Р Е Ш Е Н И Е №4086
27.11.2018 г., гр.
Пловдив.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, XIІ-ти гр. състав, в открито съдебно заседание на петнадесети
октомври две хиляди и осемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВЛАДИМИР РУМЕНОВ
при секретаря Катя Грудева, като разгледа
докладваното от съдията гр. д. № 11989 по описа на същия съд за 2018г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 235 от ГПК - решение по
съществото на исков
спор.
Иск на „ Я.Д.И „ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Приморско , ул. Перла № 10 против „ЕВН България Електроснабдяване „ ЕАД, ЕИК
*********,
със седалище и адрес на управление в Пловдив , ул. Христо Г. Данов № 37, с правно
основание в чл. 55 ал. 1 от Закона за задълженията и договорите , за връщане на
сума , дадена без основание.
Твърди се в исковата молба , че ищецът е
клиент на ответното дружество по договор за доставка на електричество, с
клиентски номер ******, като редовно заплащало консумираното електричество. През
октомври 2017г ищецът бил уведомен с писмо от ответника , че е извършена
едностранна корекция на дължимите за периода от 01.02.2015г. до 01.02.2016г. суми
за доставено електричество , тъй като при проверка се установило че електромера с фабричен номер ****** , е манипулиран и не отчита цялото
доставено до обекта на ищеца електричество. Недоставеното количество било
изчислено по реда на чл. 50 и 51 от Правилата за измерване на количеството електрическа
енергия , и възлязло на стойност от 3231.70 лева. За тази сума ответното
дружество издало и фактурата с номер 11801172385 /18.10.2017г.
Под заплахата от прекъсване на
електрозахранването , ищецът заплатил сумата от 3231.70 лева, като това се случило на
22.11.2017г.
Твърди се обаче, че за ответното дружество
липсва основание за едностранна корекция на сметката със задна дата , при което
било платено без основание ; иска се да се осъди ответното дружество да ги
заплати на ищеца , ведно със законната лихва от датата на подаването
на исковата молба – 26.07.2018 г до окончателното изплащане на вземането. Търси
се и репариране на разноските по делото.
Ответното дружество оспорва иска. Твърди
се, че протоколът е съставен законосъобразно, спазена е процедурата, като е
остойностено не нормативно предвиденото в ПИКЕЕ количество , а реално
доставеното такова. Твърди се, че съществува законово основание сумата да бъде
начислена, като в тази връзка ответникът се позовава отново на правилата за
измерването на електрическата енергия, виновното поведение на ищеца или
неговата липса били ирелевантни факти, имало изричен ред за уведомяване на
крайния потребител за извършените корекции. Позовава се изрично на разпоредбата
на чл. 50 от ПИКЕЕ, възоснова която бил изчислен размера на така едностранно
извършените корекции. Моли се иска да бъде отхвърлен и да се присъдят в тежест
на ответника разноските , направени за
защитата.
По делото е изготвено заключение на вещо
лице – електроинженер, според което електромерът е манипулиран - създадена е
допълнителна времева тарифна зона , попадналата в която електроенергия не се
отчита и/или остойностява, съответно и част от доставеното електричество остава
неотчетено. Това количество е 30150 квт/ч. за периода .Неточното отчитане е
започнало на 02.09.2014г.
Искът е допустим като осъдителен, при твърдения за наличие на
неудовлетворено притезание.
Съдът,
взимайки предвид изложеното от страните като факти, техните становища и
ангажираните доказателства , съобрази:
Сложния фактически състав на неоснователното
обогатяване предпоставя доказване на три елемента: разместване на имуществена
облага между страните, тоест, обедняване на ищеца и обогатяване на ответника,
липса на основание ( липса на източник на задължение на ищеца ) и общ
правопораждащ факт. Липсва между страните спор , че сумата от 3231.70 лева е платена от ищеца на ответника на дата
22.11.2017г., а и този факт се доказва от приложеното на л. 13 от делото копие
от квитанция. Имущественото разместване е налице, и то може да бъде проследено
до породилия го факт – негодността на електромера като средство за търговско
измерване да отчита за целите на
договора между страните , доставената за периода от 01.02.2015г. до
01.02.2016г. електроенергия. Затова основния спор по делото е дали ответника разполага с право
едностранно да коригира сметката на ищеца
със задна дата при наличие на неотчетено количество електричество.
Сам по себе си, Законът за енергетиката , обн., ДВ, бр. 107 от
9.12.2003 г., в редакциите си към периода на доставките, не предвижда сам по себе си
възможност за едностранна корекция на сметките в тежест на другата страна при
неточно отчитане на средството за търговско измерване. Той предвижда ( чл. 91 и
следващите ) отношенията между страните да се уреждат от сделка ( договор при
публично известни общи условия), и подзаконов нормативен акт, ПИКЕЕ. В
редакцията си към датата на доставките обаче , тези правила регламентират само и единствено „принципите на измерване, начините и местата
за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване
случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия,
както и създаването, поддържането и достъпа до база данни с регистрацията от
средствата за търговско измерване” , но
не и конкретно правомощие доставчиците
да търсят плащане при констатирано неотчитане като произтичащо от закон
задължение на клиента да плати равностойността на неотчетеното. Тези са рамките
на законовата делегация по смисъла на
чл. 83 ал. 1 т . 6 от Закона за енергетиката , и затова и правилата на
чл. 48 до 51 от ПИКЕЕ , макар неотменени изрично с посочените в исковата молба
решения, както се твърди в самата молба,
не могат да служат на основанието по чл. 12 от Закона за нормативните актове, за основание за
едностранна корекция на сметките със
задна дата. Тоест, за да търси плащане на годно основание , ответникът би могъл
да се позовава единствено на договора между страните , какъвто съществува, при
общи условия.
На следващо място, средствата за търговско
измерване са собствени на енергоразпределителното, респ. снабдителното
предприятие ( срв. чл. 116 от Закона за
енергетиката ), като ищеца се предполага да няма достъп до тях, и по делото
липсва установено противоправно поведение
на лице от състава на ищцовото дружество; по делото такова не е
твърдяно. При липса на противоправно
поведение от негова страна, константната съдебна практика е категорична , че
няма основание да се коригира сметката със задна дата, тъй като това би
съставлявало обективно противоречие с нормата на чл.82 от ЗЗД, обвързващ санкцията си с
виновно поведение на клиента (срв. и решение
№ 30 от 23.04.2015 г. на ВКС по т. д. № 1118/2014 г., II т. о., ТК, и др. под.
).
Основателен е и довода на ищеца , че
ответното дружество не е изпълнило задължението си да създаде в общите условия на договорите си с крайните
клиенти, ред за уведомяване на клиента при констатиране на неотчетена електроенергия,
каквото задължение има съгласно чл. 98а ал. 6 от Закона за енергетиката .
Затова и то не може да се позовава на договора между страните като основание да
се начисли в тежест на крайния ( стопански) клиент допълнителна сума като
равностойност на доставеното електричество.
Затова иска се явява основателен, доколкото
състава на чл. 55 ал.1 от ЗЗД е осъществен.
Разноските се присъждат в тежест на
ответника , предвид изхода на спора.
Воден от изложеното и на основание чл. 235
от ГПК, съдът
Р Е Ш И:
Осъжда „ЕВН България Електроснабдяване„ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в Пловдив , ул. Христо Г. Данов № 37, да заплати на „ Я.Д.И „ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Приморско , ул. Перла №
10, сумата 3231.70 лева, равностойност
на доставена за периода 01.02.2015г. до 01.02.2016г, по фактура с номер 11801172385
/18.10.2017г.,
като дадена без основание
.
Осъжда „ЕВН
България Електроснабдяване „ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в Пловдив , ул. Христо Г. Данов № 37, да заплати на „ Я.Д.И „ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Приморско, ул. Перла № 10, сумата от 629.27 лева разноски по производството.
Решението подлежи на обжалване
пред състав на ПОС , в срок от две седмици от датата на уведомлението до
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала!
КГ