РЕШЕНИЕ
№ 2175
гр. Пловдив, 21.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Методи Н. Антонов
при участието на секретаря Милена В. Георгиева
като разгледа докладваното от Методи Н. Антонов Административно
наказателно дело № 20225330203553 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ № 36-0000314/19.05.2022
г. на и.д. директор на РД "Автомобилна администрация" - Пловдив, с което на
Й. В. Г., ЕГН: ********** е наложено административно наказание глоба в
размер на 1000 лв. за нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 2 пр. 2 от Закона за
движение по пътищата /ЗДвП/ вр. чл. 6, ал. 1, т. 3 б. "а" от Наредба №
11/03.07.2001 г. на МРРБ, на основание чл. 177, ал. 3 пр. 2 от ЗДвП.
Жалбоподателят Й. В. Г., обжалва цитираното НП и моли същото да
бъде отменено. Редовно призован, в съдебно заседание не се явява и не
изпраща представител. Не претендира разноски.
Въззиваемата страна в съпроводителното писмо, с което изпраща
жалбата и административната преписка, изразява становище наказателното
постановление да е издадено в съответствие с материалния и процесуалния
закон, а извършването на нарушението да е установено по категоричен начин.
Моли наказателното постановление да бъде потвърдено. В съдебно заседание,
редовно призована, въззиваемата страна не изпраща представител.
Пловдивският районен съд – VІІ н.с., като прецени събраните
1
доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено
следното:
Жалбата е подадена в срок, допустима е и разгледана по същество е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна съдът установи следното:
На 03.05.2022 г. около 11: 30ч. на път ІІІ-565, с посока на движение за
гр. Пловдив – 59 км., след възникнало ПТП служители на РД "АА" – Пловдив
извършили проверка на водача Й. Г., който управлявал влекач "Ивеко" **** с
рег. №*** от категория N3 с прикачено полуремарке „Шмитц“ СГФ СЗ с рег.
№****, от категория О4 и двете собственост на "Пимк" ЕООД, извършвайки
обществен превоз на товари с пътен лист, товарителница, кантара бележка и
лиценз за превоз на товари на територията на Република България.
По време на проверката било установено, че водачът извършва превоз
на ж.п. фракция 31.5/50, като надвишава максимално допустимите норми,
установени от Министъра на регионалното развитие и благоустройство в чл.
6, ал. 1, т. 3 б. "а" от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ за моторни
превозни средства с две оси и полуремарке с три оси, определена на 40 000
кг., превишавайки я с 7620 кг., съгласно кантарна бележка № 2696/03.05.2022
г., представляващо претоварване с 19%.
Въз основа на резултатите от проверката е съставен Акт за установяване
на административно нарушение /АУАН/ № 316364/03.05.2022 г. срещу Й. В.
Г., а въз основа на него е издадено и обжалваното НП, с което на лицето е
наложено административно наказание глоба в размер на 1000 лв. за
нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 2 пр. 2 от ЗДвП вр. чл. 6, ал. 1, т. 3 б. "а" от
Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ, на основание чл. 177, ал. 3, т. 1, пр. 2 от
ЗДвП.
Описаната фактическа обстановка се установява от показанията на св.Т.
В. Г. – актосъставител, които съдът кредитира като обективни, логични,
непротиворечиви и кореспондиращи с приложените към делото писмени
доказателства.
При така установената фактическа обстановка съдът намира следното от
правна страна:
При съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП са спазени
изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН.
2
Актът е съставен изцяло в съответствие с разпоредбата на чл. 42 от
ЗАНН, като нарушението е изчерпателно описано и подробно са посочени
обстоятелствата, при които е извършено то. Актът е съставен от компетентно
лице и в същия е дадена правна квалификация на установеното нарушение.
Постановлението е издадено от компетентен орган в кръга на неговата
компетентност, в предвидената от закона форма, при спазване на
материалноправните и процесуални разпоредби и е съобразено с целта на
закона.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна
страна, че жалбоподателят, като водач на влекач "Ивеко" и прикачено
полуремарке „Шмитц“ и двете собственост на "Пимк" ЕООД, е управлявал
ППС с маса, надвишаваща нормите, определени от Министъра на
регионалното развитие и благоустройство в чл. 6, ал. 1, т. 3 б. "а" от Наредба
№ 11/03.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни
превозни средства. Съгласно посочената разпоредба допустимата максимална
маса на ППС за движение по пътищата, отворени за обществено ползване, с
две оси с полуремарке с три и повече оси е 40 тона. Водачът е извършвал
превоз на товари с бруто тегло 47 620кг., съгласно кантарна бележка №
2696/03.05.2022г., от което следва, че същият е превишил нормите,
определени от Министъра на регионалното развитие и благоустройство в чл.
6, ал. 1, т. 3 б. "а" от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ, с 7620 кг.,
представляващо претоварване от 19%.
Що се касае до наведеното възражение, че посочените във въпросната
кантарна бележка данни не са достатъчни да обусловят извод за безспорна
установеност на фактите изложени в тях (в частност общата маса на
натоварване), а е следвало да се извърши собствено измерване със средства за
измерване, отговарящи на изискванията на Закона за измерванията, то не се
споделя от съда по следните съображения. На първо място визираната, макар
и не посочена изрично, в жалбата норма на чл. 35, ал. 3 от Наредба №
11/03.07.2001 г. на МРРБ въвежда подобно задължение за контролните органи
само в случаите, в които се извършва проверка за съответствие между масата
и габаритните размери на извънгабаритно и/или тежко ППС със записаните
данни в разрешителното по чл. 8, ал. 2 и 3 и в документа за платена такса по
чл. 14, ал. 3 от наредбата. Настоящият случай обаче не е такъв, доколкото не
3
се прави проверка за съответствие. На следващо място, в случая общата маса
на натоварване е установена въз основа на документ, представен от самия
жалбоподател, който той е приел без възражение досежно извършеното
претегляне и резултата от него. При това положение именно в тежест на Г. е
да опровергае съдържанието на документа, като в хода на съдебното
производство доказателства в тази насока не се ангажираха.
Правилно е определена и санкцията, а именно вида и глоба, предвид
извършеното нарушение от физическо лице. Досежно размера следва да се
отбележи, че според цитираният в НП Регламент 2016/403 от 18.03.2016 г. на
Комисията, т. 4 Групи нарушения на Директива 96/53/ЕО на Съвета (Правила
за масата и размерите) надхвърлянето на максимално допустима маса за
превозни средства от категория N3 в границите от 10% до 20% представлява
много тежко нарушение – МТН, а не най-тежко нарушение – НТН, както е
отбелязано в НП. За да е налице най-тежко нарушение надхвърлената
максимално допустима маса трябва да бъде повече от 20%.
Въпреки това предвид факта, че определеният размера на наказанието е
в параметрите от 500 до 3000 лева, с оглед на това, че нарушението е
установено след извършена проверка по повод на възникнало ПТП и предвид,
че надвишаването на товара е с близо 8 тона, представляващо претоварване с
19%, което претоварване представлява „много тежко нарушение“ по
квалификацията на Регламент 2016/403 от 18.03.2016 г. на Комисията, съдът
намира че няма как глоба да бъде определена на минимума предвиден в
Закона.
Ето защо, настоящият съдебен състав намира, че не следва да бъде
намален размерът на наложеното наказание. Определеният размер от 1000 лв.
се явява справедлив и отговарящ на обществената опасност на извършеното
нарушение и на дееца.
Процесното административно нарушение не следва да се определи и
като такова с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на нарушения от този вид. Жалбоподателят не сочи
конкретни факти и обстоятелства, които да обосновават такъв извод, а и от
приобщените по делото доказателства не се установяват такива. В
съответствие със задължението на съда при преценка на законосъобразността
на НП и в частност при преценката за правилното приложение на
4
материалния закон да извърши проверка за наличието на предпоставките за
квалифицирането на нарушението като маловажен случай по смисъла на чл.
93, т. 9 от НК, който се прилага на основание чл. 11 от ЗАНН, настоящият
съдебен състав намира, че разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН е неприложима в
случая.
При този изход на спора на основание чл. 63д ЗАНН, право на разноски
би имала въззиваемата страна, тя обаче не е направила искане за присъждане
на разноски, нито е била представлявана от представител, поради което съдът
не следва да присъжда разноски.
Мотивиран от гореизложеното, Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление /НП/ № 36-
0000314/19.05.2022 г. на и.д. директор на РД "Автомобилна администрация" -
Пловдив, с което на Й. В. Г., ЕГН: ********** е наложено административно
наказание глоба в размер на 1000 лв. за нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 2 пр. 2
от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ вр. чл. 6, ал. 1, т. 3 б. "а" от
Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ, на основание чл. 177, ал. 3 пр. 2 от
ЗДвП. Решението подлежи на обжалване пред Административен съд
Пловдив в 14 – дневен срок от съобщението до страните, че същото е
изготвено.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5