Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 1920
гр. Русе, 19.11.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Русенски районен съд, ХІІ граждански състав в публично заседание на 22 ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател : Десислава Великова
при секретаря Светла Георгиева и в присъствието на
прокурора……………….. като разгледа докладваното от СЪДИЯТА гр. д. № 1536 по описа
на 2019 г., за да се произнесе съобрази:
Предявен е иск с правно основание
432, ал. 1 от КЗ.
Ищецът Х.П.П.
твърди, че на 03.05.2015 г., около 23,20 часа в гр. София по бул. „Никола Мушанов” с посока на движение от ул. „Добротич” към ул.
„Житница”, М.Г.А. с ЕГН ********** управлявал лек автомобил марка „Джип”, модел
„Гранд Чероки” с рег. № ВН4145ВХ след употреба на алкохол,
която била установена с техническо средство „Алкотест
– Дрегер" 7410+ с № 0055 и номер на пробата
03445, която отчела концентрация на алкохол – 1,62 на хиляда промила. В същото
време, в същата посока на движение, ищецът управлявал лек автомобил марка
„Киа”, модел „Маджентис”, с рег. № СА0817НА. Пред
управлявания от него автомобил В.Й.Г. управлявал лек автомобил „Ауди А-6” с
рег.№ КН4235АХ, пред автомобила на Г., Н.Т.Н. с ЕГН ********** управлявала лек
автомобил марка „Пежо”, модел 106 с рег. № СА9858СВ, а пред нейния автомобил се
движели лек автомобил марка „Ситроен”, модел „Ксара”
с рег. № СА0163РМ, управляван от Н.Т.Н. с ЕГН ********** и лек автомобил марка
„Киа”, модел „Сеед” с рег. № СА3734ТТ, управляван от И.Г.Г. с ЕГН **********. В района на кръстовището, бул. „Никола
Мушанов” и ул. „Блага Вест”, М.Г.А. нарушил правилата
за движение по пътищата и причинил ПТП, блъскайки управлявания от ищеца лек
автомобил в задната му част, който отскочил напред и настъпил верижен удар с
горепосочените автомобили. След ПТП-то ищецът бил откаран по спешност в УМБАЛ
„Н. И. Пирогов" ЕАД и след извършените прегледи и рентгенографии
му била предписана амбулаторна форма на лечение и бил освободен от болничното
заведение. Вследствие на ПТП-то получил контузия в областта на гръдния кош,
контузия в областта на кръста и гръбнака, контузия в шийния
отдел и увреждания на шийните коренчета, имал силни
болки в областта на врата ирадиращи към ръцете,
повече в дясно с изтръпване на дясната ръка, болки по хода на гръбначния стълб.
На 12.05.2015 г. бил прегледан от специалист невролог и му била предписана
медикаментозна терапия и му бил издаден амбулаторен лист № 000283 от 12.05.2015
г. Извършена му била и рехабилитация, за която било издадено медицинско
направление. На 13.05.2015 г. му било направено ЕМГ изследване, в което било
констатирано преднокоренчева увреда
на С6, С7 в дясно. На 28.05.2015 г. отново му е бил извършен преглед от
специалист невролог, който поставил диагноза – увреждания на шийните коренчета, некласифицирани другаде и отново му била
назначена рехабилитация – 10 физиотерапевтични процедури. На 16.07.2015 г.
ищеца отново отишъл на преглед при специалист невролог и отново му била назначена
рехабилитация с 10 физиотерапевтични процедури. На 29.07.2015 г. при контролен
преглед от специалист невролог, отново му била предписана допълнителна терапия.
Във връзка с болките в шийния, торакалния
отдел и десния горен крайник, които се появили вследствие на произшествието,
многократно бил консултиран от специалисти и му било предписвано лечение, но
без резултат. Във връзка със стреса, който изпитал вследствие на ПТП-то бил
освидетелстван от специалист психиатър, били установени психиатрични проблеми,
за което му било предписано лечение. След преглед от специалист се установило,
че след ПТП-то ищеца станал тревожен и напрегнат, изпитвал неопределен страх,
че нещо лошо ще му се случи, получавал сърцебиене, ръцете му изтръпвали, имал
стягане във врата и пулсиране, постоянно изпитвал страх, който се генерализпрал, страхувал се дори да използва асансьор,
страхът, че ще се случи нещо лошо го придружавал навсякъде, два-три пъти дневно
получавал панически атаки, изпитвал очаквателен страх, който се засилвал ситуативно, постоянно доминирали мисли за инцидента в
будност и чрез съновидения. Ищецът провел и физиотерапевтично лечение, но без
ефект. Психиатричната терапия се свеждала до „Коаксил”,
като антидепресант и „Неолексан”.
От заключението на психиатричната оценка ставало ясно, че конфронтирането на
личността със събитията по време и около инцидента, включването им в
съновиденията, съпровождащия страх и вегетативните му корелации, както и персистиращия хиподепресивен фон,
говорели за посттравматично стресово разстройство с депресивна реакция, била
налице посттравматично стресово разстройство с краткотрайна депресивна реакция.
Във връзка с лечението си направил разходи за медицински консумативи, лекарства
и такси, на обща стойност 319,59 лева. Било образувано и досъдебно производство
срещу виновния водач М.Г.А.. Лекия автомобил, който последния управлявал имал
валиден договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ към датата
на процесното ПТП, сключен с ответника с полица №
02114002172525, валидна от 22.08.2014 г. до 22.08.2015 г. Иска да му бъдат
възстановени причинените имуществени вреди за направените от него разходи за
лечение в размер на 319,59 лева, представляваща причинените му имуществени
вреди за направените от него разходи за лечение, ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от 29.11.2018 г. до окончателното й изплащане.
Ответникът ЗД „Бул Инс” АД оспорва предявения иск.
След преценка на събраните по
делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Не е спорно по делото, а и видно от
Констативен протокол К-359 от 03.05.2015 г. на Столична дирекция на вътрешните
работи, отдел „Пътна полиция“ и от Протокол
от проведеното на 04.12.2015 г. съдебно заседание по НОХД № 13155/2015 г. по описа
на Софийски районен съд, че на 03.05.2015 г., около 23,20 часа в гр. София по
бул. „Никола Мушанов” с посока на движение от ул.
„Добротич” към ул. „Житница”, М.Г.А. с ЕГН ********** управлявал лек автомобил
марка „Джип”, модел „Гранд Чероки” с рег. № ВН4145ВХ
след употреба на алкохол, която била установена с техническо средство „Алкотест – Дрегер" 7410+ с №
0055 и номер на пробата 03445, която отчела концентрация на алкохол – 1,62 на
хиляда промила. В същото време, в същата посока на движение, ищецът управлявал
лек автомобил марка „Киа”, модел „Маджентис”, с рег.
№ СА0817НА. Пред управлявания от него автомобил В.Й.Г.управлявал лек автомобил
„Ауди А-6” с рег.№ КН4235АХ, пред автомобила на Г., Н.Т.Н.управлявала лек
автомобил марка „Пежо”, модел 106 с рег. № СА9858СВ, а пред нейния автомобил се
движели лек автомобил марка „Ситроен”, модел „Ксара”
с рег. № СА0163РМ, управляван от Н.Т.Н. и лек автомобил марка „Киа”, модел „Сеед” с рег. № СА3734ТТ, управляван от И.Г.Г.. В района на кръстовището, бул. „Никола Мушанов” и ул. „Блага Вест”, М.Г.А. нарушил правилата за
движение по пътищата и причинил ПТП, блъскайки управлявания от ищеца лек
автомобил в задната му част, който отскочил напред и настъпил верижен удар с
горепосочените автомобили.
Съгласно
заключените на назначената по делото съдебно-медицинска експертиза Х.П.П. получил следните травматични увреждания: травматично
увреждане на нервни коренчета в шийния отдел на
гръбначния стълб.С обективно изследване ЕМГ запис било доказано, че били засегнати
коренчетата на шести и седми шийни нерви. От
документацията било видно, че лечението продължило до месец юли 2015 г. След
приключване на лечението П. е продължавал да има оплаквания от усложненията
развили се в резултат на коренчевата травма. Установените
увреждания отговаряли да бъдат получени при ПТП на 03.05.2015 г. при рязко
изкривяване в шийния отдел на гръбначния стълб. Уврежданията
следвало да се преценяват по медикобиологичния
признак временно разстройство на здравето не опасно за живота. Установените
състояния в документи: Психиатрична оценка за състоянието на Х.П.П. от психиатър д-р В.А. от 17.06.2015 г.; Медицинско
направление от 17.06.2015 г.; били от компетенцията на съдебната психиатрия.
Отразените разходи във Фактура
№ 778/09.06.2015 г. с касов бон към нея на стойност 180 лв. следвало да се приемат във
връзка с травматичните увреждания в областта на шията. Разходите посочени във:
Фактура № **********/05.06.2015 г.с касов бон към нея; Фактура № 144/23.07.2015
г. с касов бон към нея и микробиологично изследване; Фактура № 77/23.07.2015 г.
с касов бон към нея; Фактура № **********/31.07.2015 г. с касов бон към нея;Фактура № **********/18.08.2015г. с касов бон към
нея; Фактура № 78/19.08.2015 г. с касов бон към нея; Фактура №
**********/29.09.2015 г. с касов бон към нея; В рецептурна
бланка от 29.07.2015 г. били отразени препаратите: Тубоцин
и Неуробекс. В рецептурна
бланка от 01.06.2015 г. били отразени препаратите: Неолексан,
и Коаксил, които били във връзка с установени
психични състояния, които били от компетенцията на съдебната психиатрия.В
съдебно заседание вещото лице е пояснило, че разходите, посочени във фактурите
с изключения на първата, били направени във връзка с възпалителен процес и не
били свързани с травмата при ПТП, а за разходите направени във връзка с
психичното състояние на ответника вещото лице не било компетентно.
При така установените фактически
положения, съдът прави следните правни изводи:
Разпоредбата на чл. 226, ал.1 от КЗ/отм/ дава право на увредено при
пътно- транспортно произшествие лице да претендира обезщетяване
на претърпените вреди направо срещу
застрахователя, при който деликвентът има застраховка "Гражданска отговорност". По този
иск ищецът следва да установи,
че има вземане
за непозволено увреждане срещу водач на МПС /фактическият
състав на което е виновно и противоправно поведение на водача, причинна
връзка и вреди/ и наличие на застрахователно
правоотношение, произтичащо
от договор за застраховка "Гражданска отговорност" между водача и застрахователя.
Не е спорно по делото, а и видно
от писма с изх. № НЩ-8455/23.11.2018 г. и писмо с изх. № НЩ-2678/02.04.2019 г.,
че ответникът отказал да изплати на ищеца претендираните
от него имуществени вреди с оглед направените разходи във връзка с получените
увреждания при ПТП в общ размер от 319,59
лв.
С представения по
делото Констативен протокол за ПТП и от Протокол от 04.12.2015 г. по НОХД №
13155/2015 г. по описа на Софийски районен съд, се установи по категоричен
начин, че деликвентът е нарушил правилата за движение
по пътищата. Това е така, тъй като съгласно разпоредбата на чл.300 ГПК влязлата в сила присъда е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието относно
това дали то е извършено, неговата противоправност и виновността на дееца, като според
текста на чл.413, ал.3 вр. ал.2 от НПК, Споразумението по глава ХХІХ от НПК има същите последици
на влязла в сила присъда. При
това положение съдът задължително приема, че ответникът
е причинил телесната повреда на ищеца
виновно и противоправно. Предвид текста на визираните разпоредби
относно тези граждански последици следва да се
приемат за доказани всичките предпоставки на института на непозволеното
увреждане-настъпилото увреждане
за пострадалия, противоправността на действията на ответника
и неговата вина, установена с влязла в сила присъда /Споразумението по глава ХХІХ от НПК/ и причинно-следствената
връзка между деянието и вредоносния резултат. Предвид изложено съдът намира, че са
налице всички признаци от сложния
фактически състав на непозволеното увреждане. В резултат от противоправното деяние- са настъпили
за ищеца имуществени вреди,
които са пряка и непосредствена последица от него.
Съобразно това съдът
намира, че е осъществен фактическият състав на непозволеното увреждане, тъй
като са налице имуществени вреди, причинени от виновното и противоправно
поведение на деликвента. Осъществяването на елементите
на непозволеното увреждане се явява правопораждащ
юридически факт, тъй като за увреденото лице възниква субективното право на
обезщетение, а за причинилият го - задължението да го обезщети. Настъпването на
застрахователният риск по застраховка “Гражданска отговорност”, каквато
собственикът на автомобила притежава, води до възникването на обезщетителната отговорност на ответника.
Следва да се
посочи, че не е спорно, че между собственика на процесния
автомобил и ответника е било налице валидно застрахователно правоотношение.
Това се установява и от отразеното в Констативен протокол К-359 от 03.05.2015
г. на Столична дирекция на вътрешните работи, в който е посочено, че „лек автомобил марка „Джип”, модел „Гранд Чероки”
с рег. № ВН4145ВХ имал застраховка за ГО при ответното дружество, Съдът приема,че
пасивната легитимация на ответника е установена, както от отбелязването в представения по делото констативен протокол, така и че този факт е признат в отговора на
исковата молба.
Налице са предпоставките
за ангажиране на гаранционно – обезпечителната отговорност на застрахователя – ответник: противоправно и виновно поведение на водача на
лек автомобил марка „Джип”, модел
„Гранд Чероки” с рег. № ВН4145ВХ за настъпване на процесното
ПТП, претърпени от ищеца имуществени вреди в резултат
на произшествието, както и наличие на застрахователно отношение произтичащо от договор за
застраховка "Гражданска
отговорност" между водача и ответника-застраховател, .
От заключението на назначената по
делото съдебно-медиценска експертиза, което съдът
възприема, тъй като вещото лице съобразно притежаваните от него специални
знания е дало отговор на поставените му въпроси, се установява по категоричен
начин, че ищецът е претърпял
имуществени вреди в размер на 180 лв. посочени във Фактура № 778/09.06.2015 г.
с касов бон към нея. Над тази сумата претенцията следва да се отхвърли, тъй
като не се доказа по делото, че направените от ищеца други разходи са във
връзка с лечение от процесното ПТП. Не се събраха
доказателства относно необходимостта от провеждана на лечение с оглед неговото
психическо здраве, а вещото лице ясно е посочило, че останалите претендирани разходите са направени във връзка с други, а не свързани с урежданията
при ПТП.
Лихвата за забава се дължи
от датата на злополуката, По въпроса за
отговорността на застрахователя за всички причинени от деликвента вреди,
включително и за лихвите за забава
от момента на увреждането е формирана трайна съдебна практика, а именно решение № 126 от 2.10.2009 г. по т. д. №
290/2009 г. на ВКС, II, Т. О. и решение
№ 6 от 28.01.2010 г. по т.
д. № 705/2009 г. на ВКС, II Т. О., ВКС, изразена в решение №
45/15.04.2009 г. по т.д. №
525/2008 г. на ВКС-ТК, решение
№ 72/30.04.2009 г. по т.д.
№ 475/2008 г. на ВКС-ТК. Съобразно
тях застрахователят дължи на увредения
лихва за забава върху застрахователното
обезщетение от датата на увреждането.
Отговорността на застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" е функционално обусловена от отговорността
на прекия причинител на застрахованото
събитие, поради което застрахователят носи отговорност за всичките причинени
от него вреди
при същите условия, при които
отговаря самият причинител на вредата.
Поради това и с оглед императивната разпоредба на чл.
84, ал. 3 ЗЗД законната лихва върху обезщетението
следва да бъде начислена от датата на
увреждането , но тъй като същата е претендирана
от 29.11.2018 г., от тази дата следва да се присъди.
Съобразно изхода на спора ищецът
дължи на ответника сумата от 157.24 лв., разноски съобразно отхвърлената част
от иска.
Ответникът дължи по сметка на РРС
държавна такса в размер на 50 лв. и 150 лв.- за назначената по делото
съдебномедицинска експертиза.
На основание чл.38 ал.1 от ЗА ответникът
дължи на адв. В.В.О. от САК
разноски за производството в размер на 300 лв.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ЗК «Бул Инс»
АД, ЕИК831830482 със седалище и адрес на управление: гр. София бул. «Джеймс Баучер» №87, да заплати на Х.П.П.,
ЕГН********** ***, сумата от 180 лв., на основание чл.226, ал.1 от Кодекса за
застраховането/отм/, представляваща обезщетение за
причинените му имуществени вреди за лечение при ПТП на 18.10.2015 г. 03.05.2015 г., около 23,20
часа в гр. София по бул. „Никола Мушанов”, ведно със
законната лихва върху нея считано от 29.11.2018 г. до окончателното им
изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявените
искове по чл.226, ал.1 от Кодекса за застраховането/отм/
за разликата над 180 лв. до 319.59 лв., ведно със законната лихва върху нея считано от 29.11.2018
г. до окончателното им изплащане.
ОСЪЖДА Х.П.П.,
ЕГН********** *** да заплати на ЗК «Бул Инс» АД,
ЕИК831830482 със седалище и адрес на управление: гр. София бул. «Джеймс Баучер» №87 сумата от 157.24 лв. -разноски по делото.
ОСЪЖДА
ЗК «Бул Инс» АД, ЕИК831830482 със седалище и
адрес на управление: гр. София бул. «Джеймс Баучер»
№87, да заплати на адв. В.В.О. от САК сумата от 300 лв. адвокатско възнаграждение на
основание чл.38, ал.1 от ЗА.
ОСЪЖДА ЗК «Бул Инс» АД,
ЕИК831830482 със седалище и адрес на управление: гр. София бул. «Джеймс Баучер» №87, да
заплати по сметка на РРС държавна такса в размер на 50 лв. и 150 лв.- за
назначената по делото съдебномедицинска експертиза.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Русенски окръжен
съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: