О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
………………………………….г., гр.Варна
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХІХ
състав, в закрито заседание на 13.09.2021г., като разгледа докладваното от
съдия МАРИЯНА БАХЧЕВАН административно дело 803/2020г. по описа
на съда, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл.248 от ГПК във връзка с чл.144 от АПК и е образувано по молба с вх.№
11577/02.08.2021г. на М.П.П. в лично качество, С.К.С. в лично качество и В.Й.Д.
в лично качество тримата представлявани от адв. Г.В. за изменение на
определението от 28.07.2021г. в частта на присъдените разноски, които
молителите са осъдени да заплатят на заинтересованата страна и на ответника.
В откритото
съдебно жалбоподателите бяха представлявани от адв.В., поради което срокът за
обжалване на определението е започнал да тече от 28.07.2021г. и молбата по
чл.248 от ГПК е представена в 7-дневния срок за оспорване, поради което е
процесуално допустима.
Молбата за
изменение на прекратителното определение в частта за разноските беше съобщена
на останалите страни и в дадения срок е постъпи само отговор от ответника с
вх.№ 12276/18.08.2021г., в който намира за правилно присъждането на
юрисконсултско възнаграждение в полза на община Варна.
За да се
произнесе по същество, съдът взе предвид следното:
Административно
дело №803/2020г. по описа на Варненския административен съд е образувано във
връзка с жалбите на М.П.П. в лично качество, С.К.С. в лично качество и В.Й.Д. в
лично качество тримата представлявани от адв. Г.В. срещу заповед
№Г-6/28.01.2020г., издадена от заместник кмета на община Варна, с която е
одобрен план за регулация и застрояване на УПИ ІІ-327 „за жилищно строителство“
в кв.670 по плана на 2-ри м.р. на гр.Варна, представляващ изменение на ЧИЗРП,
одобрен със заповед № Г-17/18.01.1995г. на кмета на община Варна. С протоколно
определение от съдебното заседание, проведено на 28 юли 2021г., съдът е оставил
без разглеждане субективно съединените жалби и е прекратил производството по
настоящото дело. Със същото определение, съдът е осъдил жалбоподателите
М.П.П. с ЕГН **********, С.К.С. с ЕГН ********** и В.Й.Д. с ЕГН ********** да
заплатят солидарно в полза на „Лантан Инвестмънт“ ООД с ЕИК ********* съдебни
разноски в размер на 960 (деветстотин и шестдесет) лева. И е осъдил жалбоподателите
да заплатят солидарно на ответника юрисконсултско възнаграждение в размер на
100 (сто) лева.
В молбата с
вх.№ 11577/02.08.2021г. се излага становище, че прекратяването на съдебното
производство не попада в хипотезите, изброени в чл.143 ал.3 и ал.4 от АПК, тъй
като единствената възможност за присъждане на разноски на заинтересованата
страна, за която оспорения акт е благоприятен, е в случаите, когато съдът отхвърли оспорването или
подателят на жалбата я оттегли. Изтъква се, че ответникът също няма право на
присъждане на юрисконсултско възнаграждение, защото с поведението си е дал повод за образуване на
съдебното производство.
Съдът намира
молбата за изменение на съдебния акт в частта на присъдените разноски за
неоснователна, поради следните съображения:
Съгласно
разпоредбата на чл.143 ал. 4 от АПК (Изм. - ДВ, бр. 15 от 2021 г.), когато съдът
отхвърли оспорването или прекрати производството, право на разноски имат и
заинтересованите страни, за които актът е благоприятен. В настоящия случай,
съдът е прекратил производството, поради липса на правен интерес от оспорване у
жалбоподателите, като е оставил жалбата им без разглеждане. Тази хипотеза е
предвидена от новата редакция на чл.143 ал.4 от АПК, която като процесуална
норма има действие занапред и е приложима към настоящия момент.
Заповед
№Г-6/28.01.2020г., издадена от заместник кмета на община Варна, с която е
одобрен план за регулация и застрояване на УПИ ІІ-327 „за жилищно строителство“
в кв.670 по плана на 2-ри м.р. на гр.Варна, представляващ изменение на ЧИЗРП,
одобрен със заповед № Г-17/18.01.1995г. на кмета на община Варна е благоприятна
за конституираното като заинтересована страна дружество с ограничена
отговорност „Лантан Инвестмънт“ ООД, тъй като същото е възложител на проекта за
изменение на плана и същевременно собственик на
УПИ ІІ-327 „за жилищно строителство“ в кв.670 по
плана на 2-ри м.р. на гр.Варна.
Следователно,
правилно са му присъдени сторените и доказани съдебни разноски. Съдът се
придържа към изложените вече съображения, че сумата за адвокатско възнаграждение в размер на 960 лева е дължима за присъждане, предвид
доказателствата представени по делото: договора за правна защита и съдействие ведно
фактура с начислено ДДС, което се дължи, съгласно Закона за адвокатурата и
извлечение от банкова сметка ***.
Според
разпоредбата на чл.143 ал.3 от АПК (Изм. - ДВ, бр. 15 от 2021 г.),
когато съдът отхвърли оспорването или прекрати
производството, ответникът има право на разноски, освен ако с поведението си е
дал повод за завеждане на делото, включително юрисконсултско възнаграждение,
определено съгласно чл. 37 от Закона за
правната помощ. Разглеждания случай попада във втората хипотеза –
прекратяване на производството от съда, поради недопустимост на оспорването
/липса на правен интерес/.
Изменението
на цитираната правна норма е взаимствано
от чл.78 ал.2 от ГПК без да се държи сметка за съществените различия между
гражданския и административния процес. Предмет на обжалване по
административните дела са винаги актове, действия и бездействия на
административни органи, принадлежащи към
системата на изпълнителната власт, или носители на административни правомощия,
овластени въз основа на закон, или лица,
осъществяващи публични функции, и организациите, предоставящи обществени
услуги. В този смисъл, поведението на ответника винаги дава повод за завеждане
на делото, защото самите административно-правни отношения се пораждат между
гражданите и техните организации от една страна и административните органи от
друга страна, чиито волеизявления създават права, задължения или засягат
свободи и законни интереси. За разлика от гражданското
право, при което най-често има съгласуване на воли между равнопоставени субекти,
регулирането на обществените отношения в
сферата на държавното управление се извършва чрез властнически метод и
субектите на административно-правните отношения се намират в съотношение на
власт и подчинение.
Единственият
случай, в който поведението на ответника
би могло да се счита за пречка да му бъдат присъдени разноски включително
юрисконсулско възнаграждение по реда на чл.143 ал.3 от АПК, според този съд е,
когато административният орган не е изпълнил задължението си да препрати искането за издаване на облагодетелстващия
административен акт до компетентния орган и по този начин в действителност е
предизвикал съдебно-административния спор, завършил с постановяване на нищожен административен
акт /в т.ч. изричен или мълчалив отказ/, издаден от некомпетентен орган. Настоящия
случай не такъв, поради което ответникът има право да му бъдат присъдени съдебни
разноски, които по делото представляват юрисконсултско възнаграждение в минималния размер от 100 лв, съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащане на
правната помощ във вр. чл. 37 ал. 1 от
Закона за правната помощ.
Воден от
изложеното, молбата по чл.248 от ГПК във връзка с чл.144 от АПК следва да бъде
отхвърлена, поради което съдът
О
П Р Е Д Е Л И :
ОТХВЪРЛЯ молба с вх.№ 11577/02.08.2021г. на М.П.П. в лично
качество, С.К.С. в лично качество и В.Й.Д. в лично качество тримата
представлявани от адв.Г.В. за изменение на определението от 28.07.2021г. в
частта на присъдените разноски, които молителите са осъдени да заплатят на „Лантан
Инвестмънт“ ООД и на община Варна.
Определението
може да бъде обжалвано с частна жалба пред Върховния административен съд в
7-дневен срок от съобщаването му.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: