Р Е Ш Е Н И Е
№
23.02.2018г., гр. Плевен
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ДВАНАДЕСЕТИ
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в открито съдебно заседание на втори февруари две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА МАРИНСКА
При секретаря Анета Христова и прокурора.........................., като разгледа
докладваното от председателя гр.д.№5631/2017г.
по описа на ПлРС, за да се произнесе, намери за установено следното:
Искове с правно основание чл.127, ал.2, вр.чл.59, ал.2 и
ал.3, вр.чл.142, ал.1, вр.чл.143, ал.2 от СК.
Постъпила е искова молба от Г.В.И.,
чрез адв. Р. И., против С.Г.С., с която се твърди, че страните живеели на
семейни начала, като от съвместното им съжителство е родено детето К- род.***г.
и С.- род. ***г..Твърди се, че грижите за двете деца са поети изцяло от
майката. Твърди се, че въз основа на споразумение по гр.д.№ 3664/2011г на ПлРС,
ответникът се е задължил да заплати издръжка за минало време- за детето К- в
размер на1080лв. и за детето С.- в размер на 960лв.. Твърди се, че ищцата
притежава необходимият родителски капацитет и възпитателски качества за
отглеждането на децата. Моли съдът да постанови решение, с което да присъди
упражняването на родителските права над двете деца на майката- Г.В.И., а на
бащата да се определи режим на лични отношения-всяка първа и трета събота от
месеца, от 10,00- до 17,00часа; да осъди бащата, да заплаща месечна издръжка в размер на 200лв-
за всяко дете., платима до 5-то число на текущия месец, считано от датата
на ИМ. Претендират се разноски.
Ответникът
С.Г.С., чрез назначеният му от съда особен представител- адв. Н. Я., в срока за
отговор, изразява становище за неоснователност на предявеният иск. Посочва се,
че не са представени доказателства относно твърденията, че ищцата притежава
необходимият родителски капацитет и възпитателски качества за отглеждането на
децата, както и доказателства за условията й на живот. Оспорва се искът за
присъждане на издръжка в размер от 200лв/ за всяко дете, тъй като не се
установява дали ответникът има възможност да заплаща издръжка в този размер.
Посочва се също, че претендираният режим на лични отношения е ограничен и
следва да се определи по- разширен такъв.
Съдът, като съобрази становището
на страните, на основание закона и събраните по делото доказателства, намира за
установено следното:
По делото, въз основа на
представените по делото удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за
раждане № 1164/28,07.2005г на Община Плевен, и удостоверение за раждане,
издадено въз основа на акт за раждане №0562/15.04.2004г. на Община Плевен, се
установява, че страните, са родители на детето С.С.С., род.***г. и на детето К С.С.,
род. ***г. Установява се също, че въз основа на спогодба по гр.д.№3664/2001г на
ПлРС, страните са се споразумели, ответникът С.С., да заплати на малолетните си
деца К и С.- издръжка за минало време, за периода 08.06.2010-08.06.2011г. По
делото няма присъдена издръжка за бъдеще време.
По делото е представено
удостоверение за получаваните от ищцата месечни доходи, за периода м.юли.2016-м.юли.2017г.-същата
е получила общо сумата от 7461,39лв, в т.ч. брутно ТВ и обезщетение за временна
неработоспособност.
По делото са представени
доказателства, че децата К и С. са записани на училище в гр. Плевен.
По делото, в първо с.з., от
страна на ищцата са представени доказателства, за това, че майката и децата са
се преместили да живеят в Германия. Представено е удостоверение за адресна
регистрация, в легализиран превод, от което се установява, че майката и децата
са се нанесли в дома на адрес ***, на 31.08.2017г. Установява се също, че двете
деца са записани в училище в Берлин. Представен е и трудов договор- също в
легализиран превод, на името на майката.
По делото се установява също,
видно от служебно изисканата справка от ТД на НАП- офис Плевен, че отв. С. няма
актуални регистрирани трудови договори, като последният е прекратен през
м.април 2017г.
По делото е изслушана ищцата И.,
която посочва, че заедно с децата, е заминала за Германия, Берлин в началото на
м. октомври.2017г, където живеят сега. Посочва, че с бащата – ответник, са се
разделили преди 9 години, като през този период той не се е интересувал от
децата и не е заплащал издръжка.; посочва, че бащата не поддържа отношения с
децата. Ищцата посочва, че знае от познати, че С. е в Англия сега. Ищцата
посочва, че в Германия разчита на помощта на своята сестра, която живее на
близо. Ищцата посочва също, че с децата живеят в двустаен апартамент, с добро
обзавеждане, училището, което посещават децата е в близост до тях.
По делото няма изготвен социален
доклад от ДСП-Плевен, като в с.з- соц. Работник посочва, че няма изготвен такъв
доклад, тъй като при посещение на адреса на бащата, той не е открит, а в
проведен разговор с майката, същата е съобщила, че е в Германия.
По делото, като свидетел е
разпитана КИ., майка на ищцата, която посочва, че страните са се разделили през
2009г, поради нанасян тормоз от страна на ответника над ищцата и децата.
Свидетелката посочва, че от раздялата им, ответникът не се интересувал от децата и не се е обаждал.
Свидетелката посочва, че ищцата се е преместила да живее в Берлин, където живее
и нейната сестра, която й помага.
По делото, в присъствието на соц.
Работник, са изслушани децата С. и К. Детето С. споделя, че живеят в Германия
от ок. 3-4 месеца, и там му харесва повече от колкото в България, защото е по-
спокойно и по- уредено. Детето споделя, че на този етап само учи немски език,
малко му е трудно, но се справя. Детето споделя, че училището е малко далече,
но леля им/сестра на майката/ ги кара до там сутрин с колата си. Посочва, че в
жилището, в което живеят има всичко необходимо. Споделя също, че баща му не му
се обажда, вкл. И за рождения му ден, и не го търси. Детето споделя, че му е
мъчно за България и за баба му и дядо му/по м.л/, но иска да бъде с майка си.
Детето К споделя, че в момента учи езика, но той е много труден за изговаряне.
Посочва, че в Берлин леля им много им помага, като и кара и прибира до
училището. Посочва, че е на училище от 08,10 до 13,30часа, след което се
прибира у дома си, и си подготвя домашните. Детето споделя, че е свикнало вече
с новото училище и има нови приятели. Детето споделя също, че баща му от една
година не го е търсил и не се е обаждал по никакъв повод, вкл. и за празници. Детето
споделя, че иска да живее с майка си в Германия. След изслушване на децата,
соц. Работник посочва, че децата са запознати с предмета на настоящето дело.
Същите категорично желаят да живеят при майка си. Посочва, че децата не са
манипулирани при отговорите си и не са преднамерени.
При така установено от фактическа
страна, съдът намира за установено от правна страна следното:
Съобразно нормата на чл.59, ал.4,
вр. ал.2 от СК, съдът решава въпросите, свързани с упражняването на
родителските права над детето, режим на лични отношения и размер на издръжката,
като прецени всички обстоятелства по делото, с оглед интереса на самото дете,
като се вземат предвид: възпитателските качества на родителите, полаганите до
момента грижи и отношение към децата, желанието на самите родители,
привързаност на децата към родителите, пол, възраст на децата, наличие на
подкрепяща среда, социално обкръжение и материални възможности. В случая, по
делото се събраха необходимите доказателства, от които се установява, че
ищцата- майката Г.И., разполага с необходимият родителски капацитет, нужните
възпитателски качества, желание и възможност и възможност да се грижи за децата
С. и К- изслушани в с.з. С оглед на това, съдът намира, че упражняването на
родителските права над двете деца, следва да бъдат предоставени на майката,
като бъде определено местоживеене на децата на адресната регистрация на майката
в Германия, ***.
Съобразно чл.59, ал.3 от СК,
режимът на личните отношения включва определяне на период или на дни, в които
родителят може да вижда и взима детето, вкл. и през училищни ваканции,
официални празници и личните празници на детето, както и по друго време. Целта
на режима на лични отношения е установяване и заздравяване на емоционалната
връзка между родителя, който не упражнява родителските права и детето, което да
способства за пълноценното психо-емоционално развитие на детето. Съдът определя
режим на личните отношения, изцяло с оглед интереса на детето, въз основа на
преценка на доказателствата по конкретното дело, ръководейки се от дадените
основни насоки. По делото, от събраните доказателства се установи, че бащата се
е деизнтересирал спрямо децата и от продължителен период от време не
осъществявал никакъв контакт с тях. С оглед на факта, че децата са с определено
местоживеене в Берлин, Германия, и факта, че баща също се намира в чужбина,
съдът намира, че следва да бъде определен следния режим на лични отношения: по
5 дни през зимната и през пролетната ваканция, и 30 дни през лятната ваканция,
което време не съвпада с платения годишен отпуск на майката.
По отношение на размерът на дължимата
издръжка, съдът намира за установено следното:. Нормата на чл.59, ал.5 от СК
предвижда, че размерът на издръжката трябва да осигури условията на живот на
детето, които то е имало преди раздялата, освен ако това би създало особени
затруднения на дължащия издръжка родител. От друга страна нормата на чл.142, ал.1
от СК предвижда, че размерът на издръжката се определя според нуждата на
лицето, което има право на издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи,
като ал.2 от същия член постановява и минимален размер на издръжката- ¼
от МРЗ за страната /510лв./-или сумата от 127,50лв. Минималният размер на
издръжката е нормативно определен, и съдът следва да съобрази този факт, като
съществуващ към момента на приключване на съдебното дирене. По делото, въпреки
дадените от съда указания, от страна на ответника няма представени по делото
доказателства за получаваните от него доходи. По делото също се установи, че
ответникът е в чужбина. С оглед на изложеното, съдът намира, че следва да бъде
присъдена издръжка в размер на 140лв./месечно, и за двете деца, считано от датата
на ИМ, ведно със законната лихва, за всяка просрочена вноска. Съдът намира, че
така определен, размерът на издръжката отговора на духа на закона, търсещ
баланс между нуждите на детето и възможностите на задължения за издръжка.
Следва отв. С., да бъде осъден да
заплати сумата от 403,20лв.–държавна такса върху издръжката, по сметка на ПлРС
и 5 лв. в случай на служебно издаване на ИЛ.
С оглед изхода на делото, следва ответникът
да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски, съобразно
представеният списък по чл. 80 от ГПК, в размер на 635,26лв., в т.ч. и
заплатено възнаграждение за особен представител. Съдът намира, че възражението
на особеният представител на ответника, че заплатеното от страна на ищеца
възнаграждение за особен представител на ответника, не следва да се присъжда,
за неоснователно. Съдът намира, че в случая важи общото правило, че
представляваната страна- ответник- дължи заплащане на насрещната страна- ищец,
за направените от него разноски, изразяващи се в заплащане на възнаграждение за
особен представител .
Следва, на основание чл.242, ал.1
от ГПК, да бъде допуснато предварително изпълнение на решението, в частта му за издръжките.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И:
На основание чл.127, ал.2 от СК, УПРАЖНЯВАНЕТО
на родителските права над родените от съвместното съжителство между страните
деца С.С.С., ЕГН ********** И К С.С., ЕГН **********, СЕ ПРЕДОСТАВЯТ на майката Г.В.И., ЕГН **********.
ОПРЕДЕЛЯ МЕСТОЖИВЕЕНЕ на децата С.С.С.,
ЕГН ********** И К С.С., ЕГН **********, при тяхната майка и законен
представител Г.В.И., ЕГН **********, на адрес: ***
ОПРЕДЕЛЯ РЕЖИМ НА ЛИЧНИТЕ ОТНОШЕНИЯ на децата С.С.С.,
ЕГН ********** И К С.С., ЕГН **********, с бащата С.Г.С., ЕГН **********, както
следва: по 5 дни през зимната и през пролетната ваканции, и 30 дни през лятната
ваканция, което време не съвпада с платения годишен отпуск на майката.
ОСЪЖДА, на основание чл.143, ал.2
от СК, С.Г.С., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАЩА на непълнолетните си деца С.Г.С., ЕГН
********** и К С.С., ЕГН **********, чрез тяхната майка и законен представител Г.В.И.,
ЕГН **********, месечна издръжка, в
размер на 140лв.- за всяко дете, считано от датата на исковата молба- 25.юли.2017г,
платима до 5-то число на текущия месец, ведно със законната лихва за всяка
просрочена вноска, до настъпването на причини за нейното изменение или отмяна,
като ЗА РАЗЛИКАТА до пълния претендиран размер от 200лв., ОТХВЪРЛЯ иска като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1, от ГПК, С.Г.С., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ НА Г.В.И., ЕГН **********, сумата от 635,26лв.- разноски по делото.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.6 от ГПК, С.Г.С.,
ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ПлРС, сумата от 403,20лв.–държавна такса върху издръжката, по сметка на ПлРС и 5
лв. в случай на служебно издаване на ИЛ.
На основание чл.242, ал.1 от ГПК,
ДОПУСКА ПРЕДВАРИТЕЛНО ИЗПЪЛНЕНИЕ на решението, в частта му за присъдената
издръжка.
Решението, в частта му, с която е
допуснато предврително изпълнение, има характер на определение, и може да бъде
обжалвано с частна жалба, в едноседмичен срок от съобщението. В останалата си
част, решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от съобщението пред
ПлОС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: