№ 313
гр. София, 02.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:Ани Захариева
Членове:Аделина И.а
Доротея Кехайова
при участието на секретаря Теодора Цв. Стоянова
в присъствието на прокурора Т. В. Т.
като разгледа докладваното от Ани Захариева Въззивно частно наказателно
дело № 20231100601039 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.327 и сл. вр. чл.306, ал.1, т.1 от НПК.
С определение 23.01.2023 г. по нчд № 10344/2022 г. по описа на СРС 132-ти
състав, е оставена без уважение молбата на осъдения Ц. Р. К. за групиране на
основание чл.25, ал.1, вр. чл.23, ал.1 от НК на наложените му наказания и определяне
на едно общо най-тежко наказание по нохд №2159/2012г и по нохд № 2347/2016г.
В срока по чл.319, ал.1 от НПК, е постъпила жалба от защитника на
осъдения с искане за отмяна на Определението на СРС и групиране на наказанията,
наложени на осъдения К..
В разпоредително заседание на 22.02.2023 г. въззивния съд по реда на чл.327
от НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелства по делото не се налага събиране
на доказателства.
В хода на съдебното заседания защитата на осъдения К. иска групиране на
наказанията му.
Пред въззивната инстанция представителят на СГП излага становище за
неоснователност на жалбата срещу определението от 23.01.2023 г. по нчд №
10344/2012 г. на СРС.
Осъденият поддържа иска жалбата да бъде уважена, за да се възползва от
1
условно предсрочно освобождаване.
Софийски градски съд, след като искането, направено в жалбата‚ както и
становището на страните в съдебно заседание и след като в съответствие с чл.314 НПК
провери изцяло правилността на атакуваното определение, констатира, че не са
налице основания за неговото изменение или отмяна, поради което и с оглед
разпоредбата на чл.334, т.6 вр. чл.338 НПК намира, че постановеното определение
следва да бъде потвърдено поради следните съображения:
Първоинстанционният съд правилно и в съответствие с изискванията на
чл.23 - чл.25 от НК е определил между кои от осъжданията са налице условията за
определяне на общо наказание, като правилно е приложен материалния закон относно
определянето на най-тежкото наказание. Видно от справката за съдимост на осъдения
К. и приложените към нея надлежно заверени преписи от съдебни бюлетини се
установява, че по отношение на същия са постановени общо пет съдебни акта, с които
е бил признат за виновен и са му наложени наказания „лишаване от свобода” за
извършени престъпления от общ характер, както следва:
С определение от 29.11.2011 г. по нохд № 22613/2011 г. на СРС, в сила от
същата дата, е одобрено споразумение, с което К. е признат за виновен в извършване
на 15.05.1990 г. на престъпление по чл.198, ал.1, вр.чл.26,ал.1 от НК и му е наложено
наказание „лишаване от свобода” за срок от една година и шести месеца,
изтърпяването на което е отложено на основание чл. 66, ал.1 от НК за срок от три
години.
С определение от 13.02.2012 г. по нохд № 2848/2012 г. на СРС, в сила от
същата дата, е одобрено споразумение, с което К. е признат за виновен в извършване
на 25.08.2011 г. на престъпление по чл.198, ал.1 от НК и му е наложено наказание
„лишаване от свобода” за срок от една година и девет месеца, изтърпяването на което е
отложено на основаничл. 66, ал.1 от НК за срок от три години.
С определение от 13.02.2012 г. по нохд № 2836/2012 г. на СРС, в сила от
същата дата, е одобрено споразумение, с което К. е признат за виновен в извършване
на 28.08.2011 г. на престъпление по чл.198, ал.1 от НК и му е наложено наказание
„лишаване от свобода” за срок от една година и шест месеца, изтърпяването на което е
отложено на основание чл. 66, ал.1 от НК за срок от четири години и шест месеца.
С определение от 08.05.2012 г. по нохд № 2159/2012г. на СРС, в сила от
същата дата, е одобрено споразумение, с което К. е признат за виновен в извършване
на 16.09.2011 г. на престъпление по чл.198, ал.1 от НК и му е наложено наказание
„лишаване от свобода” за срок от две години, изтърпяването на което е отложено на
основание чл. 66, ал.1 от НК за срок от пет години.
Последното осъждане на К. е с присъда по нохд № 2347/2016г. на СРС,
2
влязла в сила на 04.02.2021г. , с която същият е признат за виновен в извършване на
17.08.2015г. на престъпление по чл.198,ал.1 от НК и му е наложено наказание
„Лишаване от свобода“ за срок от три години, която да се изтърпи при първоначален
строг режим. С присъдата на основание чл.25,ал.1 вр. чл.23,ал.1 от НК е определено
едно общо най-тежко наказание на К. измежду наказанията, наложени му по нохд №
22613/2011г., нохд № 2848/2012г., нохд № 2836/2012г, нохд № 2159/2012г. всички по
описа на СРС , а именно наказанието по нохд № 2159/2012г. „лишаване от свобода“ за
срок от две години.Със същата присъда на основание чл.68,ал.1 от НК съдът е привел в
изпълнение определеното общо най-тежко наказание на К., като е определил
първоначален общ режим за изтърпяването му.
По отношение на наложените наказания на К. по нохд № 22613/2011г., нохд
№ 2848/2012г., нохд № 2836/2012г, нохд № 2159/2012г, всичките по описа на СРС, са
налице основанията за групирането им и определяне на едно общо най-тежко измежду
тях, тъй като последното по време извършено деяние е на 16.09.2011г. по нохд
№2159/2012г, а първото влязло в сила определение, с което К. е бил осъден е по нохд
№ 22613/2011г. на 29.11.2011 г. Най-тежкото наказание наложено по гореизброените
наказателни производства е наказанието по нохд 2159/2012г., което следва да бъде
определено като едно общо най-тежко наказание измежду посочените по-горе, а
именно „лишаване от свобода” за срок от две години. Съгласно разпоредбите на чл.25,
ал.4 от НК, след като съдът определи общото наказание,следва при наличието на
осъждане на лицето по отношение, на което се групират наказанията при условията на
чл.66 от НК да реши въпроса относно изпълнението на общото наказание. В този
смисъл правилно и законосъобразно СРС в присъдата си постановена по нохд №
2347/2016г е възприел, че определеното общо най-тежко наказание следва да бъде
изтърпяно ефективно от осъдения К. при първоначален „общ” режим в затвор. Това е
така и предвид изложеното в решение № 128/30.3.2015 г. по н.д. № 1953/2014 г. на
ВКС, тъй като в случаят се констатира, че осъденият К. след последното осъждане,
формиращо едно общо най-тежко наказание, а именно това по нохд № 2159/2012г г. е
извършил ново престъпление от общ характер, а именно извършил е престъпното
деяние на 07.08.2015г г. и затова престъпление му е било наложено наказание
„лишаване от свобода” за срок от три години, съгласно присъда, влязла в сила на
04.02.2021г по нохд № 2347/2016г на СРС. В случая К. е извършил посоченото
престъпление по нохд 2347/2016г в изпитателния срок на предходни, влезли в сила
определение, с които са били одобрени споразумения за прекратяване на наказателни
производства, а именно определенията по нохд № 22613/2011г., нохд № 2848/2012г.,
нохд № 2836/2012г, нохд № 2159/2012г, всичките по описа на СРС. Поради
обстоятелството, че в изпитателния срок на предходните осъждания е извършено ново
умишлено престъпление, за което е наложено наказание „Лишаване от свобода” не
може да бъде определен друг начин за изтърпяване на общото наказание различен от
3
ефективен, тъй като безспорно са налице по отношение на осъждането по нохд №
22613/2011г., нохд № 2848/2012г., нохд № 2836/2012г, нохд № 2159/2012г, всичките по
описа на СРС условията на чл.68, ал.1 от НК, поради което именно същото се явява и
законова пречка за отлагане на изпълнението на общо определеното наказание
„лишаване от свобода” по горепосочените производства.
Искането на защитата за по- благоприятно групиране на наказанията е
неоснователно, тъй като извършеното групиране е единственото възможно. В този
смисъл осъденият К. следва да изтърпи ефективно определеното едно общо най-тежко
наказание измежду наказанията по нохд № 22613/2011г., нохд № 2848/2012г., нохд №
2836/2012г, нохд № 2159/2012г, всичките по описа на СРС, „Лишаване от свобода“ за
срок от две години и отделно наказанието по нохд № 2347/2016г. на СРС „Лишаване
от свобода“ за срок три години.
При наличието на тези основания и извършеното групиране с присъдата по
нохд № 2347/2014г. на СРС, правилно първата инсатнция е постановила
определението си по нчд №І 10344/2022г. като е устоила без уважение молбата на
осъдения К. за определяне на едно общо наказание измежду наказанията по нохд №
2159/2012г. и нохд № 2347/2016г , тъй като по отношение на тях не са налице и
основанията на чл.25,ал.1, вр. чл.23,ал.1 от НК.
По тези съображения въззивният съд намира, че следва да потвърди
обжалваното определение изцяло.
При извършената на основание чл.314 от НПК цялостна служебна проверка
на правилността на атакуваното определение, въззивната инстанция не констатира
наличието на други основания, налагащи неговото изменение или отмяна, поради
което и с оглед горепосочените съображения, постанови своето решение.
Водим от всичко изложено и на основание чл.334‚ т.6 от НПК вр. и чл.338 от
НПК‚ Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 23.01.2023 г. по нчд № 10344/2022 г. по
описа на СРС НО, 132 състав.
Решението не подлежи на обжалване или протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
4
2._______________________
5