№ 12889
гр. София, 16.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ИВ. ПОПОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско
дело № 20221110134515 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на С. С. И. срещу /фирма/.
Ищецът твърди, че сключил с ответника договор за паричен заем № 584717,
съгласно който ответникът се задължил да му отпусне сумата от 300лв. В чл. 6 от
договора било посочено, че при неизпълнение на задължението на заемателя за
предоставяне на обезпечение, същият дължи неустойка в размер от 123,75лв., която му
била начислена. С платежно от 23.12.2021г. на стойност 500лв. ищецът погасил изцяло
задълженията по договора, включително неустойката. Ищецът твърди, че процесният
договор е нищожен на основание чл. 22 ЗПК, тъй като клаузите му противоречали на
императивните правила – не била спазена предвидената форма, не бил написан на ясен
и разбираем начин, не му били представени ОУ, не му били представени
погасителните планове, липсвал ГПР, който бил посочен само като процент, без ясно
описана методика на формирането му. Счита, че клаузата за заплащане на неустойка е
неравноправна и нищожна, а и противоречала и на добрите нрави. Посочва, че при
забава кредиторът има право само на законната лихва. Посочва, че е налице
заобикаляне на закона. Евентуално счита, че договорът е сключен при явно неизгодни
условия. Ето защо счита, че е платил при липса на основание стойността на
неустойката и му се дължи връщане на сумата от 123,75лв.
Съобразно изложеното, моли за постановяване на решение, с което ответникът
да бъде осъден да му заплати сумата от 123,75лв., представляваща недължимо платени
суми по неусточената клауза, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба
до окончателното плащане.
Ответникът е подал отговор на исковата молба в законоустановения срок, с
който оспорва предявените искове. Признава, че между страните е сключен посочения
по-горе договор за кредит, по силата на който ищецът е получил сумата от 300лв..
Счита, че договора отговаря на всички нормативни изисквания, като в него се съдържа
погасителен план, описан е ГПР, неустойката не противоречи на закона и добрите
нрави.
Съобразно изложеното моли за отхвърляне на предявените искове.
1
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, намира следното:
Предявен за разглеждане е осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1
ЗЗД.
По делото не е спорно, че между страните е сключен договор за паричен заем №
584717/25.10.2021г., по силата на който на ищеца са отпуснати от ответника заемни
средства в размер от 300лв. Не е спорно, че съгласно чл. 6 от договора, същият следва
да бъде обезпечен с гарант – физическо лице, поръчител или банкова гаранция в полза
на институцията, отпуснала кредита, като поръчителят следва да отговаря на следните
изисквания: да получава нетно трудово възнаграждение от минимум 1000лв., да работи
по безсрочен трудов договор, да не е поръчител, да има чисто ЦКР и др. При
неизпълнение на това задължение, заемателят дължи неустойка в размер на 123,75лв.
Предвид поведението на ответника, а именно възпрепятстване на възможността
за събиране на допуснати доказателства, и съгласно чл. 161 ГПК, съдът приема за
доказано, че неустойка в този размер е начислена на ищеца, както и че на 23.12.2021г.
същият е извършил плащане в размер на 500лв., с което е погасил дължимите по
договора суми, включително неустойката от 123,75лв.
Сключеният между заемодателя и заемателя договор за заем има
характеристиките на договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК, поради
което в отношенията между страните приложение намират нормите на ЗПК и ЗЗП, тъй
като ответникът има качеството на потребител. Клаузата на чл. 6 за дължимост на
горепосочената неустойка изпълва характеристиките на неравноправна такава по
смисъла на чл. 143 ЗЗП, тъй като е уговорена във вреда на потребителя, не отговаря на
изискванията за добросъвестност и води до значително неравновесие в правата и
задълженията между страните. Същата попада под хипотезата на чл. 143, ал. 2, т. 5
ЗЗП, тъй като задължава потребителя при неизпълнение да заплати необосновано
висока неустойка. Уговореното задължение на кредитополучателя за предоставяне на
обезпечение чрез поръчителство или банкова гаранция има за цел кредиторът да
получи допълнително възнаграждение върху стойността на отпуснатия заем, което
представлява заобикаляне изискванията на (ЗПК) и води до нейната нищожност
съгласно чл. 21, ал. 1. Кредиторът е длъжен преди сключване на договора за кредит да
оцени кредитоспособността на потребителя, като извърши справки в достъпните му
бази данни и регистри и ако прецени, че не е достатъчно платежоспособен, разполага с
възможността да откаже предоставянето на заемните средства. На практика тази клауза
прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция
(вменени с нормата на чл. 16 ЗПК) за предварителна оценка на платежоспособността
на длъжника върху самия длъжник и води само до допълнително увеличаване на
размера на задълженията по договора. Наред с това, неустойката е договорена за
неизпълнение на акцесорно задължение, което не е свързано пряко с претърпени вреди
от неизпълнение на главното задължение на потребителя за връщане на заетата сума.
Уговорена по този начин, неустойката очевидно излиза извън присъщите
обезпечителна и обезщетителна функции и цели само и единствено постигане на
неоснователно обогатяване за кредитора, поради което същата се явява нищожна и
поради противоречието й с добрите нрави – чл. 26, ал. 1 ЗЗД.
Ето защо, извършеното плащане на задължение по нищожна клауза е лишено от
основание и подлежи на връщане. Поради това, предявеният осъдителен иск се явява
изцяло основателен.
По разноските:
При този изход на спора, право на присъждане на сторените разноски има
2
ищецът, който е доказал такива в размер на 50лв. за държавна такса. Претендира се и
адв. възнаграждение от процесуалния му представител по чл. 38, ал. 2 ЗАдв., на което
същият има право. Предвид че са налице доказателства за регистрация по ДДС, адв.
възнаграждение следва да бъде присъдено в минимален размер от 400лв. заедно с 80лв.
ДДС или общо 480лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА /фирма/, ЕИК: *************, със седалище и адрес на управление:
/населено място/, да заплати на С. С. И., ЕГН: **********, с адрес: /населено място/,
на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД сумата от 123,75лв., представляваща недължимо
платена сума по нищожна клауза за неустойка по договор за паричен заем №
584717/25.10.2021г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба –
27.06.2022г. до окончателното плащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата
от 50лв., представляваща разноски по делото за платена държавна такса.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. /фирма/, ЕИК: *************, със
седалище и адрес на управление: /населено място/, да заплати на Еднолично
адвокатско дружество „Д. М.“, БУЛСТАТ: ************, сумата от 480лв. с ДДС,
представляваща адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3