№ 65
гр. ** , 19.03.2021 г.
РАЙОНЕН СЪД – **, III-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на седемнадесети март, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Емилия Енчева
при участието на секретаря ** Р. Стоянова
Сложи за разглеждане докладваното от Емилия Енчева Гражданско дело №
20205530103410 по описа за 2020 година.
На именното повикване в 10:12 часа се явиха:
ИЩЕЦ С. И. И. – уведомен от предходно заседание, не се явява. За него се явява адв. П.К.
Ш., редовно упълномощена с исковата молба.
ИЩЕЦ Д. С. В. – уведомена от предходно заседание, явява се лично. За нея се явява
адв. П.К. Ш., редовно упълномощена с исковата молба.
ОТВЕТНИК ЕТ ДЕНИ - ДЕНКА В. - ** В. – уведомени от предходно заседание, не
изпраща представител. За тях се явява адв. Г. – редовно упълномощена с молба.
Вещото лице М. Д. М. – редовно и своевременно призована, явява се лично.
Адв. Ш. - Да се даде ход на делото.
Адв. Г. – Да се даде ход на делото.
Съдът счита, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, страните
1
са редовно и своевременно призовани за днешното съдебно заседание, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
Постъпила е молба от адв. Г. от 16.03.2021 г., с която твърди, че в отговора на исковата
молба ответникът е оспорил истинността – автентичността на подписа на „наемател“ на
представеното заверено копие от договора за наем от 21.01.2016 г. В съдебно заседание е
открито производство по оспорването на този документ, като ищеца е завил, че не може да
представи оригинал на договора. Счита, че в случай че ищците не представят в съдебно
заседание оригинала на договор за наем, моли съда да постанови определение, с което на
основание чл. 183 от ГПК да изключи от доказателствата по делото копието на посочения
договор.
Адв. Г. – В исковата молба договора е описан с дата 21.01.2016 г., а договора е от
29.12.2017 г. В исковата молба така е описан като приложение е описана тази дата, като съм
го посочила в скоби, но по делото е 29.12.2017 г., а в исковата молба пише друго като
приложение на стр. 4 от исковата молба.
Адв. Ш. – Госпожо председател, най-вероятно става въпрос за техническа грешка.
Виждам, че в заявлението, което сме подали по чл. 410 от ГПК от приложенията е описан
договора от 29.12.2017 г. Във връзка с молбата, считам че искането, което е отправено до
съда е неоснователно, тъй като още в първото по делото заседание като цяло ние твърдим,
че няма спор кой е подписал договора за наем, а именно от ** в качеството си на
пълномощник на едноличния търговец. С оглед, на което сме направили искане ** да бъде
разпитан в днешното съдебно заседание. Представихме и доказателства с постановление на
прокуратурата където ** В. заявява, че баща й е подписал договора като пълномощник,
тоест няма спор по този факт. Правим го в условията на евентуалност, защото в крайна
сметка липсва договор. Оригинал на договор нямаме.
Съдът предяви на пълномощника на ищцата, приложеното копие от Договор за
наем на недвижим имот от 29.12.2017 г.
2
Адв. Ш. – Подписа на договора е на **. Печата е на моите пълномощници. „Вярно с
оригинала“ е мой печат. Подписа не мога да кажа на кой е бил.
ИЩЕЦ Д. С. В. – Оригинал на договора имаше. Той просто изчезна. Това копие е още
от когато сме си го имали оригинала. Когато сме го правили договора сме имали оригинал.
Този проблем с неплащането на наема, тогава сме го извадили това копие на договора. Няма
от къде другаде да сме го направили. Помня, че сме направили копие на договора от
оригинала. Оригинала беше в ** когато господин ** влезе и запечата залата, оригинала
изчезна. ** е приятеля на сестра ми. Другия оригинал беше в тяхното счетоводство и не
знам защо не е там.
Адв. Ш. – Всъщност считам, че тъй като липсва спор относно това кой е подписал
договора за наем и това е **, считам че следва да се отмени определението, с което сте
открили производство за оспорване на този документ, тъй като няма спор по този факт.
Няма спор относно факта кой е подписал договора, нито те го оспорват, нито ние, а това е **
като пълномощника на едноличния търговец. Тя също в предното съдебно заседание го
потвърди и го казва в преписката на прокуратурата. От тази гледна точка, смятам че няма
спор.
Адв. Г. – Госпожо председател, в днешното съдебно заседание се установява, че
страната или пълномощника, аз не разбрах чий е подписа на заверката в отговора „вярно с
оригинала“, но към момента на предявяване на настоящия иск, те са разполагали с оригинал.
Този оригинал не се твърди да е изчезнал в процеса на това дело до първо заседание, защото
тогава казват, че нямат оригинал.
ИЩЕЦ Д. С. В. – В следствието прокурорските проверки те са много преди да
започне това дело. Също съм завела как се случи ситуацията и изчезна договора. Когато
правим някакви договори, ние правим копия винаги, но оригинала го оставяме в обекта.
Прокурорските проверки са преди делото.
Адв. Г. – Към момента на делото са имали оригинал.
3
ИЩЕЦ Д. С. В. – Още тогава когато правиха прокурорските проверки оригинала го
нямаше. Винаги правя копие, защото трябва да има копие в мен и в обекта.
Адв. Г. – Госпожо председател, разпоредбата на чл. 183 от ГПК не е диспозитивна и
не е по усмотрение на съда, и няма нищо общо по оспорването по чл. 193 от ГПК на
истинност. Тази разпоредба предвижда задължителното изискване на заверка направено от
страна на копие на писмен документ или от страната или нейния адвокат, с оглед на
допустимост да бъде приета по делото. В случай, че такава заверка липсва този документ не
е допустим според разпоредбата на ГПК да бъде годен и да служи за доказателство по
делото. Дали ще бъде оспорен това е съвсем друго производство. В случая ищеца обясни
подробно, че към момента на предявяване на иска е разполагал с оригинал. В същото време
казва, че още преди завеждане на това дело този оригинал е изчезнал и неговата заверка
подвежда съда, тоест той не е разполага с оригинал. В който случай е следвало още в
исковата молба да си наведе тези факти, а не да ги навежда извън преклузивния срок за нови
обстоятелства. Ако ищеца е разполагал с оригинала към този момент и в последствие този
оригинал е изчезнал, това е друго нещо, но то не се обясни като факти по този начин.
Обясниха, че следствие, което е далече преди образуване на настоящото делото този
оригинал е посочено, че бил изчезнал. Очевидно е, че тази заверка не е направена наистина
законосъобразно, защото всеки, който постави подписа си „вярно с оригинала“ очевидно
сравнява копието с оригинала. В противен случай е много несериозно да се представят
документи пред съда. Така или иначе закона не дава възможност на страна, която не
разполага с оригинала, а е заверила „вярно с оригинала“ копието да се позовава и да доказва
наличието на оригинал с други доказателства. Дали страните са заявили, че подписа на
оспорения документ не е на клиентката ми, това няма нищо общо с изискването на чл. 183
от ГПК. В какъвто смисъл съм цитирала и съдебно решение на ВКС в молбата си и този
документ задължително се изключва от доказателствата по делото. Единствената хипотеза, в
която не може да се изключи е когато има нотариална заверка на препис, защото там вече се
приема, че е за сила на оригинал. В противен случай то се изключва. Досежно
производството по оспорване на документ, оспорването няма нищо общо и това, че това
някой е подписал доказва само, че има документ. Дори и като оригинал да беше по делото е
неавтентичен, но не доказва нито правоотношение, нито пък е основание за отмяна на
определение, напротив то доказва точно обратното. Щом подписа е на друго лице, очевидно
не е автентичен подписа, който е посочен, защото в договора никъде не пише, че качество
на страна, да не говорим ако е търговски пълномощник там пък имаме изкисване на други
разпоредби в търговския закон, където задължително трябва да се добави качеството на
лицето. В исковата няма такива.
Адв. Ш. – Вие сте оспорили документа, досежно неговата автентичност, тоест
4
твърдите,че подписа.
Адв. Г. – Естествено. Това е частен документ и няма материална сила, с която няма
може да се оспори автентичност. Това не е официален документ. Да не говорим, е такива
нови обстоятелства в какво качество е подписан някой, те не се доказват по този начин,
защото имаме изрична забрана по чл. 164, т. 5 от ГПК, установяване на писмени
съглашения, в които страната, която иска свидетелите, е участвала, както и за тяхното
изменение или отмяна. В един момент искат да докажат със свидетели договор, защото
нямат оригинал.
Адв. Ш. – Госпожо председател, в предното съдебно заседание поискахме да бъде
разпитан този свидетел и сме уточнили фактите и обстоятелствата, които ще уточняваме.
Като представителя на ищеца тогава не възрази свидетеля да бъде разпитан. Забраната на
чл. 164, т. 5 от ГПК е преодоляна по хипотезата на ал. 2.
Адв. Г. – Не е преодоляна, защото сте посочили изрично обстоятелствата, които са
допустими, за да се установи ответницата дали е ползвала имота и дали до сега го е
ползвала, което няма нищо общо. Тези обстоятелства са допустими, но не са относими
изобщо. В каква връзка са относими, нито касаят договора.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И :
По отношение на изключване от доказателствата по делото на договора за наем по
реда на чл. 183 ГПК, съдът ще вземе отношение в следващото с.з.
СЪДЪТ ПРИСТЪПВА КЪМ РАЗПИТ НА ДОПУСНАТИЯ СВИДЕТЕЛ
СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА НА СВИДЕТЕЛЯ ** – на 63 г., българин, български
5
гражданин, вдовец, неосъждана, баща на Д.В. и ** В..
Желая да свидетелствам.
Предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от НК.
Обещава да говори истината
СВИДЕТЕЛЯ ** – Отношенията между дъщерите ми бяха нормални, докато дойде
**, който живее на съпружески начала със ** В. от около 2 години в **. Аз живея в **. Ние
си работехме още от 1990 г. от както започна да работи фирмата със съпругата ми. Започнах
да работя едно барче няколко години. После отидох в София и се свързах със собственика на
казино „Технологии“, *** и започнах да се занимавам с хазарт. Започнах на улица ***,
където си живеех. В гаража си започнах, като го преустроих, сложихме 10 машинки и
изкарахме към 2 години. Обаче после той искаше да сложим 20 машинки и аз започнах да
търся по-голямо помещение. Регистрирана е 1990 г. е фирмата ЕТ „ДЕНИ - ДЕНКА В.“.
Жена ми 2010 г. внезапно почина. После се събрахме с двете ми дъщери и казахме, че не
мога да прехвърля на мен фирмата, тъй като аз имам друго ЕТ. Тогава се разбрахме да го
прехвърлим на ** и всички да работим заедно, и си работихме заведението. После купихме
помещението на ул. „Столетов“ с кредит. Казиното на ул. „Стефан Стамболов“ го купихме
2015 г. и се намира над „Шоколада“. Купихме го с кредит и в един момент за хазарт никой
не искаше дава кредит. Обикаляхме на всякъде, тогава се оказа, че на дъщеря ми мъжа **
имаше познат дадоха ни кредит да го купим и след една година събрахме пари за машинки.
Купихме и машинки и се разшириха работите, като за 3 години върнахме кредита. Аз имам
плащани вноски по този кредит, всички имаме. Кредита беше на името на ЕТ ДЕНИ -
ДЕНКА В. - ** В., защото тази фирма се занимава с хазарт и тя има лиценз. Като се направи
сделката за покупко-продажбата, си направихме и договор за наем, който беше фиктивен за
500 лева на месец, защото ЕТ-то ползва помещението и другия трябва да си взима някакъв
наем. Наема беше 500 лева. ЕТ ДЕНИ - ДЕНКА В. беше експлоататора и аз съм се
занимавал повече. Имам си генерално пълномощно още от едно време, оригинално
генерално пълномощно, като последното ми е от ** В.. Аз във всички големи фирми съм
работил и ме познават и за това аз движих нещата нафирмата. Аз не го експлоатирам, ** го
експлоатира. ** и ** са половината собственици. Имаше сделка за кредит. ЕТ ДЕНИ -
ДЕНКА В. - ** В. купи помещението. ЕТ ДЕНИ - ДЕНКА В. - ** В. го продаде половината
на ** и ** в друга сделка през 2017 г. Тогава направихме договор за наем, който беше
писмен 29.12.2017 г. за две години. Аз се подписах на договора в качеството на
пълномощник на ЕТ ДЕНИ. Оригинала беше във фирмата в началото на 2018 г. и
заприходен в данъчното. Има си го в данъчните декларации. През 2018 г. имам плащания.
Всеки месец наема беше по 500 лева, 6000 лева в годината. Не знам защо преустановиха
плащанията, но защото започна да води дело, че помещението е нейно и не разбирам защо
така. Не знам какво се случи, нищо не мога да кажа. Те са ми дъщери, но не знам защо така
6
се случи. Както сме правили със съпругата ми, всичко е правено за двете. Съдиха ме 4-5
дела, какво да приказвам, не знам. Имам предвид, че договора не е бил фиктивен, а беше за
символична сума в размер на 500 лева. Един минимален наем, а не че фиктивен договора.
Имам предвид, че е минималната сума. Сега залата работи. Никой не плаща наем. Ходих там
и посегнаха да ме бия. Имам свидетелство от **. ЕТ ДЕНИ - ДЕНКА В. - ** В., ** ползва
помещението от датата на подписване на договора и няма прекъсване. ЕТ ДЕНИ си работи в
това помещение. ** и ** нищо нямат там. Никой не може да стъпи там, казват „марш от тук“
и за домашно насилие ме съдиха. ** и от дома ми ме изгони, макар че съм плащал.
Адв. Ш. – Нямаме въпроси.
Адв. Г. – Нямаме въпроси.
ПРИКЛЮЧИ се разпита на свидетеля.
Адв. Ш. – Да се изслуша вещото лице.
Адв. Г. – Поддържам искането си за изключване на доказателствата, като разпита не
прави документа оригинален.
СЪДЪТ ПРИСТЪПВА КЪМ ИЗСЛУШВАНЕ ЗАКЛЮЧЕНИЕТО НА ВЕЩОТО
ЛИЦЕ от НАЗНАЧЕНАТА СЪДЕБНО-ИКОНОМИЧЕСКА ЕКСПЕРТИЗА
СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА НА ВЕЩОТО ЛИЦЕ М. Д. М. – на 47 г., българин,
български гражданин, неосъждан, без родство и дела със страните.
Предупреден за наказателната отговорност по чл. 291 от НК.
Обещава да даде добросъвестно заключение.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ М. Д. М. – Представил съм писмено заключение, което поддържам.
7
Нямам какво да добавя или допълня. Проверявах в счетоводството на място. Счетоводна
фирма, която обслужва фирмата ответник е „Ахея консулт“. Обслужва ЕТ ДЕНИ - ДЕНКА
В. - ** В. от 01.04.2000 г. Разпитах счетоводителя, който е там, който се оказа и собственик
на фирмата и се оказа, че реално бащата е бившия главен данъчен на НАП. Счетоводната
къща се е водила на жена му, която е починала и сега се води на сина им. Преди това
счетоводството го е водила счетоводителка **. По отношение на поставения въпрос съм
описал всичко. От касата има плащания. Той самия договор няма как да се осчетоводи,
първо се начисляват задължения по месечно. Не ми показаха оригинал на договора. Изискал
съм го, но ми казаха, че го нямат. Първо тръгнахме от касата за 2018 г. и съм описал всичко.
На 15.10.2019 г. има платени суми два пъти 3000 лева с основания „на Д.В. и С.И.“ с
основание наем от 01.01.2018 г. до 31.12.2018 г., което е извършено през октомври 2019 г.
Съответно ** и ** са си подали годишните декларациите за 2019 г. през 2020 г. когато са
получили тези плащания. Съответно съгласно чл. 173, ал. 1, който гласи, че предприятието и
самоосигуряващи лица по смисъла на КСО са платци на дохода, в случая фирмата – ЕТ са
длъжни това да го декларират в НАП. Това плащане е декларирано в НАП и тези
декларациите са подадени. За 2019 г. абсолютно нищо не ми предоставиха като счетоводен
документ с обяснението, че наеми не са начислявани и изплащани за 2019 г. Отговорил съм
кога се дължи авансов наем, наем се дължи когато действително е изплатен дохода, като
върху един реално неизплатен доход няма как да се дължи данък. Като разпоредбата чл. 44,
ал. 1 от Закона за добавени доходи на физически лица гласи, че лице придобило дохода от
наем, тоест той следва да го е получил вече, дължи авансово данък. Нямам как да плати за
2019 г. като не е получил. За 2018 г. той си го е получил, деклариран е в НАП, подадена е
годишна данъчна декларация от страните и следва да се плати, защото е получен.
Адв. Ш. – Нямам въпроси.
Адв. Г. – Нямам въпроси.
Съдът намира, че следва да приеме като писмено доказателство по делото
заключението на съдебно икономическа експертиза, тъй като същото е изготвено
добросъвестно, в срок и отговаря на поставените въпроси, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА като писмено доказателство по делото заключението на съдебно
счетоводната експертиза, изготвено от вещото лице М. Д. М..
8
ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение на вещото лице в размер на 200 лв., които да се
изплатят, както следва: 150 лв. от внесения от страните депозит, като задължава ищеца и
ответника в 3 дневен срок от съобщението да довнесат сумата от по 25 лв. и в същият срок
да представят по делото банковото бордеро.
Адв. Ш. – Госпожо председател, тъй като вие разбрахте, че отношенията между
страните са много усложнени и всъщност оригинала на моите доверители от договора за
наем е бил в **, но оригинал е имало и за ЕТ ДЕНИ - ДЕНКА В. - ** В., като в случая след
като има осчетоводяване на този договор, смятам, че има резон да разпитаме **, която е
обслужвала счетоводството на ЕТ ДЕНИ - ДЕНКА В. - ** В.. Всъщност тя може да е
предавала документите на ** когато нещата са приключили. Така, че може да има данни по
отношение на оригинала. Не създаваме пречки да го предоставим на съда, в крайна сметка.
Адв. Г. – Госпожо председател, това искане би било допустимо по стария ГПК, но за
съжаление от доста време в процеса има преклузии не само по твърдения, но и по
доказателствени искания. Днешното заседание е второ по ред, твърдението за липса на
оригинал е направено от ищците в предходно съдебно заседание, в което е следвало да
изчерпат всичките свои доказателствени искания, ако това твърдение следва да бъде
установявано по някакъв начин, а не в днешното съдебно заседание. Правя изрично
възражение за недопустимост на доказателственото искане, като преклудирано. Закона не
позволява страната в следствие на собствени грешки, да прави доказателствени искания в
процеса когато реши. Отделно от това, документ - договор не се осчетоводява и не се
съхранява в счетоводство, а в архива на дружеството, предприятието на едноличния
търговец, както стана ясно от показанията на този свидетел, който беше разпитан. Всъщност
той е работил в този период. Той си е сключил договори, той си е вършил цялата дейност по
силата на някакво пълномощно, което той каза, че е още от жена му. В тази връзка предвид
това, че този свидетел беше поискан от ищците, очевидно е, че такъв оригинал е можело да
се иска от него. Отново подчертавам следното, исковата молба съдържа твърдения и
позовавания на писмения договор, копието на договора, който е приложен и заверен към
момента на подаване на исковата молба. Заповедното производство, по което всъщност този
процес е втора фаза след възражението е основано на твърдения за вземания на този писмен
договор. За това казвам, че този документ следваше да бъде представен от страната, която се
позовава на него, както е доказателствената тежест и разпределена от съда, и по
процесуалните норми на ГПК. Не може в един момент да се твърди друго договорно
отношение, защото по принцип наема може да бъде неформален. След като страна се
позовава на писмения договор като такъв документ, следва да доказва писмения документ.
Нещо повече, дори да нямаха този договор, то следваше да установяват всички елементи на
договора като неформален и да направят твърдения за това още в първо заседание, ако
9
тогава са разбрали, че не разполагат с този документ, което според мен е несериозно, защото
трябва да са подвели съда с тази заверка, но няма такива твърдения. Считам, че тъй като
това производство е свързано със заповедното и всичко почива пред претенцията на ищците
на писмения договор, страна следва да го представи, ако не го представи в оригинал, той се
изключва и няма значение дали е оспорен или не, и дали е автентичен или не е автентичен.
Това копие всъщност не е годно изобщо като документ. То може да бъде написано от всеки,
може да има и други неща, няма как да бъде обект на изследване, защото е ксерокопие. Няма
друга практика на ВКС освен да се изключи. Има, но те касаят съвсем други хипотези.
Никой не се позовава, че тук говорим за друго договорно отношение, а не за писмения
договор. В счетоводството не се пази оригинал на договор, това което са отговорили на
вещото лице го има и по данни на клиентката ми. Няма смисъл, да се праща ново писмо до
счетоводството на ЕТ Дени. Това, което сме говорили е, че няма оригинал на договор там.
По времето когато сестра и баща й са движили нещата, и всеки си е правил каквото си иска,
моята доверителката е била в майчинство и е гледала детето си. Реално изобщо не е
работила. Счетоводството се е движило от хора, които след това са сменени, до колкото
разбрах счетоводителката е сменена и сега е друг. Това е информация, която имам от моята
доверителка.
ИЩЕЦ Д. С. В. – Клиентката ви много преди това е издала генерални пълномощни на
всички нас. Мога да представя всички генерални пълномощни. Това е вид оправдание
госпожо. Тези документи не са датирани от нейното майчинство, а от преди това. Всичко е
разписвано от нея, а не са от нейното майчинство.
Съдът прикани страните към спогодба
ИЩЕЦ Д. С. В. – Готова съм да имаме среща със сестра ми и да се разберем. От моя
страна няма проблем.
Адв. Г. – Смятам, че в отношението между две сестри, не трябва да се намесват
адвокати. Миналия път като е била тук защо не се разбрахте? За това конкретно дело от
ваша страна какво да предам, каква отъпка ще направите вие реално?
Адв. Ш. – Трябва да ги коментираме нещата. Аз лично съм присъствала на среща
между тях и съм им казвала да се разберат и че няма смисъл да се водят дела, а те казаха, че
10
ще си понесат всички последици и отговорности.
ИЩЕЦ Д. С. В. – Съгласна съм да ни дадете време да се спогодим. Винаги има шанс.
Това дело е отговор на сумати жалби, които са пуснали срещу нас. Аз искам да се разберем,
баща ми също иска. Той никога не е искал да ни вижда по съдилища или да го обвиняват, че
е престъпник.
Адв. Г. – Не чух нищо конкретно.
ИЩЕЦ Д. С. В. – Предложението е за половиния размер на претендираната сума от
6000 лева и без претенцията ни за неустойката. Значи 3000 лева е предложението и
разноските както са направени. Искам вече да седнем и да проведем един нормален
разговор.
Адв. Г. – Аз мога да предам, но не мога да кажа дали е добре или не. Те ще си решат
сами. Мога да предам и да кажа моето мнение.
Адв. Ш. – Ние решаваме на момента и ви казваме.
Адв. Г. – Вие искате аз ли да сключа спогодба? Аз нищо не мога да кажа. Няма как да
сключа аз спогодба.
ИЩЕЦ Д. С. В. – Просто всеки път се получава едно и също щом започнем да
говорим за спогодба.
Съдът с оглед изявеното желание от страна на ищците да постигнат спогодба с
ответната страна, счита че следва да отложи делото за друга дата, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
11
ОТЛАГА и НАСРОЧВА делото за 13.04.2021 г. от 11.10 часа, за която дата страните
уведомени.
УКАЗВА на страните, че при постигната спогодба в следващо съдебно заседание
следва страните да се явят лично.
ПРОТОКОЛЪТ се изготви в с.з., което приключи в 11.09 ч.
Съдия при Районен съд – **: _______________________
Секретар: _______________________
12