№ 103
гр. Пловдив, 14.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Надежда Ив. Желязкова
Каличкова
Членове:Славейка Ат. Костадинова
Красимира Д. Ванчева
при участието на секретаря Цветелина Юр. Диминова
като разгледа докладваното от Красимира Д. Ванчева Въззивно търговско
дело № 20235001000738 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №317 от 13.07.2023 г.,постановено по т.д.№433/2022 г. по
описа на Окръжен съд-Пловдив,XII-ти състав,е отхвърлен като неоснователен
и недоказан иска на „Е.“ ООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление:
гр. П., ул. „В.“ № 6Б, против „Л.“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление - гр. П., район С., ул. „М.“ №3, за заплащане на сумата 42050.35
лв. без ДДС, представляващи левовата равностойност на 21 500 евро,
претендирана по фактура № 2003/28.10.2019 г., издадена от „Е.“ ООД,
представляващо претендирано възнаграждение по договор за посредничество
при покупка на недвижим имот, сключен между същите страни на 29.05.2018
г., от която сума: за ПИ № 6*** по КККР за град С. - сума в размер на 9 250
евро; за ПИ № *** по КККР за град С. - сума в размер на 10 000 евро; за ПИ
№ *** по КККР за град С. - сума в размер на 2250 евро, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от завеждане на исковата молба до
окончателното заплащане на сумата, както и иска за заплащане на мораторна
лихва върху главницата в размер на 11692.33 лева, за периода 29.10.2019 г. -
25.07.2022 г., а още е отхвърлен като неоснователен и иска за заплащане на
сумата 2102.51 лева-договорна неустойка, представляваща 5% върху
главницата от 42050.35 лв.
1
Със същото решение е отхвърлен като неоснователен и насрещния иск
на „Л.“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление - гр. П., район С.,
ул. „М.“ №3 против „Е.“ ООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление:
гр. П., ул. „В.“ № 6Б,за заплащане на сумата 50460.34 лв., съставляваща сбор
от заплатени на отпаднало основание суми по фактури: № 3/01.08.2018 г. за
сумата 21 709.72 лв., представляващи левовата равностойност на 9 250 евро, с
основание „плащане, съгласно глава III, чл.4, ал.1, т.2 и чл.4, ал.2, т.А от
договор за посредничество от 29.05.2018 г.“ ; Фактура № 7/04.10.2018 г. - за
сумата 23469.96 лева, представляващи левовата равностойност на 10 000 евро,
с основание: „Плащане, съгласно глава III, чл.4, ал.1, т.1 и чл.4, ал.2, т.А от
договор за посредничество от 29.05.2018 г.“ и Фактура № 26/05.03.2019 г. за
сумата 5280 лв., представляващи левовата равностойност на 2250 евро, с
основание: „плащане, съгласно глава III-та, чл.4, ал.1, т.4 и чл.4, ал.2, т.А от
договор за посредничество от 29.05.2018 г.“, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 09.02.2022 г. до окончателното плащане.
Наред с това,с решение №317 от 13.07.2023 г.,постановено по т.д.
№433/2022 г. По описа на ОС-Пловдив,е осъдено „Е.“ ООД, ЕИК: ***, със
седалище и адрес на управление: гр. П., ул. „В.“ № 6Б, да заплати на „Л.“
ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление - гр. П., район С., ул.
„М.“ №3,направените по делото разноски, представляващи адвокатско
възнаграждение, по съразмерност и компенсация, в размер на 6141.14 лв. с
ДДС.
С определение №1042 от 14.09.2023 г.,постановено по т.д.№433/2022 г.
по описа на ОС-Пловдив,е оставена без уважение молба с вх.№24025 от
28.07.2023 г.,подадена от ищеца “Е.”ООД,за изменение на постановеното по
делото решение №317/13.07.2023 г. в частта за разноските.
Настоящото въззивно производство е образувано по въззивна жалба на
“Е.”ООД-гр.П. с ЕИК ***,подадена чрез пълномощника на дружеството адв.
В. Д.,както и по насрещна въззивна жалба на “Л.”ООД-с.Р.,община М.,област
П., с ЕИК ***,подадена чрез адв. Г. К. /представляващ упълномощеното
Адвокатско дружество “К. и П.”/.
Предмет на разглеждане по настоящото дело е и частна жалба на
“Е.”ООД-гр.П.,с ЕИК *** против определение №1042 от 14.09.2023
г.,постановено по горното първоинстанционно дело.
С подадената от “Е.”ООД-гр.П.,с ЕИК *** въззивна жалба се обжалва
решение №317/13.07.2023 г.,постановено по т.д.№433/2022 г. по описа на ОС-
Пловдив,в частта,с която са отхвърлени предявените от същото дружество
против “Л.”ООД с ЕИК *** обективно съединени осъдителни искове.
Дружеството-жалбоподател поддържа,че в обжалваната от него част
решението на ОС-Пловдив е неправилно и незаконосъобразно и че съдът е
изложил изцяло противоречиви мотиви,като е достигнал до погрешни
фактически и правни изводи и грешно е приложил закона.Позовава се и на
едностранчив анализ на събрани по делото доказателства и липсата на
коментар на други приети по делото доказателства,доказващи безспорно
/според жалбоподателя/ основателността на исковите му претенции.В тази
връзка твърди,че съдът е пренебрегнал факта на издаване на проформа
2
фактура №11 от 03.06.2019 г. на стойност 42 050,35 лв. без ДДС или 50 460
лв. с ДДС,въз основа на която е била издадена и процесната фактура
№2003/28.10.2019 г. на същата стойност без ДДС и по която проформа
фактура ответното дружество е извършило цялостно плащане на датата
14.08.2019 г.,но същото плащане е било грешно наредено към някаква друга
фирма на име “Б.”ЕООД.Според дружеството-жалбоподател “Е.”ООД,самото
плащане,макар и на друга фирма,безспорно доказва,че ответното дружество е
приело изпълнението на договора и представлява извънсъдебно признание на
главния иск,както и съдът бил посочил в обжалвания акт,но само по
отношение на първите три фактури,чиято стойност не е предмет на
иска.Твърди още,че първоинстанционният съд е игнорирал и констатирания в
допълнителното заключение на ССЕ факт,че посочената проформа фактура и
издадената въз основа на нея процесна фактура,са надлежно осчетоводени и
от двете дружества.Заявява наред с това,че съдът е изложил алогични и
противоречиви анализи на приетите по делото гласни доказателства,като въз
основа само на тях е приел,че работата не е извършена от ищеца и че друга
фирма е извършила посредничеството.В жалбата си дружеството “Е.”ООД
излага и “пълната фактическа обстановка”,която според него се доказва от
събраните по делото доказателства,като прави в тази връзка и свой анализ на
същите доказателства и излага правни изводи съобразно този анализ.Счита за
неоснователни и абсурдни твърденията на ответното дружество,че ищецът не
е изпълнил задълженията си по договора,както и че всички изплатени суми
следвало да се върнат на ответника.Също така намира за
несъстоятелни,недоказани и ирелевантни твърденията на ответника,че друга
фирма е извършила посредничество за процесните имоти,като в тази връзка
поддържа,че няма ограничения относно това с колко фирми да бъде сключен
един договор и че процесния договор за посредничество и с ясно
индивидуализиран предмет,който е различен от предмета на
договора,представен от ответника и сключен с трето дружество на 01.12.2017
г.Излага и аргументи,с които обосновава твърдението си,че е основателна и
доказана и предявената от него претенция за договорна неустойка.
В обобщение,въз основа на изложените във въззивната му жалба
доводи,дружеството “Е.”ООД моли да бъде отменено горното
първоинстанционно решение в частта,с която са отхвърлени предявените от
същото дружество обективно съединени искове и вместо това да бъде
постановено друго решение от настоящата инстанция,с което да бъде осъден
ответника по същите искове “Л.”ООД с ЕИК *** да заплати на “Е.”ООД
сумата общо в размер на 55 845,19 лв.,от която:
1/ 42 050,35 лв. без ДДС по фактура №2003/28.10.2019
г.,представляваща левовата равностойност на 21 500 евро,включваща в себе
си възнагражденията за осъщественото посредничество за закупуването и на
трите недвижими имота,а именно:ПИ №***,ПИ №6*** и ПИ №***,както
следва:
-За имот №6***-сумата в размер на 9 250 евро без ДДС;
-За имот №***-сумата в размер на 10 000 евро без ДДС;
-За имот ПИ №***-сумата в размер на 2 250 евро без ДДС;
2/ 11 692,33 лв.-мораторна лихва за периода от 29.10.2019 г. До
3
25.07.2022 г.;
3/ 2102,51 лв.-договорна неустойка,представляваща 5 % върху
дължимата главница в размер на 42 050,35 лв.
Претендира и за законната лихва върху главницата,начиная от датата на
депозиране на исковата молба в съда-26.07.2022 г. до датата на пълното й
погасяване.Моли да му се присъдят и направените съдебни и деловодни
разноски пред двете инстанции.
В законния срок по чл.263,ал.1 от ГПК е подаден писмен отговор на
горната въззивна жалба от ответника по същата-“Л.”ООД с ЕИК ***,в който е
изразено становището,че тази жалба е неоснователна,а първоинстанционното
решение в частта,с която са отхвърлени исковете на “Е.”ООД е правилно и
законосъобразно,постановено е въз основа на точен анализ на
фактите,установени чрез събраните по делото доказателства и приложение на
относимите към тях норми на материалния закон.Конкретни доводи в тази
насока са развити в отговора и въз основа на тях е поискано
първоинстанционното решение да бъде потвърдено в обжалваната от
“Е.”ООД част,с която са отхвърлени предявените от същото дружество
осъдителни искове.
От своя страна “Л.”ООД с ЕИК *** е подало насрещна въззивна
жалба,инкорпорирана в същия документ,в който се съдържа и отговора на
подадената от “Е.”ООД въззивна жалба.
С насрещната въззивна жалба “Л.”ООД обжалва решение №317 от
13.07.2023 г.,постановено по т.д.№433/2022 г. по описа на ОС-Пловдив,в
частта,с която е отхвърлен предявения от това дружество против “Е.”ООД
насрещен иск.Твърди,че в тази част решението е необосновано,неправилно и
незаконосъобразно. Поддържа становището,че първоинстанционният съд
неправилно и при допуснато вътрешно противоречие в изложените от него
мотиви е възприел,че е налице изпълнение на договора от страна на
“Е.”ООД,при което потестативното право на разваляне на договора не е
възникнало за възложителя.Конкретни твърдения,обстоятелства и доводи за
обосноваване на това становище излага в раздел III от документа,обединяващ
отговора и насрещната въззивна жалба.Счита за неправилно позоваването на
представените с първоначалната искова молба фактури и факта на тяхното
осчетоводяване.Според него,последното е функция от погрешното
възприемане и тълкуване на фактите от една страна,а от друга-на
автоматизма в счетоводството,като посочва в тази връзка,че постъпването на
фактурата води до осчетоводяване,а оттук и до включване в отчети,в дневник
за покупки и др. счетоводни последици,но намира,че те не са
необратими.Излага и допълнителни аргументи за доказателственото значение
на фактурите и тяхното осчетоводяване,позовавайки се в тази връзка и на
практика на ВКС.Неправилни,според жалбоподателя “Л.”ООД са и изводите
на съда,че предмет на договора е посредничество за какъвто и да е
резултат,удовлетворяващ интереса на възложителя.Счита,че въз основа на
събраните по делото доказателства и тежестта на доказване,е следвало съдът
да достигне до извод,че “Е.”ООД е в пълно неизпълнение на
задълженията,поети с договора за посредничество за покупка на недвижим
имот,а оттам-че за ищеца по насрещния иск е породено твърдяното от него и
4
упражнено с изявлението по несрещния иск потестативно право на разваляне
на договора.В този контекст заявява,че последиците на изявлението са
породили действие,поради което при отпаднала правна връзка дружеството
“Е.”ООД дължи и следва да бъде осъдено да възстанови получените суми до
размер на исковата претенция,ведно със законната лихва от датата на
завеждане на насрещната искова молба.
И въз основа на изложените в насрещната въззивна жалба
доводи,”Л.”ООД моли да бъде отменено решение №317 от 13-07.2023 г. На
ОС-Пловдив в частта,с която е отхвърлен несрещния иск и да се постанови
решение,с което да се осъди “Е.”ООД да заплати на “Л.”ООД сумата от 50
460,34 лв.,съставляваща сбор от преведени от последното на първото
дружество без основание/на отпаднало основание суми по негови фактури с
номера 3,7 и 26,съответно от 01.08.2018 г.,04.10.2018 г. И 05.03.2019 г.,като
сумите по отделните фактури са,както следва:21 709,72 лв.,23 469,96 лв. И 5
280,66 лв.Моли освен това да бъде осъдено “Е.”ООД да заплати и законната
лихва за забава върху главницата от датата на депозиране на насрещната
искова молба до окончателното плащане на дължимите суми,както да заплати
и направените по делото разноски за насрещния иск и за двете инстанции,а по
въззивната жалба на “Е.”ООД-за въззивната инстанция.
Заявява,че обжалва първоинстанционното решение и в частта за
разноските,поддържайки,че резултатът по този въпрос е неточен като
следствие от неправилния отговор на поставените с насрещния иск въпроси и
искане.
От “Е.”ООД с ЕИК ***,чрез пълномощника му адв. Д., е подаден
отговор на насрещната въззивна жалба,с който същата е оспорена и се
поддържа,че изложените в нея доводи са изцяло неоснователни и не
кореспондират по абсолютно никакъв начин със събраните по делото
доказателства.Конкретни аргументи в тази насока са развити в същия отговор
и въз основа на тях “Е.”ООД моли насрещната въззивна жалба да се
отхвърли,а първоинстанционното решение да се потвърди в частта,с която е
отхвърлен насрещния иск.
В подадената от “Е.”ООД частна жалба против определение №1042 от
14.09.2023 г.,постановено по т.д.№433/2022 г. по описа на ОС-Пловдив,XII-ти
състав,е заявено,че това определение е неправилно и
незаконосъобразно.Поддържа се аргумента,че в постановеното по делото
решение №317 от 13.07.2023 г. неправилно е определен размерът на
присъдените суми за адвокатско възнаграждение.Конкретни доводи в тази
насока са изложени в частната жалба и е поискано въз основа на тях
обжалваното определение да се отмени като неправилно и
незаконосъобразно.
Препис от частната жалба е връчен редовно на насрещната
страна-“Л.”ООД,но в законния срок не е подаден отговор на същата от това
дружество.
Пред въззивната инстанция не са заявени доказателствени искания от
страните във връзка с подадените жалби.
5
Пловдивският апелативен съд,като се запозна с акта,предмет на
обжалване,както и с наведените от жалбоподателите оплаквания,а също и със
събраните по делото доказателства и доводите на страните,намира за
установено следното:
И двете жалби са процесуално допустими,тъй като всяка от тях е
подадена от страна,имаща правен интерес да обжалва първоинстанционното
решение в съответно атакуваната от нея част,а и самото обжалвано решение
подлежи на инстанционен контрол.Наред с това при подаването на въззивната
жалба от “Е.”ООД е спазен двуседмичния срок по чл.259,ал.1 от ГПК,а
насрещната въззивна жалба на “Л.”ООД е подадена в срока по чл.263,ал.2 във
вр. с ал.1 от ГПК,т.е. в срока за отговор на първата жалба.Ето защо
въззивната жалба на “Е.”ООД и насрещната въззивна жалба на “Л.”ООД,като
допустими,подлежат на разглеждане и преценка по същество.
Извършвайки служебно проверка за валидността на обжалваното
решение по реда на чл.269 от ГПК,Пловдивският апелативен съд намира,че
същото решение е валиден съдебен акт,тъй като е постановено от надлежен
съдебен състав,в пределите на правораздавателната власт на съда,в
изискуемата от чл.235,ал.4 от ГПК писмена форма,решението е
подписано,волята на съда е ясно и недвусмислено изразена,като диспозитива
на решението кореспондира изцяло с мотивите му.
Извършвайки проверка по реда на чл.269 от ГПК за процесуалната
допустимост на обжалваното решение, Пловдивският апелативен съд
намира,че решението се явява процесуално допустимо и в тази връзка-че
първоинстанционният съд се е произнесъл по исковете,с които е сезиран по
конкретното дело,а самите тези искове също счита за допустими.
Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК,по въпросите относно
законосъобразността и правилността на обжалваното решение,въззивният съд
е ограничен от изложеното в жалбите.В тази връзка,преценявайки
оплакванията в жалбите и събраните по делото доказателства,Пловдивският
апелативен съд приема следното:
По т.д.№433/2022 г. по описа на Окръжен съд-Пловдив,ТО,XII-ти
състав,са предявени от “Е.”ООД с ЕИК *** против “Л.”ООД с ЕИК ***
следните обективно съединени осъдителни искове:
1/За заплащане на сумата от 42 050,35 лв. без ДДС по фактура
№2003/28.10.2019 г.,представляваща левовата равностойност на 21 500
евро,включваща в себе си възнагражденията за осъщественото от ищеца
посредничество за закупуването на три недвижими имота съгласно сключен
между страните договор за посредничество от 29.05.2018 г.,които имоти са
със следните номера:ПИ №***, ПИ №6*** и ПИ №***,а дължимото за
закупуването на всеки от тях възнаграждение за осъществено посредничество
е както следва:
-За имот ПИ №6813.1007.*-сумата в размер на 9 250 евро без ДДС;
-За имот ПИ №***-сумата в размер на 10 000 евро без ДДС;
6
-За имот ПИ №***-сумата в размер на 2 250 евро без ДДС.
2/За заплащане на сумата от 11 692,33 лв.,представляваща мораторна
лихва върху главницата за периода от 29.10.2019 г. До 25.07.2022 г. И
3/За заплащане на сумата от 2 102,51 лв.-договорна неустойка за
неизпълнение,представляваща 5 % върху дължимата главница в размер на 42
050,35 лв.
Поискано е заплащането и на законната лихва върху главницата от 42
050,35 лв.,начиная от датата на депозиране на исковата молба в съда до датата
на пълното й погасяване.
По същото първоинстанционно дело е предявен и насрещен иск от
“Л.”ООД с ЕИК *** против “Е.”ООД с ЕИК *** за заплащане на сумата от 50
460,34 лв.,съставляваща сбор от преведени от първото на второто дружество
без основание/на отпаднало основание суми по издадени от последното
фактури с номера 3,7 и 26,съответно от 01.08.2018 г.,04.10.2018 г. и
05.03.2019 г.,като преведените суми по отделните фактури са,както следва:21
709,72 лв.,23 469,96 лв. и 5280,66 лв.Поискано е ответникът по насрещния иск
“Е.”ООД да бъде осъден да заплати на ищеца по този иск и законната лихва
за забава върху главницата от датата на депозиране на насрещната искова
молба до окончателното плащане.
Всяка от страните е заявила и искане за присъждане на направените по
делото разноски.
Твърденията,на които са основани предявените от “Е.”ООД осъдителни
искове,са следните:
Твърди се,че на 29.05.2018 г. Между същото дружество и ответника
“Л.”ООД е сключен договор за посредничество при покупка на недвижим
имот,с предмет посредничество при закупуването,от страна на ответното
дружество,на следните недвижими имоти:
-ПИ №*** по КККР на гр.С.,Община Т.,бул.Ч. 182,целият с площ 1064
кв.м.;
-ПИ №6*** по КККР на гр.С.,Община Т.,бул.”Ч. 182,с площ 1028 кв.м.;
-ПИ №*** по КККР на гр.С.,Община Т.,бул.Ч. 182 Б,целият с площ 744
кв.м. и
-ПИ №*** по КККР на гр.С..
Твърди се,че в чл.4 от договора е уговорено възнаграждение за
оказаното посредничество за всеки имот поотделно,както следва:За ПИ
№***-20 000 евро без ДДС;За ПИ №6***-18 500 евро без ДДС;За ПИ №***-
12 500 евро без ДДС и за ПИ №***-4500 евро без ДДС.Уговореното
възнаграждение,както се твърди от ищеца,следвало да бъде заплатено на два
пъти,като съгласно чл.4,ал.2,б.А от договора половината от договорения
размер на възнаграждението се дължи в десет дневен срок след подписване на
предварителен договор за прехвърляне на вещни права,а съгласно
чл.4,ал.2,б.Б,втората половина от възнаграждението се дължи в срок от 12
7
месеца след подписване на договора за посредничество при покупка на
недвижим имот от 29.05.2018 г.
Ищецът “Е.”ООД твърди още,че е изпълнил съвестно задълженията си
по договора за посредничество,като вследствие на извършеното от него
посредничество се е стигнало до закупуването на имоти ПИ №***,ПИ №6***
и ПИ №*** от страна на ответното дружество “Л.”ООД и за извършената
работа последното е превело дължимите възнаграждения съгласно
чл.4,ал.2,б.А от договора,а за направените плащания,описани в исковата
молба като размер,основание и дата на извършване,били издадени фактура
№3/01.08.2018 г.,фактура №7/04.10.2018 г. и фактура №26/05.03.2019 г.
Според ищеца,падежа на плащане на втората половина от
горецитираните възнаграждения е датата 29.05.2020 г.,тъй като тогава изтича
предвиденият в чл.4,ал.2,б.Б от договора 12-месечен срок за плащане на тази
тази половина,като твърди,че за тази половина от възнаграждението е била
издадена от него фактура №2003 от 28.10.2019 г.,включваща в себе си
възнагражденията за осъщественото посредничество за закупуването и на
трите недвижими имота,а именно:ПИ №***,ПИ №6*** и ПИ №***,както
следва:
-За имот ПИ №6***-сумата в размер на 9 250 евро без ДДС;
-За имот ПИ №***-сумата в размер на 10 000 евро без ДДС и
-За имот ПИ №***-сумата в размер на 2 250 евро без ДДС.
Общо дължимото възнаграждение,както твърди ищецът “Е.”ООД,е в
размер на 21 500 евро без ДДС или левовата му равностойност възлиза на 42
050,35 лв. без ДДС.Твърди,че въпреки многократните разговори между
страните,това задължение е останало неплатено от ответника до момента на
завеждане на исковата молба и затова ищецът претендира заплащането му с
предявения от него главен осъдителен иск с правно основание чл.79,ал.1 от
ЗЗД.
Твърди още,че в негова полза е изтекла и мораторна лихва за периода
от 29.10.2019 г. до 25.07.2022 г. в размер на 11 692,33 лв.,а съгласно чл.8,ал.1
от договора за посредничество от 29.05.2018 г. е уговорена и неустойка за
неизпълнение в размер по 0,1 % на ден върху неизпълнението,но не повече от
5 % от същото.В тази връзка излага и твърдението,че за исковия период от
29.10.2019 г. до 25.07.2022 г. ответникът му дължи неустойка по чл.8,ал.1 от
договора за посредничество в размер на 2 102,51 лв.,представляваща 5 %
върху дължимата главница в размер на 42 050,35 лв.
Ответникът по първоначалните искове-“Л.”ООД ги е оспорил
изцяло,считайки ги за неоснователни.Потвърдил е обстоятелството,че на
29.05.2018 г. Между него и “Е.”ООД е подписан договор за посредничество
при покупка на недвижим имот,касаещ четири имота в гр.С.,бул.Ч.,но е
възразил,че претендираните с исковата молба суми по този договор не се
дължат.В тази насока ответникът е изложил няколко възражение в отговора
на исковата молба.Счита,че не е реализирано правопораждащото
8
условие,уговорено в чл.4,ал.2,б.”Б” от процесния договор за
посредничество,за заплащането на “втората половина” от възнаграждението,а
именно-да са подписани предварителни договори с всички собственици на
имотите,посочени в чл.1,раздел I от договора.И в тази връзка ответникът е
изложил твърдението,че такива предварителни договори,за сключването на
които е следвало да посредничи дружеството-ищец,не са били сключени въз
основа на оказано от “Е.”ООД посредническо съдействие.Заявява,че такива
предварителни договори за покупка изобщо не са сключвани,но дори и да са
били сключени в периода 29.05.2018 г.-29.05.2019 г.,то сключването им не е
било в причинна връзка с предоставено от ищеца изпълнение по договора за
посредничество.
Ответникът е заявил и възражението,че ищцовото дружество не е
осъществило никакво посредничество относно който и да е от четирите
имота,визирани в договора за посредничество,още по-малко за всички
тях.Твърди,че реализирането на инвестиционния му интерес за закупуване на
който и да е от въпросните четири имота и други съседни имоти е било
подпомогнато от други лица и в частност от дружеството “К.”ЕООД-
гр.П.,като в тази връзка между двете дружества е бил сключен договор за
проектмениджмънт от 01.12.2017 г. и по този договор визираното трето лице
е получавало месечно възнаграждение.Твърди също,че предварителни
договори,но не за закупуването,а за учредяване на вещни права на строеж
върху два от имотите-* и * са били сключени още преди да бъде сключен
процесния договор за посредничество от 29.05.2018 г.,прокламирана цел по
който е придобИ.е право на собственост върху четирите имота в пълен обем,а
не придобИ.е на ограничени вещни права върху имотите.
В контекста на гореизложеното ответникът поддържа и довода,че
съгласно чл.4,ал.2,б.”б” от процесния договор претендираната от ищеца с
исковата му молба сума би се дължала,ако е осъществено посредничество за
закупуване и ако в 12-месечен срок са сключени предварителни договори за
всички четири имота,и с всички техни собственици.Освен,че посредничество
не е осъществено от ищцовото дружесство,ответникът е възразил,че нито
едно от тези три условия не е изпълнено-няма предварителни договори за
покупка в 12-месечния срок след 29.05.2018 г.,за два от имотите няма каквито
и да било договори,нито преди,нито след тази дата,нито има договори
съответно с всички собственици на четирите имота.Затова счита,че исковата
претенция за заплащане на възнаграждение по процесния договор за
посредничество е абсолютно неоснователна.
Според ответника,същото се отнася и до претенциите за лихви и
неустойка,които освен,че са акцесорни на главния иск,са и функция от
неизпълнение на валидно възникнало парично задължение,а такова по
изтъкнатите по-горе причини не е възникнало,както смята
ответникът.Позовава се и на това,че изчисленията на ищеца относно лихви от
дата на падеж са изцяло погрешни и още поддържа,че е недопустимо да се
кумулират законна лихва и мораторна неустойка за забава за неизпълнение на
9
едно и също задължение.
В допълнителната искова молба ищецът “Е.”ООД е заявил,че
изложеното в отговора на исковата молба е изцяло невярно.Оспорил е
твърдението на ответника,че същият е имал само и единствено интерес от
закупуването на целите имоти,но не и от учредяване на права на
строеж.Посочил е също така,че още от началото на 2017 г. е имало
облигационни отношения между двете дружества,с оглед реализирането на
строителство в процесните недвижими имоти и тези имоти са били проучвани
от ищцовото дружество от един доста продължителен период през 2017 г. И
2018 г.,като именно то е намерило както собствениците,така и е проучило
състоянието и инвестиционната рентабилност на тези имоти,с оглед
застрояването им.Счита,че макар до подписването на договора за
посредничество да се е стигнало в един по-късен етап,а именно на датата
29.05.2018 г. И това да е станало дори след подписването на предварителните
договори,представени от ответното дружество,това по никакъв начин не касае
изпълнението на предмета на договора,в това число изпълнение на
договорните задължения от страна на ищцовото дружество и то
добросъвестно.Намира,че доказателство за изпълнението на договора за
посредничество са и извършените плащания от страна на ответното
дружество за осъществено посредничество.Посочва,че от записаното във
фактурите основание ясно и недвусмислено се доказва за какво е
плащано,както и фактът,че ответното дружество е приело изработеното от
посредника и то без възражения.
В допълнителната искова молба ищецът посочва,че има още едно
обстоятелство в подкрепа на гореизложеното,а именно,че на датата 03.06.2019
г. на ответното дружество е връчена проформа фактура №11 с основание
“плащане,съгласно глава III,чл.4,ал.1,т.1,т.2 от договор за посредничество от
29.05.2018 г.-21 500 евро”,която съставлявала според ищеца окончателно
плащане по договора и по която ответникът наредил плащане на датата
14.08.2019 г.,но погрешно към третото дружество,посочено по-горе.Ищецът е
оспорил като несъстоятелни и твърденията на ответника,че друга фирма е
извършила посредничество за процесните имоти на база сключен договор от
01.12.2017 г.,като е оспорил и съществуването на такъв договор.Оспорил е и
представените с отговора на ИМ фактури,а именно че същите са за платено
посредничество за процесните недвижими имоти.Оспорил е като
антидатирани и съставени само за нуждите на настоящото производство
представените от ответника протоколи за проведени срещи в периода м.
декември 2017 г.-м.август 2018 г.
В депозирания отговор на допълнителната искова молба ответникът
“Л.”ООД е заявил,че поддържа изцяло изложеното в отговора на исковата
молба.Изложил е и твърдението,че облигационни отношения между него и
ищеца “Е.”ООД преди сключването на процесния договор за посредничество
не са съществували.Оспорил е и заявени в допълнителната искова молба
твърдения на ищеца,като подробните си аргументи в тази насока ответникът е
10
изложил в допълнителния си отговор.
От своя страна “Л.”ООД е предявил насрещен осъдителен иск против
“Е.”ООД с описания по-горе петитум,поддържайки следните твърдения по
повод на този иск,а именно:
Твърди,че е налице пълно неизпълнение на процесния договор за
посредничество от страна на “Е.”ООД,което дружество не е осъществило
никакво посредничество относно който и да е от четирите имота,визирани в
договора за посредничество,още по-малко за всички тях.Твърди,че “Е.”ООД
не е издирило собствениците на имотите,не е събрало и не се е снабдило с
документи,които да предостави на възложителя,относно имотите,не е
провеждало и не е опосредило огледи,преговори и срещи,не е съдействало по
никакъв начин за закупуване на който и да било от имотите.Твърди,че такова
съдействие и посредничество “Л.”ООД е получил от друго лице-“К.”ЕООД-
гр.П.,на основание сключен със същото дружество договор за
проектмениджмънт от 01.12.2017 г. и то далеч преди сключване на процесния
договор за посредничество-още през есента на 2017 г. и първите месеци на
2018 г.Твърди наред с това,че всички предварителни договори,които са
сключени,касаещи някои от процесните имоти,също са подписани преди
29.05.2018 г.,но без връзка с изпълнението предоставено по процесния
договор.И тук,както и по повод на първоначалните искове,ответникът /ищец
по насрещния иск/ поддържа твърдението,че с процесния договор за
посредничество е възложено осъществяването на такова за закупуване на
четирите имота и че възложителят има интерес именно от закупуването
им,като твърди,че е невярно твърдението в първоначалната искова молба,че
вследствие на извършеното посредничество се е стигнало до закупуване на
горните три недвижими имота от страна на “Л.”ООД.Поддържа,че такава
причинно следствена връзка обективно не съществува и всъщност се отрича
допълнително от хронологията на събитията,тъй като
предварителни,съответно окончателни договори,са сключени само досежно
два от имотите-* и * и то още преди сключване на процесния договор от
29.05.2018 г.,а за другите два имота няма каквито и да било сключени
договори.Освен това,сключените договори,касаещи двата имота,не са за
закупуването им,а са за суперфиция,взаимно учредяване и запазване на права
на строеж със съсобствениците.Твърди,че собствеността върху поземлените
имоти не е придобита и към настоящия момент,като единствено и то отново
преди сключване на процесния договор,преди 29.05.2018 г.,е сключен
предварителен договор за закупуване на едва 1/10 идеална част от имот *,със
съответните лица.Всичко това,според ищеца по насрещния иск,сочи на
извод,че възложеното посредничество не е осъществено и суми не се дължат
и поради това,че не се е стигнало до закупуване на който и да било от
имотите.
В насрещната искова молба се твърди още,че съгласно чл.4,ал.2,б.”А”
от процесния договор посочената там сума би се дължала,ако е осъществено
посредничество за закупуване и ако са сключени предварителни договори,за
11
всички четири имота,и с всички техни собственици.И освен,че
посредничество не е осъществено от “Е.”ООД,не е изпълнено и нито едно от
тези условия-няма предварителни договори за покупка,сключени в резултат
на предоставено изпълнение от посредника по процесния договор,за два от
имотите няма каквито и да било договори,нито преди,нито след датата
29.05.2018 г.,нито има договори съответно с всички собственици на
имотите.Според “Л.”ООД липсва изпълнение разбирано като вътрешно
договорни основание и в рамките на трактовката на “Е.”ООД,че
възнаграждението се дължало за посредничество за закупуването на всеки
имот поотделно.Поддържа,че дори и в този случай нито едно от заплатените и
признати като такива суми не се дължи,тъй като според чл.4,ал.1
възложителят се задължава да заплати възнаграждение срещу успешно
реализираното посредничество от страна на изпълнителя.Счита,че предметът
на посредничеството е пределно ясен-за сключване на договори за покупка на
посочените четири имота в съответствие със заявения в чл.1 инвестиционен
интерес на възложителя-да закупи “гореописаните имоти” и да упражнява
права на собственик в пълен обем.
На база горните твърдения,ищецът по насрещния иск заявява,че
осъществените от него плащания по процесния договор са извършени поради
погрешна преценка от страна на възложителя за обема от права и
задължения,поети от дружеството посредник и тяхното изпълнение,като
обективно основание за плащане към момента на извършването им не е било
налице,тъй като възнагражденията са уговорени като дължими за реално
оказано съдействие,изразяващо се в посредничество,чиито форми са
доразвити в чл.2 от договора и най-общо казано се свеждат до посредническо
съдействие на страна на купувача “за сключване на договори за продажба”
/чл.2.1/ и комплектуване на всички документи необходими за сключване на
предварителен и/или окончателен договор за покупко-продажба и избягване
на рискове при закупуването на имотите /чл.2.3./.Заявява,че съгласно
хипотезата на чл.4,ал.2,б.”А” от договора половината от договорения размер
се дължи в срок от 10 дни след подписване на предварителния договор с
всички собственици и такива предварителни договори с очакваното при
посредничество от страна на изпълнителя съдържание,възложителят не е
сключил с всички собственици на имоти с кратки номера *,* и **.
Във връзка с горното “Л.”ООД отправя изявление в насрещната искова
молба за разваляне на процесния договор за посредничество при покупка на
недвижим имот от 29.05.2018 г. поради неговото пълно неизпълнение от
“Е.”ООД.В този контекст заявява,че поради забавата на същото дружество-
длъжник по договора,далеч след изтичането на 12-месечния срок по
чл.4,ал.2,по-нататъшното му изпълнение е невъзможно и за “Л.”ООД то е
станало безполезно-отдавна с помощта на трети лица и преди сключването на
договора и в хода на реализиране на инвестиционния проект-собствениците
на другите имоти са известни,събрана е нужната информация и изобщо
закъсняло изпълнение от страна на “Е.”ООД е непълно ненужно.С оглед на
12
това ищецът по насрещния иск заявява,че разваля договора без да дава
подходящ нов срок за изпълнение.
И въз основа на посоченото или/и поради развалянето на
договора,ищецът по насрещния иск заявява,че частично платените от него
към “Е.”ООД суми в общ размер на 50 460,34 лв.,по фактури на последното
дружество с номера 3,7 и 26,съответно от 01.08.2018 г.,04.10.2018 г. И
05.03.2019 г.,като сумите са,както следва:21 709,72 лв.,23 469,96 лв. И 5280,66
лв.,са преведени /платени/ без основание,евентуално при отпаднало
основание.По тази причина се поддържа,че същите подлежат на връщане и се
дължат обратно на “Л.”ООД,в какъвто смисъл е и заявеният с насрещната
искова молба петитум.
В отговора на насрещния иск,подаден от “Е.”ООД и съдържащ се в
един документ /с вх.№26987 от 17.10.2022 г./ заедно с допълнителната искова
молба по първоначалните искове,предявени от това дружество,същото
заявява,че оспорва изцяло предявените насрещни претенции като
неоснователни и недоказани.В този контекст поддържа довода,че да за
разполага с права за разваляне на договора,страната отправяща
волеизявлението следва да бъде добросъвестна по облигационното
правоотношение,а в настоящия случай “Л.”ООД е неизправна страна по
договора,тъй като е приела работата по договора за посредничество и не е
изпълнила задължението си да направи окончателното плащане.Твърди,че
доказателства в подкрепа на добросъвестността на “Е.”ООД са както
извършените плащания,така и писмената кореспонденция по е-мейл,в който
безспорно се установявало,че работата е приета.Оспорено е като
неоснователно твърдението в насрещната искова молба,че посредничеството
е извършено от трето лице-“К.”ЕООД и че в тази връзка е бил сключен
договор с това дружество,а освен това счита,че дори и да е имало сключен
договор за посредничество с посоченото трето лице,то няма законова пречка
или забрана едно лице да сключи договор с две различни фирми с един и
същи предмет щом може да си го позволи финансово.
В допълнителната искова молба по предявения насрещен иск “Л.”ООД
заявява,че поддържа изцяло изложеното в първоначалната насрещна искова
молба,но не сочи нови обстоятелства по повод на насрещния иск.
Допълнителни обстоятелства и доводи не се съдържат и в депозирания
от “Е.”ООД документ с вх.№31398/28.11.2022 г.,който няма същинско
съдържание на отговор на допълнителната насрещна искова молба,а само е
заявено в него,че се поддържа оспорването на насрещната искова молба.
С обжалваното решение №317 от 13.07.2023 г. на ОС-Пловдив са
приети за изцяло неоснователни и са отхвърлени като такива както
първоначалните предявени от “Е.”ООД осъдителни искове,така и предявения
от “Л.”ООД насрещен иск.
По предявените от “Е.”ООД осъдителни искове въззивният съд приема
следното:
13
От фактическа страна не е спорно между страните,че същите са
сключили помежду си процесния “договор за посредничество при покупка на
недвижим имот” от 29.05.2018 г.,като ищецът “Е.”ООД с ЕИК *** има
качеството на изпълнител по този договор,а ответникът “Л.”ООД с ЕИК ***-
качеството на възложител.Същият договор е представен в заверено копие с
исковата молба и е приет като писмено доказателство по делото.Предмета на
договора е изпълнителят срещу възнаграждение да посредничи при
закупуването на описаните в чл.1-ви от договора четири поземлени
имота,всички находящи се в гр.С..В чл.1-ви от договора се съдържа и
изричното изявление на възложителя,че проявява инвестиционен интерес към
закупуването на “гореописаните имоти” единствено ако всеки от тях е без
вещни,облигационни или всякакъв друг вид тежести или права на трети
лица,които по какъвто и да е начин биха препятствали възложителя да
упражнява правата си на собственик в пълен обем след евентуалното
закупуване на имотите.
В чл.2-ри от договора са описани задълженията на изпълнителя и те се
изразяват в следното:задължение да посредничи в преговорите с продавачите
на всеки от имотите за сключване на договори за продажба,защитавайки
интересите на купувача по сделката /чл.2.1./,задължение да предостави на
възложителя при подписването на договора за посредничество копие от
документацията за всеки от посочените в чл.1-ви имоти и да осигури
организационното обслужване на огледите в удобно за възложителя време
/чл.2.2./;да консултира възложителя за комплектоването на всички
документи,обичайно необходими за сключване на предварителен и/или
окончателен договор за покупко-продажба и за избягване на всички рискове
от закупуването на имотите,които са били известни на изпълнителя към
датата на подписване на окончателния договор;да осигури организационното
обслужване на всяка от сделките до сключване на окончателен договор за
всеки от имотите.
В чл.4,ал.1 от договора е уговорено,че срещу успешно реализираното
посредничество от страна на изпълнителя възложителят се задължава да
заплати на изпълнителя еднократно твърдо комисионно възнаграждение за
всеки придобит от възложителя със съдействието на изпълнителя имот по
чл.1,както следва:
1/За поземлен имот с кадастрален идентификатор *** - 20 000 евро без
ДДС;
2/За поземлен имот с кадастрален идентификатор **** - 18 000 евро без
ДДС;
3/За поземлен имот с кадастрален идентификатор *** - 12 500 евро без
ДДС;
4/За поземлен имот с кадастрален идентификатор *** - 4 500 евро без
ДДС.
В същата договорна клауза е отразено още,че всяко от
14
възнагражденията е платимо по банков път в евро по конкретно посочена
банкова сметка на изпълнителя в И. АД,като изпълнителят издава фактура за
извършеното плащане.
В чл.4,ал.2 от договора е уговорено,че комисионното възнаграждение за
всеки от имотите е дължимо /за всеки отделен случай/,както следва:
-б.”А”-половината от договорения размер на възнаграждението се
дължи в срок от 10 дни след подписване на предварителен договор за
прехвърляне на вещни права върху имота с всички собственици на същия;
-б.”Б”-втората половина от договорения размер на възнаграждението се
дължи в срок до 12 месеца след подписване на този договор,ако до този
момент са подписани предварителни договори с всички собственици на
имотите.
А според чл.6 от договора същият влиза в сила от датата на
подписването му и има действие за срок “от до изпълнение на задълженията
на страните”.Според чл.7-ми,изр. първо договорът може да бъде прекратен от
всяка от страните в предвидените от закона случаи,а според чл.8-ми в случай
на забава от страна на възложителя да изплати което и да е дължимо
възнаграждение,изпълнителят има право да претендира неустойка за забава в
размер на 0,1 % от неизплатената част от възнаграждението за всеки
просрочен ден,но не повече от 5 % от същата.
В исковата молба на “Е.”ООД се твърди,не е спорно между страните и
се установява от основното заключение на съдебно-счетоводната
експертиза,изготвено от вещото лице П.Т.,че ответникът е превел /платил/ на
ищеца по банков път половината от договорения размер на комисионното
възнаграждение по чл.4,ал.1 за три от недвижимите имоти по чл.1-ви,а
именно:за ПИ №***,ПИ №6*** и ПИ №***.Конкретния размер и дати на
извършените три банкови превода са посочени в експертното заключение,а и
за тези плащания са издадени от ищеца фактура №3/01.08.2018 г.,фактура
№7/04.10.2018 г. и фактура №26/05.03.2018 г.,представени в заверени копия
по първоинстанционното дело и приети като писмени доказателства.Предмет
на исковата претенция по предявения от “Е.”ООД главен осъдителен иск по
чл.79,ал.1 от ЗЗД е втората половина от договорения размер на
възнагражденията за осъществено посредничество за закупуването на горните
три недвижими имота.Или,с други думи,предмет на спора по този иск е
половината от комисионното възнаграждение по чл.4,ал.1,т.1,2 и 4 от
договора за посредничество,платимо в срока и при условията на
чл.4,ал.2,б.”А” от същия договор.Според ищеца,така претендираното
възнаграждение му се дължи,тъй като е изпълнил задълженията си по
сключения с ответника договор за посредничество и понеже е изтекъл срока
по чл.4,ал.2,б.”Б” от този договор,а ответникът е противопоставил описаните
по-горе възражения срещу иска,първото от които е за неосъществяване на
правопораждащите условия по посочената договорна клауза за изплащане на
възнаграждението.Това възражение на ответника въззивният съд намира за
15
основателно.Както по-горе се посочи,клаузата на чл.4,ал.2,б.”Б” от договора
предвижда,че половината от договорения размер на възнаграждението се
дължи в срок до 12 месеца след подписване на договора,ако до този момент
са подписани предварителни договори с всички собственици на
имотите.Следователно,наличието на такива предварителни договори е
поставено като условие за плащането на втората половина от договорения
размер на възнаграждението за посредничество.При лежаща върху ищеца
доказателствена тежест за установяване факта на сключването на такива
договори между ответника-възложител по процесния договор и трети лица-
собственици на горните три имота,ищецът не ангажира доказателства за
съществуването на такива договори.Ответникът е този,който е представил по
първоинстанционното дело два предварителни договора за покупко-продажба
на идеална част от поземлен имат и прехвърляне на вещни права срещу
обезщетение,сключени съответно на датите 30.04.2018 г. и 04.05.2018 г.
между него и трети лица касателно два от процесните недв. имота,но както е
видно,те са сключени преди датата на сключване на процесния договор за
посредничество и няма никакви данни за наличието на каквато и да е
причинна връзка между сключване на същите договори и осъществена
посредническа дейност на ищеца на основание процесния договор.Ищецът е
заявил в допълнителната си искова молба,че още от началото на 2017 г. е
имало облигационни отношения /в устна форма/ между него и ответника с
оглед реализирането на строителство в процесните недвижими имоти и че в
тази връзка той е проучвал имотите от един доста продължителен период през
2017 г. и 2018 г.,като именно той е намерил както собствениците на
имотите,така и е проучил състоянието и инвестиционната рентабилност на
тази имоти,с оглед застрояването им.Смята в този контекст,че въпросните
действия,макар и извършени преди сключването на процесния договор за
посредничество и след подписването на горните два предварителни
договора,следва да бъдат отнесени към изпълнението от негова страна
именно на този посреднически договор,но в крайна сметка не ангажира
никакви доказателства,от които да се установява,че е извършил твърдяните
действия въз основа на постигнати с ответника устни уговорки отпреди
сключването на процесния договор и че сключването на двата представени от
ответника предварителни договора е в причинна връзка с осъществени от
него /от ищеца/ посреднически действия.Крайният извод,който въззивният
съд приема въз основа на изложеното е,че остава недоказано сбъдването на
условието по чл.4,ал.2,б.”Б” от процесния договор за изплащане на втората
половина от договорения размер на комисионното възнаграждение,което
условие е в рамките на посочения в клаузата 12-месечен срок след подписване
на договора да има подписани предварителни договори с всички собственици
на имотите.Ето защо се налага извода,че предявеният главен иск за
заплащане на сумата от 42 050,35 лв. без ДДС,за която е издадена и фактура
№2003/28.10.2019 г.,е неоснователен и недоказан и правилно е отхвърлен като
такъв с обжалваното решение на ОС-Пловдив.Затова същото решение ще се
16
потвърди в частта,с която същият иск е отхвърлен.
Предвид неоснователността на този иск,неоснователен е и иска на
“Е.”ООД за заплащане на мораторна лихва в размер на 11 692,33
лв.,претендирана за периода от 29.10.2019 г. до 25.07.2022 г.,а наред с това е
неоснователен и иска за заплащане на договорна неустойка за неизпълнение
/за забава/ в размер на 2 102,51 лв.,представляваща 5 % върху главницата от
42 050,35 лв. и претендирана на основание чл.8,ал.1 от процесния договор за
посредничество.Дължимостта на неустойката е функция от неизпълнението
на търсеното главно парично задължение,а то по изложените по-горе
съображение не е доказано,от което следва и извода за неоснователността на
претенцията за неустойка.По тези съображения първоинстанционното
решение ще се потвърди като правилно и в частта,с която са отхвърлени като
неоснователни исковете на “Е.”ООД за заплащане на мораторна лихва и
договорна неустойка върху главницата.
По насрещния иск на “Л.”ООД:
Същият иск е основан на твърдението за пълно неизпълнение от страна
на “Е.”ООД на задълженията му по процесния договор за
посредничество,което е дало и правото на възложителя-ищец по насрещния
иск да направи изявление за развалянето на договора,заявено със самата
насрещна искова молба,а оттам и да претендира връщането на заплатените от
него на “Е.”ООД суми по този договор в общ размер на 50 460,34 лв. /сбор от
сумите по фактури с номера 3,7 и 26,издадени съответно на 01.08.2018
г.,04.10.2018 г. И 05.03.2019 г./ като преведени /платени/ без основание и
евентуално-като платени при отпаднало основание.Както вече се отрази в
настоящото решение,факта на плащането от “Л.”ООД в полза на “Е.”ООД на
сумите по посочените фактури не е спорен между страните и е установен по
първоинстанционното дело.Не е спорно още,а и се установява от същите
фактури,че това е плащане,основано на клаузите на чл.4,ал.1 и чл.4,ал.2,б.”А”
от процесния договор за посредничество.Остава обаче спорно дължимо ли е
било същото плащане с оглед поддържаното от ищеца по насрещния иск
твърдение за пълно неизпълнение на договорните задължения от ответника по
този иск-“Е.”ООД и възникнало ли е за възложителя правото на едностранно
разваляне на договора поради така твърдяното неизпълнение.Същият този
спор е пренесен и пред въззивната инстанция с оглед насрещната въззивна
жалба на “Л.”ООД и подлежи на самостоятелна преценка от въззивния съд.В
този контекст въззивният съд приема следното:
Преценката за твърдяното пълно неизпълнение следва да се извърши
както с оглед събраните по делото доказателства,така и с оглед тежестта на
доказване.По повод на последното следва да се подчертае,че натоварената с
извършването на посредническа дейност страна по договора дължи
установяване факта на извършването на такава дейност и то съобразно
договорения обем и съдържание на тази дейност.При съобразяване на
това,съдът намира,че от събраните в първоинстанционното производство
17
доказателства не се установява изпълнение на поетите от “Е.”ООД
задължения за посредничество съгласно сключения за това договор с
възложителя “Л.”ООД.В чл.2-ри от договора са описани задълженията на
изпълнителя и те бяха изброени по-горе в настоящото решение.Освен
това,при преценката за това изпълнил ли е посредника задълженията си по
договора следва да се има предвид произтичащата от договора крайна негова
цел с помощта на извършено от изпълнителя посредничество да се постигне
придобИ.ето от възложителя на описаните в договора недвижими имоти.В
тази връзка съдът не споделя довода на “Л.”ООД,че договорът изисква
постигнато чрез посредничеството на “Е.”ООД закупуване в съвкупност на
всички четири недвижими имота,описани в договора,тъй като самият договор
не поставя такова изискване,а и клаузата на чл.4,ал.1 предвижда комисионно
възнаграждение за всеки придобит от възложителя недв. имот,т.е. щом като
за всеки придобит имот се дължи отделно възнаграждение за посредническа
дейност,то очевидно страните по договора са предвидили възможност такава
дейност да бъде осъществявана във връзка с отделното придобИ.е на всеки от
четирите имота по договора.Обаче,при всички случаи,от договора следва,че
целта на уговорената посредническа дейност,дължима от изпълнителя по
договора,е успешното придобИ.е от възложителя на собствеността върху
описаните в договора недвижими имоти.По делото липсват доказателства,от
които да се установява,че ищецът е извършвал която и да е от дейностите по
чл.2-ри на договора и че с помощта на такива негови дейности се е стигнало
до придобИ.ето от възложителя по договора на някои или на всички
недвижими имоти,посочени в договора.Както вече се отрази,от страна на
“Е.”ООД не са представени никаква предварителни договори за прехвърляне
на вещни права върху имотите в полза на възложителя,сключени с всички
собственици на имотите,а представените от “Л.”ООД два предварителни
договора предхождат сключването на процесния договор за посредничество и
няма никакви данни тяхното сключване да е в причинна връзка с осъществена
от “Е.”ООД посредническа дейност за придобИ.е на описаните в тях имоти от
възложителя по процесния договор.Наред с това,от показанията на
ангажирания от “Е.”ООД свидетел Т.У.,също не се установява каквото и да е
изпълнение от това дружество на които и да било от уговорените с процесния
договор посреднически действия.Показанията на този свидетел се преценяват
от съда като заинтересовани по смисъла на чл.172 от ГПК предвид
обстоятелството,че свидетелят е един от съдружниците в “Е.”ООД към
момента на разпита му /факт,установен от съда при извършена служебна
проверка по партидата на дружеството в търговския регистър/ и затова не ги
кредитира.А от показанията на останалите двама разпитани по
първоинстанционното дело свидетели-св.М.Н. и Г. Н. също не се установява
изпълнение от страна на “Е.”ООД на поети по процесния договор
посреднически дейности от страна на същото дружество.
Освен гореизложеното,установения от счетоводната експертиза факт на
осчетоводяване в счетоводството на “Л.”ООД на издадените от дружеството-
18
изпълнител фактури с №№3,7 и 26,както и извършеното по тях плащане от
това дружество,не могат да бъдат приети като извънсъдебно признание от
същото дружество за осъществено от “Е.”ООД изпълнение на процесния
договор за посредничество,нито пък като акт на приемане на извършена по
този договор работа.Това е така,защото фактурите не съдържат описание на
каквато и да било стопанска операция,респ. на каквато и да било услуга,а
посоченото в нея основание е “плащане...”.И в този контекст е резонна и
основателна поддържаната от “Л.”ООД позиция,че осчетоводяването на
фактурите с основание “плащане...” не може да се приеме като необоримо
признание за осъществяване на фактите,в които се изразява изпълнението на
задължението на посредника.По същите съображения не съставлява
извънсъдебно признание за изпълнение на договорните задължения от
“Е.”ООД и погрешно извършеното в полза на трето лице плащане по
проформа фактура №11 от 03.06.2019 г.,още повече,че тази фактура дори не е
била и осчетоводена в счетоводството на “Л.”ООД,както е констатирано в
основното заключение на ССЕ-за.
Предвид всички тези съображения,въззивният съд счита,че е налице
пълно неизпълнение от страна на “Е.”ООД на поетите от дружеството
задължения за посредничество съгласно процесния договор от 29.05.2018 г.С
оглед на това и понеже дружеството “Л.”ООД се явява изправна страна по
договора и от факта на неплащане на втората половина от договореното
възнаграждение не следва извод за негова неизправност,тъй като се прие,че
това плащане не е било дължимо,то за същото дружество е възникнало
правото да развали едностранно процесния договор поради виновно
неизпълнение на насрещната страна.Поначало вината за неизпълнението се
предполага,а в случая липсват данни,които да опровергават тази оборима
презумпция.Изявлението за разваляне на договора е заявено от изправната
страна в насрещната искова молба и съгласно съдебната практика,споделяна
и от настоящия състав,е напълно допустимо такова изявление да бъде
направено с исковата молба.Затова същото следва да се зачете,а с факта на
връчване на препис от насрещната ИМ на дружеството “Е.”ООД това
изявление следва да се счита за достигнало до него.В насрещната искова
молба “Л.”ООД заявява,че разваля договора без да дава подходящ срок за
изпълнение на “Е.”ООД и това изявление следва да бъде зачетено,тъй като е
видно,че поради изминалия дълъг период от време от сключването на
договора и наличните по делото доказателства за събрани от “Л.”ООД данни
с помощта на трети лица за собствениците на имотите и за получена от него
информация,нужна му с цел придобИ.е на същите имоти,бъдещото
изпълнение по процесния договор от страна на “Е.”ООД е станало безполезно
за първото дружество-възложител и с оглед на това то има правото да се
възползва от чл.87,ал.2 от ЗЗД за разваляне на договора без даване на
подходящ срок за изпълнение.Ето защо съдът приема,че процесният договор
следва да се счита за развален поради виновното му неизпълнение от
“Е.”ООД и че развалянето му настъпва с обратна сила от момента на
19
достигане на волеизявлението за разваляне на изправната страна-“Л.”ООД до
неговото знание.С оглед на това и платените от последното дружество суми
по горните фактури в полза на “Е.”ООД,възлизащи общо на сумата от 50
460,34 лв.,се явяват платени при отпаднало основание и затова се дължат
обратно на техния платец.Крайният извод,който се налага с оглед на
изложеното,е че насрещният иск е основателен и доказан по размер и като
такъв подлежи на уважаване изцяло.
Предвид горните съображения първоинстанционното решение в
частта,с която насрещният иск е отхвърлен като неоснователен,е неправилно
и като такова следва да се отмени и вместо това същият иск да се уважи
изцяло,ведно със законната лихва върху дължимата по този иск
главница,считано от датата на депозиране на насрещната искова молба пред
съда-09.09.2022 г. до окончателното й изплащане.
По частната жалба на “Е.”ООД против определение №1042 от
14.09.2023 г.:
Същото определение е постановено по подадена от това дружество
молба по чл.248,ал.1 от ГПК за изменение на решение №317/13.07.2023 г. в
частта му за разноските,като е поискано да бъде намален определения
адвокатски хонорар до минимално предвидения такъв,съгласно Наредба
№1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждение на
ВАС,действаща преди 04.11.2022 г.
В молбата са изложени аргументи за неправилно определен размер на
присъдената в полза на “Л.”ООД сума в размер на 6141,14 лв. с ДДС като
разноски по съразмерност и компенсация,за адвокатско
възнаграждение.Заявено е,че адвокатското възнаграждение е уговорено преди
промяната от 04.11.2022 г. на горната наредба и затова с оглед на
своевременно заявеното възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение,платено от “Л.”ООД следва да се съобразяват минималните
размери на адв. възнаграждения по старата редакция на наредбата,а и освен
това се поддържа,че предявените обективно съединени искове от “Е.”ООД са
на обща стойност от 55 844,86 лв.,а предявеният насрещен иск е на обща
стойност 50 460,34 лв.,т.е. 5 384,52 лв. и ако трябва да се определи адвокатско
възнаграждение,то следва да е върху сумата от 5 384,52 лв. и то по Наредба
№1 от 09.07.2024 г. в редакцията й от преди 04.11.2022 г.
С обжалваното определение горната молба е оставена без уважение
като неоснователна и настоящият съд намира същото определение за
правилно.
Действително е заявено своевременно възражение от “Е.”ООД за
прекомерност на адвокатското възнаграждение,платено от насрещната страна
на упълномощения от същата адвокат.То обаче е неоснователно.С оглед
постановения в първата инстанция резултат,ответникът “Л.”ООД е имал
право на разноски за защита срещу отхвърлените първоначални
искове,предявени от “Е.”ООД,като при преценката за минималния размер на
20
адвокатското възнаграждение по Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения следва да се има предвид
адвокатската защита по всеки от тези обективно съединени искове поотделно
/предвид разпоредбата на чл.2,ал.5 от същата наредба/.Освен
това,минималният размер на адв. възнаграждение се определя в случая
съобразно чл.7,ал.2,т.2 и т.3 от тази наредба,като се има предвид цената на
всеки от отхвърлените искове,предявени срещу “Л.”ООД,а и се съобразяват
посочените разпоредби от Наредбата в действащата им редакция към
момента на даване ход на устните състезания в първата инстанция.При
съобразяване на всичко това,минималният размер на адвокатското
възнаграждение за защита срещу исковете на “Е.”ООД възлиза на общата
сума от 7390,76 лв. Без ДДС,а с ДДС-на сумата от 8 868,91 лв.Платеният от
ответника по тези искове адвокатски хонорар е в размер на 8400 лв. с включен
ДДС и очевидно не е прекомерен,а напротив-дори е по-малък от минималния
размер на адвокатското възнаграждение съобразно горната наредба.Затова
именно същия хонорар не е подлежал на намаляване на основание чл.78,ал.5
от ГПК.
На следващо място,съобразно резултата,постановен с
първоинстанционното решение,”Е.”ООД е имало право на разноските за
защита срещу отхвърления насрещен иск на “Л.”ООД.Това е съобразено от
първата инстанция и затова адвокатския хонорар на ответника е намален до
размера от 6141,14 лв. с ДДС,колкото е и присъдено на същия с решението
като разноски за адвокатско възнаграждение по съразмерност и
компенсация.Предвид изложените съображения правилно разгледаната молба
по чл.248 от ГПК е оставена без уважение като неоснователна и обжалваното
определение следва да се потвърди като правилно.
С оглед обаче изхода на спора пред въззивната инстанция и приетия
извод за неоснователността на първоначалните искове,от една страна и от
друга-за основателността на насрещния иск,предявен от “Л.”ООД,на
последното дружество следва да се присъдят допълнителни разноски за
адвокатско възнаграждение за първата инстанция в размер на 2 258,86
лв.,платими от насрещната страна-“Е.”ООД.Жалбоподателят-ищец по
насрещния иск е обжалвал първоинстанционното решение и в частта за
разноските,но в тази част решението ще се потвърди,тъй като не само се
прие,че присъдената с решението сума за разноски в полза на същото
дружество му е дължима,но му се дължат и още разноски за първата
инстанция с оглед изхода на спора пред въззивната инстанция,водещ до извод
за основателността на предявения от същото дружество насрещен иск.
И отново с оглед изхода на спора пред настоящата инстанция
жалбоподателят “Е.”ООД няма право на разноски за същата инстанция,но
право на такива има жалбоподателят “Л.”ООД предвид основателността на
насрещната му въззивна жалба и заплащането им следва да бъде възложено в
тежест на другата страна-“Е.”ООД.Общия размер на тези разноски възлиза на
сумата от 6409,21 лв.,включваща платена ДТ по насрещната въззивна жалба и
21
платено адвокатско възнаграждение в размер на 5400 лв. с включен ДДС.В
открито съдебно заседание пред настоящата инстанция адв. Д.,като
пълномощник на “Е.”ООД, е заявил възражение за прекомерност на
разноските на “Л.”ООД.Това възражение подлежи на съобразяване само
относно разноските,представляващи платено адвокатско възнаграждение, тъй
като разпоредбата на чл.78,ал.5 от ГПК предвижда намаляване поради
прекомерност само на адвокатско възнаграждение,не и на други съдебни
разноски.Същото възражение е неоснователно,тъй като платения от
посоченото дружество адвокатски хонорар в горния размер,чието уговаряне
се установява от приложения договор за правна защита и съдействие от
29.01.2024 г.,а реалното му плащане-от приложеното преводно нареждане от
07.02.2024 г.,не е прекомерно-то е под минималния за случая размер на
адвокатското възнаграждение по горепосочената наредба.Затова в полза на
“Л.”ООД следва да се присъди именно горепосочената сума разноски в общ
размер от 6 409,21 лв.,без да се намалява на основание чл.78,ал.5 от ГПК
включеното в тази сума адвокатско възнаграждение от 5400 лв. с ДДС.
Мотивиран от гореизложеното Пловдивският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №317 от 13.07.2023 г.,постановено по т.д.
№433/2022 г. по описа на Окръжен съд-Пловдив,XII-ти състав,в частта,с
която е отхвърлен като неоснователен и недоказан иска на „Е.“ ООД, ЕИК:
***, със седалище и адрес на управление: гр. П., ул. „В.“ № 6Б, против „Л.“
ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление - гр. П., район С., ул.
„М.“ №3, за заплащане на сумата 42050.35 лв. без ДДС, съставляваща
левовата равностойност на 21 500 евро, претендирана по фактура №
2003/28.10.2019 г., издадена от „Е.“ ООД и представляваща претендирано
възнаграждение по договор за посредничество при покупка на недвижим
имот, сключен между същите страни на 29.05.2018 г., от която сума: за ПИ №
6*** по КККР за град С. - сума в размер на 9 250 евро; за ПИ № *** по КККР
за град С. - сума в размер на 10 000 евро; за ПИ № *** по КККР за град С. -
сума в размер на 2250 евро, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от завеждане на исковата молба до окончателното заплащане на
сумата, както и в частта,с която е отхвърлен иска на “Е.”ООД за заплащане на
мораторна лихва в размер на 11692.33 лева върху главницата за периода
29.10.2019 г. - 25.07.2022 г., а още и в частта,с която е отхвърлен като
неоснователен и иска за заплащане на сумата 2102.51 лева-договорна
неустойка, представляваща 5% върху главницата от 42050.35 лв.,както и в
частта,с която „Е.“ООД е осъдено да заплати на „Л.“ООД разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 6 141,14 лв. с ДДС.
22
ОТМЕНЯ решение №317 от 13.07.2023 г.,постановено по т.д.№433/2022
г. по описа на Окръжен съд-Пловдив,XII-ти състав,в частта,с която е
отхвърлен като неоснователен насрещния иск на „Л.“ ООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление - гр. П., район С., ул. „М.“ №3 против „Е.“
ООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. П., ул. „В.“ № 6Б,за
заплащане на сумата 50460.34 лв., съставляваща сбор от заплатени на
отпаднало основание суми по фактури: № 3/01.08.2018 г. за сумата 21 709.72
лв., представляващи левовата равностойност на 9 250 евро, с основание
„плащане, съгласно глава III, чл.4, ал.1, т.2 и чл.4, ал.2, т.А от договор за
посредничество от 29.05.2018 г.“ ; Фактура № 7/04.10.2018 г. - за сумата
23469.96 лева, представляващи левовата равностойност на 10 000 евро, с
основание: „Плащане, съгласно глава III, чл.4, ал.1, т.1 и чл.4, ал.2, т.А от
договор за посредничество от 29.05.2018 г.“ и Фактура № 26/05.03.2019 г. за
сумата 5280 лв., представляващи левовата равностойност на 2250 евро, с
основание: „плащане, съгласно глава Ш-та, чл.4, ал.1, т.4 и чл.4, ал.2, т.А от
договор за посредничество от 29.05.2018 г.“, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 09.02.2022 г. до окончателното плащане,като
ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „Е.“ ООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр.
П., ул. „В.“ № 6Б да заплати на „Л.“ ООД, ЕИК ***,с настоящо седалище и
адрес на управление с.Р.,община М.,област П.,п.к. **,ул.”В.”№3,сумата от
50460.34 лв. /петдесет хиляди четиристотин и шестдесет лева и 34 стотинки/,
съставляваща сбор от заплатени на отпаднало основание суми по
фактури,както следва:фактура № 3/01.08.2018 г. за сумата 21 709.72 лв.,
представляваща левовата равностойност на 9 250 евро, с основание „плащане,
съгласно глава III, чл.4, ал.1, т.2 и чл.4, ал.2, т.А от договор за
посредничество от 29.05.2018 г.“ ; Фактура № 7/04.10.2018 г. - за сумата
23469.96 лева, представляваща левовата равностойност на 10 000 евро, с
основание: „Плащане, съгласно глава III, чл.4, ал.1, т.1 и чл.4, ал.2, т.А от
договор за посредничество от 29.05.2018 г.“ и Фактура № 26/05.03.2019 г. за
сумата 5280 лв., представляваща левовата равностойност на 2250 евро, с
основание: „плащане, съгласно глава Ш-та, чл.4, ал.1, т.4 и чл.4, ал.2, т.А от
договор за посредничество от 29.05.2018 г.“, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 09.02.2022 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „Е.“ ООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр.
П., ул. „В.“ № 6Б да заплати на „Л.“ ООД, ЕИК ***,с настоящо седалище и
адрес на управление с.Р.,община М.,област П.,п.к. **,ул.”В.”№3 сумата от 2
258,86 лв. /две хиляди двеста петдесет и осем лева и 86 стотинки/
допълнителни разноски за адвокатско възнаграждение за първата
инстанция,както и сумата от 6 409,21 лв. /шест хиляди четиристотин и девет
лева и 21 стотинки/ съдебни разноски за производството пред въззивната
инстанция.
ПОТВЪРЖДАВА определение №1042 от 14.09.2023 г.,постановено по
т.д.№433/2022 г. По описа на Окръжен съд-Пловдив,XII-ти състав,с което е
23
оставена без уважение молба с вх.№24025/28.07.2023 г.,подадена от ищеца
“Е.”ООД за изменение на постановеното по делото решение №317/13.07.2023
г. в частта за разноските.
В потвърдителната част относно обжалваното определение ва ОС-
Пловдив настоящото решение има характер на определение и подлежи на
обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му на страните,а
в останалата част решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
24