Р Е Ш Е Н И Е

 

  Гр. София, 22.01.2020г.

 

 

Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-18-ти състав в закрито заседание на двадесет и втори януари през две хиляди и дванадесета година в състав:

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:   МИРОСЛАВА КАЦАРСКА

като разгледа т.д.№ 122 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

            Производството по реда на чл. 25 , ал.4 от Закона за търговския регистър и регистъра за юридическите лица с идеална цел (ЗТРРЮЛИЦ).

Образувано е по жалба с вх.№202000116105024, подадена от „Б.р.“ ЕООД срещу отказ № 20200106183219-4/10.01.2020г. на ТР – АВ, с който е отказано по описаното заявление вписване на промени по партидата на дружеството. Жалбоподателят счита, че отказът е незаконосъобразен по подробно изложените съображения, поради което претендира отмяната му и указване на длъжностното лице да извърши заявеното вписване. Сочи, че неправилно е приело длъжностното лице, че за отразяване на исканите промени, следващи от сключения договор за прехвърляне на дружествените дялове, е необходимо съгласие на заложния кредитор по чл. 8, ал.3 от ЗОЗ. Счита, че такова не е необходимо, като залогодателят може да прехвърля заложеното имущество без съгласие на заложния кредитор, което следвало от чл. 9, ал.1, т.4 от ЗОЗ и забраната за разпореждане е само след вписване на пристъпване към изпълнение, а такова не било вписано. Сочи, че при липса на съгласие приобретателят има положението на залогодател, и заложният кредитор може да изпълнява и спрямо него, без да има неблагоприятна промяна от прехвърляне на заложеното имущество. Сочи, че съгласието на заложния кредитор не е елемент от фактическия състав по прехвърляне на дяловете. По отношение на второто указания за представяне на решение на управителния орган на приобретателя за придобиване на дяловете, счита, че е налице надлежно взето такова. По подробно изложените доводи претендира отмяна на отказа.

Съдът като обсъди доводите на жалбоподателя и материалите по делото, намира за установено от фактическа страна следното:

Със заявление по образец, подадено на 06.01.2020г. е поискано  вписване на промени по партидата на дружеството „Б.р.“ ЕООД, а именно прехвърляне на дружествен дял от „С.П.Л.“ на „А.П.Ф.Н.ВV по договор за прехвърляне на дружествен дял от 05.12.2019г., смяна на седалището и адреса на управление и вписване на нов управител. На 07.01.2020г., по партидата по заявлението са дадени указания, в които се сочи, че е установено по справка, че има вписан залог на дружествени дялове под №002 и 003 със заложен кредитор „А.Б.“ – Клон България и клон Гърция, поради което съгласно чл. 8, ал.3 от ЗОЗ е необходимо съгласие на заложния кредитор и е изискано такова. Освен това е посочено, че представеното решение на органа на юридическото лице-съдружник за участие не се установява идентичност в имената на членовете на същия по удостоверението за актуално състояние. Постъпило е заявление Ж1, с което е входирана обяснителна записка от адв. Р.Л.като заявител. С указания от 10.01.2020г. е дадена възможност за изпълнение на указанията, като е посочено, че със заявлението Ж1 не са изпълнени. На същата дата – 10.01.2020г. е постановен и обжалвания отказ, с мотиви, че не се представя съгласие на заложния кредитор и не се установява идентичност в имената на членовете на борда по решението и удостоверението за актуално състояние.

            При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните изводи от правна страна:

            Жалбата е подадена в срок, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество. Съгласно чл.21 т.5 от ЗТРРЮЛИЦ длъжностното лице по регистрацията проверява дали съществуването на заявеното за вписване обстоятелство и съответствието му със закона се установява от представените документи по т. 4, съответно дали подлежащият на обявяване акт отговаря по външните си белези на изискванията на закона, а съгласно чл.24 ал.1 от закона, когато не е налице някое от предвидените в чл.21 изисквания, длъжностното лице по регистрацията постановява мотивиран отказ.  Разпоредбата на чл. 22, ал. 5 от ЗТРРЮЛИЦ задължава длъжностното лице да даде указания на заявителя когато към искането му не са приложени всички документи, които се изискват по закон, или когато не е платена дължимата държавна такса, и едва след неизпълнението им да постанови отказ.

            Съгласно представеното извлечение от Търговския регистър на ТПК на Нидерланция с апостил от 16.09.2019г., представено в заверен превод, дружеството „А. К. Ф. М.Б.В.е с описаните членове на борда: 1/ М., П.Х. Й., Б., Г. С. Д. В., Х. Х.. Представено е решение на УС на „А. П.ф.“ Н.В от 03.12.2019г. за придобиване на дяловете, което на стр. 65-68 от делото е налично в съответния превод, а на стр. 71-74 и в варианта на английски, и което е подписано от Г.Ст.Д..Б., Х.Х.В.и П.М.Д.М..

Представен е договор за прехвърляне на дружествените дялове, сключен между „С.П.Л. като прехвърлител и „А.П.Ф.“ Н.В. като приобретател от 05.12.2019г. с нотариална заверка на подписите и съдържанието от нотариус Г.Т.. Представено е решение на „А.П.Ф.“ Н.В от 10.12.2019г. за исканите промени, а именно освобождаване на предходния управител, вписване на ном, изменение на адреса по седалище, изменения на Учредителния акт на дружеството. Представено е извлечение от ТР, съгласно който А.П.Ф.Н.В. е с директор - „А.К.Ф.М.Б.В, като са посочени и двама членове на надзорния съвет.

Съдът констатира, че действително в решението на чуждестранното дружество от 03.12.2019г. за участие в сделката и придобиване на дружествените дялове в представения от заявителя превод, имената на тримата директори, които са го подписали са посочени като Г.Ст.Дж.Б., Х.Х.В.и П.М.Д.М.. Същите са в съкратен вариант и ако се сравнят с имената на членовете на борда но представеното извлечение от ТР на Нидерландия, които са М., П.Х.Й., Б., Г.С.Д.В., Х.Х., инициалите съвпадат само по отношение на г-н Б., но за другите двама има разлика в посочената фамилия – В.- в решението и В. – в удостоверението, а за г-н М., в инициалите след П., които по решението са М.Дж. и очевидно не съответстват на вписаните имена по удостоверението - П.Х.Й., т.е. би трябвало да са П.Х.Й, а не П.М.Дж. Следователно изводът на длъжностното лице, че не се установява идентичност следва да бъде споделен. Дали въпросната липса на идентичност е резултат от грешка на преводача на документите не може да бъде предмет на настоящия съдебен акт, тъй като съгласно чл. 185 от ГПК документите на чужд език се предоставят в превод и в случая е налице такъв превод, който е меродавен за длъжностното лице, но е налице разминаване между данните за лицата по единия и по другия документ, които са описани по-горе. Предвид горното следва да се приеме, че липсва идентичност, както е посочило и длъжностното лице и горното е нередовност, която заявителят не е отстранил нито чрез представяне на допълнителни документи при дадените му указания от длъжностното лице, нито с представяне на такива с частната жалба, поради което само на това основание следва да бъде потвърден отказа на длъжностното лице, тъй като няма представено решение на управителния орган на чуждестранното юридическо лице, което да е взето от вписания в ТР на Нидерландия състав на борда на директорите поради описаните по-горе различия в имената.

По втория изтъкнат довод за отказ за извършване на вписването на исканите промени, а именно липсата на съгласие на заложния кредитор, съдът намира следното:

Съгласно чл.7 от ЗОЗ залогът се погасява, ако трето лице придобие по сделка, извършена от залогодателя в кръга на обикновената му дейност по занятие, права върху заложеното имущество, които са несъвместими със заложното право. По силата на ал.3 на чл.8 от Закона за особените залози в редакцията след изменението с ДВ, бр. 105 от 2016 г., в сила от 30.12.2016 г., за извършване на разпоредителни сделки със заложеното имущество, извън посочените в чл. 7, е необходимо изрично съгласие на заложния кредитор, вписано в Централния регистър на особените залози и в съответния друг регистър, като по силата на новата ал. 4, когато заложният кредитор не е дал съгласие по ал. 3, приобретателят придобива правата върху заложеното имущество, обременени със залога, и има положението на залогодател. Това правило се прилага и по отношение на всеки следващ приобретател на заложеното имущество, освен ако той установи, че е бил добросъвестен. Следователно липсата на подобно съгласие, било защото не е било поискано от залогодателя, било защото е било поискано, но му е отказано от заложния кредитор. Според настоящия състав изискването за даване на съгласие по чл. 8, ал. 3 ЗОЗ има за цел да позволи на притежателя на заложените права да се разпореди с тях в полза на трето лице, като последното няма да бъде обременено с учредения в полза на заложния кредитор особен залог върху придобиваното имущество, което е било в предметния обхват на учредения особен залог. По естеството си даването на подобно съгласие от заложния кредитор означава, отказ от заложни права, учредени в негова полза от носителя на заложеното имущество. Когато такова съгласие не е налице, и въпреки това разпоредителна сделка със заложеното имущество е била извършена от неговия собственик, то законодателя е дал ясно разрешение в нормата на чл. 8, ал. 4 ЗОЗ и то е в насока, че приобретателят придобива правата върху заложеното имущество, обременени със залога, и има положението на залогодател. Това правило се прилага и по отношение на всеки следващ приобретател на заложеното имущество, освен ако той установи, че е бил добросъвестен. Следователно правата на заложния кредитор са защитени и той не губи учреденото нему обезпечение, а продължава да е негов носител, и като такъв да разполага с възможността да се удовлетвори от стойността му, тогава когато не получи изпълнение на паричното си вземане, обезпечено с това имущество. Съгласно разясненията, дадени в т. 1 на ТР 1/2015 на ОСГТК на ВКС, когато извън случаите на чл. 7 ЗОЗ или на дадено съгласие от заложния кредитор трето лице придобива от залогодателя право, предмет на вписан (по партидата на прехвърлителя) особен залог, залогът му се счита известен с оглед чл. 30, ал. 1 ЗОЗ и следователно противопоставим по чл. 12, ал. 1 ЗОЗ. Съгласието на заложния кредитор не е елемент от фактическия състав на разпоредителната сделка и липсата на такова съгласие не може да се отрази нито върху прехвърлителния ефект на договорите за продажба на дялове, нито върху следващите от прехвърлянето последици (преобразуване на дружеството в еднолично и възникване на право за едноличния собственик да вземе решения във връзка с управлението му). Липсата на съгласие на заложния кредитор, когато сделката не е обичайната търговска за залогодателя, може да има само разписания в ЗОЗ ефект, а той е свързан с противопоставимост на заложното право спрямо приобретателя. Предвид горното следва да бъдат споделени доводите на жалбоподателя, че съгласието на заложния кредитор не е елемент от фактическия състав на сделката, а е свързан само с противопоставимостта й. Същевременно следва да се има предвид, че съгласно императивната разпоредба на чл. 9 ал.4 от ЗОЗ залогодателят не може да се разпорежда със заложеното имущество след вписване на пристъпване към изпълнение. В случая няма данни такова да е вписано в ТР, но не и за ЦРОЗ. Независимо от горното, съдът предвид споделянето на мотивите на длъжностното лице в горепосочената част, а именно относно липсата на идентичност на имената на членовете на борда на директорите с тези по удостоверението от Нидерландия с представеното решение, намира, че е налице непълнота/нередовност на документите по процесното заявление, която не е била надлежно отстранена въпреки дадената възможност и указания от страна на заявителя. Предвид горното отказът не се явява незаконосъобразен, а жалбата срещу него следва да бъде отхвърлена.

Воден от горното съдът

 

                                               Р Е Ш И: 

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата с вх.№202000116105024, подадена от „Б.р.“ ЕООД, ЕИН ********, срещу отказ № 20200106183219-4/10.01.2020г. на ТР – АВ, с който е отказано по вписване на промени по партидата на дружеството.

Решението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски апелативен съд в едноседмичен срок от съобщаването му на жалбоподателя.

 

                                                                             СЪДИЯ: