Р Е Ш Е Н И Е
№ 5929/20.12.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, ХІV състав в открито
съдебно заседание на 19.11.2019 година,
в състав:
Районен съдия:
Даниела Павлова
при участието
на секретаря Кичка Иванова като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело № 9399 по описа на ВРС за 2019 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано
по молба с пр.осн.чл.86 ЗЗД, вр.чл.432,
ал.1 от КЗ от
Производството е образувано по
молба с пр.осн.чл.86 ЗЗД, вр.чл.432,
ал.1 от КЗ на Н.И.М. с ЕГН ********** ***
срещу З. „Б.И.” АД, ****, седалище и
адрес на управление ***, представлявано от ****за заплащане на сумата от 465 /четиристотин шестдесет и пет/ лева /след допуснато изменение на иск
на осн.чл. 214 ГПК/, представляваща част от общото
задължение на ответника към ищеца за обезщетение за забава в размер на 469.73
лв. за периода от 01.10.2017 г. - датата на увреждането до 29.03.2018 г. -
датата на подаване на исковата молба по гр.д.№ 4641/2018 г. на ВРС, 26 състав. Ищецът
моли ответникът да му заплати съдебно
деловодни разноски и адвокатски хонорар.
В молбата се твърди, че на 01.10.2017 г. около 19.30 часа в гр.Варна,
на кръстовището между бул. ****,
автомобилът на ищеца марка **** с
****бил ударен от л.а. БМВ 330 Д с ****, управляван от ****. За настъпилото ПТП са уведомени контролните
органи и същите на място установили
участниците в произшествието и механизмът на настъпване на ПТП и съставили
Протокол за ПТП № 1684751 в който е посочен
виновен водач ****, управлявал л.а. БМВ 330 Д с ****, а като причина за
настъпване на ПТП е прието, че виновният
водач при преминаване на неразрешен червен сигнал на светофарната уредба
е блъснал преминаващия на зелен сигнал л.а. марка **** с ДК № ****. Автомобилът
на виновния водач е застрахован със
задължителна застраховка „Гражданска
отговорност" по полица № BG/02/**** при ответното дружество „****"
АД, със срок на действие 22/11/2016г. - 21/11/2017г., която полица е действаща
към датата на ПТП.
Ищецът е уведомил застрахователя на виновния водач за
настъпилото ПТП, като същият извършил оглед на автомобила и съставил
опис-заключение с № **********/05.05.2016 г. Тъй като не му било заплатено обезщетение,
на 29.03.2018 г. ищецът е подал искова
молба пред ВРС и било образувано гр.д.№ 4641/2018 г. на 26 състав. С решение №
4050/11.10.2018 г. ответното дружество е осъдено да му заплати обезщетение за имуществени вреди в размер на 9446.40 лева
ведно със законна лихва върху главницата от подаване на молбата до 29.03.2018
г. до окончателното изплащане на сумата.
Съгласно чл.86 ЗЗД при
неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение за забава в
размер на законната лихва от деня на забавата, а на осн.чл.84,
ал.3 ЗЗД за задължения от непозволено увреждане забавата се смята и без покана,
поради което ответникът е в забава от датата на увреждането – 01.10.2017 г.
След направени изчисления с помощта на електронен калкулатор за сумата в размер
на 9446.40 лева, законната
лихва за периода от 01.10.2017 г. до
28.03.2018 г. – ден преди подаване на исковата молба по гр.д.№ 4641/2018
г. е в размер на 469.73 лева.
В срока по чл.131 ГПК ответникът е
представил отговор с който изразява становище за недопустимост на иска, а по
същество счита същият за неоснователен, необоснован и недоказан, поради което
го оспорва изцяло. Оспорва изложените твърдения в молбата. Дружеството не е
дало повод за завеждане на иск по гр.д.№ гр.д.№ 4641/2018 г., тъй като
посочената банкова сметка ***рита и дружеството е било в невъзможност да
изпълни. Обезщетението за забава се дължи след изтичане на сроковете по чл.497,
ал.1 КЗ, които не са били изтекли към 01.10.2017 г. – началният момент от който
се претендира обезщетението за забава.
Моли за отхвърляне на иска и заплащане на разноски за производството.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните
по делото доказателства, заедно и поотделно и въз основа на Закона, приема за установено следното от фактическа и
страна:
От представеното с исковата молба решение от 11.10.2018 г.,
постановено по гр.д.№ 4641/2018 г. на ВРС се установява, че ответното дружество З. „Б.И.” АД, **** със седалище и адрес на
управление *** е осъдено да заплати на ищеца Н.И.М., ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 9506.40 лева, представляваща неизплатено застрахователно обезщетение за
претърпени имуществени вреди, от която сума в размер на 9446.40 лева за претърпени вреди, изразяващи
се в нанесени увреждания на лек автомобил „****” с рег. № ****, както и разходи
за придобиване, регистрация и пускане на подобен автомобил в движение, в
резултат на ПТП, настъпило на 01.10.2017г. край гр. Варна, виновно причинено от
водач на лек автомобил „БМВ 330 Д” с рег.№ В 2411 ВВ, застрахован по договор за
„Гражданска отговорност” в З. „Б.И.” АД, със застрахователна полица № BG/02/****, и сума в размер на 60 лева за претърпени вреди, изразяващо се в
заплатена сума за репатриране на автомобила, вследствие на ПТП, ведно със
законната лихва за забава от датата на подаване на исковата молба –
29.03.2018г. до окончателното плащане, като искът е ОТХВЪРЛЕН за разликата над
сумата от 9506.40 лева до предявения размер от 10339.28 лева, на основание
чл.432, ал.1 от КЗ.
Същото
гр.д.№ 4641/2018 г. на ВРС е изискано и приложено към настоящото производство и
съдът констатира, че решението по него е влязло в сила на 26.01.2019 г.
Исковата
претенция
на ищеца срещу ответника е за заплащане
на обезщетение за забава за
периода от 01.10.2017 г. – датата на увреждането до 29.03.2018 г. – ден преди подаване на
исковата молба. Същата не е заявявана и не е разглеждана в производството по гр.д.№ 4641/2018 г., поради което предявеният иск е допустим.
При
така установеното от фактическа страна,
съдът достигна до следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.213 от КЗ, с плащането на
застрахователното обезщетение, застрахователят встъпва в правата на
застрахования срещу причинителя на вредата.
Правото на застрахователя да иска от третото лице, причинило повредата
на застрахована вещ след плащането на застрахования е регресно
право, а встъпването във всички права, които застрахованият има срещу третото
лице - суброгационно право.
Отговорността
по чл. 45 ЗЗД не е обективна безвиновна отговорност, а е отговорност за деликт при нарушаване на общата забрана да се
вреди другиму. Следователно ищецът – застраховател
следва да установи наличието на вина на ответника за настъпилите щети по застрахования автомобил. Липсата
на вина изключва
отговорността за тези щети. Във всички случаи на
непозволено увреждане, вината се предполага
до доказване на противното.
В
производството не е спорно между страните, че вина за настъпилото ПТП има другия водач и на същия е съставен
АУАН видно от доказателствата по делото.
С влязло в сила решение е уважен изцяло предявеният иск от ищеца против
ответника в качеството му на застраховател на виновния водач за заплащане на имуществени вреди от ПТП на 20.04.2018 г., на 423,
ал. 1 от КЗ ведно със законната
лихва за забава върху главницата, считано от подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на сума, на осн.чл.86 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл.84, ал.3 ЗЗД при задължение от непозволено увреждане за
имуществени и неимуществени вреди, вземането на ищеца става изискуемо от деня на настъпване на събитието /увреждането/. Причинителят на вредата, съответно застрахователят,
отговарящ обективно за настъпилите увреждания е изпаднал в забава и без покана, а давност за погасяване на вземането започва да тече от деня на настъпване на събитието, както по отношение на обезщетението за вреди от деликт, така и спрямо лихвите за забава върху това обезщетение. Вземанията за лихви се погасяват с различен срок от този за главното вземане, а именно в тригодишен срок, съгласно чл. 111, ал. 1, б.”в” ЗЗД. В този смисъл е налице практика на ВКС в решение
№ 133/26.5.2011 г. по к.гр.д.№ 664/10 г. на ВКС, ГК, ІІІ ГО и други. Началният момент на дължимата лихва за забава върху обезщетението за имуществени вреди от ПТП по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност” е от деня на настъпване на събитието, който в случая е 01.10.2017 г. Обезщетението за забава се дължи до последния
ден преди подаване на исковата молба по
гр.д.№ 4641/2018 г., а именно 28.03.2018 г., тъй като от следващия ден
29.03.2018 г. ищецът е заявил претенция
по чл.86 ЗЗД, която е била уважена с влязлото в сила решение по цитираното
гр.дело.
След математически изчисления
чрез ел.калкулатор се установи, че обезщетението за забава в
размер на законната лихва върху главница 9446.40 лева за посочения период е 469.70
лева. Предявеният
частичен иск за 465. 00 лева е основателен
и доказан по размер, поради което следва да се уважи.
По въпроса за разноските:
При този изход на спора и направено
искане от ищеца с пр.осн.чл.78 ГПК и като взе предвид, че с поведението си ответникът е станал причина за
завеждане на делото, съдът намира, че същият
следва да заплати на ищеца
сторените от последния разноски за образуване и водене на делото.
Ответникът е направил възражение по
чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност на заплатеното възнаграждение на процесуалния
представител на ищеца.
Съгласно Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения, с оглед цената на иска, която е 465 лева,
минималното възнаграждение е 360.00 лева с вкл. ДДС на осн.пар.2а от Наредбата, за което са представени доказателства
от адв. Алексиев, а именно удостоверение за
регистрация по ЗДДС от НАП.
Възнаграждението, което страната е заплатила и преценила, че се дължи
на процесуалния й представител е съобразено от нея с фактическата и правна
сложност на делото, на цената на иска и
на положения от адвоката труд по договора за правна защита и съдействие,
като същото е в минималния размер по
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за МРАВ, изм. и доп. ДВ бр.28 от 28.03.2014
г. Настоящият състав намира, че в разпоредбата на чл.78, ал.5 ГПК законодателят
е дал правомощия на преценка на съда при приложение на същата норма. Същата
предвижда възможност решаващият съд
по искане на страна да присъди по-нисък размер на адвокатското възнаграждение,
но не по-малко от минималния такъв в случай, когато заплатеното от страната
възнаграждение за адвокат се явява прекомерно, съобразно действителната правна
и фактическа сложност на делото.
От изложеното, съдът намира, че ответното дружество следва
да заплати на ищеца разноските за производството в размер на общо 410 лева от
които 50 лева заплатена държавна такса и 360 лева заплатено възнаграждение за
адвокат в минимален размер.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА „****” АД, ****, седалище и адрес на
управление ***, представлявано от ****да заплати на Н.И.М. с ЕГН ********** *** сумата 465
/четиристотин шестдесет и пет/ лева, представляваща част от дължимо обезщетение за забава в общ размер на 469.70 лева върху главница 9446.40
лева, присъдена с влязло в сила решение № 4050/11.10.2018 г. по гр.д.№
4641/2018 г. на РС Варна, 26 състав за претърпени вреди, изразяващи се в
нанесени увреждания на лек автомобил „****” с рег. № ****, както и разходи за
придобиване, регистрация и пускане на подобен автомобил в движение, в резултат
на ПТП, настъпило на 01.10.2017г. край гр. Варна, виновно причинено от водач на
лек автомобил „БМВ 330 Д” с рег.№ В 2411 ВВ, застрахован по договор за
„Гражданска отговорност” в З. „Б.И.” АД, със застрахователна полица № BG/02/****, което обезщетение 465 лева се дължи от датата на увреждането
01.10.2017 г. - до 28.03.2018
г.
– ден преди подаване на исковата молба
по гр.д.№ 4641/2018 г., на осн.чл.86 ЗЗД, вр.чл.432,
ал.1 от КЗ.
ОСЪЖДА „****” АД, ****, седалище и адрес на
управление ***, представлявано от ****да заплати на Н.И.М. с ЕГН ********** *** разноски за производството в размер на 410 /четиристотин и десет/ лева, на осн.чл.78, ал.1, вр.ал.5 ГПК.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия: