РЕШЕНИЕ
№ 85
гр. Велико Търново, 13.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, V СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети декември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:ГАЛЯ ИЛИЕВА
при участието на секретаря ПАВЛИНА ХР. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от ГАЛЯ ИЛИЕВА Гражданско дело №
20214110102262 по описа за 2021 година
Производството е образувано по предявен иск с правно основание чл.79 ал.1 от ЗЗД.
В исковата молба се излагат твърдения, че между страните по делото са налице
неформални търговски отношения относно продажба и доставка на стоки -ядки и сушени
плодове. Сочи се, че по предварителна заявка от страна на ответника, ищецът доставил на
ответника по куриер горепосочените стоки - ядки и сушени плодове на обща стойност
4342,40лв. с ДДС. Ищецът твърди, че ответникът получил стоките. Издадена била фактура
№ *****г. на стойност 4342,40 лв., с падеж 10.11.2018 г., по която ответникът направил
частични плащания и неплатения остатък по фактурата възлиза на 2342,40 лв. с ДДС.
Ищецът сочи, че въпреки предприетите действия за доброволно уреждане на отношенията,
ответникът не заплатил посочената сума по фактурата. Ищецът отправя искане за осъждане
на ответника да му заплати сумата 2342,40 лв. с ДДС, представляваща неплатен остатък по
фактура № ***** Претендира разноски за проведено обезпечително производство и за
настоящото исково производство.
В срока по чл. 131 от ГПК по делото не е постъпил отговор на исковата молба от
страна на ответника.В проведеното открито съдебно заседание ответникът, редовно
призован, не се представлява.
От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от
фактическа страна:
Страните по делото са сключили договор за продажба, по силата на който ищецът се
задължил да достави на ответника стоки- ядки и сушени плодове, а последният се задължил
1
да заплати тяхната цена. По делото е представена фактура **** на стойност 4 342,40лв. с
ДДС, с падеж на плащане 10.11.2018г., с която фактура е оформена доставката на
посоченото в нея количество ядки- различни видове и сушени плодове.
Видно от представените по делото заверени преписи от разписка и товарителница, на
26.10.2018г. ищцовото дружество е изпратило чрез куриерска фирма договореното
количество стоки. Получател на пратката е „В Т ПБ” ЕООД и видно от товарителницата,
стоките са доставени на 27.10.2018г.
По делото са представени документи за извършени банкови преводи от ответника
към ищеца, представляващи частични плащания по фактура *****, както следва: плащане в
размер на 1000лв. на 21.06.2019г., плащане в размер на 500лв. на 05.09.2019г. и плащане в
размер на 500лв. на 23.10.2019г.
От приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни
изводи:
Предявеният иск с правно основание чл. чл.79 ал.1 от ЗЗД е допустим, а разгледан по
същество е основателен и доказан и като такъв ще бъде уважен. Съображенията за това са
следните:
Безспорно по делото се установи, че между страните – търговци по смисъла на чл.1,
ал.1 от ТЗ е налице сключен договор за продажба на стоки, който е двустранен,
неформален, консенсуален и възмезден. Договорът е търговска сделка по смисъла на чл.286,
ал.1 от ТЗ. По делото не е представен писмен договор, но следва да се има предвид, че
писмената форма при договора за продажба на стоки/движими вещи/ не е за действителност,
поради което при наличие на други доказателства- доставката е оформена във фактура, по
която ответникът е направил частични плащания, води до извод, че страните са приели, че са
обвързани в договорно правоотношение. По силата на този договор ищецът е извършил
доставка на ядки и сушени плодове на ответното дружество. За стойността на извършените
доставки ищецът е съставил фактура№ ****. на стойност 4342,40 лв., с падеж 10.11.2018 г.
От сключения между страните търговски договор възникват права и задължения за
всяка една страна. Изпълнението на задълженията от страна на ищеца – извършване на
уговорената доставка на стоки поражда задължение за ответното дружество да изпълни
своето насрещно задължение за заплащане стойността на доставените стоки.
От събраните по делото доказателства се установи, че ищецът е доставил на
ответника договорените стоки, с което е изпълнил задълженията си по договора. Установи
се, че от страна на ответника са направени три плащания по фактурата, с което частично е
покрита нейната стойност, като неплатената част от стойността на фактурата, след
приспадане на извършените плащания, възлиза на сумата 2342,40 лв. с ДДС, което е
исковата претенция. От ответното дружество не бяха ангажирани доказателства за
заплащане на исковата сума към датата на приключване на устните състезания, поради
което съдът приема, че исковата сума, представляваща част от стойността по горепосочената
фактура от 26.10.2018г. не е изплатена, т.е. ответникът не е изпълнил изцяло своето
2
насрещно задължение по договора, което обуславя ангажирането на неговата договорна
отговорност при установеното неизпълнение, като размера на задължението се установява
от приложената фактура и банкови документи за извършени частични плащания.
С оглед гореизложеното искът се явява основателен и доказан в претендирания
размер от 2342,40 лв. с ДДС.
С оглед основателност на претенцията за главница, основателна е и акцесорната
претенция за лихва за забава, считано от подаване на исковата молба /30.07.2021г./ до
окончателното изплащане.
Ищецът е претендирал присъждане на направените разноски и с оглед изхода на спора
и на основание чл.78 ал.1 от ГПК следва да му бъдат присъдени направените в настоящото
производство разноски за държавна такса в размер на 93,70лв Ищецът претендира и
присъждане на разноски направени по налагане на обезпечителна мярка, които разноски
претендира в размер 704,10лв., включващи платена държавна такса за обезпечение на бъдещ
иск, такси по налагане на обезпечителната мярка и адвокатско възнаграждение. Съгласно
разясненията, дадени в т.5 от ТР №6/2013 на ОСГТК на ВКС, отговорността за разноски при
обезпечаване на иска се реализира при постановяване на решението по обезпечения иск и
съобразно изхода на спора по същество. В конкретния случай, с оглед уважаване на
исковата претенция, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени и направените разноски по
налагане на обезпечителната мярка в размер на общо 704,10лв.
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „В Т****” ЕООД , ЕИК *****, със седалище *****, ДА ЗАПЛАТИ на
„Д П ЕООД, ЕИК *****, със седалище гр. В*****сумата 2342,40 лв./две хиляди триста
четиридесет и два лева и четиридесет стотинки/ с ДДС, представляваща неплатен остатък по
фактура № ********** от 26.10.2018 г. за доставка на ядки и сушени плодове, ведно със
законната лихва, считано от подаване на исковата молба /30.07.2021г/ до окончателно
изплащан, както и сумата 93,70 лв./деветдесет и три лева и седемдесет стотинки/,
представляваща направени от ищеца в настоящото производство разноски за държавна
такса и сумата 704,10лв. /седемстотин и четири лева и десет стотинки/, представляваща
разноски в производството по обезпечение на бъдещ иск и по налагане на обезпечителната
мярка.
Решението може да бъде обжалвано пред Великотърновски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
3
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
4