
установява, че при извършена проверка за употреба на алкохол с техническо
средство – „Дрегер“ 7410, с фабричен № ***, същият е
показал положителна проба от 0,96 %о.
Проверяваното лице е подписало талона за медицинско изследване и вписало, че
приема показанията на техническото средство. Поради тези съображения не може да
се приеме за доказано твърдението в жалбата, че проверяващият полицейски
служител не е дал възможност на жалбоподателя да даде кръв за анализ за наличие
на алкохол.
При така установената фактическа обстановка АС – Кърджали
приема, че жалбата е неоснователна поради следните съображения:
Съгласно чл.172, ал.1 от ЗДвП, принудителните
административни мерки по чл.171, т.1, 2, 2а, 4, т.5, буква "а", т.6 и
7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по
този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени
от тях длъжностни лица. На основание
чл.172, ал.1 от ЗДвП заповедта е издадена от компетентен орган – младши автоконтрольор в РУ - *** към ОДМВР – Кърджали, с
делегирани правомощия съгласно Заповед, № 292з-263/ 08.02.2021 г. на директора
на ОДМВР – Кърджали, издадена на основание Заповед, № 8121з-1524/ 09.12.2016 г.
на министъра на вътрешните работи, допълнена със Заповед № 8121з-825/
19.07.2019 г.
Принудителната административна мярка по своя характер
е вид административна принуда, за прилагането на която е предвиден процесуален
ред, различен от реда за търсене на административнонаказателна
отговорност.
По смисъла на чл. 171 от ЗДвП принудителните
административни мерки се налагат за осигуряване безопасността на движението по
пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон,
поради което те са от вида на преустановяващите ПАМ. Волеизявлението за
прилагането на ПАМ се обективира в заповед, която има
характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК
и се издава по реда на Глава пета, Раздел втори от АПК. Предпоставка за
издаването на заповед с правно основание по различните състави на чл. 171 от ЗДвП е извършено от водача или собственика на МПС съответно на хипотезата на
правната норма административно нарушение, което се установява с акт за
административно нарушение (АУАН), съставен от компетентните длъжностни лица.
В хипотезата на чл. 171, т. 1, б.“б“ от ЗДвП може да
се приложи ПАМ „временно отнемане на свидетелството за управление на моторно
превозно средство на водач“, който управлява моторно превозно средство с
концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и
химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен
анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол
в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на
наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и
химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже
да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за
химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до
решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца; при
наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен
анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи.
По аргумент от разпоредбата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП
принудителните административни мерки, включително и такива от вида на процесната, се прилагат с мотивирана заповед от
ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната
компетентност или от оправомощени от тях длъжностни
лица.
От изложеното се установява, че оспорената ЗППАМ, 21-6110-000005/
11.03.2021 г. г., издадена от М. Р. М. – младши автоконтрольор
в РУ - *** към ОДМВР – Кърджали е издадена от компетентен орган. Същата е
постановена в предвидената в закона форма, тъй като са изложени мотиви за
издаването й. Различно от изложеното в жалбата, в ЗППАМ се съдържат фактически
основания за нейното издаване – описани са фактите, които са установени при
извършена проверка на М.М. Именно те са основанието
за постановяване на оспорената ЗППАМ. Обстоятелството, че АУАН и ЗППАМ са
издадени от един и същ полицейски служител не представлява съществено
нарушение, тъй като от приетите като доказателство заповеди на министъра на
вътрешните работи и директора на ОДМВР – Кърджали се установява компетентността
на това лице като актосъставител за нарушения от вида
на описаното в АУАН, съответно – като издател на ЗППАМ при наличие на
предвидената в посочената норма на чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП хипотеза.
Обжалваният административен акт е в съответствие с
посочената като основание за издаването му материалноправна
норма – чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП. Този извод следва от обстоятелството, че от
ЗППАМ, която възпроизвежда констатациите в съставения АУАН, става ясно, че при проверка
с техническо средство – дрегер е установено наличие
на алкохол в кръвта на жалбоподотеля, което е над
предвидената в разпоредбата на чл.171, т.1, б. „б“ от ЗДвП граница – 0,5 на
хиляда. Т.е. от приобщените, към
административната преписка по издаване на оспорената ЗППАМ, писмени
доказателства се установява по безспорен начин описаната в нея фактическа
обстановка, на която съответства посочената правна норма – чл.171, т.1, б.“б“
от ЗДвП.
Заповедта за налагане на ПАМ е в съответствие и с
целта на Закона за движение по пътищата – осигуряване на безопасността на
движението по пътищата, с цел опазване живота и здравето на участниците в
движението, като се осуети възможността на дееца да извърши други нарушения на
правилата на ЗДвП.
От изложеното се установява, че жалбата е
неоснователна и следва да се отхвърли.
Ето защо и на основание чл. 172, ал. 2, предл. 5-то от АПК, Административен съд – Кърджали
Р Е Ш И:
Отхвърля жалбата на М.А.М. от *** срещу
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 21-6110-000005/ 11.03.2021
г. г., издадена от М. Р. М. – младши автоконтрольор в
РУ - *** към ОДМВР – Кърджали.
Решението не подлежи на обжалване – чл.172, ал.5,
изр.2-ро от ЗДвП.
Съдия: