Р Е
Ш Е Н
И Е
№47 26.02.2020
год. гр.Добрич
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Добричкият
окръжен съд
гражданско отделение
На
двадесет и девети януари 2020
год.
В
открито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДИАНА
ДЯКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖЕЧКА
МАРГЕНОВА
Г. ПАШАЛИЕВ
Секретар:Павлина Пенева
като разгледа докладваното от председателя
въззивно гражданско дело №
808 по описа за 2019 год.
за да се произнесе съобрази следното:
Производството по делото
е образувано по реда на глава ХХ от ГПК въз основа на жалба рег.№
2455/21.06.2019 год. ,подадена от Г.Т.Т., ЕГН**********, Т.Г.С. , ЕГН**********,*** и С.Г.С. ,ЕГН**********
,от гр.Д., ж.к.Х.Б., №*, вх.*,
ет.*, ап.** срещу решение №
70/22.05.2019 год. по гр.д.№288/2018 год. на
Районен съд Б.,с което по отношение на тях и ищеца Д. К.Д. , ЕГН**********,*** е признато за установено,че е налице грешка при
изготвянето и към момента на одобряването на КК на гр.Б., одобрена
със заповед № 300-5-5 от 04.02.2004 г., изм. със зап.
№18-2440-26.03.2015/26.03.2016 г. на изп. директор на
АГКК-Д. и ПУП-ПРЗ – Решение 474 по протокол №*7/31.08.2006 г. на гр.Б. в частта, касаеща границата между поземлени имоти с идентификатори № ***и
***, като
имотната граница между тези поземлени имоти е нанесена погрешно, а
действителната границата между ПИ ***и имот ПИ *** е
правата линия от точка „1” до точка „3”, оцветена в черно върху комбинираната скица от
експертизата на вещото лице - приложение № 1.1 към заключението по
съдебно-техническата експертиза на л.110 от делото.
С доводи за необоснованост и постановяване на първоинстанционния съдебен
акт в отклонение от материалния и процесуалния закон е отправено искане за отмяната му и такова за присъждане
на сторените съдебно-деловодни разноски за две съдебни инстанции.
Посочено е ,че решението е постановено по нередовна искова молба и е
вътрешно противоречиво.Отправеното до съда искане е било за установяване на
вярната граница между имотите на страните,предмет на установителния
иск по чл.109 а от ЗС.Ищците не били заявили иска по чл.54 от ЗКИР за
установяване право на собственост към минал момент.Съдът не разгледал
възраженията на въззивниците,че собственик на имот ***
е Община гр.Б.,а те са носители на правото на строеж,както и че са придобили
спорната част от имота по давност.Изводите на съда не били съобразени с данните
за заснемане на имотните граници, урегулиране на недвижимите имоти на страните
с планове през годините ,тяхното приложение,респ.отпаднало действие съобразно
предвижданията на § 8 от ЗУТ,както и с показанията на свидетелите относно
изграждане,респ.премахване на масивна каменна ограда .
При данни,че
постановеното неизгодно за въззивниците решение им е
връчено на дата 07.06.2019 год., жалба рег.№ 2455/21.06.2019 год. е подадена в срока по чл. 259 ал.1 от ГПК и е процесуално допустима .
Въззиваемата страна Д. К.Д. , ЕГН**********,***
счита жалбата за неоснователна и настоява да не бъде уважавана,което свое
становище е изразила в подаден в срока и по реда на чл. 263 ал.1 от ГПК отговор
рег.№3231/12.08.2019 год.Предявен бил иска по ЗКИР за защита на субективни
права към минал момент ,с ясно изложение на фактически твърдения и съответно
формулирано искане за установяване,че тъй като е налице хипотезата на приложена
регулация,регулационната граница по плана от 1957 год. е и кадастрална за имотите по плана от 1979
год. и е правата линия,показана на
скицата,неразделна част от съдебното решение
.
Правомощията на въззивният
съд съобразно разпоредбата на чл. 269 от ГПК са
да се произнесе служебно по валидността и допустимостта на обжалваното в
цялост първоинстанционно решение,както и по приложението на императивните
правни норми,а по останалите въпроси –ограничително от посоченото в жалбата по
отношение на пороците,водещи до неправилност на решението.
Постановеното решение е издадено от надлежен
съдебен състав,в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентост ,поради което е валидно.
Обжалваното решение е недопустимо.
Предявеният иск е по чл.
54 ал. 2 ЗКИР и с него се цели да
установи безспорно пространствения обхват на правото на собственост с оглед
правилното му отразяване в кадастралната карта. Грешното заснемане в кадастралната карта
на границите на един недвижим имот не води до промяна на правото на собственост
върху грешно заснетата част от имота, защото кадастралната карта няма вещно-прехвърлително действие-така т.5 от тълкувателно решение № 8 от 23.02.2016 год. на ВКС по тълк.
д. № 8/2014 год., ОСГК.
Спора между страните касае невярното заснемане на имотната граница между поземлени имоти в гр.Б. с идентификатори №№ ***и
*** .
Ищецът Д. К.Д. е твърдял,че
притежава правото на собственост върху поземлен имот с идентификатор № ***и
съответно е представил нотариален акт, документиращ
придобиването му по реда на чл.77
пр.1-во от ЗС с договор по чл.225 от ЗЗД.В тази насока е отразяването и в скица № 15-570792-15.11.2017 год.
,издадена от СГКК гр.Д..Сочел е ,че ответниците са
наследници на лице,на което е било отстъпено право на строеж върху съседния поземлен
имот с идентификатор
№***. В тази насока е отразяването и
в скица № 15-186133-24.04.2017 год. ,издадена от СГКК гр.Д.,съобразно което
собственик на имота с площ от 590 кв.м. е Община Б.,а
на Г. С. Т. е отстъпено право на строеж с площ от 570 кв.м. съобразно
договор за отстъпено право на строеж от 03.03.1965
год. на ИК на ГОНС гр.Б.. В отговора на
исковата молба,ответниците са заявили твърдения,че са придобили правото
на строеж върху поземлен имот с идентификатор №*** по реда на
чл.77 пр.2-ро от ЗС,във връзка с чл. 79 от ЗС,на което ищецът се е
противопоставил,че придобиването на държавен,респ.общински имот е недопустимо
съобразно действалата пред годините нормативна уредба ,вкл. § 1 от ПР на ЗС.
Община гр.Б. не е
конституирана за участие по делото.
Правото на строеж към 1965 год. в полза на
физически лица върху държавна земя се отстъпвало по реда на чл. 15 от ЗС (отм.) С изменението на нормата
на чл.15 ал.3 от ЗС /ДВ бр. 87 от 1974 г./ се разширява обемът на правата на лицата,
придобили право на строеж върху държавна земя, в сравнение с тези, които те са
имали по силата на дотогава приложимия за тях чл.
64 ЗС,като се разпростира върху целия терен и, когато той е урегулиран - това са
рамките на парцелните граници. За държавата остава "голата
собственост" върху земята.С оглед спецификата на нормата,правата са наследими и прехвърлими. С оглед
естеството на правоотношенията между собственика -държавата,респ.общината (§ 42
от ПЗР на ЗИД на ЗОС) и носителят на ограничено вещно право на
строеж/ползвателят ,недопустимо е спрямо
тях да бъде установена по различен начин
площта на имота,както и спрямо тях , имотната граница със съседния имот да
преминава по различни линии. По иск с правно основание чл. 54 ал.2 от ЗКИР те имат положение на необходими другари по
смисъла на чл. 216, ал. 2 ГПК - така решение № 217
/05.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1368/2008 год., IV г. о. и решение №
946/11.04.1979 год. по гр.д.№ 946/1978 год. на ВКС,I г.о.
Съобразно т. 6 от тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 год. на ВКС по тълк.
д. № 1/2013 г., ОСГТК,ако в първата инстанция не е бил конституиран
необходим другар, чието участие в производството е задължително, въззивният съд следва да обезсили като недопустимо
първоинстанционното решение и да върне делото на първоинстанционния съд за ново
разглеждане с участие на необходимия другар.
По изложените съображения ,съдът
Р Е
Ш И :
ОБЕЗСИЛВА решение № 70/22.05.2019 год. по гр.д.№288/2018
год. на Районен съд Б. и ВРЪЩА
делото за ново разглеждане.
Решението
подлежи на обжалване пред ВКС при условията на чл. 280 от ГПК в едномесечен
срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.