РЕШЕНИЕ
гр.
София, 18.03.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-25 състав,
в публично заседание на двадесет и шести ноември две хиляди и деветнадесета
година в състав:
СЪДИЯ: А. АНГЕЛОВ
при секретаря Р. Манолова, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 6925 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 557, ал. 1,
т. 1 КЗ.
Ищцата Е.С., чрез законния си представител М.С.,
твърди, че на 21.03.2016 г. в гр. София, пресичайки на пешеходна пътека, е
блъсната от неустановен автомобил. В резултат на инцидента ищцата е загубила
съзнание и е транспортирана по спешност в лечебно заведение, където са
констатирани множество наранявания по цялото тяло, което е наложило поставянето
ѝ на изкуствено дишане. На 12.05.2016 г. ищцата е била хоспитализирана
повторно, наложило се е да бъдат извършени две операции за овладяване на
вътрешната хидроцефалия. На 28.06.2016 г. е била приета отново в лечебно
заведение за физиотерапия и рехабилитация при диагноза последици от вътречерепна травма, персистиращо
вегетативно състояние. На 31.10.2016 г. е била изписана за домашно
лечение, но поради необходимостта от специални грижи е била настанена в хоспис
за лечение. На 12.11.2016 г. е била приета по спешност в болница с тежък
епилептичен припадък. След проведено лечение на 14.11.2016 г. е била изписана.
С няколко експертни решения на ТЕЛК ищцата твърди, че е освидетелствана със
100% трайна неработоспособност с необходимост от чужда помощ. Поради
състоянието ѝ е поставена под пълно запрещение, като продължава да се
намира в състояние на „будна кома“. Състоянието ѝ е причинило болки и
страдания, които продължава да изпитва. Възстановяването ѝ не е приключило
и ще продължи дълго време. Тъй като не е установен автомобилът, причинил
процесното ПТП, ищцата е отправила извънсъдебна претенция за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди към ответника, който е заплатил сумата от
150 000 лв. Ищцата счита, че изплатеният размер е недостатъчен, поради което
иска ответникът да бъде осъден да ѝ заплати допълнително 1 050 000
лв. – обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди, заедно със
законната лихва върху тази сума от 13.07.2016 г. до окончателното ѝ
изплащане. Претендира разноски по делото.
Ответникът Г.Ф.оспорва иска. Не оспорва
обстоятелствата, изложени от ищцата, свързани с процесното ПТП, но счита, че
заплатеното от него обезщетението е достатъчно с оглед на претърпените от
ищцата вреди. Съответно счита, че претендираният размер на обезщетението е
прекомерен. Оспорва началният момент, от който следва да дължи лихва за забава
върху обезщетението. Претендира разноски.
Съдът, като взе
предвид становищата на страните и обсъди доказателствата по делото, намира
следното:
По делото е безспорно
обстоятелството (което се установява и от представените констативен протокол за
ПТП от 21.03.2016 г. и протокол за оглед на
местопроизшествие от същата дата), че на 21.03.2016 г. в гр. София е настъпило
процесното ПТП, при което ищцата Е.С. е ударена от неустановен лек автомобил,
докато е пресичала на зелен сигнал на светофара.
С поведението си водачът на лекия
автомобил е нарушил правилото на чл. 6, т. 1 ЗДвП вр.
с чл. 31, ал. 7, т. 1 ППЗДвП, според която норма при
подаден червен сигнал на светофара автомобилите не трябва да преминават
линията, на която е поставен светофарът. В случая именно такъв сигнал е подаден
за автомобилите, предвид това, че ищцата е пресичала платното за движение на
зелен сигнал на пешеходен светофар – обстоятелство, което не е спорно по
делото. Следователно поведението на водача на лекия автомобил е противоправно и
виновно (с оглед на презумпцията на чл. 45, ал. 2 ЗЗД). В резултат от
това поведение и настъпилото от него ПТП са причинени телесни увреждания на ищцата.
Поради това за нея е възникнало вземане за обезщетение за причинените ѝ
вреди.
От заключението на комплексната съдебномедицинска
експертиза по делото, която е съобразила и представената по делото медицинска
документация, се установява, че вследствие на процесното ПТП ищцата е получила контузия
на мозъка в тежка степен с увреда на мозъчния ствол, заедно с множество мозъчни
кръвоизливи, при което е развила и вътрешна хидроцефалия (натрупване на
гръбначно-мозъчна течност (ликвор) в черепа и съответно повишаване на
вътречерепното налягане). По-късно (през м. 11.2016 г.) вследствие на
получените мозъчни увреждания ищцата е развила и епилепсия. Освен това ищцата е
получила и счупване на кости в
областта на таза, счупване на ребро и контузия на белия дроб с навлизане на
въздух в гръдната кухина, разкъсване на горната трета на далака, но без
разкъсване на външната му обвивка, спукване на пода на дясната орбита, както и
контузии и охлузвания в областта на челото и на дясната подбедрица. Сред
посочените увреждания с най-голяма тежест могат да се определят тези на мозъка,
които са довели и до трайни тежки отрицателни последици за състоянието на
ищцата, които ще бъдат разгледани по-долу. Поради получените мозъчни увреждания
първоначално ищцата е в кома, като състоянието ѝ е наложило продължително
реанимационно лечение с прилагане на изкуствена белодробна вентилация в
продължение на 20 дни.
Болничното лечение на ищцата е
продължило приблизително 8 месеца в различни клиники на УМБАЛСМ „Пирогов“ (в
периода 21.03.2016 г. – 31.10.2016 г.). По време на това първоначално лечение в
болница на ищцата е извършена трахеостомия (отвор на трахеята и поставяне в
него на тръба, а впоследствие и на канюла). Това първоначално е било необходимо
с оглед на продължителната изкуствена белодробна вентилация на ищцата, а след
това, когато ищцата вече е била със спонтанно дишане (след 20-те дни
реанимация), в трахеята ѝ е поставена канюла (тръбичка), за да се осигури
нормалното ѝ дишане поради това, че първоначално поради мозъчните
увреждания ищцата не е имала гълтачен и кашлячен рефлекс, което е създавало
риск да се задуши (както разясняват вещите лица при разпита си). Същевременно
обаче съществува възможност поставената канюла да се запуши от попаднал в нея
жилав секрет, при което се затруднява дишането и ищцата се задушава (както
отново разясняват при разпита си вещите лица). Това се е случвало, въпреки
полаганите денонощно за ищцата грижи, както сочи свидетелят А.Т.(баща на
ищцата). Трахеостомата е затворена чрез операция на 17.07.2017 г. (както е
посочено в медицинската експертиза), след което ищцата вече диша самостоятелно
(както сочи в показанията си и свидетелят).
Също така по време на лечението
на ищцата ѝ е поставена перкутанна ендоскопска грастростома (ПЕГ), както е посочено в
медицинска експертиза и както разясняват вещите лица при разпита си. ПЕГ
представлява тръба, поставена в стомаха, която е била необходима за храненето
на ищцата, тъй като тя не е имала гълтачен рефлекс и не е можела сама да поема
храна. Поради това тя е хранена със специална течна храна (разтвор), подавана
през ПЕГ със спринцовка, което е извършвано от родилите ѝ, както посочва
свидетелят А.Т.. Според показанията на свидетеля този начин на хранене е
продължил около 2 години и половина след инцидента, но следва да се приеме
(включително с оглед преценката на показанията на този свидетел съгласно чл.
172 ГПК), че този период е продължил година и три месеца, тъй като
гастростомата е отстранена чрез операция на 27.06.2017 г. (както е посочено в
медицинската експертиза). След отстраняването на ПЕГ ищцата приема течности и
пасирана храна, които ѝ биват давани от родителите ѝ (според
свидетеля А.Т.).
Като част от лечението във връзка
с получената от ищцата вътрешна хидроцефалия при първоначалния ѝ престой
в болница на ищцата е поставен вентрико-периотонеален
шънт – клапа, поставена зад дясното ухо, която посредством
подкожно поставена тръбичка отвежда гръбначно-мозъчна течност от черепа в
коремната кухина, за да се осигури нормално вътречерепно
налягане, както е разяснено в медицинската експертиза и при разпита на вещите
лица. Няколко дни след първоначалното поставяне на клапата се е наложила
повторна операция, за да бъде ревизирана клапата поради запушване на тръбичката
(според посочено в медицинската експертиза). Според посоченото от вещите лица
при разпита им поставената клапа няма да бъде премахната никога, но през
определен период от време (5-7 години) тя трябва да се подменя, което ще
изисква нови операции. Освен това вещите лица посочват, че клапата представлява
чуждо тяло в организма, поради което създава риск от инфекции или други
заболявания (напр. перфорация на черво, доколкото тръбичката е поставена в
коремната кухина).
Следва да се има предвид също
така, че болничното лечение на ищцата не се изчерпва само с посоченото по-горе
първоначално 8-месечно лечение и последващи оперативни интервенции (около 10
месеца след това) за премахване на трахеостомата и гастростомата. Скоро след
изписването си на 31.10.2016 г. ищцата е постъпила отново за тридневно лечение
в болница в средата на м. 11.2016 г. поради получен от нея силен
епилептичен пристъп. Този пристъп, както и изобщо развилата се при ищцата
епилепсия, също са следствие от получените травматични мозъчни увреждания
(според заключението на експертизата). Както разясняват вещите лица при разпита
си, епилепсията представлява постоянна опасност за живота на ищцата, тъй като е
възможно дишането ѝ да спре при епилептичен пристъп. Тази опасност се
контролира чрез медикаменти, които ищцата получава и които на практика няма да
спре да приема през целия си живот, макар че продължителният им прием може да
доведе до увреждания на черния дроб. Тези медикаменти ищцата приема и към момента
(както сочи свидетелят А.Т.). Също така, макар медикаментите значително да
намаляват епилептичните пристъпи и тяхната продължителност, все пак те не могат
напълно да ги изключат, а при всеки получен гърч допълнително се уврежда
мозъкът, тъй като загиват мозъчни клетки поради недостиг на кислород.
Както е посочено в заключението
на медицинска експертиза, а също така се установява и с оглед на дадените от
вещите лица разяснения при разпита им, както и на показанията на свидетеля А.Т.,
вследствие на мозъчните увреждания е повишен мускулният тонус на ищцата, поради
което мускулите на крайниците и на лицето ѝ са стегнати – тя държи ръцете
си в полусвити юмруци, има деформация на краката поради скъсени сухожилия (еквиноварус), а също така има изкривяване на устата и държи
главата си наклонена напред и надясно (както е посочено в медицинската
експертиза и в показанията на свидетеля). Поради получените схващания на
мускулите ищцата на практика не може да използва крайниците си – не може да
хваща, нито да стои на краката си (както посочва свидетелят), макар че следва
да се има предвид, че тя поначало не може да се изправи самостоятелно. Тези
последици от получените увреждания трудно се поддават на лечение според вещите
лица, като това обикновено се прави чрез рехабилитация или медикаментозно.
Същевременно обаче следва да се съобрази посоченото от вещите лица, че в
България няма специализирани програми за рехабилитация на хора с подобни
увреждания, а също така, че извършената през 2019 г. операция на ищцата в
Сърбия (за която по делото е представена епикриза), макар и непозната като
метод в България, би могла да е възможно лечение за получените от ищцата
схващания. Като се вземат предвид тези разяснения, дадени от вещите лица, както
и като се съобрази принципната готовност на родителите да предприемат всички
възможни действия, за да осигурят лечение за детето си, трябва да се приеме, че
извършената в Сърбия операция на ищцата също е била необходима във връзка с
нейното лечение.
През време на престоя си в
болницата ищцата първоначално е била в кома, а след това в будна кома и в хронично
вегетативно състояние, както е разяснено в медицинската експертиза и при
разпита на вещите лица, а и видно от приложените по делото епикризи. Както
посочва свидетелят А.Т., след преместването на ищцата от реанимацията в друго
отделение на болницата, тя е била с отворени очи, но без да може да се движи,
без да реагира, без да познава околните. Това състояние на ищцата е продължило
и след изписването ѝ от болницата, което е наложило за нея да бъдат полагани
специализирани грижи в хоспис за период от около месец и половина (според
свидетеля и видно от представената документация от хосписа). След това за
ищцата са полагани грижи в домашни условия, което продължава и към момента
(както сочи свидетелят и вещите лица и по двете назначени експертизи). Според
свидетеля А.Т.около месец след като ищцата се е прибрала у дома си (т.е. около
10 месеца след инцидента), тя е започнала да проявява реакции към околната
среда – започнала е да движи очите си. Три години след инцидента ищцата вече
може да движи ръцете и краката си, но не може да хваща, нито да се изправя,
дори не може да седне без чужда помощ, както сочи свидетелят и вещите лица. При
нея липса и контрол на тазовите резервоари, поради което постоянно е с памперс.
Въпреки това като цяло тя е в по-добро състояние, както посочват вещите лице и
което се потвърждава от показанията на свидетеля А.Т., според който ищцата към
настоящия момент е по-жизнена.
Според медицинската експертиза
ищцата е с тежка форма на инвалидност в резултат от получените мозъчни
увреждания, при която макар и да е в съзнание, тя е напълно жизнено зависима от
околните. Както посочва и свидетелят А.Т., родителите на ищцата изцяло се
грижат за нея, включително за храненето ѝ, тоалета ѝ и т.н., тъй
като тя не може самостоятелно да извърши никое от тези действия. Това състояние
на ищцата е отразено и в последното по време решение на ТЕЛК, представено по
делото – от 18.08.2018 г., в което на ищцата е определена 100% загуба на
работоспособност с чужда помощ, като решението е пожизнено. В тази връзка
следва да се посочи и че според вещите лица, макар и да е възможно по-нататъшно
подобрение в състоянието на ищцата, при което тя да може да се изправя и дори
ограничено да се придвижва сама с помощни средства, тя със сигурност няма да се
възстанови в степен, която да ѝ позволява да може да учи или да работи,
т.е. ищцата няма да възстанови никога работоспособността си и винаги ще е
зависима в ежедневното си обслужване от други хора.
Във връзка с отражението на
получените травматични мозъчни увреждания върху познавателните способности на
ищцата и възможността те да се възстановят в бъдеще, следва да се има предвид и
заключението на съдебнопсихиатричната експертиза по делото, като вещото лице е
извършила и личен преглед на ищцата. Според заключението, в резултат от
претърпените от ищцата мозъчни увреждания тя е развила психоорганичен
синдром (диагноза, посочена и от комплексната медицинска експертиза), т.е.
разстройство на личността и поведението, което се дължи на увреждане на главния
мозък. Това състояние се характеризира с нарушения в познавателните способности
(памет, концентрация и др.), емоционално-волеви промени, трудности за
пълноценно общуване. Според разясненията, дадени от вещото лице при разпита
ѝ, ищцата не може да общува, тя не може да говори дори с елементарни
изречения, не разбира и не може да изпълнява елементарни команди или инструкции,
не реагира на околни дразнители (напр. на работещ до нея телевизор), т.е. като
цяло не проявява интерес към заобикалящата я среда, нито разбира какво искат от
нея околните. Ищцата може да назовава само отделни предмети и да си казва
името, но не и да говори (както сочи и свидетелят А.Т.). Тя единствено реагира
на допир и когато види родителите си, като се усмихва (което сочи и
свидетелят), но това може да се определи по-скоро като механична реакция, като
се има предвид, че ищцата не задържа вниманието си, както сочи вещото лице.
Като цяло според вещото лице нервно-психичното развитие и интелектуалното
функциониране на ищцата отговарят на нивото на едногодишно дете. Като се има
предвид това състояние на ищцата, която към момента на прегледа от вещото лице
е на 17 години, както и тежките мозъчни увреждания на ищцата, според вещото
лице тя никога няма да може да преодолее установените дефицити, съответно няма
да може да общува пълноценно с околните, нито да се грижи дори за елементарни
дейности от ежедневието си, като това положение не се очаква да се промени в
бъдеще.
Накрая, по отношение на останалите
получени от ищцата травматични увреждания, посочени по-горе, следва да се има
предвид, че според заявеното от вещите лица по комплексната съдебномедицинска
експертиза при разпита им, тези увреждания като цяло са заздравели в рамките на
времето, в което е продължило първоначалното болнично лечение на ищцата от
приблизително 8 месеца. Според вещите лица счупванията на тазовите кости, както
и на реброто не се нуждаят от специфично лечение освен от това ищцата да лежи
неподвижно, което е характеризирало състоянието ѝ по време на
първоначалното болнично лечение. Същото се отнася и до нараняването на далака,
което в случая не е изисквало оперативна интервенция, както и до другите контузии
и охлузвания, които са заздравели, докато ищцата е била в кома, будна кома и
вегетативно състояние при болничния си престой, при което е лежала неподвижно.
Поради това тези наранявания не може да се приемат като съществено утежняващи
състоянието на ищцата и допринасящи за претърпените от нея страдания, още
повече доколкото, според вещите лица, в началото на лечението си ищцата е била
упоена, поради което не е усещала и болка (обстоятелство, което се потвърждава
и от свидетеля А.Т.). Все пак следва да се отчете посоченото от вещите лица при
разпита им обстоятелство, че след като е преместена от реанимацията (след
първите 20 дни на лечението си) ищцата вече не е била упоена и е била с по-лека
степен на кома, поради което е изпитвала болки в местата на травмите, особено
когато е обръщана, за да не получи декубитални рани,
но следва да се съобрази и това, че според свидетеля А.Т.рехабилитаторите са
внимавали с местата на счупванията при извършваните раздвижвания. Поради това
като цяло следва да се приеме, че другите получени от ищцата наранявания не са
допринесли твърде съществено за тежкото състояние на ищцата и за претърпените
от нея неимуществени вреди, които основно се определят от получените от ищцата
мозъчни увреждания и техните последици. Тук, разбира се, следва да се съобразят
и болките и неудобствата, които нормално е изпитвала ищцата при последващите
оперативни интервенции (при отстраняване на трахеостомата и на грастростомата),
както и при операцията, извършена в Сърбия за облекчаване на схващанията на
мускулите на крайниците на ищцата.
В обобщение, при преценка на
посочените увреждания, получени от ищцата с оглед определяне на размера на
обезщетението за претърпените от нея неимуществени вреди в резултат от
процесното ПТП, следва да се съобрази, че преимуществено състоянието на ищцата
се определя от получените от нея тежки мозъчни увреждания, докато другите
травми, които са заздравели за срок до 3 месеца (според вещите лица по
медицинската експертиза), не са допринесли съществено за изпитваните от ищцата
негативни последици от събитието. Това е предопределено и от състоянието, в
което се е намирала ищцата, при което тя само спорадично е изпитвала болка от
тези травми, а цялостното ѝ страдание е било подчинено не мозъчните
увреждания. Следва да се отчете, че самите мозъчни увреждания са довели до
продължително (повече от година) състояние, в което ищцата не е можела нормално
да диша и да се храни (до премахването на трехеостомата
и на грастростомата). В този период от съществено значение е и това, че на
моменти ищцата се е задушавала, което е твърде сериозно негативно преживяване,
дори и като се съобрази цялостното състояние на ищцата. В същата насока следва
да се съобразяват и настъпилите епилептични припадъци, като трябва да се има
предвид, че епилепсията представлява и заболяване, което поставя трайно живота
на ищцата в опасност и същевременно епилептичните пристъпи могат да влошат като
цяло общото ѝ състояние.
През това време, с оглед на
когнитивните и емоционалните дефицити, които се установяват при ищцата, е
трудно да се прецени доколко тя е изпитвала и най-вече е осъзнавала естеството
на ситуацията, в която се е намирала и значителното отклонение от това, което
може да се определи като нормален начин на живот. Всъщност и след посочения
период от около година и три месеца след събитието, ищцата не се е възвърнала и
няма изгледи да се възвърне към по-нормален ход на ежедневието си, при което да
може да се обслужва сама, да се храни, да се придвижва. С оглед на заключението
на медицинските експерти, може да се приеме, че възстановяване в такава степен,
при която ищцата да не се нуждае от чуждо съдействие за елементарни ежедневни
дейности, не може да се очаква изобщо. Въпреки че и в тази връзка може да се
посочи, че интелектуалното и емоционалното състояние на ищцата по-скоро ѝ
помагат да живее по посочения начин, доколкото тя няма способността да осъзнае
и да почувства необратимата загубата на нормалния си начин на живот, това
положение не може да не бъде отчетено с особено голяма тежест при определяне на
дължимото обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди.
В тази връзка следва да се
съобрази, че дори и ищцата да не осъзнава, а вероятно и никога няма да осъзнае,
че нормалният ѝ начин на живот е престанал да съществува, най-съществената
вреда за нея, която следва да бъде обезщетена, е именно загубата на този начин
на живот. Невъзможността на ищцата да се движи, да общува с други хора, да
възприема и разбира света около себе си, да учи, да работи, а също така да
създаде семейство и да има деца – дейности, които характеризират всеки човешки
живот – означава, че ищцата е загубила безвъзвратно своя живот. Още повече тази
загуба следва да бъде оценена предвид ранния етап в развитието на ищцата,
когато тя е настъпила за нея – през м. 03.2016 г., когато тя е едва на 13
години. Това положение предопределя необходимостта обезщетението за
претърпените от ищцата неимуществени вреди да бъде определено в един значителен
размер.
Обезщетението обаче не следва да
бъде в толкова голям размер, че да се превърне в облагодетелстване на
претърпелия вредите, доколкото гражданската отговорност, дори и за
неимуществени вреди от неоснователно обогатяване, има единствено обезщетителна функция. Поради това не може да бъде уважена
изцяло претенцията на ищцата за заплащане на обезщетение в общ размер от
1 200 000 лв. (исковата претенция е в размер от 1 050 000
лв., като по делото е безспорно, че ответникът вече е заплатил обезщетение от
150 000 лв.). Според данни от интернет страницата на Националния
статистически институт средната работна заплата за България към момента на
увреждането – м. 03.2016 г. е в размер на малко под 1 000 лв. месечно (943
лв.). Макар претенцията на ищцата да е за обезщетяване на неимуществени вреди,
поради което размерът на получаваните в страната възнаграждения да няма пряко
отношение – не се претендира обезщетение за загубен доход – все пак този среден
доход следва да се съобрази като оценка за икономическото ниво в страната към
момента на настъпването на вредите, за да се прецени до какъв размер
определеното обезщетение отговаря на функцията си да обезщети претърпените
вреди и от кой момент то ще се превърне в неоправдано, в контекста на общото
икономическо ниво, обогатяване за претърпелия вредите. Поради това следва да се
отчете, че общият претендиран от ищцата размер на обезщетението се равнява на
средния доход, който едно лице би получило към момента на настъпване на
процесните вреди за период, надхвърлящ 100 години. Това обстоятелство показва,
че претендираното обезщетение е твърде завишено по размер.
От друга страна, както се посочи,
в случая обезщетението следва да бъде определено в такъв размер, че да е
съпоставимо с огромната тежест на причинените на ищцата вреди, които най-общо
се изразяват в това, че през целия си физически живот тя ще бъде лишена от
всичко, което съставлява нормален начин на живот, като включително самото
ѝ физическо оцеляване ще е поставено постоянно под заплаха, без да е
налице основание да се приеме, че в бъдеще би настъпила промяна в това
състояние. Поради това съдът намира, че в случая обезщетението за претърпените
от ищцата неимуществени вреди следва да се определи в размер на 650 000
лв. (виж за подобни случаи напр. решение № 12/25.03.2016 г. по т. д. №
1018/2015 г., на ВКС, ІІ т. о. и решение № 123/10.01.2020 г. по т. д. №
3104/2018 г., на ВКС, ІІ т. о.), като при това така определеният размер се
доближава и до първоначално предявения от ищцата размер на претенцията ѝ
за заплащане на застрахователно обезщетение (който е 500 000 лв.), видно
от представената по делото претенция до ответника от 13.07.2016 г.
По делото страните не спорят, като
това се установява и от посоченото в констативния протокол за ПТП, че автомобилът,
причинил процесното ПТП и съответно уврежданията на ищцата, не е установен. Следователно
налице е хипотезата на чл. 557, ал. 1, т. 1 КЗ, тъй като на ищцата са причинени телесни увреждания на
територията на Република България от МПС, което не е установено, в който случай
ответникът Г.Ф.следва да заплати дължимото на ищцата обезщетение. Поради това,
като се съобрази и безспорното по делото обстоятелство, че ответникът вече е
изплатил част от дължимото обезщетение в размер на 150 000 лв. (видно и от
представеното платежно нареждане от 01.02.2017 г.), предявеният иск за
обезщетение за неимуществени вреди следва да се уважи за сумата 500 000
лв.
Срокът, в който следва да бъде
изплатено дължимото от ответника обезщетение, съвпада с този, в който следва да
изплати обезщетение и застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
Това следва от препращането на чл. 558, ал. 5 КЗ към срока по чл. 496 КЗ, в
който следва да заплати обезщетение застрахователят, както и от препращането на
чл. 558, ал. 1, изр. 2 КЗ към разпоредбата на чл. 497 КЗ, уреждаща момента, в
който застрахователят изпада в забава за плащане на дължимото обезщетение
(според чл. 497, ал. 1, т. 2 КЗ това става след изтичането на срока по чл. 496,
ал. 1 КЗ). Според чл. 496, ал. 1 вр. ал. 2, т. 1 КЗ срокът, в който следва да
се изплати дължимото обезщетение, е до три месеца от предявяването на
претенцията.
Видно от представената молба от 13.07.2016
г. от ищцата до ответника, на тази дата ищцата е предявила претенцията си към
ответника. Следователно срокът за заплащане на дължимото обезщетение от
ответника е изтекъл на 13.10.2016 г. Поради това съгласно чл. 558, ал. 1, изр.
2 вр. с чл. 497, ал. 1, т. 2 КЗ и чл. 84, ал. 1 ЗЗД ответникът е изпаднал в
забава по отношение на плащането на обезщетението и дължи законната лихва за
забава считано от 14.10.2016 г., от който момент е основателна претенцията на ищцата
за заплащане на лихва за забава върху дължимото обезщетение.
В
заключение трябва да се има предвид, че ищцата е поставена под пълно запрещение
(видно от представеното по делото решение на СГС от 02.06.2017 г.). Поради
това, макар и наскоро навършила пълнолетие, нейното правно положение с оглед на
психичното ѝ състояние е приравнено на това на малолетно дете (чл. 5, ал.
3 вр. с чл. 3, ал. 2 ЗЛС). Всъщност, според
заключението на психиатричната експертиза по делото психичното състояние на
ищцата се приравнява на това на едногодишно дете. Това правно и фактическо
положение на ищцата изискват съдът служебно да следи за защитата на интересите
ѝ (както е разяснено и в мотивите към т. 1 на ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на
ВКС), подобно на задълженията, които има съдът за осигуряване на най-добрия
интерес на детето (чл. 1, ал. 4 вр. с чл. 3, т. 3 ЗЗДет.). Действително ищцата поради възрастта си не попада
в категорията „дете“ по смисъла на чл. 2 ЗЗДет., но
нейното състояние налага съдът служебно да вземе мерки за защита на интересите ѝ,
както се посочи по-горе. Поради това съдът намира, че интересът на ищцата ще
бъде охранен в най-голяма степен, ако присъденото ѝ обезщетение бъде
изплатено по банкова сметка, ***, за да може да се гарантира (включително чрез
режима, предвиден в чл. 165, ал. 4 вр. с чл. 130, ал.
3 СК), че получената сума ще бъде използвана за задоволяване на нейните
потребности и интереси.
По разноските:
Ищцата е освободена от заплащането на държавна
такса и разноски по делото, поради което на нея разноски не следва да се
присъждат. Видно от приложения договор за правна защита и съдействие ищцата не
е заплатила на адвоката си по делото възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1,
т. 2 ЗА, поради което съгласно чл. 38, ал. 2 ЗА ответникът следва да
заплати на адвоката на ищцата възнаграждение в размер на 12 588,57 лв.,
което е съответно на уважената част от иска. На ответника също следва да се
присъдят разноски на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, съответни на отхвърлената
част от иска, които възлизат на 235,71 лв. Тъй като ищцата е освободена от
заплащане на държавна такса и разноски по делото, на основание чл. 78, ал. 6
вр. с ал. 1 ГПК ответникът следва да заплати по сметка на съда общо сумата 20 642,86
лв., представляваща дължимата от ищцата такса (20 000 лв.) и разноски за
експертизи (642,86 лв.), съответно на уважената част от иска.
С оглед на гореизложеното съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Г.Ф., адрес гр. София, ул. „****** да заплати на Е.М.С., ЕГН **********,
адрес *** на основание чл. 557, ал. 1,
т. 1 КЗ сумата 500 000 лв. (петстотин хиляди лева) –
обезщетение за неимуществени вреди, причинени от ПТП, настъпило на 21.03.2016 г.
в гр. София и причинено от водача на неустановен автомобил, заедно със
законната лихва върху посочената сума от 14.10.2016 г. до окончателното ѝ
изплащане (присъдената сума трябва да
бъде заплатена по банкова сметка *** Е.М.С.), като ОТХВЪРЛЯ иска до пълния предявен размер от 1 050 000 лв.,
както и претенцията за законна лихва за периода 13.07.2016 г. – 13.10.2016 г.
ОСЪЖДА Г.Ф., адрес гр. София, ул. „****** да заплати на адв.
Р.М. – САК, с адрес *** на основание
чл. 38, ал. 2 ЗА сумата 12 588,57 лв.
(дванадесет хиляди петстотин осемдесет и осем лева и 57 ст.) – разноски по
делото за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Е.М.С., ЕГН **********, адрес *** да заплати на Г.Ф., адрес гр. София,
ул. „********* сумата 235,71 лв. (двеста тридесет и пет лева и 71 ст.)
– разноски по делото.
ОСЪЖДА Г.Ф., адрес гр. София, ул. „******** да заплати по сметка на Софийски градски
съд сумата 20 642,86 лв. (двадесет
хиляди шестстотин четиридесет и два лева и 86 ст.) – разноски по делото за
държавна такса (20 000 лв.) и съдебни експертизи (642,86 лв.).
Решението може да се обжалва пред Софийски апелативен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: