Определение по дело №603/2019 на Апелативен специализиран наказателен съд

Номер на акта: 1202
Дата: 3 декември 2019 г.
Съдия: Магдалена Атанасова Лазарова
Дело: 20191010600603
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 28 ноември 2019 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е             

                                   гр.София, 03.12.2019г.

 

АПЕЛАТИВЕН СПЕЦИАЛИЗИРАН НАКАЗАТЕЛЕН СЪД в закрито заседание на втори декември през две хиляди и деветнадесета година, пети състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ:     КРАСИМИРА КОСТОВА

          ЧЛЕНОВЕ:     КРАСИМИРА РАЙЧЕВА

                                                               МАГДАЛЕНА ЛАЗАРОВА

 

след като се запозна с ВНЧД № 603 по описа на АСНС за 2019г., докладвано от съдия Лазарова, за да се произнесе взе предвид следното:

 

         Производството е по реда на Глава ХХII, чл. 345 ал.1 вр.чл.270 ал.4 НПК.

 

         Образувано е по повод постъпили въззивна частна жалба от адв. А.Н. – защитник на подсъдимия Н.Й.Б., против определение от 20.11.2019 г. на СНС, 20-ти състав по НХОД № 2597/2019 г. с което е оставено без уважение на искането за изменение на прилаганата спрямо него мярка за неотклонение „задържане под стража“. Акцентира се на продължаващото над една година задържане, възрастта на обвиняемия и здравословното му състояние – констатирано туморно образувание в сакралната област и още две по-малки образувания, без да е изяснено категорично въпреки проведените изследвания дали са злокачествени или доброкачествени, което прави  наложително оперативното им отстраняване. С оглед практиката на ЕСПЧ, продължаващото задържане под стража  се преценява от защитата като непропорционално, доколкото съгласно Препоръка Res (2006)13 на Съвета на Европа би следвало да се прилага по изключение и не трябва да се използва като наказание, като съдът служебно е длъжен да намери баланс между личния  и обществения интерес при спазване на принципа за най-лекото възможно ограничаване на правата на подсъдимото лице. В заключение се настоява за отмяна на обжалвания съдебен акт  и за изменение на мярката за неотклонение в следващата по тежест - „домашен арест“, която по същността си е приравнена на лишаването от свобода. 

          Срещу въззивната частна жалба не е постъпило възражение от Специализираната прокуратура.

          Настоящият въззивен състав, след като се запозна  с наведените в жалбата доводи, след общ прочит на доказателствения материал по делото, установи следното:

        Жалбата е депозирана в законоустановения  7-дневен срок  срещу подлежащ на обжалване съдебен акт от активно легитимирана страна, поради което се явява  допустима,  а разгледана по същество е неоснователна  по следните съображения:

         Първоинстанционното производството по нохд № 2597/2019г. е образувано пред СНС на 25.07.2019г. по внесен обвинителен акт срещу:

 Н.Й.Б. – по обвинение за пет престъпления: по  чл. 321, ал. 3, пр. 2 и пр. 3, т. 1, вр. с ал. 1 от НК; по чл. 255, ал. 3, вр. с ал. 1, т. 2, пр. 1, т. 6 и т. 7, вр. с чл. 20, ал. 2, вр. с ал. 1, вр. с чл. 26, ал. 1 от НК;

 по чл. 255, ал. 3, вр. с ал. 1, т. 2, пр. 1, т. 6 и т. 7, вр. с чл. 20, ал. 2, вр. с ал. 1, вр. с чл. 26, ал. 1 от НК; по чл. 253, ал. 5, вр. с ал. 4, вр. с ал. 3, т. 1, пр. 2, вр. с ал. 2, пр. 1 и пр. 3, вр. с ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 2, вр. с ал. 1 НК  и  по чл. 339, ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 2, вр. с ал. 1 от НК

Е.З.Б.– по обвинение за пет престъпления: по чл. 321, ал. 3, пр. 2 и пр. 3, т. 2, вр. с ал. 2 от НК; по чл. 255, ал. 3, вр. с ал. 1, т. 2, пр. 1, т. 6 и т. 7, вр. с чл. 20, ал. 4, вр. с ал. 1, вр. с чл. 26, ал. 1 от НК; по чл. 255, ал. 3, вр. с ал. 1, т. 2, пр. 1, т. 6 и т. 7, вр. с чл. 20, ал. 4, вр. с ал. 1, вр. с чл. 26, ал. 1 от НК; по чл. 253, ал. 5, вр. с ал. 4, вр. с ал. 3, т. 1, пр. 2, вр. с ал. 2, пр. 1 и пр. 3, вр. с ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 2, вр. ал.1 от НК и по чл. 339, ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 2, вр. с ал. 1 от НК

и М. Н.Б.– по обвинение за едно престъпление по чл. 321, ал. 3, пр. 2 и пр. 3, т. 2, вр. с ал. 2 от НК.

          Атакуваното определение е постановено в открито съдебно заседание на  20.11.2019 г. по реда на чл.270 НПК.

          След внасяне на делото в съда са налице три предходни  произнасяния на СНС, касаещи искания за облекчаване на прилаганата спрямо Н.Б. мярка за неотклонение, съответно с определение от от 09.08.2019г. по реда на чл.270 НПК , с определение от 24.09.2019г. по реда на чл.248 ал.1т.6 НПК и с определение от 21.10.2019г. по реда на чл.270 НПК, които са били предмет на въззивен съдебен контрол и са били потвърдени от АСНС, доколкото не са били констатирани основания за изменението й респ. отмяната й.

     Определението на СНС от 20.11.2019г. е постановено само 19 дни след последното въззивно произнасяне  /с Определение № 1179 от 01.11.2019г. по внчд № 555/2019г. на АСНС/, с което е прието че не са настъпили каквито и да е било нови обстоятелства, налагащи ревизия на оспорената мярка за неотклонение.

        В мотивите си първата съдебна инстанция се е позовала на това обстоятелство, като наред с това е обсъдила и приетото заключение по назначената съдебно-медицинска експертиза, излагайки съображения отново за отсъствие на промяна в обстоятелствата, налагащи задържането под стража на подсъдимия Б., доколкото се касае за туморна формация в сакралната област, без злокачествен процес, подлежаща на радикално оперативно лечение в планов порядък в болнично заведение със съответна предоперативна подготовка, което може да бъде осъществено и при действащата мярка за неотклонение при изразено желание и съгласие от лицето. В тази връзка е отправено и съответно запитване до директора на УБ „Лозенец“ за определяне на дата за привеждане на подсъдимия за отпочване на действия в тази насока.

         Настоящият въззивен състав също не споделя доводите на защитата, че е налице промяна в здравословния статус на подсъдимия, обуславяща необходимост от изменение на „задържането под стража“ в „домашен арест“ или в друга по-лека по вид мярка за неотклонение.

          Въпросното образувание от мастна тъкан  е било установено и диагностицирано като доброкачествено – липом още в началото на м. август 2019г.  чрез съответно експертно изследване – съдебно- медицинска № 2597/19  от вещи лица от УМБАЛСМ „ Н.И.Пирогов“, като при евентуално бъдещо нарастване и поява на болка е препоръчана консултация с хирург.

         Впоследствие на 23.08.2019г.  в УМБАЛ „Александровска“ и на 10.10.2019г. в  СБАЛО е направена биопсия  с поставена клинична диагноза – липосаркома, като   според даденото на 12.11.2019г. становище от  д-р М.П. - коремен хирург в УМБАЛ „Царица Йоанна“ ЕАД до защитата на Н.Б., предвид наличните данни за периодична болезненост и промяна на размерите на туморната формация „пациента е показан за оперативно отстраняване на проблема с оглед отдиференциране чрез траен хистологичен препарат“.

        Идентично е и становището на експертите от УБ „Лозенец“ изготвили назначената съдебно –медицинска експертиза от СНС, с оглед на което и същият е процедирал правилно, предприемайки своевременни мерки свързани с организацията на предписаната оперативна интервенция и съответната предоперативна подготовка за нея, предвид амнестичните данни за предходни алергични реакции  при лицето. 

        В този смисъл липсват основания  за коригиране на постановения съдебен акт, доколкото в случая не може да бъде прието че е налице хипотезата по чл.270 ал.1 изр.2 НПК.

        Наличните данни за установяването и задържането на подсъдимия на територията на Република Франция по повод издадена ЕЗА,  поддържаната комуникация в условията на следствения арест с чужди граждани, с търсено съдействие за предоставяне на убежище на руска територия, преценени съвместно с  финансовите му възможности, налагат извод за реална, а не хипотетична опасност от укриване, при евентуално промяна на вида на  прилаганата мярка за неотклонение. Като допълнителен мотив за предприемане на подобно неправомерно поведение се преценява високият санкционен размер на предвидените от закона  наказания за немалкия брой престъпления, за които е предаден на съд, засягащи различни по вид  обществени отношения, наличието на друго неприключило  наказателно производство в досъдебна фаза, имащо за предмет на разследване  отново  тежки умишлени престъпления. Последното обстоятелство  налага заключението, че на този етап макар и със значително занижен интензитет опасността от извършване на престъпление не може да бъде напълно изключена, въпреки липсата на предходно осъждане.

             Отново следва да бъде подчертано, както и при предходните произнасяния на АСНС, че в съдебната  фаза на наказателния процес продължителността  на задържането не е ограничено с максимален срок, като изтеклият до момента се преценява за ненадхвърлящ границите на разумния такъв. Както органите на досъдебното производство, така първостепеннният  съд до момента са полагали  дължимото усърдие, активност и отговорно отношение за провеждане  и приключване на производството в разумен срок, независимо от неговата  фактическа и правна сложност, като не се констатират случаи на злоупотреба с правомощия респ. неизпълнение на процесуални задължения, накърняващи правата на подсъдимите лица, в това число и на въззивния  жалбоподател.

          В този смисъл не може да се споделят възраженията на защитата за   нарушен баланс между правото на лична свобода и обществената потребност от неговото ограничаване в интерес на правосъдието. Прилаганата мярка неотклонение не е прекомерна и непропорционална, напротив същата е единствено адекватна в конкретния казус да обезпечи участието на подсъдимия в предстоящата съдебна фаза на процеса, осуетявайки отклоняването му от наказателно преследване, включително чрез пределите на Република България, предвид очакваната продължителност и тежест на процеса, който предстои да се развие пред СНС, общия брой на повдигнатите обвинения  по делото, състоящо се от 242 явни  и 9 класифицирани тома, предстоящите разпити на голям брой свидетели и изслушването на експертните заключения по изготвените  експертизи.     

          Към настоящия момент здравословното състояние на Н. Б. не може да бъде преценено като несъвместимо с арестните условия. Предписаното оперативно лечение и  предоперативна подготовка  могат да бъдат осъществени чрез привеждането на подсъдимия в съответното лечебно заведение, като впоследствие след установяване на вида на туморната формация и евентуално назначеното  лечение не съществува пречка да бъде извършена нова преценка относно подходящата мярка за процесуална принуда.

          Предвид изложеното, Апелативният специализиран наказателен съд, пети състав

                                            О П Р Е Д Е Л И :

 

       ПОТВЪРЖДАВА определение от 20.11.2019 г. на СНС, 20-ти състав по НХОД дело № 2597/2019 г. с което е оставено без уважение искането за изменение на мярката за неотклонение „задържане под стража“ спрямо Н.Й.Б..

 

      ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

 

                                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                                                                     

                                                                                           ЧЛЕНОВЕ:

                                                                                                             1.                                                                     

                                                                                                                                                          

                                                                                                             2.