О П Р
Е Д Е Л Е Н И Е
№
Гр.Оряхово, 28.10.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ОРЯХОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, наказателна колегия,
в открито заседание на двадесет и осми октомври две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:И.
К.-С.
При участието на секретаря Г.Ц. и прокурора Е. К., като разгледа докладваното от съдия Кънева-Санкова ЧНД № 334
по описа за 2019 г. на ОРС, на основание закона и данните по делото
О П Р Е Д Е Л И:
Оставя БЕЗ
УВАЖЕНИЕ молбата на Ц.В.Ц., роден на
***г. в гр.София, с
постоянен адрес ***, българин, български гражданин, неженен, осъждан,
безработен, ЕГН ********** в качеството му на обвиняем по досъдебно
производство № 227/2015 г. по описа на РП – Оряхово /ДП № 304/2015 г. по описа
на РУ Оряхово/ за изменение на взетата в
досъдебното производство по отношение на обвиняемия мярка за неотклонение от „Задържане под стража“ в по - лека
такава.
ПОТВЪРЖДАВА мярката за неотклонение „ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА” по отношение
на обвиняемия Ц.В.Ц..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи
на обжалване с частна жалба или протест в 3 дневен срок от днес пред Врачански
окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
МОТИВИ:
Производството е по реда на чл.65 от НПК.
Образувано е по молба на обвиняемия Ц.В.Ц.,
за изменение на взетата му мярка за неотклонение от „Задържане под стража” в по
- лека.
В молбата се сочи, че не е автор на
престъплението, по което е обвинен. В молбата си прави искане, съдът да го
освободи под „домашен арест“ или Подписка, тъй като има постоянен адрес *** и
не е знаел, че срещу него се води дело. Това научил, след като бил арестуван от
полицаите в Р Италия на 19.02.2018 г. в гр. Кантинелла. Обвиняемия сочи също,
че няма да се укрие, тъй като за това е имал възможност, но не го е направил.
В съдебно заседание обвиняемият и защитникът
му поддържат молбата. Сочи се, че мярката за неотклонение съгласно НПК се
определя за да се осигури провеждане на разследването и изпълнението на
влязлата в сила присъда, като целта е да се попречи на обвиняемия да се укрие
или да извърши престъпление.
Прокурорът е на становище, че молбата е не основателна
и моли същата да бъде оставена без уважение, тъй като към настоящия момент не
са настъпили промени по отношение на опасността обвиняемия да се укрие или да
извърши друго престъпление, както относно наличието на обосновано предположение
за извършено престъпление от същия.
Съдът, като прецени наведените в молбата и в
днешното съдебно заседание доводи на страните и материалите по досъдебното
производство, намира молбата на обвиняемия Ц.В.Ц. за неоснователна по следните
съображения:
Ц.В.Ц., е привлечен в качеството на обвиняем
за извършено престъпление по чл.196 ал.1, т.2, вр.чл.195 ал.1 т.3, вр.чл.194
ал.1, вр.чл.29 ал.1, б.“а“ и б.“б“ от НК.
Постоянна мярка за неотклонение „Задържане
под стража“ спрямо обвиняемия е взета с Определение № 112/19.07.2019 по ЧНД №
214/2019 г.. по описа на РС – Оряхово, потвърдена с Определение №
357/24.07.2019 г. по ВЧНД № 309/2019 г. на Врачански окръжен съд.
След определяне на първоначалната мярка по
досъдебното производство са извършени процесуално следствени действия – разпити
на свидетели, очна ставка. Също така са изискани и приложени справки от заложни къщи. Всичко това следва да
се вземе предвид и с оглед обстоятелството, че обвинението е за извършеното
престъпление по чл.196 ал.1, т.2, вр.чл.195 ал.1 т.3, вр.чл.194 ал.1, вр.чл.29
ал.1, б.“а“ и б.“б“ от НК.
При първоначалното определяне на мярката за
неотклонение „Задържане под стража“ на
обвиняемия Ц.В.Ц., съдът е приел, че от събраните до момента доказателства може
да се направи обосновано предположение за съпричастност на обвиняемия Ц.В.Ц.
към деянието, за което е привлечен в качеството на обвиняем и което се наказва
с наказание „Лишаване от свобода” от 3 до 15 години. Прието е, че събраните по
делото доказателства са в насока, обуславяща висока обществена опасност на
деянието и дееца, и че е налице реална опасност обвиняемият да извърши други
престъпления. Прието било и, че разпитаните по делото свидетели в показанията
си сочели времето, мястото и начина на извършване на деянието и съпричастността
на обвиняемия Ц.В.Ц. към него.
Съгласно чл.65, ал.4 от НПК, в настоящето
производство съдът следва да прецени всички обстоятелства, свързани със
законността на взетата мярка за неотклонение, като следва да се занимае с
въпросите дали съществува доказана промяна в опасността обвиняемия да се укрие
или да извърши друго престъпление, както и да разгледа въпроса за наличието на
обосновано предположение за извършено престъпление от страна на обвиняемия.
Настоящият съдебен състав намира, че
от първоначалното определяне на мярката за неотклонение до настоящият момент,
обстоятелствата по досъдебното производство, касаещи законността на взетата
мярка за неотклонение не са се променили, като продължава да е налице
обосновано предположение, за съпричасността на
обвиняемия към извършеното престъпление, за което му е повдигнато обвинение,
като мотивите за това са подробно изложени при първоначалното определяне на
мярката за неотклонение.
По отношение на така приетото, не са налице
нововъзникнали факти, налагащи промяна в мярката за неотклонение на обвиняемия,
нито са събрани нови доказателства, които да са довели до елиминиране на
обоснованото предположение за съпричастността на обвиняемия към разследваното
деяние.
Настоящият
съдебен състав счита, че в случая доказателствата по делото сочат, че обстоятелството, че е налице реална
опасност обвиняемият да извърши друго престъпление, не е претърпяло промяна и е
налице.Тази опасност се
обосновава с вида на престъплението, за което му е повдигнато обвинение, начина
на извършването му, тежестта на предвиденото наказание по повдигнатото
обвинение. Тази опасност в достатъчна степен е обективирана и от съдържащите се по
делото данни за предходната му престъпна дейност. Видно от приложената по
досъдебното производство справка за съдимост на обвиняемия, същият е осъждан с
влезли в сила присъди за извършени умишлени престъпления против собствеността, което не го е възпряло да участва в
извършването на нови престъпления.
Изложеното
характеризира Ц. като
личност със завишена степен на обществена опасност. Престъплението, за което му
е повдигнато обвинение по настоящето наказателно производство е тежко умишлено
престъпление от общ характер, за което се предвижда наказание „Лишаване от свобода“ от 3 до 15 години. Предходните му осъждания говорят, че по отношение на
обвиняемия Ц.В.Ц., е налице
съществен риск от повтаряемост на престъпната му дейност, което налага по
отношение на него да се приложи и по – тежка мярка за неотклонение.
В случая съдът
изгради изводите си за реална опасност от извършване на престъпление, върху
личната обществена опасност на обвиняемото лице. Налага се извод, че
престъпните му проявления не са инцидентни събития в неговия живот, а са
резултат на съзнателна линия на поведение.
Коментираната опасност допълнително се
завишава и от тежестта на предвиденото наказание за вмененото деяние и от
факта, че същото е извършено в изпитателния срок по предходното му осъждане.
Наред с това, самата квалификация на деянието
по чл.196 ал.1, т.2, вр.чл.195 ал.1 т.3, вр.чл.194 ал.1, вр.чл.29 ал.1, б.“а“ и
б.“б“ от НК, за което законодателят е предвидил наказание „Лишаване от свобода“
от 3 до 15 години, дава основание на съда да приеме, че към настоящия момент, в
случая е налице презюмираната опасност, визирана в
чл.63 ал.2, т. 3, пр. 1 от НПК, обвиняемият да се укрие или да извърши други престъпления.
Съгласно разпоредбата на чл.63 ал.2 т.3, пр.
1 от НПК, такава опасност е налице, когато лицето е привлечено, като обвиняем
за престъпление, за което се предвижда наказание не по малко от десет години лишаване от
свобода, което само по себе си е достатъчно основание за задържане под стража
респ. за домашен арест.
На следващо място, безспорно е, че съгласно
чл.16 от НПК, обвиняемият се смята за невинен до установяване на противното с
влязла в сила присъда, поради което в настоящето производство съдът не може да
обсъжда дали повдигнатото обвинение е доказано, а преценява само дали е налице
обосновано предположение за съпричастност на обвиняемия в извършване на
деянието, за което е повдигнато обвинение.Както бе изтъкнато и по – горе, от
данните по делото може да се направи обосновано предположение за съпричастност
на обвиняемия Ц. към деянието по предявеното му обвинение, което е в
противоречие с наведените твърдения, че липсват доказателства за това.
Също така изтеклият период на мярката за
неотклонение е в разумните граници, визирани в чл.63, ал.4 от НПК.
Съдът счита, че към настоящия момент не са налице новонастъпили
обстоятелства, които водят до отпадане на опасностите от извършване на
престъпление, обусловили вземането на мярка за неотклонение „ Задържане под
стража „, или други нови обстоятелства, налагащи нейното изменение.
С оглед горното
съдът приема, че изтъкнатите доводи от обвиняемия и неговия защитник не са от
категорията на тези обстоятелства, които задължително да изискват изменение на
мярката за неотклонение „ Задържане под стража „ с по – лека такава.
С оглед изложеното и след преценка на всички
обстоятелства, свързани със законността на взетата по отношение на обвиняемия
мярка за неотклонение, съдът намира, че не са налице основания за изменение на
взетата мярка за неотклонение “ Задържане под стража ”.
Мотивиран така, съдът постанови определението
си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: