Решение по дело №1766/2019 на Районен съд - Разград

Р Е Ш Е Н И Е

Номер 148                                                11.06.2020 г.                                гр.Разград

 

В   И М Е Т О    Н А   Н А Р О Д А

 

Разградският районен съд

На     девети юни                                                      две хиляди и двадесета година

В публично заседание в състав:

 

Председател: СВЕТЛАНА ЧОЛАКОВА

 

секретар     Ганка Атанасова

прокурор

като разгледа докладваното от съдията гр.д.№1766 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по чл.415 от ГПК.

                Депозирана е искова молба от Водоснабдяване-Дунав ЕООД против В.И.Г., с която при условията на обективно съединяване на исковете са предявени за установяване дължимостта на сумата 121,26лв. - стойност на предоставени ВиК услуги за абонатен №38161 по 9 фактури и сумата 5,64лв. лихва за забава за периода от 29.07.2018г. до 21.05.2019г. Претендира и за заплащане на направените разноски. Твърди се, че ответникът в качеството си на потребител на ВиК услуги до имот на адрес гр.Разград, ж.к. Освобождение, бл.33 ап.1, не е изпълнил задължението си за заплащане на доставена питейна вода и отведени пречистени отпадни води до имот по 9 фактури  на посочената стойност за отчетния период 28.05.2018г.-26.02.2019г. Твърди, че ответницата е собственик на горепосочения имот, съответно потребител на ВиК услуги, като отношенията са уредени във валидно публично известни ОУ на дружеството. Че е предоставило на ответницата до горепосочения имот ВиК услуги - 43куб.м. питейна вода, отведени и пречистени отпадни води, за което е издало процесните фактури. Ответницата не е изпълнила задължението за заплащане на предоставените услуги, не е осигурила достъп на длъжностните лица до проверка състоянието на водомерния възел. Като неизправна страна дала повод за завеждане на настоящия иск. Съгл. чл.44 от ОУ дължи законна лихва, считано от първия ден след настъпване на падежа по всяка една фактура. Въпреки отправено писмено уведомление за плащане - покана за доброволно плащане №12218/12.03.2019г., която пратка не е потърсена  в пощенския клон от ответницата, не е заплатено задължението. По ч.гр.д. №1063/2019г. на РРС издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК за посочената сума, връчена по чл.47 ал.5 ГПК. 

            Ответникът чрез особен представител депозира отговор, намира иска за допустим, но основателен. Сочи, че не е доказано, че ответникът е потребител, съответно предоставените ВиК услуги, техния обем и стойност. Че е собственик на имота, че фактурираните количества са реално доставени. Имотът е необитаван, тъй като съобщенията в заповедното производство не са били връчени лично. Сочи на липса на доказателства за методиката на определяне количествата вода и дали записаните количества във фактурите отговарят на действителното положение и реално доставена вода. Оспорва, че отчитането е ставало с радиомодул, Евентуално възразява за изтекъл давностен срок.

            След преценка на събраните по делото доказателства, съдът установи следните фактически обстоятелства: Ответникът е собственик на недвижим имот находящ се в гр.Р** видно от приложена справка от СГКК-Разград, поради което са налице облигационни отношения между страните.

            Приложени са договор от 23.02.99г. за доставка на питейна вода между страните, както протоколи за отказ на достъп до водомерния възел от 21.11.12г., 26.05.16г., съответно за възстановяване на водоподаването от 16.01.12г. Считано от 01.11.16г. е въведено електронно отитане на показанията на водомерите на абоната.

             В приложените общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите, са регламентирани отношенията между страните.

По делото са приложени справка за имот, справки за отчетени показания на водомер, както и за консумация от откриването на партидата, фактури за доставки.

Въз основа на така установените фактически обстоятелства, съдът направи следните правни изводи: Предявеният установителен иск е допустим, тъй като чл.415 от ГПК предвижда, след като е издадена заповед за изпълнение и има подадено възражение от длъжника, заявителят предявява установителен иск за сумата, която му е присъдена със заповедта за изпълнение. Регламентацията на договорните отношения между страните се съдържа в Общите условия за предоставяне на ВиК услуги/ОУ/. Влизането им в сила не е обусловено от писменото приемане на потребителите. Съгласно чл.2 ал.1 т.1 потребител е всяко физическо лице-собственик, ползвател на имот, за който се предоставят ВиК услуги. Ответникът е бил потребител на ВиК услуги за процесния период, тъй като е съсобственик на имота в гр.Разград, ж.к. Освобождение, бл.33 ап.1, видно от приложените писмени доказателства, налице е и договор от 23.02.1999г.  между страните, поради което е неоснователно възражението на ответната страна в този смисъл. Освен ОУ следва да бъдат съобразени и разпоредбите на Наредба №4 от 14.09.2014г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи/Наредба №4/. В процесния период 28.05.2018г.-26.02.2019г. в имота, за който е открита партида са предоставяни ВиК услуги, за което са издадени 9бр. фактури, като водомерът за процесния период е отчитан с електронен карнет. Не е оспорен като изчисление размер на претендираната сума, а няма доказателства тази сума да е била заплатена на ищцовото дружество. Поради изложеното съдът намира, че ищецът чиято е доказателствената тежест установи, че за периода 28.05.2018г.-26.02.2019г. е доставил на ответника посочените ВиК услуги на претендираната стойност от 121,26лв., за което е приложена и справка, поради което главният иск е основателен. По отношение на акцесорния иск на основание чл. 44 от ОУ за заплащане на мораторната лихва за периода 29.07.18г. – 21.05.19г. размерът е 10лв., съобразно чл.162 от ГПК/изчислена с ел. калкулатор/, поради което претенция в размер на 5,64лв. е основателна.

На основание чл.78 ал.1 от ГПК с оглед изхода на спора ищецът съразмерно уважената част, има право на разноски - 75лв. за държавна такса, 150лв. депозит за особен представител. Поради което ответникът следва да заплати 225лв. за разноски. Съгласно т.12 от ТР №4/2013г. на ОСГТК, съдът в това производство се произнася по дължимостта на разноските в заповедното производство, които са в размер на 25лв.

Воден от гореизложеното, Разградският районен съд

 

Р  Е  Ш  И  :

 

            ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Водоснабдяване-Дунав ЕООД, ЕИК826043778, адрес гр.Разград, ул. Сливница №3А, че В.И.Г., ЕГН**********, адрес *** дължи сумата 121,26лв./сто двадесет и един лева и двадесет и шест  стотинки/ главница съставляваща стойност на предоставени ВиК услуги по абонатен №38161 по 9 фактури, ведно със законната лихва от 30.05.2019г. до окончателното и изплащане, сумата 5,64лв. /пет лева и шестдесет и четири стотинки/ обезщетение за забава за периода 29.07.2018г. – 21.05.2019г.

            ОСЪЖДА В.И.Г., ЕГН**********, адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на Водоснабдяване-Дунав ЕООД, ЕИК826043778, адрес гр.Разград, ул. Сливница №3А сумата 225лв. /двеста двадесет и пет лева/ за направените по делото разноски, както и сумата 25лв./двадесет и пет лева/ за разноски по ч.гр.д. №1063/2019г. на РРС

Решението подлежи на обжалване пред Разградския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: