гр. Силистра, 11.07.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Силистренският окръжен съд, гражданско отделение в откритото заседание
проведено на девети юли през
две хиляди и деветнадесетата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА ВАСИЛЕВА
1. ВИОЛЕТА АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ:
2. ДОБРИНКА СТОЕВА
при участието на съдебния секретар Мирена Стефанова и в
присъствието на прокурора , като
разгледа докладваното от председателя в. гр. дело №162/2019 г. по описа
на СОС и за да се произнесе, взе в предвид следното:
Постъпила е въззивна жалба, предявена от А.Б.С. с ЕГН **********,*** чрез процесуален представител, против Решение № 61 от 19.04.2019 г. по гр.д. № 645/2017г. на Дуловския районен съд, с което Е ОТХВЪРЛИЛ КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН предявения от него иск против „МИГ” ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Силистра, ул.Янко Тодоров № 14, вх.А, ет.3, ап.6, представлявано от законния представител Митко Иванов Ганев, иск с правно основание чл.124,ал.1 от ГПК ДА БЪДЕ ПРИЗНАТО ЗА УСТАНОВЕНО ПО ОТНОШЕНИЕ НА ОТВЕТНИКА, че ищеца А.Б.С. с ЕГН ********** е собственик на: сграда с идентификатор 24030.501.3121.6, със застроена площ от 50кв.м., брой етажи:1, с предназначение: постройка за допълващото застрояване и на сграда с идентификатор 24030.501.3121.11, със застроена площ от 8кв.м, брой етажи:1, с предназначение: постройка на допълващото застрояване, построени върху поземлен имот с идентификатор 24030.501.3121 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18- 51/31.08.2007 г. на изпълнителния директор на Агенция по геодезия, картография и кадастър; адрес на поземления имот: гр. Дулово, п. к. 7650, ул. „Плиска“ № 16; площ: 6675 кв. м; трайно предназначение на територията: урбанизирана; начин на трайно ползване:за складова база, при граници и съседи: 24030.501.3120, 24030.501.9156, 24030.501.9082, 24030.501.3307, и на основание чл. 108 от ЗС да осъди ответника МИГ” ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Силистра, ул.Янко Тодоров № 14, вх.А, ет.3, ап.6, представлявано от законния Митко Иванов Ганев, да предаде на тези две сгради на ищеца А.Б.С. с ЕГН **********. Присъдил е съответни разноски. Жалбоподателят счита, че решението на ДРС е неправилно поради нарушение на материалния закон , неправилна преценка на доказателствения материал и липса на мотиви към правните изводи ,което е довело и до необоснованост, поради което моли въззивната инстанция да реши спора по същество, като постанови решение, с което да отмени първоинстанционното решение ИЗЦЯЛО и постанови друго, с което да уважи предявения иск, претендира и направените деловодни разноски и за двете съдебни инстанции в пълен размер .В съдебно заседание пред тази инстанция, чрез процесуален представител адв. Д. ***, поддържа жалбата.
Ответникът по жалбата и по предявения пред районния съд иск с правно основание чл.124 ГПК и 108 ЗС - МИГ" ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Дулово, ул. „Янко Тодоров" № 14, вх.А, ет.З, ап.6, представлявано от Митко Иванов Ганев - управител, действащо чрез адв. Й.Ц.Ц. и адв. П.Б.Н., вписани в Адвокатска Колегия - Барна - съдружници и управители на Адвокатско дружество „Н. и Ко.", със седалище и адрес на управление: гр. Барна, ул. „Драгоман" № 25, ет. 3 офис 11, вписано в РАД при БОС по ф.д. № 615/2007г„ с БУЛСТАТ *********, е депозирал писмен отговор по реда на чл. 263 ГПК, , като счита, че жалбата е неоснователна, а обжалваното решение – правилно, поради което моли да бъде оставена без уважение със законните последици, претендира разноски. Същото становище поддържа и в с.з. чрез процесуален представител – адв. Ц. ***.
ОС, като съобрази становището на страните, както и данните по делото, прие за установено следното: Жалбата е предявена от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и при спазване изискванията на чл. 258 и сл. ГПК, поради което е допустима.
Пред районния съд настоящият жалбоподател в качеството си на ищец е предявил установителен иск за собственост с правна квалификация чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл. 108 от ЗС, против ответника „МИГ” ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Силистра, ул.Янко Тодоров № 14, вх.А, ет.3, ап.6, представлявано от законния представител Митко Иванов Ганев , като претендира съдът да постанови решение, с което да признае за установено че той е собственик на сграда с идентификатор 24030.501.3121.6, със застроена площ от 50кв.м , брой етажи:1, с предназначение: постройка за допълващото застрояване и на сграда с идентификатор 24030.501.3121.11, със застроена площ от 8кв.м, брой етажи: 1, с предназначение: постройка на допълващото застрояване, построени върху поземлен имот с идентификатор 24030.201.3121 и да осъди ответника да му предаде владението им, претендира разноски.
Видно от приложените по делото в първоинстанционното производството, доказателства, с Постановление за възлагане на недвижим имот № 6136/2001/009804/18.12.2007г., поправен в частта касаеща номера на имота с Постановление за поправка на постановление за възлагане на недвижим имот № 6136/2001/009865 от 11.03.2008г. на ищеца в качеството му на купувач по публична продан е възложен от публичен изпълнител при Регионална дирекция - Варна на Агенция за държавни вземания Поземлен имот, находящ се в гр. Дулово, обл. Силистра,ул. „Плиска” №16, „Индустриална зона-юг”, с идентификатор № 24030.501.3121/с номер по предходен план 3121/, с площ от 6574 кв.м., ведно с построените в него сгради.
За неизпълнени задължения задължения на ищеца по ипотечен кредит към БАНКА ДСК АД, през 2012 година е образувано изпълнително дело № 20128340400042 по описа на ЧСИ- Ервин Юсеин с рег. № 834 на КЧСИ, с район на действие – Окръжен съд – Силистра. След проведена публична продан през 2017 година с постановление за възлагане от 14.09.2017 година имотът е възложен от ЧСИ на ответника в настоящото производство „МИГ ЕООД с ЕИК ********* в качеството му на купувач.
Впоследствие, по искане на ищеца до директора на СГКК- Силистра е допуснато изменение на след като е загубил собствеността на обекта предмет на публичната продан е поискал изменение на кадастралната карта и регистър, като в резултат на това са обособени като самостоятелни обекти три топли връзки с идентификатори 24030.501.3121.3, 24030.501.3121.12 и 24030.501.3121.13, и като собственик е записан А.Б.С..
След отказ от иска по отношение на част от сградите, за които ищецът претендира право на собственост, предмет на настоящото производство е установяване правото на собственост върху сграда с идентификатор 24030.501.3121.6 със застроена площ от 50 кв.м., брой етажи:1, с предназначение: противопожарно депо, и сграда с идентификатор 24030.501.3121.11 със застроена площ от 8кв.м, брой етажи:1, с предназначение: тоалетна.
Изхождайки от разпоредбата на чл.108 ЗС , първоинстанционният съд правилно е посочил, че при този иск в тежест на ищеца е да установи, че той е собственик на вещта и че ответникът владее вещта без основание, както и че собственикът на земята е собственик и на постройките върху нея, освен ако е установено друго. Съгласно чл. 70 от Наредба № 7 от 22.12.2003г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони „Застрояването в урегулираните поземлени имоти, предназначени за застрояване, е:
1. основно - със сгради, мрежи и съоръжения, чието предназначение отговаря на конкретното предназначение на поземления имот, определено с подробния устройствен план;
2. допълващо - с постройки, мрежи и съоръжения, обслужващи или допълващи дейностите в сградите на основното застрояване в урегулирания поземлен имот.”
Като деривативен способ за придобиване право на собственост, възлагането в изпълнителното производство е производно на правата на длъжника като предишен собственик и прехвърля върху купувача единствено онези права, които длъжникът е имал върху имота. Действителният собственик има правен интерес да защити правата си по исков ред, вкл. и чрез установителен иск за собственост срещу купувача, комуто имотът е възложен при публичната продан, от която възможност се възползва ищеца.
Съгласно разпоредбата на чл. 452 и сл. от ГПК всички действия които не са извършени от длъжника преди възбраната или които са извършени след нея са недействителни и не могат да се противоставят както на взискателя, така и на трети лица. Направеното от ищеца искане за изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри чрез нанасяне на нови обекти и промяна в границите на съществуващи обекти в ККР е непротивопоставимо на ответника тъй като е направено след като е имало вписана възбрана.
Съгласно приетата от първоинстанционния съд експертиза, сграда с идентификатор 24030.501.3121.11 със застроена площ от 8 кв.м. е тоалетна, а сграда с идентификатор 24030.501.3121.6 е е помещение за охрана и тоалетна. За двете сгради е отбелязано , че са допълващи застройки, но могат да се ползват самостоятелно без главните сгради. От извършеният по делото съдебен оглед от пръвоинстанционния съд, на място е установено и, че сграда с идентификатор 24030.501.3121.6 е противопожарно депо с изграден пред него бетонов резервоар пълен с вода. То е построено съгласно нормативните изисквания за пожаробезопасност предвидени в Наредба № 2 за противопожарните строително-технически норми от 1987г., Наредба Iз-2377 от 15.09.2011 г. за правилата и нормите за пожарна безопасност при експлоатация на обектите , Наредба № 8121з - 647 от 1 октомври 2014 г. за правилата и нормите за пожарна безопасност при експлоатация на обектите. Към него действително има изградени тоалетна и стая за охраната. В протокола от с.з. на 27.02.2019 г. по делото на районния съд, вещото лице е направило изявление, че след като сградата с последно число 6 има обслужваща функция под 50% от нейната площ , то тя е с променено предназначение и вече не е обслужваща. Този извод е формулиран въз основа на това, че се установило по време на огледа, че тоалетната и стаята за охрана са с по – голяма площ от противопожарното депо. Самото вещо лице, в отговор на въпрос на процесуалния представител на ответника признава, че няма документация относно промяна предназначението на сградата.
Основното възражение на ищеца, настоящ жалбоподател е, че след като процесните две сгради не са били предмет на принудителното изпълнение, то няма как ответника да е придобил собствеността върху тях и че постановлението за възлагане от 14.09.2017г. на ЧСИ Ервин Юсеин не поражда правни последици относно прехвърляне на собствеността върху тези сгради. По делото, обаче , е установено, че противопожарното депо фигурира като сграда при възлагането му на ищеца през 2007 г., но е било с площ от 13 кв. м. , тоалетната е с площ от 10 кв.м.
Позоваването на ТР № 5/2015г. от 18.05.2017г. на ОСГК на ВКС, съгласно което когато сграда, която не е предмет на постановлението за възлагане, представлява несамостоятелен обект на собственост, правилото на чл. 92 ЗС се прилага на общо основание. Изключение от това правило е налице, когато към имота са трайно прикрепени постройки или съоръжения, които не представляват самостоятелни обекти на собственост. Собствеността върху тези постройки и съоръжения следва собствеността върху земята или сградата, към която те са трайно прикрепени, дори те да не са изрично описани в постановлението за възлагане на имота или сградата.
Естествено, липсата на легално разграничение между понятията самостоятелен обект на право на собственост и обект със самостоятелно предназначение е ядрото на спора по настоящото дело.
Съгласно посоченото от процесуалния представител на ответника Решение № 80 от 27.07.2018г. по гр.д. № 3114 /2017г., ВКС, ГК, 2-ро ГО , „Заснемането със самостоятелен идентификатор по кадастралната карта само по себе си не доказва, че е налице обособен обект на правото на собственост, а е само индиция, че последният притежава характеристиките на такъв и има посоченото предназначение. Функционалното предназначение на имота във връзка с преценката за самостоятелния му характер не се определя от посоченото в кадастралната карта, то подлежи на установяване.“ В тази връзка очевидно е, че тоалетните и стаята за охрана нямат самостоятелно предназначение, защото самата им функция не предполага такова. Една обществена тоалетна в оживена градска зона може и да е със самостоятелно предназначение, но не и помещение от 8-10- 15 кв.м. в индустриална зона, което се посещава единствено от работещите на обекта и евентуални посетители по повод търговската или производствена дейност, която се осъществява в предприятието. Още по абсурдно е, че може да има помещение за охрана без да има обект, който да бъде охраняван. Така че, дори и да беше изменено предназначението на сградата , която включва противопожарното депо, тя пак не би могла да бъде със самостоятелно такова.
Съдът се солидаризира напълно с извода на районния съд, че в настоящият случай процесните две сгради с идентификатори 24030.501.3121.6 и 24030.501.3121.11, не представляват самостоятелен обект на правото на собственост, трайно са прикрепени към земята и представляват принадлежност към основния обект. Те на общо основание следват собствеността на земята, респективно сградата, към която са прикрепени или са предназначени да обслужват, и за тях е приложима разпоредбата на чл. 92 ЗС (респ. чл. 98 ЗС) и при публичната продан на имота. Собствеността върху тези постройки и съоръжения следва собствеността върху земята или сградата, към която те са трайно прикрепени, дори те да не са изрично описани в постановлението за възлагане на имота или сградата. Фактът, че имат самостоятелни идентификатори и са обособени в отделни спрямо основните сгради помещения може и да им дава статут на самостоятелни обекти, но не и на обекти със самостоятелно предназначение, която може да бъде самостоятелне обект на собственост.
С гореизложеното съдът дава отговор на възраженията на жалбоподателя и като счита жалбата за неоснователна , следва да потвърди обжалваното решение. В полза на ответника пред настоящата инстанция следва да бъдат присъдени направените от него разноски по делото в размер на 1 200 лв.
Водим от горното ОС
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 61 от 19.04.2019 г. по гр.д. № 645/2017г. на Дуловския районен съд
ОСЪЖДА А.Б.С. с ЕГН **********,*** да заплати на „МИГ” ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Силистра, ул.Янко Тодоров № 14, вх.А, ет.3, ап.6, представлявано от законния представител Митко Иванов Ганев, сумата от 1 200 лева /хиляда и двеста лева/, представляваща направени разноски по делото пред тази инстанция.
Решението може да се обжалва пред Върховния Касационен съд на РБългария в едномесечен срок от получаването му от страните по делото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
1.
ЧЛЕНОВЕ :
2.