ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 260216
гр. Несебър, 15.02.2021г.
НЕСЕБЪРСКИ РАЙОНЕН СЪД, шести състав в закрито съдебно заседание на петнадесети февруари две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Валери Събев
като разгледа гр. дело № 376 по
описа на Районен съд Несебър за 2017 година, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството по делото е образувано по предявен от „З.Т.” АД срещу О.Н.
иск за недължимост на сумата от 12 295,81 лв., представляваща публично
общинско вземане за такса битов отпадък, от които главница в размер на 7779,56
лв. и лихва в размер на 4516,25 лв., поради погасяването им по давност, за
които вземания е образувано изпълнително дело № 20177060400444 по описа на ЧСИ
Росица Стоянова с рег. № 706 и район на действие Окръжен съд Бургас.
С разпореждане от 13.08.2020г. на ищеца са дадени указания в едноседмичен срок от получаване
на съобщението да представи молба с препис за другата страна, в която да
посочи: факти и обстоятелства по смисъла на чл. 439, ал. 2 от ГПК, които са
настъпили след приключване на съдебното дирене по адм. д. № 1894/2017г. по
описа на Административен съд Бургас, адм. д. № 1895/2017г. по описа на
Административен съд Бургас и адм. д. № 1896/2017г. по описа на Административен
съд Бургас (впоследствие образувано като адм. дело № 322/2019г. по описа на
Административен съд Бургас); висящо ли е към момента изпълнително дело №
20177060400444 по описа на ЧСИ Росица Стоянова с рег. № 706 и район на действие
Окръжен съд Бургас и ако да – за какви задължения; поддържа ли исковата си
претенция относно цялата сума, ако да – какъв е правният му интерес, ако не –
да конкретизира до каква сума я поддържа и да посочи каква част от сумата по
кой от трите АУЗД е начислена; за коя година (или за кои години) се отнасят
установените спрямо него публични задължения с актове за установяване на
задължения по декларации (АУЗД) № 961, 962, 963 от 31.10.2016г. на отдел МДТ
към О.Н. в частите, в които тези задължения се оспорват с иска.
В предвидения срок от ищеца е депозирана молба с
вх. № 261312 от 10.02.2021г. по описа на Районен съд Несебър, в която е
посочено, че производството по издаденото изпълнително основание е това по
издаване на процесните АУЗД и настъпилите факти и обстоятелства по смисъла на
чл. 439, ал. 2 от ГПК са погасеното право на общината да инициира принудително
изпълнение, тъй като е изтекъл предвиденият в чл. 171 от ДОПК давностен срок.
Изложено е, че изпълнително дело № 444/2017г. по описа на ЧСИ Росица Стоянов е
спряно. Ищецът е заявил, че поддържа изцяло исковата претенция, тъй като върху
нея са заплатени дължимите по закон държавни такси и адвокатски възнаграждения.
Конкретизирани са задължения по съответните АУЗД.
При извършена проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК вр. чл. 130, ал. 1 ГПК и чл. 129, ал. 2 от ГПК, настоящият съдебен състав
констатира, че с подадената молба не са отстранени нередовностите на исковата
молба, като в предявения към момента вид искът е недопустим. Съображенията за
тези изводи са следните:
В трайната практика на ВКС изрично е предвидено,
че за допустимост на иск по чл. 439, ал. 1 от ГПК е необходимо фактите да са
настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е
издадено изпълнителното основание. В този смисъл напр. Определение № 831 от
17.12.2013г. по ч.гр.д. № 7393/2013г. по описа на IV гр. о. на ВКС, Определение №
956 от 22.12.2010г. по ч.т.д. № 886/2010г. по описа на I търг. отделение. В Определение
№ 291 от 27.07.2020г. по ч.т.д. № 624/2020г. по описа на II търг.
отделение на ВКС е прието, че претенцията на
длъжника може да се основава само на факти, настъпили след приключване на
съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното
основание. Следователно това правило се отнася за случаите, в които вземането
по изпълнителното основание е установено със сила на пресъдено към момента на
приключване на съдебното дирене.
В чл. 302 от ГПК е предвидено, че влязлото в сила
решение на административен съд е задължително за гражданския съд относно това
дали административният акт е валиден и законосъобразен. Същевременно
след образуване на настоящото дело са проведени съдебни дирения в
производствата по оспорване на всеки един от тези актове - по адм. д. № 1894/2017г. по описа на
Административен съд Бургас, адм. д. № 1895/2017г. по описа на Административен
съд Бургас и адм. д. № 1896/2017г. по описа
на Административен съд Бургас (впоследствие адм. дело № 322/2019г. по описа на
Административен съд Бургас). С влязло в сила Решение № 14345 от 21.11.2018г. по
описа на Върховен административен съд АУЗД № 961 от 31.10.2016г. е отменен в
частта
за определените задължения за такса за битови отпадъци и за лихви за забава за
2011г., а за 2012г. в частта за задължението за такса за битови отпадъци за
разликата над 237,60 лв. и лихва за разликата над 100,74 лв. С влязло в сила
Решение № 101 от 25.01.2019г. по адм. дело № 1895/2017г. АУЗД № 962 от
31.10.2016г. е отменен изцяло в частта, в която са определени задължения за ТБО
за 2012г. в размер на 1078,93 лв. главница и 457,50 лв. – лихва. Изменен е в
частта, в която са определени задължения за ТБО за 2011г., като са определени
задължения в размер на 24,27 лв. и съответната лихва. С влязло в сила Решение №
1380 от 18.07.2019г. по адм. дело № 322/2019г. по описа на Административен съд
Бургас АУЗД № 963 от 31.10.2016г. е изменен като са намалени задълженията по
него и са определени в размер за 2011г. на 1 256.83 лева – главница и
лихва – 944.11 лева, изчислена към 31.10.2016 г., а за 2012г. - 1 909.47
лева главница и лихва в размер на 1212.73 лева към 31.10.2016 год.
В производствата по административното обжалване на актовете ищецът се е
позовал на изтекла погасителна давност. С исковата молба и с молбата-уточнение
от 10.02.2021г. ищецът поддържа като ново основание по смисъла на чл. 439, ал.
2 от ПГК изтичането на давностния срок по чл. 171 от ДОПК. При това положение
настоящият съдебен състав намира, че към момента предявеният иск е недопустим.
Същият не се е основава на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене
в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Изпълнителните
основания са три акта за установяване на задължения по декларация, които са
оспорени пред съда по реда на АПК. Следователно са образувани съдебни
производства по оспорване на изпълнителните основания. В рамките на тези
производства ищецът се е позовал на изтекла погасителна давност, като с влезли
в сила и задължителни (по арг. от чл. 302 от ГПК) за настоящия съдебен състав
съдебни актове компетентните административни съдилища са се произнесли по
въпроса изтекла ли е погасителна давност за вземанията по цитираните АУЗД.
Ищецът не основава иска си на нови обстоятелства, настъпили след приключване на
съдебното дирене по тези производства, а обосновава претенцията си с наведените
още с исковата молба доводи, че е изтекла погасителна давност. Както се посочи
това не са нови обстоятелства. Точно обратното – става въпрос за обстоятелства,
които са разгледани в производството пред съответните административни съдилища.
Ето защо искът е недопустим на основание чл. 439, ал. 2 от ГПК – в предявения и
поддържан от ищеца вид.
Освен това в изрична молба ищецът е посочил, че
поддържа изцяло исковата претенция. В същото време (както вече се посочи) са
налице влезли в сила решения, задължителни за съда по смисъла на чл. 302 от ГПК, с които изпълнителните основания са отменени частично. Ищецът не
обосновава правен интерес да поддържа исковата си претенция изцяло (макар вече
за определени части съответните АУЗД да са отменени). Наред с това, въпреки
указанията на съда, ищецът не е конкретизирал дали поддържа претенцията си в
определени нейни части, относими към конкретен АУЗД. Следователно и
нередовностите на исковата молба не са отстранени, като исковата претенция не е
конкретизирана според правния интерес на ищеца. Заплащането на такси и разноски
по настоящото производство няма как да обоснове наличието на правен интерес да
се поддържа цялата претенция.
С оглед неотстраняване на посочените по-горе нередовности в дадения от съда
срок и констатираната недопустимост по смисъла на чл. 439, ал. 2 от ГПК, исковата молба следва да бъде върната, а производството по делото - прекратено.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ал. 1 вр. чл. 130, ал. 1 и 129, ал. 3 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА искова молба вх. № 2970/24.04.2017г. по описа на Районен съд Несебър, подадена от „З.Т.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, срещу О.Н. по която е образувано гр. д. № 376/2017г. по описа на Районен съд Несебър, заедно с приложенията към исковата
молба, като ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 376/2017г. по описа на Районен съд Несебър.
Определението подлежи на обжалване от ищеца с частна жалба пред Окръжен съд - Бургас в едноседмичен срок от
връчване на препис.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: