№ 10779
гр. С., 12.03.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в закрито заседание на
дванадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ
като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско
дело № 20231110160415 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
В молба вх. № 69621/01.03.2024 г., подадена от името на З. Ю. И., е
обективирано искане за изменение на решение № 2431/13.02.2024 г.,
постановено в настоящото производство, в частта за разноските, като на
основание чл. 78, ал. 2 ГПК разноските по делото бъдат възложени в тежест
на ищеца, включително като присъди в полза на З. Ю. И., претендираните от
последната разноски в производството.
Насрещната страна в производството изразяват становище по
направеното от името на З. Ю. И., искане, като излага съображения за
неоснователност на искането.
Софийски районен съд, след като съобрази доводите на страните и
прецени данните по делото, намира следното:
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Производството по чл. 248 ГПК не е самостоятелно производство, а е
продължение на делото по повод дължимостта и размера на направените от
страните разноски в съответната инстанция. То е способ за защита срещу
неправилно присъждане на разноски – чрез допълването на съдебния акт,
когато те не са присъдени или чрез неговото изменение, когато са неправилно
определени, без да се обжалва по същество съдебния акт (в този смисъл
Определение № 627/18.08.2014 г. по ч.гр.д. № 696/2014 г., Г. К., ІІІ Г. О. на
ВКС; Определение № 114/20.05.2016 г. по ч.гр.д. № 1847/2016 г., Г.К., ІІ Г. О.
на ВКС; Определение № 196/12.06.2015 г. по гр.д. № 9/2015 г., Г. К., І Г. О. на
ВКС).
В този смисъл и доколкото по делото е налично произнасяне по
разпределение на отговорността за разноски в производството по гр.д. №
60415/2023 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав, настоящият съдебен състав
намира, че е сезиран с искане за изменение на решението в частта за
1
разноските.
Искането е направено в законоустановения срок, от легитимирана
страна и се явява процесуално допустимо.
Разгледано по същество, същото се явява неоснователно.
В мотивите на решение № 2431/13.02.2024 г., постановено по гр.д. №
60415/2023 г. по описа на СРС, ГО, 160 с-в, съдът е изложил съображения
относно разпределението на отговорността за разноски в производството,
съобразно изхода на спора. Същевременно, съдът не намира, че са налице
основания за ревизиране на обективираното в горепосоченото решение
произнасяне.
В настоящия случай ответникът е дал повод за завеждане на делото, тъй
като към датата на предявяване на исковата молба срокът за доброволно
изпълнение е бил изтекъл.
Видно от събраните по делото доказателства на 01.06.2020 г. ищецът е
отправил до ответника регресна покана във връзка с процесното
застрахователно събитие, която е изпратена на адрес: гр. С., ж.к. /.../, бл. 57,
ет. 6, ап. 34, който адрес е регистриран и като постоянен и настоящ адрес на
лицето З. Ю. И., ЕГН **********, считано от 19.06.2007 г. и към настоящия
момент /виж справка от НБД „Население“ на л. 25 от делото/ и от който адрес
ответникът е призоваван и са му връчвани книжа и в настоящото
производство /т.е. адрес на който може да бъде уведомяван/. Видно от
представената по делото разписка относно извършените действия по
връчване на пратка, съдържаща регресна покана във връзка с процесното
застрахователно събитие, адресатът е търсен на адреса, но не е открит, като
впоследствие пратката не е потърсена от получателя.
Доколкото от събраните по делото доказателства се установява, че
регресната покана е изпращана за връчване на регистрирания постоянен и
настоящ адрес на ответника, като същия не е открит, за да бъде извършено
лично връчване, а впоследствие не се е явил на оставеното съобщение, за да
получи пратката от съответния офис на куриерската служба, то се налага
извод, че с поведението си е дал повод за завеждане на делото и дължи
възстановяване на извършените от ответника в настоящото производство
съдебни разноски, а именно заплатена държавна такса в минимален размер от
50,00 лева и юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 100,00
лева.
Допълнителен аргумент в тази връзка е и обстоятелството, че препис от
исковата молба, ведно с приложенията към нея, включително препис от
процесната регресна покана, са връчени на ответницата на 15.11.2023 г., като
плащането е извършено почти три месеца след получаване на книжата, след
изтичане, както на срока за отговор на исковата молба, така и на
предоставения с регресната покана срок за изпълнение. Това обстоятелство
опровергава възраженията, направени от името на ответницата, чрез
процесуалния й представител, че ако регресната покана й е била надлежно
2
връчена, то същата е щяло да изпълни своевременно. Същата е имала тази
възможност в хода на процеса, а именно в петдневен срок от получаване на
препис от регресната покана, но не го е сторила. Видно от съдържанието на
регресната покана, ищецът е поканил ответницата да заплати процесната сума
в 5-дневен срок от получаване на регресната покана. Както се посочи по-горе
поканата е получена от ответницата, ведно с препис от исковата молба и
приложенията към нея, на 15.11.2023 г., като нито в предоставения срок, нито
в срока за отговор на исковата молба, не е извършено плащане, респективно
не е взето становище по предявения иск.
Предвид горното се налага извод, че извършеното признание на иска и
плащане на сумата по претенцията за главница,са само с цел избягване
отговорността за разноски в производството, поради което и настоящият
съдебен състав приема извод, че ответницата с поведението, както
извънсъдебно, така и в хода на производството, е дала повод за завеждане на
делото.
Възражението, обективирано в молба вх. № 69621/01.03.2024 г.,
подадена от името на З. Ю. И., че в разрез с императивното изискване на чл.
127, ал. 4 ГПК, в исковата молба не е посочена банкова сметка и/или друг
начин на плащане на претендираната сума, предмет на предявения за
разглеждане по делото осъдителен иск, се явява неоснователно. Такава
банкова сметка е посочена на страница втора от исковата молба /виж л. 3 от
делото/ и същата е напълно идентична с тази, която е посочена в регресната
покана.
По отношение възражението, обективирано в молба вх. №
69621/01.03.2024 г., подадена от името на З. Ю. И., че ищцовото дружество е
представлявано от адвокат, а не юрисконсулт, доколкото исковата молба е
подписана от името на ищеца от адвокат М. Г., а не от юрисконсулт,
настоящият съдебен състав намира за неоснователно. Видно от материалите
по делото, от страна на юрисконсулт на дружеството са извършени
процесуални действия по депозиране на становище и осъществяване на
процесуално представителство в открито съдебно заседание. Ищцовото
дружество е претендирало възнаграждение за представителство в
производството в интерес на ответницата, доколкото ако дружеството би
претендирало адвокатско възнаграждение в производството, то същото би
било в размер няколко пъти по-голям от присъдения размер от 100,00 лева
юрисконсултско възнаграждение.
Предвид гореизложените съображения, съдът намира, че искането с
правно основание чл. 248 ГПК, инкорпорирано молба вх. № 69621/01.03.2024
г., подадена от името на З. Ю. И., за изменение на решение № 2431/13.02.2024
г., постановено в настоящото производство, в частта за разноските, се явява
неоснователно и следва да се отхвърли.
Воден от горното, Софийски районен съд, II ГО, 160 състав
ОПРЕДЕЛИ:
3
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искане за изменение на решение №
2431/13.02.2024 г., постановено по гр.д. № 60415/2023 г. по описа на СРС, ГО,
160 с-в, в частта за разноските, инкорпорирано в молба вх. №
69621/01.03.2024 г., подадена от името на З. Ю. И..
Определението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Настоящото определение е неразделна част от решение №
2431/13.02.2024 г., постановено по гр.д. № 60415/2023 г. по описа на СРС,
ГО, 160 с-в.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4