№ 469
гр. София, 06.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО IX ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Александра Йорданова
Членове:Стоян Михов
СИЛВИЯ В. ТАЧЕВА
при участието на секретаря Албена Вл. Арсова
в присъствието на прокурора Р. Ст. Ив.
като разгледа докладваното от Александра Йорданова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20221100602001 по описа за 2022 година
Производството е по реда на глава XXI НПК.
С присъда от 27.01.22г. по Н .О .X .Д . № 10211 / 20 г . на CPC, НК , 112 с - в е
признал подсъдимия ХР. М. ЦВ. за невинен в това, че на 14.08.2018 г., около 11:00 ч., в гр.
София, бул. „****, в Затвора-София, чрез нанасяне на удари с юмруци в областта на главата
на Г.П.Б., му причинил средна телесна повреда, изразяваща се в травматично разкъсване на
тьпанчевата мембрана на дясното ухо, което нараняване е реализирало медикобиологичния
признак „трайно отслабване на слуха на дясното ухо за срок по-дълъг от 30 дни“, и деянието
е извършено при условията на опасен рецидив - извършил престъплението след като е бил
осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една
година, изпълнението на което не е отложено по чл. 66 НК, а именно: с Определение по
ЧНД № 57/2017 г., от 05.04.2017 г., по описа на СОС, НО, 4-и с-в, влязло в сила на
06.07.2017 г., с което на основание чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 от НК определя на ХР. М.
ЦВ. едно общо най-тежко наказание измежду наложените измежду наложените по НОХД
630/2015 г., на ОС-София /за престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 4, вр. чл. 198, ал. 1, вр. чл. 20,
ал. 2, вр. чл. 29, ал. 1,6. „а“ и б. „б“ от НК/; НОХД 28/2015 г., на Софийски окръжен съд /за
престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 4, вр. чл. 198, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 29, ал. 1,6. „а“ и
б. „б“ от НК/; НОХД 396/2014 г., на PC-Тетевен /за престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр.
чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 4, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 29, ал. 1,6. „а“ и б. „б“ от НК/ и по НОХД
208/2014 г., на PC-Етрополе /за престъпление по чл. 235, ал. 4, пр. 2, вр. ал. 3, т. 1, пр. 1, вр.
чл. 29, ал. 1,6. „а“ и б. „б“ от НК/, за срок от шест години и осем месеца „лишаване от
свобода“. Така определеното общо наказание било увеличено на основание чл. 24 от НК с
една година и четири месеца „лишаване от свобода“, като било определено общо наказание
в размер на осем години „лишаване от свобода“ - престъпление по чл. 131а, вр. с чл. 129, ал.
2, вр. ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „А“ от НК, поради което и на основание чл. 304 от НПК съдът
го е оправдал по повдигнатото му обвинение.
Срещу присъдата е постъпил протест от СРП и допълнение към него , в които се
1
излага, че първоинстанционният съдебен акт е необоснован,неправилен и
незаконосъобразен.Посочва се, че неправилно първостепенният съд не е кредитирал в пълна
степен показанията на св.Б. в качеството му на пострадал. Моли се за отмяна на
постановената присъда и признаване на подсъдимия за виновен.
В разпоредително заседание от 27.05.2022г. въззивният съд по реда на чл. 327 и
следващите от НПК е преценил, че присъдата е атакувана в срок и е от категорията актове,
подлежащи на контрол пред въззивния съд по съответния ред, поради което подлежи на
контрол в открито съдебно заседание. Приел е, че за изясняване на обстоятелствата от
предмета на доказване по делото, не се налага разпит на подсъдимия и свидетели, както и
събирането на нови доказателства.
В открито съдебно заседание представителят на държавното обвинение поддържа
подадения протест и допълнението към него, като счита че присъда е постановена при
допуснато съществено процесуално нарушение при ценените доказателства по делото.
Излагат се допълнителни аргументи в тази насока.Пледира да се отмени присъдата на
първоинстанционният съд, като подсъдимия бъде осъден по внесеното обвинение спрямо
него.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция служебният защитник на подс. Х.Ц.
– адв. Стойко Славов пледира да се потвърди присъдата на СРС, а протеста да се остави без
уважение. Посочва, че обвинението не се доказва по несъмнен начин от събраните
доказателствата по делото.
Подсъдимият Х.Ц. редовно призован, се явява лично пред въззивната инстанция и в
предоставената му от съда право на последна дума моли да се потвърди
първоинстанционната присъда.
Софийски градски съд, като обсъди доводите в протеста и допълнението към него,
както и тези, изложени от страните в съдебно заседание, и след като в съответствие с чл.314
от НПК служебно провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира, че не
са налице основания за нейната отмяна, поради което намира, че постановената присъда
следва да бъде потвърдена, по следните съображения:
Първоинстанционната присъда е постановена при изяснена фактическа обстановка,
установяваща се от събраната доказателствена съвкупност, обсъдена в мотивите на
атакуваната присъда. Въз основа на този доказателствен материал се установява следното от
фактическа страна:
Подсъдимият ХР. М. ЦВ. е роден на **** год. в гр. Етрополе, българин, български
гражданин, неженен, осъждан, със средно образование, с ЕГН: **********
Към 14.08.2018 г. подсъдимият Х.Ц. и пострадалият Г.Б. изтърпявали наказание
„лишаване от свобода“ в софийския централен затвор.
И двамата били част от строителна бригада, формирана в затвора с цел ремонт на
помещения, като извършвали шпакловки на стени, нанасяли мазилки, боядисвали и т.н.
Цялата бригада се състояла от около 18 човека, като техен бригадир бил свидетелят А.Д..
Последният бил много доволен от работата на подсъдимия Ц., тъй като той изпълнявал
прилежно работните си задължения. Пострадалият Б. обаче бил известен с това, че е
конфликтен характер, че се скатава по време на работа и не е прилежен работник. Същият се
налагало и често да посещава лекарския кабинет на затвора, защото се оплаквал от
непрестанни болки в ухото и главоболие, поради което често си тръгвал от работа по-рано
или идвал със значително закъснение.
Останалите работници се дразнили от обстоятелството, че Б. се скатава, а
същевременно се изтъква, че само той работи, поради което между него и тях възниквали
вербални спорове.
Така, на процесната дата 14.08.2018 г., в стаята за почивка на строителните бригади
възникнало словесно пререкание между подсъдимия и пострадалия, след което Б. се
оплакал, че Ц. му нанесъл няколко удара с юмрук в областта на дясното ухо, в следствие на
което то го боляло силно, не чувал с него и чувал само някакъв шум да му пищи в ухото.
Във въпросната стая за почивка в този ден нямало други лица, т.е. не са били налице
никакви очевидци на случилото се.
2
Непосредствено след твърдяните от Б. събития, а именно, че Ц. му е нанасял удари с
юмрук в областта на дясното ухо, Б. отишъл при свидетеля С. и му казал, че подсъдимият го
бил ударил. С. обаче не забелязал никакви видими следи Б. да е удрян по лицето, липсвали
следи от кръв и други белези, които да сочат обстоятелството, че Г.Б. е бил ударен. С. казал
на Б., че не е лекар и го пратил при лекаря в затвора. Б. отишъл при надзирателя Н., който
също не забелязал никакви външни белези за това срещу Б. да е упражнявана физическа
агресия, нещо повече, този свидетел е заявил, че ако е имало някакви видими белези, то той
е щял да ги отбележи в докладната по случая.
Така, пострадалият Б. отишъл при доктора на СЦЗ — Д-р Н.Т., който е прегледал
лицето, и доколкото имало оплаквания от Б., че е налице загуба на слух, същият е
препоръчал на началника на пенитенциарното заведение Б. да бъде консултиран от външен
специалист „Уши, нос и гърло“.
На следващия ден, 15.08.2018 г. е проведен преглед на лицето от Д-р Д., след който се
установило, че е спукана тъпанчевата мембрана на дясното ухо на Б., поради което в
условията на относителна спешност се наложило хирургично лечение в специализирано
здравно заведение.
В хода на досъдебното производство била изготвена съдебна медицинска експертиза,
от заключението на която се установило, че увреждането, установено при Б. представлява
средна телесна повреда по смисъла на чл. 129, ал. 1 от НК.
От изслушването на вещите лица в съдебно заседание се установява, че този вид
травма на тъпанчевата мембрана се получава най-често при удар с шамар в областта на
ушната мида, защото такъв тип удар може да направи вакуум, който нагнетява въздуха към
тъпанчевата мембрана и тя се разкъсва. Вещите лица изрично подчертават, че е възможно да
се получи такова нараняване и при нанесен удар с юмрук, но юмрукът не приляга плътно на
повърхността на ушната мида и за да се получи процесната травма, то трябва да има
счупване на цялата костна структура на пирамидата и много тежка травма на средното ухо.
Вещите лица сочат още, че ако травмата е нанесена с юмрук, то освен спукване на тъпанчето
може да има изменение по ушната мида, кръвонасядания, разкъсан хрущял Такива
увреждания обаче при подсъдимия не са установени при осъществените прегледи от лекаря
на СЦЗ, нито от външния специалист УНГ Д-р Д., нито са установени като находки при
оперативната интервенция.
Горните фактически констатации намират сходство в приетите от
първоинстанционния съд фактически изводи след обстоен анализ на събраните по делото
доказателства : показанията на свидетелите Г.М., С. С., Н. Н., А.Д., А.С., Т.М., частично от
показанията на пострадалия Г.Б., както и от обясненията на подсъдимия, заключението на
двете съдебни медицински експертизи по писмени данни, писмените материали от
осъществената проверка в СЦЗ, в т.ч. и докладните от лекаря на затвора до ръководството на
последния, ведно с медицинските книжа относно осъществяваните прегледи на Б. в затвора,
епикриза от отделение по уши нос и гърло при УМБАЛ С.; медицинската документация за
извършената интервенция, действия непосредствено след инцидента, справката за съдимост
на подсъдимия, както и останалите писмени доказателства които съдът прие и прочете по
реда на чл. 283 от НПК.
Въззивният съд намира, че при извеждане на релевантната фактическа обстановка
от районния съд не са допуснати процесуални нарушения при формиране на вътрешното му
убеждение. В настоящото производство са събрани в необходимия обем и по съответния
процесуален ред доказателства, необходими за правилното изясняване на фактите от
значение за разкриване на обективната истина по делото, които са задълбочено и всестранно
обсъдени от първата инстанция. Проверката на доказателствения анализ сочи, че районният
съд не е подценил или игнорирал част от доказателствата за сметка на други, като
доказателствата и доказателствените средства са ценени според действителното им
съдържание. Налице е коректност, правилност и последователност в разсъжденията.
Контролираният съд е изпълнил и задължението си, вменено му с чл.305, ал.3, изр.2 при
противоречиви доказателства да отговори на въпросите, защо дава вяра на едни от тях, а
други отхвърля. В обобщение изводите за релевантните обстоятелства и факти са
формирани точно в съответствие с информацията от събраните доказателства, а
аргументите на съда обхващат всички доказателства и доказателствени източници, като не е
3
допуснато избирателно третиране на фактически обстоятелства или едностранчивост в
подхода. Наред с това, мотивите към обжалваната присъда съдържат подробна и аналитична
аргументация на доказателствената обезпеченост на обвинението срещу подсъдимия,
поради което отправения упрек за недоказаност на обвинителната теза е лишен от
основание. Противно и на наведените във протеста възражения при внимателния прочит на
мотивите към атакувания съдебен акт е видно, че контролирания съд е отговорил на
наведените възражения на държавното обвинение.
При така изяснената фактическа обстановка първоинстанционния съд е направил
следните правни изводи, които се споделят и от настоящата въззивна инстанция:
Подсъдимият ХР. М. ЦВ. с деянието си не е осъществил от обективна и субективна
страна състава на престъплението по чл. 131а, вр. с чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б.
„А“ от НК, а именно това, че на 14.08.2018 г., около 11:00 ч., в гр. София, бул. „****, в
Затвора-София, чрез нанасяне на удари с юмруци в областта на главата на Г.П.Б., му
причинил средна телесна повреда, изразяваща се в травматично разкъсване на тьпанчевата
мембрана на дясното ухо, което нараняване е реализирало медикобиологичния признак
„трайно отслабване на слуха на дясното ухо за срок по-дълъг от 30 дни“, и деянието е
извършено при условията на опасен рецидив - извършил престъплението след като е бил
осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една
година, изпълнението на което не е отложено по чл. 66 НК, а именно: с Определение по
ЧНД № 57/2017 г., от 05.04.2017 г., по описа на СОС, НО, 4-и с-в, влязло в сила на
06.07.2017 г., с което на основание чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 от НК определя на ХР. М.
ЦВ. едно общо най-тежко наказание измежду наложените измежду наложените по НОХД
630/2015 г., на ОС-София /за престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 4, вр. чл. 198, ал. 1, вр. чл. 20,
ал. 2, вр. чл. 29, ал. 1,6. „а“ и б. „б“ от НК/; НОХД 28/2015 г., на Софийски окръжен съд /за
престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 4, вр. чл. 198, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 29, ал. 1,6. „а“ и
б. „б“ от НК/; НОХД 396/2014 г., на PC-Тетевен /за престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр.
чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 4, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 29, ал. 1,6. „а“ и б. „б“ от НК/ и по НОХД
208/2014 г., на PC-Етрополе /за престъпление по чл. 235, ал. 4, пр. 2, вр. ал. 3, т. 1, пр. 1, вр.
чл. 29, ал. 1,6. „а“ и б. „б“ от НК/, за срок от шест години и осем месеца „лишаване от
свобода“. Така определеното общо наказание било увеличено на основание чл. 24 от НК с
една година и четири месеца „лишаване от свобода“, като било определено общо наказание
в размер на осем години „лишаване от свобода“.
Независимо от обстоятелството, че по делото е безспорно установено, че на
инкриминираната дата и на неустановено място на пострадалия Г.Б. посредством нанасяне
на удари с юмруци в областта на главата му, е било причинено от неустановен по делото
лице телесно увреждане по смисъла на чл.129, ал.2 вр ал.1 от НК, а именно средна телесна
повреда - травматично разкъсване на тьпанчевата мембрана на дясното ухо, което
нараняване е реализирало медикобиологичния признак „трайно отслабване на слуха на
дясното ухо за срок по-дълъг от 30 дни“, въззивният съд намира, че от събраните по делото
гласни и писмени доказателства, както и доказателствени средства, не се установява по
безсъмнен начин именно подсъдимия да е нанесъл телесното увреждане на пострадалия
Г.Б., при което правилно е преценено от първата инстанция, че по делото липсват
доказателства установяващи осъществяването на изпълнителното деяние в лицето на
подсъдимия по делото и следователно същият следва да бъде признат за невиновен и
оправдан по повдигнатото му обвинение. В тази насока по делото не са налице безспорни
доказателства, установяващи извършването на деянието от страна на подсъдимия по делото.
Изложеният довод в протеста, че обвинението се доказва от разпита на св. Г.Б., не се
споделя от настоящата съдебна инстанция, тъй като въззивният съд намира, че от разпита на
нито един от разпитаните свидетели по делото, както и от приложените по делото писмени
доказателства и доказателствени средства, не може да се установи по безсъмнен начин, че
именно подсъдимият е лицето, което чрез нанасяне на юмруци в областта на главата, е
причинило телесна повреда на Г.Б.. В показанията на свидетеля Г.Б. са налице
противоречия и неясноти, които не позволяват да се направи категоричен и несъмнен извод
относно авторството на деянието в лицето на подсъдимия по делото. В тази насока,
правилно СРС е посочил, че в показанията дадени от св. Б. на ДП и тези дадени по време на
съдебното следствие пред него се констатират сериозни противоречия. В показанията си
пред разследващия орган Б. сочи, че е имал многократни удари с юмруци и не е имало удари
4
с шамари. По време на съдебното заседание пред СРС, първо заявява, че е имало и удари
със шамари, на следващо място излага, че травмата е с едни фатален удар с юмрук, като не е
имало други удари. В тази връзка показанията му напълно противоречат и на приетата по
делото СМЕ, от заключението на която се установява, че удара е бил със силен интензитет,
но ако е имало изобщо такъв удар би следвало Б. да има и други наранявания по лицето
включително и евентуално счупвания, като е посочила вещото лице Грозева – „предвид
физиката на подсъдимия и на така наречения пострадал“. Такива наранявания не са
констатирани и при първоначалното освидетелстване на Б. от медицинското лице в затвора,
както и от показанията на св. С. и св. Н.. На следващо място св. Б. в показанията си сочи, че
бил хвърлен от подсъдимия на земята, при което имало счупени стъкла, но никой от
останалите затворници не е посочил да е чул шум от счупване или нещо подобно. Правилно
контролираният съд е констатирал, че показанията на свидетеля се характеризират с
непоследователност и логичност, поради което и същите не са ценени при формиране на
вътрешното убеждение на съдебния състав.
Абсолютно неоснователна е издигната теза на прокурора, че показанията на
пострадалото лице не са кредитирани в цялост, като и че не са кредитирани от съда
показанията му дадени от ДП и прочетени в хода на съдебното следствие. Въззивният съд
напомня, че съдът е този орган, който подлага на много внимателен анализ показанията на
свидетелите и как те кореспондират с останалата доказателствена маса и източници, както и
при наличие на дадени показания в ДП при тяхното съпоставяне по реда на чл.281 НПК.
Съдът в този му състав категорично се присъединява към изложеното от Районният съд,
който обстойно се е обосновал защо дава вяра на показанията от съдебното следствие, а не
на тези прочетени по реда на чл.281, ал.4 НПК, чиито констатации тази инстанция намира за
безпредметно да преповтаря в по-голям обем от горния. На следващо място, избраният от
първата инстанция подход при анализа на свидетелските показания е удачен и не
противоречи на правилата на наказателния процес, за обективно, всестранно и пълно
изследване на всички обстоятелства по делото.
По делото не са събрани други доказателства- свидетели очевидци или други такива
свидетели, които да сочат, че именно подсъдимия е лицето нанесло удари върху
пострадалия, а и в обясненията си подсъдимия не се признава за виновен в извършване на
деянието, при което авторството на деянието в лицето на подсъдимия не е доказано по
делото. Обясненията на подс. Ц. са конкретни и последователни, и същите се подкрепят от
показанията на всички свидетели по делото, като същите следва да бъдат кредитирани и
преценявани като доказателствено средство.
Адекватно са ценени приложените писмени доказателства, т.к. кореспондират с
останалите материални източници по делото и точно отразяват и потвърждават правно
релевантни обстоятелства, включени в предмета на доказване. Освен това, събраните по
делото писмени активи съответстват на кредитираните свидетелски показания и служат за
тяхна доказателствена проверка, като по този начин се затвърждават изводите относно
стеклите се събития.
Следователно налице е недоказаност по отношение на главния факт по делото,
поради което следва да бъдат приложени последиците, визирани в чл.304 НПК.
Недопустимо е постановяването на осъдителна присъда при недоказаност на обвинението
по несъмнен и категоричен начин, когато не са изяснени напълно обстоятелствата, касаещи
същото обвинение. Само когато всички факти, включени в причинно-следствения процес на
престъпно деяние и неговото авторство бъдат установени безспорно и категорично, съдът
може да постанови съответна осъдителна присъда. Последната не може да почива на
предположения, на съмнителни, несигурни и колебливи изводи досежно осъществяването
на обективните и субективните признаци на деянието. Съдът признава подсъдимия за
виновен само и единствено, когато обвинението е доказано по несъмнен начин / чл.303, ал.2
НПК/, което е гаранция за реализиране правата на обвиняемите, респективно на
подсъдимите в наказателния процес, произтичащи от презумпцията за невиновност,
установена и прокламирана в чл.16 НПК.
Предвид липсата на обективната страна на престъплението съдът намира, че не
следва да се обсъжда субективната му страна.
Въз основа на изложените съображения въззивната инстанция прие, че подсъдимото
5
лице е било правилно и законосъобразно оправдано изцяло по повдигнатото му обвинение
на основание чл. 304 НПК. Такова произнасяне по същество държи сметка за правото на
защита, неразривно свързано с необходимостта съдът на признае подсъдимия за виновен
само, когато обвинението е доказано по несъмнен начин. В тази връзка е и разпоредбата на
чл.6 КЗПЧОС и чл.14, т.2 от Международния пакт за граждански и политически права (
ратифициран с Указ на Народното събрание от 23.07.1970г.). От това следва, че когато има
съмнение дали подсъдимият е извършил престъпление и след изчерпване на всички
процесуални средства за доказване на обвинението, съдът следва да признае подсъдимия за
невиновен. Този съдебен състав прие, че правилно е преценена настоящата хипотеза,
поради което и правилно софийски районен съд е постановил оправдателна присъда за това
повдигнато обвинение.
Така, при извършената на основание чл.314, ал.1 вр. чл.313 НПК цялостна служебна
проверка на правилността на атакувания съдебен акт, въззивната инстанция не констатира
наличие на основания, налагащи неговата отмяна или изменение, поради което следва да
бъде потвърден, а въззивният протест да бъде оставен без уважение, като неоснователен.
Така мотивиран и на основание чл.334, ал.1, т.6 вр. чл.338 от НПК, Софийски градски
Съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 27.01.2022 г., постановена по НОХД № 10211/2020 г.,
по описа на СРС, НО,112-ти състав.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6