РЕШЕНИЕ
гр. София, 27.07.2018 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, І ГО, 11-ти с-в, в открито заседание на двадесет и седми март две хиляди и осемнадесета година, в състав:
при
секретаря Стефани Калоферова като
разгледа докладваното от съдията гр. д.
№ 12848 по описа за 2016 година и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени са обективно и субективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ
/отм./ вр. с чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищците Р.А.А., Г.Х.М., Г.Х.М., Д. Х.М.,
Д.Х.М. и Д.Х.М., твърдят, че съпругът на първата ищца – Р.А. и баща на
останалите ищци – Х.М.А., починал вследствие на ПТП, настъпило на 05.12.2015 г.
в качеството си на пешеходец. В исковата молба се твърди, че на сочената дата К.Ш.Ш.
управлявал лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Пасат“, с ДК № ******по път
******. На км. 5+000 между с. Климент и с. Н., водачът
нарушил правилата за движение, като управлявал автомобила с несъобразена
скорост, поради което реализирал удар с пешеходеца Х.А., вследствие на което
била причинена смъртта му. Ищците претендират да са претърпели подробно
описаните в исковата молба неимуществени вреди, вследствие на смъртта на своя
наследодател, за която изтъкват да е причинена виновно и противоправно от
водача К.Ш., а за управлявания от него лек автомобил имало към датата на ПТП –
05.12.2015г. валидно сключена застраховка „гражданска отговорност“ на
автомобилистите при ответното застрахователно дружество З. „Б.И.“ АД, по
застрахователна полица № 02115000885824, валидна от 25.03.2015 г. до 24.03.2016
г. Съобразно с изложеното молят съда да постанови решение, с което да осъди З.
„Б.И.“ АД да заплати на всеки от ищците сума в размер на 200 000 лева (
общо 1 200 000 лв.), които суми представляващ обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от смъртта на Х.М.А. – съпруг и баща на ищците, вследствие
на ПТП настъпило на 05.12.2015 г., ведно със законната лихва върху всяка от
претенциите, считано от датата на увреждането – 05.12.2015 г. до окончателното
изплащане. Претендират присъждане на
разноски за настоящото производство.
Ответникът З. „Б.И.“ АД
оспорва исковете по основание и размер. Поддържа, че не е налице виновно и
противоправно поведение на застрахования водач К.Ш., а реализираното ПТП
представлявало случайно деяние. Не оспорва наличието на валидно застрахователно
правоотношение към датата на деликта –
05.12.2015 г. Заявява възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на починалия наследодател на ищците, за когото твърди, да се е движил по
пътното платно в нарушение на изискванията на чл. 108 ЗДвП, евентуално чл. 110 ЗДвП. Поддържа, че исковите претенции са завишени по размер и не отговарят на
принципа на справедливостта, установен с нормата на чл. 52 ЗЗД, както и на
установената съдебна практика.Претендира присъждане на сторените в производството
разноски.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства, установи следното от фактическа
страна:
От Удостоверение за наследници,
изх.№ ГР – 30/44/129 от 28.06.2016 г., издадено от длъжностно лице при населено
място с. Н., община К., област Шумен, се установява, че лицето Х.М.А., ЕГН **********
със семейно положение „женен“, е оставил следните наследници по закон след
смъртта си: Р.А.А., ЕГН ********** –
съпруга; Г.Х.М., ЕГН ********** – син; Д. Х.М., ЕГН ********** – син; Д.Х.М.,
ЕГН ********** – син; Г.Х.М., ЕГН **********
– син и Д.Х.М., ЕГН ********** – дъщеря.
Приетият
по делото Протокол за оглед на местопроизшествие от 05.12.2015 г., извършен от
разследващ полицай А.С.при ОД на МВР – Шумен, установява, че на 05.12.2015
г. е посетено автопроизшествие след
подаден сигнал, настъпило на път ******., км.
5+000 между с. Климент и с. Н., обл. Шумен. На местопроизшествието се намерили
труп на мъж, който бил разположен по гръб, и лек автомобил марка „Фолксваген“,
модел „Пасат“, с ДК № ********. Главата и раменния пояс на мъжа били
разположени върху пътното платно, а останалата част от тялото и краката върху
пътния банкет. Във вътрешния джоб на якето се намерила пластмасова бутилка без
етикет, съдържаща безцветна течност от
около 30 мл. с мирис на ракия. Автомобилът бил паркиран с включени аварийни
светлини. В протокола за оглед се сочи още, че предното панорамно стъкло на МПС
било напукано в дясната си част, като в средата
долу в долния десен край и в горния десен край на дясната част на
стъклото имало силно изразени концентрирани напуквания. Предният капак на
автомобила бил деформиран отпред в дясно.
Дясното странично огледало също било счупено. От Констативен протокол за ПТП №
1610003 също е видно, че участници в горното транспортно произшествие
са пешеходецът Х.М.А. и описаното по – горе МПС с водач К.Ш.Ш.. Този протокол
не е изготвен при посещение на ПТП, а е отразено, че на 05.12.2015 г. е
образувано по случая досъдебно производство, преписка № 161. Приложен е и
съставлява неразделна част от протокола за оглед Албум от фотоснимки, направени
на 05.12.2015 г. От снимки с № 11, 12, 13, 14 и № 15 е видно, че даденото от
разследващия полицай описание и местоположение на трупа е такова, каквото е
описано в протокола, и в частност –
наличието на банкет.
От
писмо, № 2310/2015 г. на Окръжна прокуратура – Шумен, се изяснява, че образуваното за пътно-
транспортното произшествие ДП № 161/2015 г. е прекратено с Постановление от
27.02.2017г. Не се сочат причините за прекратяване на наказателното
производство, нито дали сочения акт на прокурора е влязъл в сила.
За установяване механизма на ПТП, настъпило
на 05.12.2015 г. по делото е изслушана съдебна
– автотехническа експертиза / САТЕ/. Заключението на вещото лице относно причините за ПТП е дадено в два
варианта, както следва: Вариант 1. – причина за ПТП е движението на лекия автомобил „Фолксваген“ с висока скорост от 97
км/ч , вместо със 75 км/ч, при която висока скорост ударът е бил непредотвратим
при попътно движение на пешеходеца в дясната част на пътното платно с оглед
видимостта на водача при превключване на
къси светлини на фаровете. Вариант 2. – причина за ПТП е високата скорост на
автомобила, при която удара е непредотвратим
при напречно движение на пешеходеца в дясната част на пътното платно при
навлизане от десния затревен банкет. Внезапното навлизане на пешеходеца
отдясно наляво на пътното платно пред автомобила. Следователно
заключението на автоексперта е, че при скорост от 65-75 км/ч ПТП е било
предотвратимо при движение на къси светлини, а при установената скорост от 97
км/ч е предотвратимо при дълги светлини. САТЕ сочи следния конкретен механизъм
на ПТП – на прав участък от пътя с намалена видимост - тъмнина, водачът на автомобила се движи с
висока скорост, като поради насрещно движещ се автомобил намалява скоростта и
превключва на къси светлини, и възприема пешеходеца в дясно – извън пътното
платно около 1 м. на десния банкет. Пешеходецът внезапно се отклонява на ляво и
преминава на пътното платно, където е
ударен с предната дясна част на автомобила. САТЕ сочи още, че преминаването на
пътното платно от пешеходеца било наложително, тъй като на водостока нямало тревен банкет и се пресичало пътното
платно. След удара пешеходецът отскоча нагоре, качва се върху предния капак, плъзга се назад и се
удря с главата в предното стъкло челно стъкло, което било деформирано с лъчисто
спукване на 3 места. След това пострадалият пешеходец се плъзга надясно и изпада от дясната страна на автомобила като
уврежда предното дясно огледало. С оглед на този механизъм са изготвени и
посочените по – горе варианти за причини за настъпване на ПТП. Вещото лице
обяснява на следващо място, че ако водачът отклони автомобила наляво и заобиколи пешеходеца, е могло да избегне
удара, но само ако няма насрещно движещо
се МПС. Каква е била видимостта на водача
и пешеходеца, зависело от светлините на фаровете на автомобила – къси
или дълги. Насрещно движещият се неизвестен автомобил в насрещното пътно платно
по време на ПТП според вещото лице можел да заслепи и водача, и пешеходеца.
Последният пък според заключението на САТЕ, ако се завърти с тялото си, би имал
видимост към застигащият го автомобил, който се движи с включени фарове. Видно
е следователно, че посоката на движение и на пострадалия, и на МПС, е била една
– към с.Н.. При изслушването си по реда на чл. 200 ГПК вещото лице заяви, че нямало
установени спирачни следи, което означавало, че водачът е управлявал автомобила
с висока скорост – приетата от него около 97 км/ч, и не се е опитал да спре.
Обосновава този си извод с извършените в САТЕ изчисления, съгласно които, ако
водачът К. Ш. е управлявал преди ПТП
лекият автомобил със ниска скорост – от около
60-70 км/ч, това би означавало, че в момента на удара скоростта му трябва да е
била около 40-50 км/ч, което било изключено да е така. И тъй като вещото лице
било посочило в експертизата, че удара при скорост от 65 км/ч бил предотвратим,
то ако се приеме, че водачът е управлявал с около 60-70 км/ч, а е ударил
пешеходеца с по – ниската скорост 50 км/ч, то това би означавало, че К.Ш.
въобще не бил искал да спре. Заключението е оспорено от ответника, поради което
е допуснато изслушване на комплексна
съдебно – медицинска и автотехническа експертиза /КСМАТЕ/. Заключението на
експертизата в автотехническата част е, че с оглед мястото на удара на
пешеходеца по дължината на пътя , скоростта на
лекия автомобил „Фолксваген“ при удара е
била около 60 км/ч. Опасната зона на спиране на автомобила при тази скорост на движение е 43.5 метра.
Относно предотвратимостта на удара вещото лице
обосновава също два варианта от гледна точка на това, че е установено от
медицинска точка удара да е настъпил отзад ляво странично. Вариант 1. – пешеходецът
се е движил пред автомобила попътно на 1.2 – 1.3 м вляво от десния край на платното за движение, МПС
го застига в гръб и го удря. В този случай пострадалият е бил осветен минимум
на поне 55 метра преди удара и при опасна зона на спиране от 43.5 метра,
водачът на автомобила е имал възможност да го възприеме и да спре на около 11
метра преди мястото на удара и да не допусне ПТП. Вариант 2. – пешеходецът се
движи в десния край на платното за движение, но внезапно се отклонява наляво, когато е ударен от автомобила. В този
вариант, независимо от начина на
движение на пешеходеца – с бавен ход, бърз ход и т.н., ударът е бил
непредотвратим и водача на автомобила не е имал възможност да избегне ПТП чрез спиране. В медицинската си част КСМАТЕ
установява претърпените от пострадалия Х.А. травматични увреждания, както и
причинната връзка на смъртта с ПТП. КСМАТЕ сочи, че Х.е претърпял травматични увреждания на главата: черепномозъчна травма, изразяваща се в
счупване на черепната основа,
субарахноидален кръвоизлив, оток на мозъка, кръвонасядания на меките черепни обвивки, охлузвания челно в ляво и
челно – теменно в дясно, разкъсно – контузна рана срединно на челото, охлузване
на долния ляв клепач, разкъсно – контузна рана на горната устна, зацапване на
носните отвори и външните слухови проходи с кръв. Травматични увреждания в областта на гърдите – левостранен
хемопневмоторакс, разкъсване на плеврите, контузия на ляв бял дроб, аспирация
на кръв, счупване на седем леви ребра по две анатомични линии, счупване на шест
десни ребра по линията на лопатката, счупване на дясната ключица.Травматични увреждания на крайниците – охлузване
на кожата по вътрешната страна на лявата предмишница, охлузване на дясното
коляно, ивицовидно охлузване на кожата по предната страна на лявата подбедрица,
охлузване на кожата в областта на лявото ахилесово сухожилие. Установените от
КСМАТЕ травматични увреждания стоят в пряка причинно – следствена връзка с
процесното ПТП, а конкретната причина за смъртта е съчетаната черепно – мозъчна
– гръдна травма. Вещите лица по тази експертиза сочат, че приетата от САТЕ
скорост на движение е избрана от вещото лице по негово усмотрение, и е
произволна и недоказана скорост. Съобразно с показанията на водача, разпитан в
качеството му на свидетел по настоящото дело, който е заявил, че се е
разминавал с насрещно движещ се автомобил и е превключил на къси светлини,
вещите лица заключават, че при удара автомобила е бил на къси светлини – ПТП е
настъпило в тъмната част на денонощието, около 18 часа. Късите светлини на фаровете съгласно установените стандарти осветяват в
дясно и напред до 60-70 метра, от което следва според вещите лица, че водачът е
имал възможност да възприеме осветения пешеходец от достатъчно разстояние, като
е имал възможност да намали скоростта и да спре преди да е настъпил удара. На
дълги светлини е имал възможност да го възприеме на разстояние от 120 метра.От
своя страна самият пешеходец също е бил
осветен от 60-70 метра, като фаровете на лекият автомобил са осветявали
платното за движение и тревните храсти на десния банкет, поради което пострадалият А. е имал възможност да установи, че го
застига автомобил, преди водачът на последния да може да го види и да го
възприеме. Могъл е да вземе предпазни мерки и да не навлиза навътре в
платното за движение. КСМАТЕ установява, че ако действително е имало насрещно
движещ се автомобил, то безопасно заобикаляне
на пешеходеца А. е било невъзможно, поради невъзможност да се осигури безопасна
странична дистанция спрямо насрещно идващото МПС. При изслушването си по реда на чл. 200 ГПК вещото
лице медик заяви, че при аутопсията на трупа на пострадалия Х.А. и след взимане на кръвна проба е установена
концентрация на алкохол в кръвта в размер на 3.5 промила, което съставлявало
тежко алкохолно повлияване. При такава степен на алкохолно опиване било налице тежко засягане на двигателната
функция, речевата функция , координацията и възприятията. Заключението не е
оспорено от страните и съдът го кредитира като обективно, компетентно и пълно. Съдът
не основава изводите си на изслушаната САТЕ, тъй като вещите лица по КСМАТЕ
сочат, че възприетата от САТЕ скорост на движение е хипотетична. Съдът намира
за необходимо да обоснове своя извод с това, че за установяване на
обстоятелствата, обхванати от предмета на доказване по делото, са необходими
именно специални знания по смисъла на чл. 195 ГПК и след като вещите лица - специалисти по КСМАТЕ
не възприемат изводите на вещото лице по САТЕ и съдът не ги възприема.
Изслушана е по делото и съдебно – медицинска експертиза /СМЕ/.
Заключението на СМЕ не е оспорено от страните. Съдът го кредитира – изводите на
вещото лице медик относно претърпените от починалия при процесното ПТП Х.А.
травматични увреждания и пряката им причинна връзка с транспортното
произшествие, не се различават от тези
по КСМАТЕ.
Събрани са и гласни доказателства
чрез разпит на свидетелите: К.Ш.Ш. –
управлявал увреждащото МСП; И.И.Н.; Ф.М.Р.; Н.А.Ш.; С.М.И.. Съдът кредитира
свидетелските показания на свидетелите И.И.Н.; Ф.М.Р.;
Н.А.Ш.; С.М.И.в частите им, в които еднопосочно установяват, че в с. Н. починалият Х.А. живеел съвместно със
съпругата си Р., синовете си Г. иД.. Останалите му деца Д., Г. и Д., независимо,
че не живеели в с.Н., посещавали къщата на родителите си един – два пъти в
месеца, както и по празници. Свидетелите сочат още, че приживе в семейството си
помагали, а след смъртта на бащата на всички – и съпругата, и децата им било
мъчно. Плакали на погребението, а след това станали по затворени. Ходели и на
гробищата да почетат баща си. Чували се и по телефона според св. Р..
Свидетелите сочат също, че не са чували да има в семейството караници. Гласните
доказателства установяват още, че в
малката си възраст Д. и Д. са учили
извън населеното място на с.Климент в специализирани училища от пансионен тип,
като са връщани при родителите си в събота и неделя. Имало и други деца от
селото , които учели в такива училища и това било свързано с липсата на
средства на родителите им да ги отглеждат. Д. имала проблеми с говора и учела в
гр.Шумен. Едно семейство – това на св. И.Н.било взело детето Г. при себе си и
се грижели за него, тъй като Р. и Х.нямали средства да издържат всичките си
деца. Установява се от показанията, че починалият пиел. Работел като овчар –
помагал със средства колкото може, но пиел алкохол. Водачът К.Ш. излага при
разпита си, че на 05.12.2015 г. около 17.30-18.00 часа по пътя към с. Н.
забелязал, че върви човек, който носел чувал на гърба си. Човекът се движел от
дясната страна в посоката на движение на автомобила. Водачът забелязал пешеходеца от разстояние
20-30 метра преди да го удари. Карал с около 60-65 км/ч. Първо му свирнал с
клаксона, а човекът се върнал назад и се завъртял, понеже явно торбата му е натежала. Вследствие
на това тръгнал към пътя, към колата, която свидетелят Ш. управлявал. Карал на
къси светлини, тъй като идвала кола отсреща и превключил светлините от дълги на
къси. Казва, че след като ударил пешеходеца слязъл от автомобила и видял, че
това бил неговия приятел Х.. Опитал се да го вдигне, но последния само
изръмжал. Твърди, че починалия бил тръгнал да пресича, както и че бил пиян.
Според свидетеля Ш. Х.всеки ден пиел. Излага, че пешеходеца се е движел по края
на пътното платно. Съдът, независимо от обстоятелството, че свидетелят Ш. е
пряко заинтересован от изхода на спора по смисъла на чл. 172 ГПК, дава вяра на
показанията му относно посоката на движение на починалия пешеходец, скоростта;
с която е управлявал автомобила; това, че е управлявал на къси светлини и
разстоянието от което е възприел пешеходеца 20 – 30 метра, както и че Х.А. е
употребявал алкохол, включително че е бил алкохолно повлиян в момента на удара, тъй като тези факти се
установяват и от останалия събран по делото доказателствен материал.
По делегация са разпитани като свидетели и
следните лица: Н. И.Х., З.Н.А., С.О.Х.- фактически съжител на водача К.Ш.; Н.И.М.
– роднина по сватовство с водача К.Ш. ( дъщерята на свидетелката е в граждански брак със сина на водача). Видно от
Протокол от 19.01.2018 г. по гр.д.№ 3784 по описа за 2017 г. на Районен съд –
Шумен, IV състав, свидетелите Н. И.Х. и З.Н.А., установяват, че
непосредствено преди да почине Х.живеел със съпругата си Р., синовете си Г. и Д..
Имал и снаха, която живеела с тях. Когато били малки децата са учили в с. Р. в “социален
дом“, понеже семейството било многодетно. Имало специален превоз, който ги
връщал в събота и неделя при родителите. Децата учили на различни места по
социални причини. Сочените свидетели заявяват още, че децата, които не живеели в дома на Х.идвали
за празниците – събирали се цялото семейство. Отношенията били добри, не са
чували да има неразбирателства и пререкания между тях. Тежко преживявали смъртта на баща си. Семейството
на починалия нямало собствена къща, тъй като били много бедни. Х.А. не бил
водил децата си на почивка, не им е купувал играчки. Първоначално работел в
дърводелски цех, а после като пастир. Имало връзки между членовете на
семейството, защото било голямо и живеели задружно. Съпругата на Х.преди
смъртта му работела като доячка в една ферма, Х.бил там пастир, а големият син
– Г. и снахата също работели в тази ферма.Съпругата на Х.тежко преживяла
смъртта му. Всички работели където намерят, никога не били излизали да просят пари
за хляб. Съдът дава вяра на тези показания, тъй като са непосредствени и не
противоречат на доказателствената съвкупност по делото. Свидетелката С.О.Х. сочи при разпита си, че децата
израснали по домове; че това било защото бащата винаги бил пиян; че семейството
не дружало с никого, защото били просто „едни невъзможни хора“; че нямали
приятели; че децата се плашели от него. Х.бил винаги мръсен, нищо, че имал
жена, семейството се издържало от социални помощи; починалият не се задържал
никъде на работа, защото се напивал и го гонели; не полагал никакви грижи за
децата си. Свидетелката Н.М. заявява пред съда, че водачът К.Ш. ( Кемал ) й е
„мъж“ – нямат сключен граждански брак, а живеят заедно. Свидетелката Н.И.М. излага пред съда по делегация, че Х.работел
като овчар, а жена му като доячка при един и същи човек. Почти всички деца
живеели в дом. Не полагал грижи за децата си – поначало си бил беден, овчар. Не
можел да помага на семейството си, понеже много пиел. Не бил купувал на децата
си шоколад, дрехи, колело. Не отрича, че с водача К.Ш. са сватове. По отношение
на показанията на последните две свидетелки С.О.Х. и Н.И.М., настоящият състав
обосновава, че дава вяра само на онази част от тях, която не се опровергава от
останалите доказателства по делото, както и след преценка по реда на чл. 172 ГПК, а именно: че три от децата на починалия като малки са били в
специализирани учебни заведения; че пострадалият употребявал алкохол, че той и
съпругата му работели във ферма при един и същи човек, съответно като пастир и
доячка, както и че семейството на починалия Х.не разполагало с финансови
средства. В останалата им част съдът не кредитира свидетелските показания.
Ответникът З. „Б.И.“ АД не оспорва, че към датата на ПТП – 05.12.2015 г.
е съществувало валидно застрахователно правоотношение, сключено за лек
автомобил „Фолксваген“, ДК№ ********, по застрахователна полица №
02115000885824, валидна от 26.03.2015 г. до 24.03.2016 г. Сочения факт се
установява и от приетата по делото справка от информационния масив към базата
данни на Гаранционен фонд.
Други допустими и относими
доказателства, на които съдът да основава изводите си не са ангажирани по
делото.
Въз основа на така възприетата фактическа
обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Съгласно чл.
226, ал. 1 КЗ /отм./ увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен, има
право да иска обезщетението пряко от застрахователя. Основателността на прекия
иск предполага установяване при условията на пълно и главно доказване в процеса на следните факти: 1/.настъпилото
ПТП и неговия механизъм, 2./ противоправното поведение на виновния водач, 3./ претърпените вреди и 4./ наличието на пряка
причинна връзка между вредите и настъпилото ПТП, 5./ ответникът да е
застраховател на гражданската отговорност на причинилия произшествието водач. Вината по аргумент от нормата на чл.
45, ал. 2 ЗЗД се предполага, като в тежест на ответника е да обори тази
законова презумпция.
По
делото не се оспорва материално правната легитимация на ищците, като същата се
установява и от приетите надлежни писмени доказателства – Удостоверение за
наследници. Следва само за пълнота да се посочи, че задължителната съдебна
практика, обективирана в незагубилите
силата си ППВС № 4/1961 г.; ППВС № 5/1969 г. и ППВС № 2/1984 г., определя кръга
на легитимираните да получат обезщетение за неимуществени вреди в случаите на
смърт на пострадалия от деликт. Такива са именно съпругът на починалия и неговите низходящи –
децата.
Не е спорна и материалноправната легитимация на ответното
застрахователно дружество. Последната се установява и от приетата по делото справка от информационния масив към базата данни на
Гаранционен фонд.
След съвкупната преценка на доказателсвения
материал по делото съдът намира, че са налице предпоставките за ангажиране на
отговорността на ответното застрахователно дружество, поради кумулативното
установяване на елементите от фактическия състав на генералния деликт – чл. 45 ЗЗД. Кредитираната КСМАТЕ, протокола за оглед на местопроизшествие и
показанията на самия водач К.Ш., установяват безспорно, че на 05.12.2015 г. е
настъпило събитие, което съгласно дефиницията на §6, т.30 от ДР на ЗДвП, съставлява ПТП, а
именно: пътнотранспортно произшествие е събитие, възникнало в процеса на
движението на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на
хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или
други материални щети. В случая пряка
последица от процесното ПТП е смъртта на пешеходеца Х.А. – в този смисъл са
заключенията на изслушаните по делото СМЕ и КСМАТЕ. Съдът намира, че водачът К.Ш. е нарушил общата забрана, установена с чл. 5,
ал. 1 ЗДвП, както и задължението си по чл. 5, ал. 2, т.1 ЗДвП, което дава
основание поведението му да се квалифицира като
противоправно. Сочените норми на специалния ЗДвП, изискват от всеки
участник в движението по пътищата с поведението си да не създава опасности и
пречки за движението, да не поставя в опасност живота и здравето на хората.
Специално за водачите на пътни превозни средства е въведено изричното
задължение да бъдат внимателни и предпазливи към уязвимите участници в движението, каквито
са пешеходците. Отговорността на водачите на
моторни превозни средства за осигуряване на безопасността на движението е по - голяма в сравнение с тази на пешеходците,
включително и в хипотезата, при която и водачът, и пешеходецът са допуснали
нарушение в правилата за движение ( в този смисъл и Решение № 105 от 19.06.2017 г. по гр. д. № 60353/2016 г., г. к., ІІІ г. о., ВКС). В подкрепа
на тези аргументи е и нормата на чл. 20 ЗДвП, която изисква от водачите да контролират
непрекъснато пътните превозни средства, които управляват; да намалят скоростта и в случай на
необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението. В конкретния случай от доказателствата,
включително заключението на вещото лице автоексперт по КСМАТЕ, се установява,
че на местопроизшествието не са открити спирачни следи, водачът е възприел
пешеходеца Х.А. едва в опасната си зона на спиране, но не е задействал
спирачната система на автомобила, вместо това е подал звуков сигнал. Не е
предприел каквато и да било спасителна маневра. Според съда неустановеният
насрещно движещ се автомобил, доколкото изобщо е имало такъв, ако е бил на
мястото на ПТП, би следвало да не е
създавал пречка за извършване на маневрата заобикаляне от управляващият К.Ш.,
тъй като според чл. 70 ЗДвП смяната на светлините от дълги на къси следва да се
извърши на разстояние не по – малко от 150 метра
от идващото насрещно движещо се МПС. Житейски нелогично е да се приеме,
че едва при успоредното положение на двата автомобила – увреждащият
„Фолксваген“ и идващата насреща му неидентифицирана кола, водачът Ш. е сменил светлините от дълги
на къси, едновременно с което е и възприел пешеходеца Х.А. и е подал звуков
сигнал към него, а маневрата заобикаляне на залитащия към платното за движение
пешеходец се явила невъзможна, поради липса на достатъчна странична дистанция с
идващия насрещен автомобил. Не е оборена при условията на пълно и обратно
доказване законовата презумпция за вина на делинквента. Напротив – изложеното
по – горе обосновава именно извода, че поведението
му е виновно, изразяващо се в простото неполагане на дължимата от всеки
водач на МПС грижа.
Установени са по делото от
гласната доказателствена съвкупност – показанията на кредитираните по – горе
свидетели, претърпените от ищците неимуществени
вреди вследствие смъртта на техният близък родственик – съпруг и баща, и
пряката им причинна връзка с процесния деликт. Константната съдебна
практика по приложението на чл. 52 ЗЗД приема, че критерият „справедливост” не
е абстрактен. Съдът определя обезщетението за вреди след преценка на редица
конкретни обективно съществуващи обстоятелства, например: характерът, вида и
броя на уврежданията, допълнителното
влошаване на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания,
възрастта на пострадалия, обстоятелствата, при които са причинени вредите, и др. – в този смисъл и ППВС № 4/1968 г. В
случаите на смърт на пострадалия от
деликт, от значение са конкретните обстоятелства, при които
е настъпила смъртта; съпътстващите физически болки и други страдания на
починалото лице, тяхната сила, интензитет и продължителност на болковия
синдром, те в каква степен са били възприети от ищеца, как са се отразили върху
неговата психика и емоции; възрастта на пострадалия и тази на ищеца към датата
на деликта; родствените и емоционални отношения между ищеца и пострадалия,
близостта между тях; конкретните чувствата на ищеца към момента на деликта и
след това; отражението върху психиката и начина му на живот. Във връзка с тези критерии настоящият състав на съда
намира за нужно да отбележи следното: независимо,
че в ранната си детска възраст три от децата на починалия Х., а именно –
ищците Г.Х.М., Д.Х.М. и Д.Х.М., са учили в специализирани училища от пансионен
тип, а в последствие към датата на ПТП и настъпването на смъртта на
пострадалия, не са живели в едно домакинство с него, не следва да се отразява
на интензитета на болката, което всяко дете изпитва при безвъзвратната загуба
на родител. От една страна правото на образование е основно право на човека и
държавата съдейства на гражданите за упражняването му, още повече, че според
свидетелите и други деца от селото са учили в такива специализирани училища.
Липсата на финансови средства за отглеждане на многодетното семейство не следва
да се тълкува в ущърб на ищците и да води до извод, че между тях и починалия не
е имало връзки на синовна обич и разбирателство в семейството като цяло.
Напротив – свидетелите еднопосочно установяват, че семейството е било сплотено
и ищците Г.М., Д.М. и Д.М. са посещавали баща си, майка си и другите си двама
братя един – два пъти месечно, а по
празници се събирали всички. Отделно от това сочените ищци към дата на
смъртта на своя наследодател са били пълнолетни и е социално обосновано да
бъдат отделени в собствени домакинства, а не да съжителстват с родителите си.
Или иначе казано – различното им местоживеене не може да бъде измерител за
съществуващите в семейството отношения. Не може да бъде такъв измерител и
липсата на финансови средства за купуване на шоколад, играчки и др., тъй като
по делото безспорно се установи, че починалият Х.А. е работел, както и
останалите членове на семейството, но въпреки всичко са изпитвали недостиг на
парични средства. По отношение на всички ищци – съпругата и петте деца на
починалия при ПТП Х.А., настоящият състав на съда, а принципно и константната
съдебна практика, приема, че самият факт на неочаквана загуба на близък човек,
родител, съпруг, е обстоятелство, което само по себе си причинява шок и душевни
страдания, обичайни при подобни случаи. Щом по делото не съществуват
доказателства, които да установяват наличието на влошени взаимоотношения и
конфликти между починалия и неговата съпруга и деца, липсват основания да се
счете, че ищците Р.А.А., Г.Х.М., Г.Х.М., Д. Х.М., Д.Х.М. и Д.Х.М. не са понесли
в пълен обем обичайните вреди от окончателната и непоправима загуба на техния
съпруг и баща. От значение при определяне размера на обезщетението са и стандартът на
живот в страната, официалните средностатичическите показатели на НСИ за доходи на лице по време на възникване на
увреждането – 2015 г., които са в размер на 4886 лева. Нивата на застрахователно покритие,
респ. нормативно определените лимити на
отговорност по застраховката „гражданска отговорност на автомобилистите“, съдът
съобразява само относно възможния максимален размер на обезщетението и индиция за
икономическата конюнктура. Съобразно с тези мотиви съдът намира, че справедливо
обезщетение за репариране на претендираните неимуществени вреди се явява сумата
от по 90 000 лева за всеки ищец. Тук е мястото съдът да се произнесе и по
наведеното от ответното застрахователно дружество възражение за съпричиняване
на вредоносния резултат от починалия Х.А..
От значение за
основателността на възражението за съпричиняване и приложението на нормата на
чл. 51, ал. 2 ЗЗД е само онова поведение на пострадалия, което наред с
поведението на причинителя на вредата обективно и закономерно е довело до
настъпване на вредоносния резултат. Принос е налице винаги, когато с
поведението си пострадалият е създал предпоставки за осъществяване на деликта и за възникване
на вредите или е улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин
и самите вреди. Причинно-следствената връзка е обективен факт. В настоящия случай КСМАТЕ в
автотранспортната част установява, че мястото на удара по широчината на пътното
платно е на 1.20м вляво от десния край
на платното за движение - т. е почти по средата на лентата за движение на
автомобили към разделителната бяла линия в средата на пътното платно. Всяка
лента е установена с широчина от 3 метра. При тези данни единственият възможен
извод е, че починалият Х.не се е движил по банкета, какъвто безспорно е имало,
а по платното за движение и в нарушение на чл. 108 ЗДвП, съгласно който пешеходците
са длъжни да се движат по тротоара или банкета на пътното платно. На следващо
място вещото лице автоексперт
категорично заключава, че ако пострадалият не е бил променил посоката си на
движение и внезапно не е навлязъл наляво
в лентата за движение, то и удар не би настъпил. Същевременно с категоричност е
установено и че починалият е бил в състояние на тежко алкохолно опиване –
установени 3.5 промила съдържание на алкохол в кръвта. При такава степен на
алкохолно опиване, според вещото лице
медик по КСМАТЕ, било налице тежко засягане на двигателната функция, речевата
функция , координацията и възприятията. Тези уточнения обосновават и защо след
подаването на звуковия сигнал от водача К.Ш.
пешеходецът се е върнал назад
завъртял почти кръгом след което е тръгнал по лентата за движение към
застигащия го автомобил. Съдът намира за съвсем логично при наличие на 3.5
промила звукът на клаксона да е стреснал движещият се неправилно пешеходец,
който при нарушена координация на движенията залитнал към автомобила.
Независимо от така установения принос на починалия наследодател на ищците, както
е мотивирано и по – горе, отговорността на
водачите на моторни превозни средства за осигуряване на безопасността на
движението е по - голяма в сравнение с тази на пешеходците, включително и в хипотезата, при
която и водачът, и пешеходецът са допуснали нарушение в правилата за движение. Виновният
водач е възприел достатъчно рано пешеходеца – не е предприел спиране,
заобикаляне или каквато и да е друга спасителна маневра. Съдът съобразно тези
мотиви намира, че приносът на
пострадалия е в размер на 25% ( равняващ се на сумата от 22 500 лева ),
и с него следва да се намалят така присъдените обезщетения на ищците, които
съдът определя в размер на 67 500 лева за всеки ищец. Исковете са основателни до размера на посочената сума от 67 500
лева за всеки ищец и следва да бъдат отхвърлени за разликата до пълните им
предявени размери от по 200 000 лева за всеки ищец.
Частичното уважаване на исковете – всеки за сумата от 67 500 лева обосновава уважаване на
акцесорните претенции за законна лихва върху присъдените главници,
считано от датата на увреждането – 05.12.2015 г., до окончателното изплащане.
По разноските:
Ищците са освободени от задължението за внасяне на държавна такса по
субективно и обективно съединените им
претенции, но са понесли разноски за вещи лица по САТЕ, СМЕ и депозит за разпит на
свидетели по делегация в общ размер на 400.00 лева. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК и съразмерно на уважената част от всеки иск ответникът З. „Б.И.“ АД следва
да бъде осъден да заплати на всеки ищец сумата от по 22.50 лева – разноски за
настоящото производство.
На основание чл. 77 ГПК
и чл. 78, ал. 1 ГПК всеки ищец следва да бъде осъден да заплати по
сметка на СГС сумата от 16.65 лева – депозит за вещо лице автоексперт по КСМАТЕ
съгласно Справка – декларация по Наредба № 1/2008 г. за условията и реда за
определяне на възнагражденията на вещите лица.
Ответникът има право на разноски
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК и такива са сторени за разпит на свидетели по
делегация, депозит за вещо лице по САТЕ и депозит за вещи лица по КСМАТЕ в общ размер на 720.00 лева. Съобразно с
отхвърлената част от всеки иск ищците следва да бъдат осъдени да заплатят
на ответника по 79.20 лева – разноски.
Ответникът не е представил доказателства да е сторил разноски за адвокатска
защита поради което и съдът не присъжда разноски за това.
Ищците са представлявани
на основание чл. 38, ал.1, т. 2 ЗАдв. безплатно от адвокат Е.Г.П., видно от
договори за правна защита и съдействие на л. 196 -л. 201 от делото, поради което съдът следва да осъди З. „Б.И.“
АД на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. да
заплати на адвокат Е.П.възнаграждения за всеки ищец, определени в минимума по
чл. 7, ал.2, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, в размер на по 2555 лева за всеки безплатно
представляван.
На основание чл.
78, ал. 6 ГПК и чл. 72, ал. 2 ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати по сметка на Софийски градски
съд държавна такса от 4% върху уважената част от всеки иск,
предявен за защита на отделен материален интерес в общ размер на 16 200
лева.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА З. „Б.И.“ АД, ЕИК *******, да заплати на Р.А.А., ЕГН
**********, на основание чл. 226, ал. 1 КЗ/отм./ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата от 67
500 лева/ шестдесет и седем хиляди и петстотин /, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на съпруга й Х.М.А., настъпила
вследствие на ПТП от 05.12.2015 г., ведно
със законната лихва върху тази сума,
считано от 05.12.2015 г., до
окончателното изплащане, като отхвърля
исковете за разликата над сумата от 67 500 лева до пълния заявен размер
от 200 000 лева, ведно със законната лихва върху отхвърлената разлика,
като неоснователни.
ОСЪЖДА З. „Б.И.“ АД, ЕИК *******, да заплати на Г.Х.М., ЕГН
**********, на основание чл. 226,
ал. 1 КЗ/отм./ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата
от 67 500 лева/ шестдесет и седем хиляди и петстотин /, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от
смъртта на баща му Х.М.А., настъпила вследствие на ПТП от 05.12.2015 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 05.12.2015 г., до окончателното изплащане, като отхвърля исковете за разликата над
сумата от 67 500 лева до пълния заявен размер от 200 000 лева, ведно
със законната лихва върху отхвърлената разлика, като неоснователни.
ОСЪЖДА З. „Б.И.“ АД, ЕИК *******, да заплати на Д. Х.М., ЕГН
**********, на основание чл. 226, ал. 1 КЗ/отм./ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата от 67
500 лева/ шестдесет и седем хиляди и петстотин /, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от
смъртта на баща му Х.М.А., настъпила вследствие на ПТП от 05.12.2015 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 05.12.2015 г., до окончателното изплащане, като отхвърля исковете за разликата над
сумата от 67 500 лева до пълния заявен размер от 200 000 лева, ведно
със законната лихва върху отхвърлената разлика, като неоснователни.
ОСЪЖДА З. „Б.И.“ АД, ЕИК *******, да заплати на Д.Х.М., ЕГН
**********, на основание чл. 226, ал. 1 КЗ/отм./ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата от 67 500 лева/ шестдесет и
седем хиляди и петстотин /, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от смъртта на баща му Х.М.А., настъпила
вследствие на ПТП от 05.12.2015 г., ведно
със законната лихва върху тази сума,
считано от 05.12.2015 г., до
окончателното изплащане, като отхвърля
исковете за разликата над сумата от 67 500 лева до пълния заявен размер
от 200 000 лева, ведно със законната лихва върху отхвърлената разлика, като
неоснователни.
ОСЪЖДА З. „Б.И.“ АД, ЕИК *******, да заплати на Г. Х.М., ЕГН **********, на основание чл. 226, ал. 1 КЗ/отм./ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата от 67
500 лева/ шестдесет и седем хиляди и петстотин /, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от
смъртта на баща му Х.М.А., настъпила вследствие на ПТП от 05.12.2015 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 05.12.2015 г., до окончателното изплащане, като отхвърля исковете за разликата над
сумата от 67 500 лева до пълния заявен размер от 200 000 лева, ведно
със законната лихва върху отхвърлената разлика, като неоснователни.
ОСЪЖДА З.
„Б.И.“ АД, ЕИК *******, да заплати
на Д.Х.М., ЕГН **********, на
основание чл. 226, ал. 1 КЗ/отм./ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата от 67 500 лева/ шестдесет и седем хиляди и петстотин /, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от
смъртта на баща й Х.М.А., настъпила вследствие на ПТП от 05.12.2015 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 05.12.2015 г., до окончателното изплащане, като отхвърля исковете за разликата над
сумата от 67 500 лева до пълния заявен размер от 200 000 лева, ведно
със законната лихва върху отхвърлената разлика, като неоснователни.
ОСЪЖДА на основание чл. 77 ГПК всеки от ищците: Р.А.А., ЕГН **********, Г.Х.М., ЕГН **********, Д. Х.М.,
ЕГН **********, Д.Х.М., ЕГН **********, Г. Х.М., ЕГН ********** и Д.Х.М., ЕГН **********, да
заплати по сметка на Софийски градски съд сумата от 16.65 лева /
шестнадесет лв. и шестдесет и пет стотинки/ - депозит за вещо лице автоексперт
по КСМАТЕ.
ОСЪЖДА
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК З. „Б.И.“ АД, ЕИК *******, да заплати на всеки ищец, а именно на Р.А.А., ЕГН **********, Г.Х.М., ЕГН **********, Д. Х.М.,
ЕГН **********, Д.Х.М., ЕГН **********, Г. Х.М., ЕГН ********** и Д.Х.М., ЕГН **********, сума
в размер на 22.50 лева / двадесет и два лева и петдесет стотинки /- разноски за производството.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК всеки ищец, а
именно - Р.А.А., ЕГН **********, Г.Х.М., ЕГН **********, Д. Х.М., ЕГН **********, Д.Х.М., ЕГН **********, Г. Х.М., ЕГН ********** и Д.Х.М., ЕГН **********, да
заплати на ответника З. „Б.И.“ АД, ЕИК
*******, сума в размер на 79.20 лева/ седемдесет и девет лв. и
двадесет стотинки/ - разноски по производството.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК З. „Б.И.“
АД, ЕИК *******, да заплати по
сметка на Софийски градски съд сумата от 16 200 лева / шестнадесет хиляди и
двеста/ - държавна такса върху уважената част от исковете.
ОСЪЖДА
на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. вр.
с чл. 78, ал. 1 ГПК „З.Б.И.“ АД, ЕИК
*******, да заплати на адвокат Е.Г.П., рег.№ от Единния регистър *******, член
на Софийска адвокатска колегия, възнаграждение за осъществена безплатна
правна защита на ищците Р.А.А., Г.Х.М.,
Д. Х.М., Д.Х.М., Г. Х.М. и Д.Х.М., по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв., в общ размер на 15 330
лева/ петнадесет хиляди триста тридесет и три
- по 2555 лв. за всеки ищец/.
На основание чл. 236, ал. 1, т. 7 ГПК присъдените суми в полза на ищците с
диспозитива на настоящото Решение и след влизането му в сила, следва да бъдат
заплатени от „З.Б.И.“ АД, ЕИК *******, по следните банкови
сметки:
1.
Р.А.А. – банкова сметка *** „Ю.Б.“ АД с № B*********:
***
2.
Г.Х.М. - банкова сметка *** „Ю.Б.“ АД с № B*************1, BIC: *** Х.М. - банкова сметка *** „Ю.Б.“ АД с № *********** BIC: ***
3.
Д.Х.М. - банкова сметка *** „Ю.Б.“ АД с № BG**************,
BIC: ***
4.
Г.
Х.М. - банкова сметка *** „Ю.Б.“
АД с № *************** BIC:
***
Д.Х.М. - банкова сметка *** „Ю.Б.“ АД с № *************** BIC:
***, или банкова сметка *** „Ю.Б.“ АД с
№*************, BIC: ***ане пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия: