Решение по дело №57515/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 12586
Дата: 17 юли 2023 г.
Съдия: Зорница Иванова Тодорова
Дело: 20221110157515
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 25 октомври 2022 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 12586
гр. София, 17.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори май през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА
при участието на секретаря КОЯ Н. КРЪСТЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско дело
№ 20221110157515 по описа за 2022 година
Производството е образувано по предявени от ищеца П. В. П., ЕГН **********,
със съдебен адрес: гр. София, ********, партер, чрез адв. С. А., обективно
кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 45, ал.1 ЗЗЗ и чл.
86 ЗЗД за осъждане на ответника Д. А. И., ЕГН: **********, с адрес: гр. **********,
да заплати сумата 4000 лева, представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди - болки и страдания, физически и психологически травми,
затруднения в движението на левия крак и дясната ръка, засегната чест и достойноство,
страх, неудобства, дискомфорт, напрежение, избухливост, раздразнителност,
понижено самочувствие, гняв, тъга, чувство за безсилие и несигурност, загуба на
мотивация, безсъние, затруднения в работата и ежедневието, загуба на концентрация и
ограничения на социалните контакти, вследствие от виновно и противоправно
поведение на ответника, изразяващо се в това, че на 05.11.2020 г. в 03 РУ - СДВР
направил опит насилствено да изтръгне детето Я, А.а от скута на ищцата, след което
започнал да изрича: „болна си“, „ти си боклук“, „нестабилна си“, „няма да видиш
Янина повече“, и впоследствие стиснал ищцата за дясната ръка и я изблъскал към
рамката на входната врата на районното управление, в която си ударила левия крак и
ответникът я настъпил по същия този крак, в резултат на което й причинил
кръвонасядания на дясната предмишница и кръвонасядания на лявото бедро и лявото
ходило, ведно със законната лихва върху горепосочената сума от датата на подаване на
исковата молба в съда – 24.10.2022г., до окончателното изплащане на вземането, както
и сумата от 797,84 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от датата на
увреждането – 05.11.2020 г., до 23.10.2022 г.
Ищецът П. В. П. твърди, че с ответника били разделени и имали две деца –
Антоан Д.ов А. и Янина Д.ова А.а, като по нейна молба било образувано гр. д. №
1
81/2020 г., ГК, XI състав по описа на РС – Търговище относно упражняването на
родителските права и по това дело били определени привременни мерки, с които
родителските права били предоставени на майката и децата следвало да живеят при
нея. Твърди, че в началото на м.09.2020 г. се преместила с децата в гр. София, за което
уведомила ответника, като първоначално той бил съгласен и проявил разбиране, но
впоследствие в телефонен разговор й заявил, че ако не му даде да ги види, ще я съсипе,
ще й ги вземе и никога повече тя няма да ги види. Твърди, че същият подал молба и до
РС – Търговище за изменение на привременните мерки, като съдът предоставил
родителските права на него, поради преместването на майката в гр. София. Ищцата
поддържа, че на 05.11.2020 г. получила обаждане от служител на детската градина,
която посещавала дъщерята Янина А.а, като била уведомена, че ответникът е дошъл с
адвокат и съдебен изпълнител с искане да вземе детето и това силно я притеснило, тъй
като било изненадващо и той никога до тогава не бил идвал да вижда дъщеря си.
Излага твърдения, че дошла на място в детската градина и установила, че няма съдебен
изпълнител, поради което се усъмнила в намеренията на ответника и предвид
предхождащите заплахи се страхувала за детето и отказала да му го предаде. Посочва,
че с ответната страна отишли в 03 РУ - СДВР, като били оставени насаме в стая, за да
продължат разговора и да се разберат, но ответникът направил опит насилствено да
изтръгне детето от скута на ищцата, след което започнал да изрича: „болна си“, „ти си
боклук“, „нестабилна си“, „няма да видиш Янина повече“, като тези думи я уплашили.
Поддържа, че на излизане от стаята останали във фоайето, като ответникът пожелал да
остане за малко насаме с детето, но неочаквано го сграбчил и побягнал към изхода,
като тя го настигнала и той я стиснал за дясната ръка и я изблъскал към рамката на
входната врата, в която си ударила левия крак и ответникът я настъпил по същия този
крак. Вследствие от случилото се ищцата твърди, че се разтреперила и изпитала болки,
като се снабдила със съдебно-медицинско удостоверение, съгласно което й били
нанесени следните увреждания: кръвонасядания на дясната предмишница и
кръвонасядания на лявото бедро и лявото ходило. Ищцовата страна сочи, че
поведението на ответника й е причинило редица неимуществени вреди, като
психологическото, физическото и емоционалното й състояние се влошили. Изпитала
стрес, нервно напрежение, физически болки и страдания, довели до негативни
изживявания и дискомфорт. Твърди, че през първите две седмици след инцидента
чувствала интензивни болки в засегнатите крайници, като това й създавало значителни
затруднения в ежедневието. Бил нарушен нормалният й начин на живот, като
ограничила активността си, носила само чехли и била принудена да търси чужда
помощ, което й понижавало самочувствието и й създавало дискомфорт и чувство за
тежест, тъй като преди инцидента била напълно самостоятелен, активен и
работоспособен човек без болки в краката и ръцете. Сочи, че въпреки травмите
продължавала да се грижи за децата си и да се придвижва до работното си място, макар
и със затруднения, като не желаела да ползва отпуск поради временна
неработоспособност, тъй като скоро била започнала работа и имала нужда от доходи.
Излага твърдения, че опитът на ответника да избяга с детето, крясъците, проявената
грубост и насилие, изречените обиди и заканите, че ще отнеме и няма да върне детето,
са я стресирали и разстроили силно, като негативните преживявания се засилвали от
факта, че тя винаги била честна, открита, добронамерена и коректна. Посочва, че след
инцидента станала апатична и тъжна, а при спомен за случилото се изпитвала гняв и
чувство за безсилие. През първите 2-3 дни след инцидента почти не спала, отишла от
петък до неделя с децата си при свой приятел в гр. Пловдив, като дори се обърнала за
помощ към своя приятелка – психолог. Твърди, че изгубила апетита си, страдала от
2
безсъние, станала потисната и затворена, загубила професионална, лична и житейска
мотивация, като били засегнати честта, достойнството, личната и емоционалната й
неприкосновеност. Изгубила чувството си за хумор и веселие и спряла да прави
планове за живота си. Излага твърдения, че ограничила социалните си контакти,
започнала да намалява излизанията и пътуванията, както и да избягва срещи с познати
и приятели, тъй като при среща с приятели често ставало дума за инцидента, което
отново я стресирало и травмирало. Твърди, че поведението на ответника се отразило и
на работата й, като станала по-разсеяна и се притеснявала как случилото се ще се
възприеме от колегите й и дали няма да загуби работата си. Сочи, че от причинената й
травма и натрупания стрес започнала да се затруднява при изпълнение на служебните
си задължения и влошила отношенията с колегите си, макар преди инцидента с
ответника да не е има проблеми в работния процес. Поддържа, че напрежението от
случилото се повлияло негативно и на семейните й контакти, тъй като избухвала
безпричинно и правила скандали, или пък се затваряла в себе си и отказвала да
комуникира. Посочва, че продължава да търпи вреди и към настоящия момент, като
преди била жизнена, контактна, енергична, работеща, пътуваща, позитивна, честна,
грижовна и усмихната, а след инцидента станала нещастна, унизена, притеснена,
потисната, обезкуражена, стресирана, немотивирана и раздразнена. Счита, че
справедливото обезщетение за гореописаните неимуществени вреди следва да е в
размер на 4000 лева, като ответникът следва да заплати и законна лихва забава в
размер на 797,84 лв., считано от датата на увреждането – 05.11.2020 г., до денят, преди
депозиране на исковата молба в съда – 23.10.2022 г. Претендира и законна лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 24.10.2022 г., до
окончателното изплащане на вземането, както и разноски в производството.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът Д. А. И. е подал отговор на исковата
молба, чрез адв. В. Б.. Оспорва исковата молба при твърдения, че описаното от ищцата
не отговаря на действителността и че в предходни производства и пред различни
органи същата е твърдяла различни факти за едни и същи събития. Счита, че в
настоящото производство фактите се изопачават и не се поднасят в цялост, за да се
придаде драматизъм и за да се обосноват настъпили за ищцовата страна вреди. Оспорва
да е извършвал физическо насилие над ищцата в 03 РУ – СДВР и да е изричал
посочените в исковата молба обидни и заплашителни думи. Поддържа, че описаните в
представеното от ищцата съдебно-медицинско удостоверение травми не отговарят да
са получени по описания в исковата молба начин. Ответникът поддържа, че сочените
от ищцовата страна неимуществени вреди са преувеличени, други не са настъпвали, а
трети не отговаряли да са следствие от описаните травматични увреждания. Посочва,
че самата ищца е действала противоправно, тъй като родителските права са били
предоставени на бащата, но тя е отказвала да му предаде детето, паради което не
можела да черпи права от собственото си противоправно поведение. Счита, че не е
имала нужда от чужда помощ след твърдения инцидент, като излага подробни
съображения в тази насока. Оспорва наличието на причинна връзка като твърди, че
ищцата и преди е имала проблеми с общуването и самооценката си и че е посещавала
психолог. Ответникът се противопоставя и на размера на претендираното обезщетение,
като обръща внимание, че преди две години ищцовата страна не е твърдяла той да й е
причинявал болки и страдания. Счита, че справедливото обезщетение следва да е в по-
малък размер, предвид описаните увреждания и адекватните последици от тях и като се
отчете приносът на ищцата и собствените й личностни характеристики. Моли се за
отхвърляне на предявените искове, респективно – за намаляване на претендираното
обезщетение, като се претендират и разноски в производството.
3
След като взе предвид становищата на страните, събраните по делото
доказателства и изявленията на страните, съдът намира за установено от
фактическа страна следното:
Не е спорно между страните, а това се установява и от представените по делото
писмени доказателства (Удостоверение за раждане № **********, издадено от община
Варна, Удостоверение за раждане № **********, издадено от община Варна – л. 10-
11), че същите имат две общи деца – Антоан Д.ов А. и Янина Д.ова А.а), както и, че
същите не живеят заедно от началото на 2020 г.
Видно от представените искова молба (л.12 -14), Протокол от проведено СЗ от
дата 28.05.2020 г. по гр.д. № 81/2020 г. по описа на РС – Търговище (л.17-21), Решение
№ 260071/28.08.2020 г., постановено по гр.д. № 81/2020 г. по описа на РС – Търговище
(л.22-28), Определение № 260238/18.09.2020 г, постановено по гр.д. № 81/2020 г. по
описа на РС – Търговище (л.29-30), Определение № 260004/12.01.2021 г., постановено
по в.ч.гр.д. № 262/2020 г. по описа на ОС – Търговище (31-32), Решение №
260018/16.02.2021 г., постановено по в.гр.д.№ 262/2020 г. по описа на ОС – Търговище
(л.33-39) и Определение № 60707/15.10.2021 г. по гр.д. №1757/2021 г. по описа на ВКС,
III го., по искане на ищцата е било образувано производство по чл. 127 СК, като
първоначално са били определени привременни мерки по отношение на малолетните
деца, въз основа на които упражняването на родителските права е било предоставено
на майката и е бил определен режим на контакти между децата и бащата. С решение от
28.08.2020 г. на първоинстанционния съд искът на П. П. е бил отхвърлен,
упражняването на родителските права по отношение на децата е било предоставено на
ответника Д. А. И., а с определението от 18.09.2020 г. са изменени и първоначално
определените привременни мерки в същия смисъл. След обжалване на определението
за изменение на привременните мерки, с определение от 12.01.2021 г. ОС – Търговище
отново е изменени привременните мерки и упражняването на родителските права по
отношение на децата отново е било предоставено на ищцата. С решението от
16.02.2021 г. на ОС - Търговище е отменено решението на РС-Търговище и
упражняването на родителските права е предоставено на ищцата, определено е
местоживеене в гр. София, като е определен и режим на лични контакти между децата
и ответника, което решение е влязло в сила след като ВКС не допуска касационното му
обжалване.
На 24.11.2020 г. ищцата П. П. е подала молба до СРС за защита от домашно
насилие, извършено от ответника по отношение на нея и дъщеря им, сред които и
случай на 05.11.2020 г., при който в сградата на 3 РУ при СДВР ответникът казал на
ищцата „болна си“, „ти си боклук“, „нестабилна си“, „няма да я видиш Янина“, въз
основа на която е издадена Заповед за незабавна защита № 20260619/15.11.2020 г. по
гр.д. № 58078/2020 г. по описа на СРС, 89 с-в. (л.46).
Представено е Съдебномедицинско удостоверение № 770/2020 г., издадено от
УМБАЛ „Александровска“ ЕАД (л.9), видно от което при преглед, извършен на
06.11.2020 г. по отношение на ищцата П. П. са установени кръвонасядания на дясна
предмишница; кръвонасядания на лявото бедро и лявото ходило, които травматични
увреждания са получени в резултат от действието на твърди тъпи предмети по
механизма на удари с или върху такива.
По делото е представен трудов договор от дата 13.10.2020 г., видно от който
ищцата П. П. е работила при „Еуропиън Сертификейшън анд Тестинг Инститют“
ЕООД на длъжност „Търговски мениджър“ със срок на изпитване 6 месеца (л.47-50) до
08.02.2021 г., когато със заповед на работодателя трудовия договор е прекратен на
основание чл. 71, ал.1 КТ (л.51-52).
По делото са представени и други неотносими документи по повод други молби
на ищцата във връзка с осъществено от ответника домашно насилие, както и заповед за
незабавна защита и Протокол от 05.11.2020 г. по гр.д. № 47525/2020 г. по описа на
СРС, 84-ти състав за прекратяване на делото, поради оттегляне на молбата (л.74-97).
По делото е представена докладна записка относно извършена проверка по
4
преписка УРИ 227/20 г. по описа на 03 РУ – СДВР и преписка УРИ 227000-11590/20 г.
по описа на 03 РУ – СДВР по отношение на престоя на страните на 05.11.2020 г. в
сградата на 03 РУ (л.98-99).
По делото е представен протоколи от проведени на 08.03.2021 г., на 21.04.2021 г.
и на 23.06.2021 г. съдебни заседания по гр.д. № 58078/2020 г. по описа на СРС, 89 с-в
(л.100-109).
По делото е приложено Удостоверение, издадено от МВР, ГД „Гранична
полиция, от което се установяват записи на данни за преминавания през ГКПП на Р
България в АИС „Граничен контрол“ по отношение на ищцата П. П., съответно на
29.12.2021 г. излизане от Р България през ГКПП Аерогара София, след което влизане в
България на 03.01.2022 г.; излизане от РБ през ГКПП Маказа на 01.04.2022 г. и влизане
в РБ през същото ГКПП на 03.04.2022 г.; влизане в РБ през ГКПП Златоград на
03.07.2022 г.; излизане от РБ през ГКПП Лесово на 18.09.2022 г. и влизане през същото
ГКПП на 18.09.2022 г. ; излизане от РБ през ГКПП Аерогара Варна на 28.12.2022 г. и
влизане в РБ през същото ГКПП на 30.12.2022 г. (л.154-155).
Представен от отказ за образуване на досъдебно производство по пр.пр.№
50023/2020 г. на СРП срещу П. П. за осуетяване изпълнението на решение по
отношение на упражняване на родителските права и режим на контакти с другия
родител. (л.173), както и докладна записка, протокол за предупреждение 2 бр., жалба,
сведение и актове на съда, които са приложени от страните с исковата молба и
отговора.
По делото е приложен болничен лист № Е20201304269, видно от който П. П. е
била в отпуск поради временна нетрудоспособност за срок от 5 дни, в периода
30.11.2020 г. – 04.12.2020г., поради заболяване – остър бронхит; болничен лист №
Е20198909595, видно от който П. П. е била в отпуск поради временна
нетрудоспособност за срок от 14 дни, в периода 5.12.2020 г. – 18.12.2020г., поради
заболяване – Ковид 19; болничен лист № Е20202381723, видно от който П. П. е била в
отпуск поради временна нетрудоспособност за срок от 25 дни, в периода 18.12.2020 г. –
11.01.2021 г., поради общо заболяване – други нарушения на вестибуларната функция;
болничен лист № Е20203216500, видно от който П. П. е била в отпуск поради временна
нетрудоспособност за срок от 25 дни, в периода 12.01.2021 г. – 05.02.2021 г., поради
общо заболяване – други нарушения на вестибуларната функция. (л.217 – 220).



Прието е заключение по изслушаната съдебно-медицинска експертиза,
изготвено от д-р К. А. С., специалист по ортопедия и травматология, което съдът
кредитира изцяло като компетентно и професионално изготвено. Въз основа на
представените по делото документи вещото лице е установило, че при процесния
инцидент ищцата е получила следните травматични увреждания: три окръглени
кръвонасядания на дясната предмишница с бледо мораво кафеникав цвят и диаметър 1
см.; кръвонасядане в областта на лявото бедро с размери 2/1 см. и бледо морав синкав
цвят; кръвонасядане в областта на лявото ходило с размери 6/4 см. в мораво синкав
цвят. Механизмът на получаване на уврежданията е под въздействието на удари с/или
върху твърди тъпи предмети с неспецифична форма. Вещото лице е заключил, че е
възможно уврежданията да са получени по описания в исковата молба начин.
Кръвонаседнатите места често са малки по-надигнати, плътни, болезнени при пипане.
При тежки увреди може да се образува и оток около кръвонасяданията. При нормално
протичане на лечебния процес, без усложнения, срока за възстановяване при такъв вид
увреждания е около 15-20 дни. В съдебно заседание вещото лице посочва, че не може с
категоричност да се установи развитието на хематомите, развитието на кръвоизливите
зависи от много фактори – време, сила на удара, много неща, за които няма
информация. Цветът на кръвоизлива зависи от силата на удара, като един по-силен
удар може да причини по-тъмен кръвоизлив, но може да се появи и по-късно ако не е
повърхностен. При повърхностно нараняване кръвоизливът може да се появи веднага,
5
може да има друг цвят, тъй като химическото развитие, цветът на кръвонасядане
зависи от химията, през която протича хемоглобинът. Описаните кръвоизливи
отговарят по-скоро на повърхностни наранявания. Чувството за болка е относително и
субективно усещане и зависи от нервната система, като под въздействието на
адреналина болката намалява. При тези наранявания могат да се извършват ежедневни
дейности. Полученото нараняване на ходилото говори по-скоро за по-голяма
дълбочина, предвид начина на получаване и цвета, който е описан и нараняването на
бедрото.
В хода на делото са събрани гласни доказателства, посредством разпита на
свидетелите Невена КараС.а, Нели Пламенова Василева – Стефанова, Моника Колева и
Ангел Ивов Моренов.
В своите показания свидетелката КараС.а изнася данни, че се запознала с П. през
м.9.2020 г. в групата по психология за личностно развитие и станали близки. Знае, че
има две деца, бащата е виждала на 5.11.2020 г. Преди това П. й разказала, че с бащата
са разделени и тя се преместила с двете деца да живее в София. На 05.11.2020 г. П. й се
обадила към 18 ч. за помощ, тъй като баща се опитвал да отнеме дъщеря й, поради
което свидетелката пристигнала в 03 РУ около 18,30ч. с колелото си, което оставила и
влязла в сградата, където заварила скандали между тях. Полицаите я помолила да
излезе навън и тя стояла на входа, където имало голямо стъкло, от което се вижда
вътре. Свидетелката видяла П. да е гушнала дъщеря си, а бащата обикалял около тях.
П. и детето били видимо разстроени. Заявява, че не е чула епитети, но забелязала
бащата да избутва П. по дясната предмишница, издърпва от скута на й детето,
настъпила я по левия крак, счупил й токчето. Видяла, че този човек я хванал за ръката –
отстрани дясната ръка, опитал се да я избута, за да продължи с детето. Мисли, че П. се
ударила във врата в резултат на избутването. След случката П. имала огромна синина и
трябвало да се възстановява около месец. Бащата на детето се опитал да отвори врата
на районното и да излезе навън с детето, но тогава П. извикала за помощ и полицаите
го спрели. Останали в районното до към 20,00 ч. П. била много разстроена и се
страхувала да се прибере вкъщи. Не могла да се възстанови половин година от
случката. След случката накуцвала, ходила по чехли и нямала глас близо 10 дена, била
много разстроена. П. молила свидетелката да дойде в дома й да гледа децата, защото се
страхувала да не дойде бащата да ги вземе, свидетелката помагала в домакинската
работа, пазарувала, самата П. имала нужда от подкрепа. Почти година била в стрес и
не пътувала никъде, стояла си само вкъщи с децата. Свидетелката заявява, че с П. са
много близки, често се виждат, ходят си на гости, била свидетел на делото в
Търговище. Свидетелката си спомня, че в 03 РУ бил адвокатът на П. и още една жена,
която бегло си спомня. Във фоайето на районното били П., детето и бащата на детето,
както и служителите на районното. Докато била вътре чула бащата на детето да изрича
думите „боклук“ по адрес на П.. Свидетелката заявява, че по време на случката П.
седяла на стол и гушнала детето, бащата тръгнал към нея, настъпил я, избутал я и
изтръгнал детето. П. се опитала да го задържи по някакъв начин и той я хванал за
ръката и я избутал. След случката ръката на П. била подута около китката.
Свидетелката помагал на П. за битови нужди след работа, около месец – два и
помагала с домакинската работа. Доколкото знае П. работи като преводач. Имала
проблеми с работата, защото трябвало да си тръгва по-рано за да вземе детето от
детската градина. Не знае дали е отсъствала от работа.
Свидетелката Василева – Стефанова изнася данни в своя разпит, че познава П.
от края на 2017 г., потърсила я в качеството й на психолог за консултация за по-
голямото й дете, което тогава посещавало детска градина. Тогава тя живеела в
Търговище. Свидетелката познава и бащата на децата по повод дистанционни сесии.
Изнася данни, че П. живее в София от 2020 г., тогава Антоан започвал първи клас. П. й
се обадила на 5.11.2020 г. притеснена, че бащата искал да вземе детето от детската
градина. Свидетелката я успокоила. По-късно вечерта П. отново се обадила на
свидетелката и казала, че са още в районното, продължавали спорове и тя била много
притеснена.Седмица по-късно се видели на живо заедно с двете си деца, П. била много
уплашена, че бащата ще вземе децата и ще ги заведе някъде, където няма да може да ги
вижда. Страховете продължили около 5-6 месеца, след което животът продължил
6
нормално. П. имала страхове да остави детето на занималнята, затова излизала на обяд
да го вземе от занималнята. Споделила по време на консултации, че не смее да излиза,
да оставя сами децата, докато излиза на разходка гледа да е с други хора, да не е сама
за да не дойде някой да й вземе децата. Свидетелката заявява, че видяла кракът на П. да
има оток, доколкото си спомня на десния крак. Знае, че в деня на въпросната случка П.
е нощувала при приятели заедно с Яни.
Свидетелката М* К* в своите показания изнася данни, че се е запознала с П.
през 2018 г. на курс за личностно развитие и към момента са много близки, приятелки
са. Познава и двете й деца. Познава и бащата на децата, първият път го видяла през
2020 г. пред дома на П., виждала го на видео връзки по телефона. Знае за случката на
5.11.2020 г., П. й се обадила много разстроена и обяснила, че бащата отишъл в детската
градина за вземе децата със съдебен изпълнител. Свидетелката не могла да дойде,
защото била болна, но имали 4 разговора през този ден. Случката била в четвъртък, а
те се видели във вторник на следваща седмица. Състоянието на П. било тежко, била
отчаяна, объркана, страдала физически, имала синина на лявата ръка, кракът й бил
настъпен от Д., имала синка на левия крак, страхувала се. След случката П. спря да
пътува, кариерното й развитие минало на втори план и удоволствията, дори се
страхувала да излиза в парка сама с децата. Физически се възстановила за около месец,
но емоционално и били необходими 4-5 месеца. Преди случката с бащата, П. работила
като търговски директор при някакви китайци, а в момента работи в МРРБ.
Свидетелката посочва, че информация за случката има от П., а за нейното състояние от
лични срещи. Споделяла й, че се е консултирала с психолог. Заявява, че е видяла
нараняванията – едната синина била на дясната ръка, а другата на левия крак на
ходилото отгоре и пръстите. Видяла обувката със счупеното токче. Ходили са си на
гости, но не е помагала в домакинската работа, тя се справяла сама, била силна. След
случката П. не е пътувала около година, дори отказала на свидетелката предложение за
пътуване за рождените дни. Сега започнала да пътува, няколко пъти пътувала по
работа, и веднъж за рождения й ден. След случката се налагало да излиза от работа за
да взема детето от училище и да го води в занималнята, иначе имало възпитател, който
правил това, но тя се страхувала. Заради това загубила работата си.
В своите показания св. М* изнася данни, че познава Д. повече от 20 години, дори
познати са. През 2020 г. го потърсил в качеството му на адвокат, за да го представлява
по две дела – едно по ЗЗДН и едно за родителски права. По делото за родителските
права били определени привременни мерки, според които П. трябвало да упражнява
родителските права в Търговище, но когато изтекла ограничителна заповед през м.
август 2020 г. тя напуснала семейното жилище и заедно с децата заминали за София.
Поискали изменение на привременните мерки и молбата била уважена, като
упражняването на родителските права било предоставено на Д.. Децата не били
върнати в Търговище до м.12.2020 г. На 05.11.2020 г. свидетелят и Д. били в София по
повод на образувани по молба на П. дела по ЗЗДН, които били прекратени поради
оттегляне на молбата. След заседанието решили заедно с адв. Б. да посетят детската
градина на Янина и училището на Антоан за да ги вземат ако П. се съгласи. На място в
детската градина директорката не дала съгласие за взимане на детето, поради което
подали сигнал на 112 и дошъл патрулен екип на 112. Дошла и П.. След като не се
разбрали, полицаите предложили всички да отидат в 03 РУ за да се разберат. Отишли в
03 РУ между 17 – 18 ч. Качили се по стълбите на сградата и влезли във фоайето, където
имало един стол, на който седнал Д.. Детето много му се зарадвало, гушкало се в него.
Започнало въртене по телефона, след което дошли две жени. Свидетелят предоставил
актовете на съда на полицаите за да се запознаят с тях. Полицаят им казал, че децата
могат да тръгнат с единия родител само след съгласие на другия родител. П. и Д.
влизали в една стаичка, където да си говорят, в нея си разменяли детето – то седяло ту
в единия, ту в другия. Детето искало да стои в баща си, протегнало ръце, но П. го
дръпнала. В един момент, когато излязоха от стаята, Д. тръгнал с детето към входа, но
полицаите го спрели и му казали, че докато няма съгласие на майката не може да го
вземе. П. през това време била седнала на стола, станала, блъснала в него,
театралничела и се свлякла зад него. Полицаите съставили предупредителни протоколи
на двамата. След това П. и детето си тръгнали, а свидетелят и Дийн си тръгнали към
7
20-21 ч. към Търговище. П. се държала арогантно, била настъпателна и доста ядосана.
Няма спомен да е имало физически контакт между двамата. П. извадила снимки на
тяло, със синини и започнала да ги размахва със заплахи, че ще има дела. Когато
бащата тръгнал към врата, адвоката на П. и двете жени били навън пред сградата.
Вратата била алуминиева дограма. Свидетелят заявява, че бил непрекъснато във
фоайето с изключение на 2-3 минути. П. и Д. били в стаичката около 10.15 мин.
Заявява, че не е чул Д. да изрича обидни думи. П. не е изричала обидни думи, но тонът
й бил арогантен. Свидетелят посочва, е знае за жалба, подадена от Д., но не е запознат
със съдрържанието й.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните
правни изводи:
Основателността на предявения осъдителен иск с правно основание чл. 45, ал. 1,
вр. чл. 52 ЗЗД се обуславя от установяване на правопораждащ фактически състав,
който включва следните елементи: настъпването на посочените в исковата молба
неимуществени вреди, техния размер, както и пряката им причинна връзка с
твърдяното противоправно поведение на ответника, а именно – че на 05.11.2020 г. в 03
РУ - СДВР ответникът направил опит насилствено да изтръгне детето Янина А.а от
скута на ищцата, след което започнал да изрича: „болна си“, „ти си боклук“,
„нестабилна си“, „няма да видиш Янина повече“, както и че я стиснал за дясната ръка и
я изблъскал към рамката на входната врата на районното управление, че си ударила
левия крак във вратата и че ответникът я настъпил по същия този крак, в резултат на
което й причинил посочените в исковата молба увреждания.
Съдът намира, че при съвкупния анализ на събраните по делото доказателства –
писмени и гласни, както и от заключението на СМЕ, може да се обоснове несъмнен
извод, че на 05.11.2023 г. в гр.София, в сградата на 03 РУ - СДВ ответникът Д. И. в
опит да напусне сградата на Районното управление с детето Янина А.а, ищцата П. П. се
опитала да го спре, при което той я стиснал за дясната ръка, извил я и я изблъскал към
рамката на входната врата, в която си ударила левия крак и ответникът я настъпил по
левия крак. В този смисъл съдът кредитира изцяло показанията на св. Невена КараС.а,
които са логични, последователни и непротиворечиви, същевременно са подкрепят от
останалата доказателствена съвкупност. Същата е възприела пряко действията на
ответника и макар да не е била вътре в фоайето, се е намира пред сградата, където през
голямо стъкло е имала видимост. Св. КараС.а много детайлно посочва всяко едно от
действията на ответника, поради което е индиция за прякото им възприемане.
Същевременно действията на ответника спрямо ищцата са извършени, когато същият
се е опитал да изведе детето Янина А.а от сградата на Районното управление и при
опит на ищцата да го спре, данни за което се съдържат и в показанията на свидетеля на
ответника – Моронов, който също е присъствал на събитията. За да кредитира
показанията на св. КараС.а съдът съобрази също така, че изнесените данни напълно
кореспондират на тези, дадени при разпита, обективиран в протокол от проведено на
08.03.2021 г. съдебно заседание по гр.д. № 58078/2020 г. по описа на СРС, 89 с-в по
повод молба за защита от домашно насилие във връзка със същото събитие (л.100-103).
8
Събраните гласни доказателства напълно се подкрепят от представеното
съдебномедицинско удостоверение, и приетото заключение по СМЕ.
Съдебномедицинското удостоверение е издадено в деня, следващ датата на
увреждането, респективно почти непосредствено след съприкосновението, при което
при извършен преглед по отношение на ищцата са констатирани кръвонасядания на
дясна предмишница; кръвонасядания на лявото бедро и лявото ходило, които
травматични увреждания са получени в резултат от действието на твърди тъпи
предмети по механизма на удари с или върху такива. Същевременно от заключението
на СМЕ, което съдът възприема изцяло като обективно и компетентно изготвено, се
доказа, че констатираните при прегледа увреждания могат да бъдат получени при
описания в исковата молба начин. Всичко това води до единствения възможен извод,
че ответникът на посочената по-горе датата и място е стиснал и извил дясната ръка на
ищцата, избутал я е и я настъпил по левия крак.
По отношение на изречените от ответника обидни думи спрямо ищцата: „болна
си“, „ти си боклук“, „нестабилна си“, „няма да видиш Янина повече“, съдът намира, че
по делото не бяха събрани доказателства в тази насока, поради което това деяние
остана недоказано. По делото се съдържат единствено данни за изричането на „ти си
боклук“ и то само в показанията на св. КараС.а, които обаче в тази част са
противоречиви и същевременно не срещат подкрепа в останалия доказателствен
материал. Така, в началото на своя разпит св. КараС.а заявява, че не е чула никакви
епитети, а единствено е видяла, ответникът да издърпва ръката на ищцата и да я
настъпва. Едва в края на своя разпит, свидетелката в противоречие с първоначалните
показания, заявява, че е чула ответникът да нарича ищцата „боклук“. Същеввременно
последващите изявления на свидетеля, че е чул изричането на тази дума от страна на
ответника противоречи и на твърденията на ищеца, изложени в исковата молба. Сама
ищцата твърди, че ответникът започнал „шепнейки да сипе обиди …“. Предвид
изявленията на ищцата, съдът намира, че свидетелката КараС.а, която не се е намирала
във фоайето при П. П. и Д. И., а е била пред сградата, не е имала възможност да
възприема със слуха си конкретни обидни думи, които същевременно ответникът е
изричал шепнейки. Съдът съобрази също така, че и в проведения разпит на същия
свидетел в рамките на гр.д. № 58078/2020 г. по описа на СРС, 89 с-в, където е изнесла
данни за събитията от същата датата, свидетелката не изнася данни за изричането на
обиди от страна на ответника спрямо ищеца, за да може съдът да свърже
констатираното противоречие с периода от време, изминал от датата на събитието до
момента на разпита. Въз основа на изложеното съдът не кредитира показанията на св.
КараС.а в тази им част, и доколкото липсват други доказателства, които да доказват
изричането на обидни думи от страна на ответника, то следва да се приеме, че това
деяние остана недоказано.
По отношение на опита на ответника да излезе от сградата на 03 РУ с детето
9
Янина, съдът намира, че това действие, от една страна не е противоправно, доколкото
същият е баща на детето и според действащите тогава привременни мерки именно на
него са били присъдени упражняването на родителските права. От друга страна, съдът
отчете и обстоятелството, че ответникът фактически не е взел детето със себе си и
детето е останало с ищцата. Желанието на един родител да прекарва време и да се
грижи за собственото си дете не би могло да бъде противоправно, освен ако същият не
е бил лишен от родителски права, и/или превишава определения режим на лични
отношения без съгласието на майката, какъвто не е настоящият случай. Уреждането на
отношенията между родителите след фактическа раздяла, както и отношенията родител
– дете е всякога свързано с негативни емоции, доколкото естествената семейна среда
осигурява ежедневни контакти –родител-дете-родител, и всяка такава промяна,
независимо по чия инициатива, е свързана с негативни преживявания за родителите и
децата. Такива негативни преживявания обаче не биха могли да бъдат обезщетявани от
единия или другия родител, доколкото не са пряко свързани с противоправни действия
на единия или другия родител. Действително в случая ищцата е навела твърдения за
осъществявано от ответника домашно насилие, но тези негови действия, нито са
предмет на настоящото производство, нито пък съдът следва да обсъжда
първопричината за фактическата раздяла.
Съдът намира, че по отношение на доказаното деяние, извършено от страна на
ответник по отношение физическата неприкосновеност на ищцата, по делото бяха
доказани претърпени неимуществени вреди, изразяващи се във физическа болка и
дискомфорт, уплаха и притеснение. Така от заключението на СМЕ, както и от
събраните гласни доказателства се установи, че ищцата е изпитвала болки в крака и
ръката в продължение на около месец, била е силно притеснена и уплашена, объркана
и разстроена.
Допълнителните неимуществени вреди, свързани с невъзможност ищцата да се
грижи за ежедневните неща – за децата, домакинската работа и пазаруване, съдът
намира, че останаха недоказани. Действително от показанията на св. КараС.а се
установи, че последната е помагала на ищцата в домакинската работа и пазаруването,
но тази помощ съдът намира, че не е продиктувана от физическата невъзможност
ищцата да го прави сама в резултат на получените наранявания, а по-скоро поради
факта, че ищцата се грижи сама за децата си, а св. КараС.а е нейна близка приятелка и
помощта е свързана с чувство на добронамереност поради връзката между двете. В
този смисъл, от показанията на св. Моника Колева, се установява тъкмо обратната.
Свидетелката, която също е близка приятелка на ищцата и често се срещат,
включително 5 дни след процесната случка, заявява в своите показания, че П. П. не е
имала проблеми със справянето с домакинската работа и не е имала нужда от помощ
по отношение на тази дейност. В същата насока е и заключението на СМЕ, вещото
лице, по която посочва, че получените от ищцата увреждания не са й попречили за
10
извършване на ежедневните дейности. От друга страна данни за оказана помощ и
грижи от страна на майката на ищцата не бяха събрани.
Съдът намира, че твърдения и доказан по делото изпитан силен стрес и
притеснение от страна на ищцата, не е в пряка причинна връзка с доказаното деяние.
При съвкупния анализ на събраните доказателства може да се обоснове извод, че
страха, стреса и притесненията, продължили 5- месеца след случката, и по-конкретно
страха да остави децата си сами, да излизат сами в парка, са причинени от фактически
отношения между страните, които стоят извън предмета на настоящото дело. От
множеството писмени доказателства и гласни такива се установи, че в продължение на
2-3 години страните се борят кой от тях да упражнява родителските права, желанието
на бащата да се вижда с децата, както и той да се грижи за тях преимуществено,
съществувалото между тях неразбирателство, по повод на което са били образувани
множество дела по ЗЗДН и фактът, че на процесната дата ответникът е посетил
детската градина на детето Янина с намерението да вземе детето при себе си в
Търговище с оглед тогава действащите привременни мерки. В този смисъл страхът на
ищцата и натегналото притеснение са от това ответникът да не направи нов опит да
вземе децата без нейно разрешение, а не е в резултат на физическото съприкосновение
на процесната дата.
Казаното по-горе се отнася и до ограничаването на пътуванията на ищацата,
доколкото от показанията на свидетелите се установи, че ограничаването на
пътуванията е свързано със страх да остави децата си сами, а не е в резултат на
увредено психическо състояние вследствие на физическото съприкосновение.
Представените по делото болнични листа също не биха могли да се свържат с
процесното деяние, доколкото първият по време е свързан с вирусно заболяване –
остър бронхит, вторият по време със заболяване от Ковид, а следващите с
констатирани проблеми с Вестибуларен апарат. Това са все заболявания, които нямат
никакво отношение с процесното деяние и временната неработоспособност не е
резултат от деянието.
Не се доказаха и твърденията, че ищцата е загубила работата си поради това, че
се налагало да взима децата на обяд и да ги води на занималня, както от представената
по делото заповед за прекратяване не може да се обоснове такъв извод и свидетелите
не изнасят такива данни. Същевременно от показанията на свидетелите се установява,
че след прекратяването на трудовия договор ищцата работи в МРРБ, т.е. извършения
спрямо нея деликт не се е отразил на трудовия и статут и същевременно не се доказа
наличие на чувство за нежелание да работи.
По отношение на размера на вредите, съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД
обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост.
Справедливостта е понятие, което е проявление на принципа на съразмерност между
11
конкретно претърпените неимуществени вреди и обезщетението, което ще овъзмезди
пострадалия. Справедливостта по смисъла на чл. 52 ЗЗД се извежда от преценката на
конкретните обстоятелства, които носят обективни характеристики - характер и степен
на увреждането, начин и обстоятелства, при които е получено, последици,
продължителността и степен на интензитет на болките и страданията,
продължителността на възстановителния период, възраст на увредения и др. В
конкретния за да определи справедливият размер на обезщетението съдът отчете
характера и обема на нараняванията, изпитаните болки, времето за възстановяване,
емоционалното състояние на ищеца по време и след извършване на деликта. От
представените по делото доказателства и заключението на СМЕ се доказа, че ищцата е
получила три окръглени кръвонасядания на дясната предмишница с бледо мораво
кафеникав цвят и диаметър 1 см.; кръвонасядане в областта на лявото бедро с размери
2/1 см. и бледо морав синкав цвят; кръвонасядане в областта на лявото ходило с
размери 6/4 см. в мораво синкав цвят, които са причинили болки. Пак от заключението
на СМЕ се установи, че времето за пълно възстановяване е 3-4 седмици, което обуславя
по-малка продължителност на физическият дисконфорт и болки, като съдът съобрази,
че по-силните болки са отшумели още в първите дни. От друга страна, от показанията
на св. КараС.а, Василева – Стефанова и Колева, се установи че ищцата е изпитвал в
продължение на месец болка, не е могла да носи обувка, била е в състояние на силна
уплаха и притеснение. Съдът отчете възрастта на ищеца, която има пряко отношение
към възможността да бързо възстановяване, както физическо, така и психическо.
Същевременно не се доказаха допълнителните негативни изживявания, респективно
същите да са в пряка причинна връзка с деликта – загуба на работа, преустановяване на
пътувания, страх и стрес, извън рамките на изпитаните във връзка с физическите
наранявания, за което съдът изложи подробни мотиви по-горе. Като съобрази всичко
това, съдът намира, че справедливият размер на обезщетението за претърпените
неимуществени вреди, причинени от действията на ответника, изразяващи се в
стискане и извиване на дясна ръка, избутване и настъпване на левия крак на ищцата, са
в размер на 1000 лв. Този размер е обусловен, както от конкретно установените
увреждания по отношение на ищцата и изпитаните вследствие на тях болки и
страдания, така и от психическото отражение на преживяното у пострадалия, обсъдени
по-горе поотделно. За горницата над този размер искът следва да се отхвърли.
По иска за обезщетение за забава, съдът намира, че обезщетение за забава се
дължи от датата на увреждането, от който момент е и предявената от ищцата
претенция – 05.11.2020 г. до 23.10.2022 г. Размерът на дължимото обезщетение за
забава, изчислен по реда на чл. 162 ГПК от съда върху основателната част на
главницата е 199,44 лв., до който размер се явява основателна исковата претенция и за
горницата до пълния предявен размер искът подлежи на отхвърляне.
По разноските:
12
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, право на разноски имат
и двете страни.
Ищецът е направил своевременно искане за присъждане на разноски съобразно
представения списък по чл. 80 ГПК, както следва: 210 лв. държавна такса, 400 лв.
депозит за вещо лице по СМЕ и 1440,00 лева – реално заплатено адвокатско
възнаграждение. Ответникът е направил своевременно възражение за прекомерност на
уговореното адвокатско възнаграждение. Минималния размер на адвокатското
възнаграждение, съобразно цената на иска според действащата към момента на
сключване на договора редакция на Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения е в размер на 510 лв. Съдът като съобрази фактическата
и правна сложност на делото, материалния интерес, броя на заседанията и
процесуалната активност на страната, намира, че адвокатското възнаграждение следва
да бъде намалено до размера на 800 лв. От така сторените разноски, съобразно
уважената част на иска на ищеца следва да се присъди сумата от 352,50 лв.
Ответникът също има право на разноски, които съгласно представения списък
на разноските по чл. 80 ГПК са в размер на 15 лв. – държавна такса за 3 бр. съдебни
удостоверения и 800 лв., реално заплатено адвокатско възнаграждение, срещу което
ищецът е направил своевременно възражение за прекомерност на уговорения размер.
Съдът намира възражението за прекомерност за неоснователно, като същото е
съобразно фактическата и правна сложност на делото, броя на заседанията и
материалният интерес. От така сторените разноски, съобразно отхвърлената част на
иска на ответника следва да се присъди сумата от 611,25 лв.
Така мотивиран, настоящият състав на Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Д. А. И., ЕГН: **********, с адрес: гр. Търговище, ул. „Трети март“
№ 32 да заплати на П. В. П., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, бул. „Цар
Борис III“ № 19, партер, чрез адв. С. А., на основание чл. 45, ал.1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД
сумата 1000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди -
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди - болки и страдания,
физически и психологически травми, затруднения в движението на левия крак и
дясната ръка, страх, неудобства, дискомфорт и притеснение, вследствие от виновно и
противоправно поведение на ответника, изразяващо се в това, че на 05.11.2020 г. в 03
РУ - СДВР при опит да изведе детето Янина А.а от сградата на 03 РУ - СДВР, стиснал
и извил дясната ръка на ищцата, изблъскал я към рамката на входната врата на
районното управление, в която си ударила левия крак и я настъпил по левия крак, в
резултат на което й причинил кръвонасядания на дясната предмишница и
кръвонасядания на лявото бедро и лявото ходило, ведно със законната лихва върху
горепосочената сума от датата на подаване на исковата молба в съда – 24.10.2022г., до
окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 199,44 лева, представляваща
обезщетение за забава за периода от датата на увреждането – 05.11.2020 г., до
23.10.2022 г..
ОТХВЪРЛЯ предявените от ищеца П. В. П., ЕГН **********, със съдебен
адрес: гр. София, бул. „Цар Борис III“ № 19, партер, чрез адв. С. А., обективно
кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 45, ал.1 ЗЗЗ и чл.
86 ЗЗД за осъждане на ответника Д. А. И., ЕГН: **********, с адрес: гр. *******, да
заплати сумата над 1000 лв. до пълния предявен размер от 4000 лева,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди - болки и страдания,
физически и психологически травми, затруднения в движението на левия крак и
дясната ръка, засегната чест и достойноство, страх, неудобства, дискомфорт,
13
напрежение, избухливост, раздразнителност, понижено самочувствие, гняв, тъга,
чувство за безсилие и несигурност, загуба на мотивация, безсъние, затруднения в
работата и ежедневието, загуба на концентрация и ограничения на социалните
контакти, вследствие от виновно и противоправно поведение на ответника, изразяващо
се в това, че на 05.11.2020 г. в 03 РУ - СДВР направил опит насилствено да изтръгне
детето Янина А.а от скута на ищцата, след което започнал да изрича: „болна си“, „ти си
боклук“, „нестабилна си“, „няма да видиш Янина повече“, и впоследствие стиснал
ищцата за дясната ръка и я изблъскал към рамката на входната врата на районното
управление, в която си ударила левия крак и ответникът я настъпил по същия този
крак, в резултат на което й причинил кръвонасядания на дясната предмишница и
кръвонасядания на лявото бедро и лявото ходило, ведно със законната лихва върху
горепосочената сума от датата на подаване на исковата молба в съда – 24.10.2022г., до
окончателното изплащане на вземането, както и сумата над 199,44 лв. до пълния
предявен размер от 797,84 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от
датата на увреждането – 05.11.2020 г., до 23.10.2022 г.
ОСЪЖДА Д. А. И., ЕГН: **********, с адрес: гр. Търговище, ул. „Трети март“
№ 32 да заплати на П. В. П., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, бул. „Цар
Борис III“ № 19, партер, чрез адв. С. А., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 352,50
лв. – разноски в производството.
ОСЪЖДА П. В. П., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, бул. „Цар
Борис III“ № 19, партер, чрез адв. С. А. да заплати на Д. А. И., ЕГН: **********, с
адрес: гр. Търговище, ул. „Трети март“ № 32, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата
611,25 лв. – разноски в производството.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
14