Решение по дело №882/2023 на Районен съд - Петрич

Номер на акта: 143
Дата: 18 юли 2024 г.
Съдия: Петя Хантова
Дело: 20231230200882
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 8 декември 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 143
гр. Петрич, 18.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕТРИЧ в публично заседание на трети юли през две
хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ПЕТЯ ХАНТОВА
при участието на секретаря Десислава Домусчиева
като разгледа докладваното от ПЕТЯ ХАНТОВА Административно
наказателно дело № 20231230200882 по описа за 2023 година
Производството е с правно основание чл. 59 от ЗАНН, във вр. с чл.63,
ал.2 КТ и е образувано по жалба на „И.Б-2001“ ЕООД, ЕИК:****, със
седалище и адрес на управление в с. К., общ. Петрич, ул. „А.П.“ № 3,
представлявано от управителя И.И.В., срещу НАКАЗАТЕЛНО
ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 01-2300480/14.11.2023 г. на Директора на Дирекция
Инспекция по труда – гр.Благоевград, с което на дружеството-жалбоподател
за нарушение на чл.63, ал.2 КТ, на основание чл.416, ал.5 КТ и във връзка с
чл. 414, ал. 4 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 15 000
/петнадесет хиляди/ лева.
В жалбата се изразява становище за неправилност и
незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление, при
съществено нарушение на процесуалните правила. Иска се от съда да
постанови решение, с което да отмени обжалваното наказателното
постановление.
Дружеството-жалбоподател се представлява от процесуален
представител, който оспорва издаденото НП. Поддържа изложените доводи в
жалбата, като представя писмена защита, в която аргументира липса на
извършено нарушение. Претендира разноски.
За ответника по жалбата-ДИТ-Благоевград се явява процесуален
1
представител, който оспорва жалбата. Иска НП да бъде потвърдено. Прави
искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
По делото са събрани писмени доказателства. Разпитани са свидетелите
А. А.Ч., Б. В. И., Д. Д. С. и законния управител на дружеството – И.В..

Въз основа на събраните доказателства и след тяхната преценка,
съдът установи от фактическа страна следното:
На 17.08.2023 г., около 13:30 часа била извършена проверка по работни
места относно спазване разпоредбите на трудовото законодателство на обект -
Гостилница „П.Р.“, находяща се в с. К., Главен път Е-79, експлоатиран от „И.Б
-2001“ЕООД" ЕООД, със седалище и адрес на управление: с. К., общ. Петрич,
ул. „А.П.“ № 3, управлявано и представлявано от И.И.В. и извършена на
11.09.2023 г. проверка по документи на дружеството е констатирано, че „И.Б -
2001“ЕООД, в качеството му на "работодател" по смисъла на &І, т.1 от ДР на
Кодекса на труда, е допуснал на 17.08.2023 г. лицето Д. Д. С., с ЕГН
********** да извършва трудова дейност в обекта на проверка на длъжност
„готвач", без да й е предоставен екземпляр от сключен в писмена форма
трудов договор, подписан от двете страни и копие от уведомлението по чл.62,
ал. 3 от Кодекса на труда, заверено от ТД на НАП.
Описаното нарушение се потвърждава от попълнената в хода на
проверката по работни места писмена декларация от Д. С., в която същата
удостоверява извършване на трудова дейност от нея към този момент при
определено работно място, длъжност, работно време, почивни дни и трудово
възнаграждение, като В т. 4 и 5 от декларацията, С. извършила отбелязване,
че не е сключила писмен трудов договор с „И.Б-2001“ЕООД – с. К., и не са и
предоставени екземпляри от документите по чл. 63, ал. 1 от КТ, като е
отразила начална дата, от която започнала да предоставя работната си сила на
дружеството „2 дни". След приключване проверката по работни места
дружеството е призовано по реда на чл.45 от АПК за извършване на проверка
по документи в Д"ИТ" - гр. Благоевград с Призовка изх. № 23076061 от
17.08.2023 г.
За проверката по документи в Д"ИТ" - гр. Благоевград част от
изисканата с горепосочената призовка вътрешно-фирмена документация на
предприятието е изпратена в Д"ИТ“ със седалище гр.Благоевград. Представен
2
е Трудов договор № 83/06.02.2023 г. сключен с Д. Д. С., който видно от
приложената към него Справка за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62,
ал. 5 от КТ от ТД на НАП е регистриран на 06.02.2023 г. При извършена
служебна справка в регистъра на трудовите договори в ТД на НАП от ИС на
ИА „ГИТ“ е установено, че дружеството е подало уведомление по чл. 62, ал. 3
от КТ за прекратяване на горепосочения трудов договор с Д. Д. С. на
06.07.2023 г., 10:53 ч. В тази връзка с писмо вх. № 23100733/29.08.2023 г. от
ТД на НАП е постъпила изисканата информация, а именно Дирекцията е
уведомена, че „на 18.08.2023 г. „И.Б-2001“ЕООД – с. К. е подал уведомление
по чл. 62, ал. 5 от КТ по електронен път с код корекция „2“ – за заличаване на
подадено преди това уведомление. В резултат на което е заличено
уведомлението за прекратяване на трудовия договор с Д. Д. С. – договор от
дата 03.07.2023 г.
Предвид констатираното нарушение, главен инспектор А. А.Ч.
съставила Акт за установяване на административно нарушение №01-2300480
от 11.09.2023 г. за нарушение на чл.63, ал.2 КТ в присъствие на представител
на дружеството, препис от който е връчен. Срещу съставения акт не е
подадено възражение.
Въз основа на така съставения акт е издадено обжалваното НП №
01-********* от 14.11.2023 г., в което е възпроизведена същата фактическа
обстановка, както и в акта за установяване на административно нарушение,
като е прието от АНО извършване на същото нарушение, а именно на чл.63,
ал.2 КТ, за което е ангажирана административно наказателната отговорност
на работодателя по реда на чл.414, ал.4 КТ за повторно нарушение по ал. 1 и 3
КТ с НП № 01-2200203/06.10.2022 г., влязло в сила на 04.11.2022 г., като му е
наложена имуществена санкция в размер на 15 000 /петнадесет хиляди/
лева.
Наказателното постановление е връчено на 23.11.2023 г. /видно от
разписката/ лично на управителя на дружеството, а жалба е получена в
Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Благоевград на 04.12.2022 г. /видно от
вх. Номер на Дирекцията/.
Горната фактическа обстановка се доказа по безспорен начин от
събраните по делото писмени и гласни доказателства.

3
При така установеното, съдът приема от правна страна следното:

Жалбата е подадена от надлежно лице (спрямо което е издадено
Наказателното постановление) и в законоустановения срок, поради което
същата се явява допустима.

Относно основателността на жалбата.
В конкретния казус съдът счита, че се доказа по безспорен начин
извършеното от дружеството-жалбоподател нарушение по следните
съображения:
АУАН и издаденото въз основа на него наказателно постановление са
съставени на жалбоподателя за това, че в качеството си на работодател е
допуснал на 17.08.2023 г. лицето Д. Д. С. да извършва трудова дейност в
обекта на проверката на длъжност „готвач“, без да й е предоставен екземпляр
от сключен в писмена форма трудов договор, подписан от двете страни и
копие от уведомление по чл. 62, ал. 3 от КТ, заверено от ТД на НАП.
Наказващият орган е приел, че жалбоподателят е нарушил чл. 63, ал. 2
КТ, съдържащ забрана за работодателя да допуска до работа работник преди
да му предостави документите по ал.1- екземпляр от сключен трудов договор,
подписан и от двете страни и копие от уведомление по чл. 62, ал. 3 КТ,
заверено в ТД на НАП. Т.е от обективна страна нарушението е извършено,
след като бъде констатирано,че определено лице извършва трудова дейност
при определен работодател и бъде установено, че за посоченото лице няма
сключен трудов договор, подписан от двете страни. Нарушението е формално
и е довършено с допускане на работа от работодателя на работник, на
когото не са предоставени документите по чл.63,ал.1 КТ. Под допускането
на работа следва да се разбира началото на престиране на труд от работника
или служителя със съгласието на работодателя.
Съдът е на мнение, че в настоящия казус по безспорен начин се
установи, че Д. С. е полагала труд за дружеството-работодател. В момента на
извършване на проверката е установено, че последната е била в заведението
Гостилница „П.Р.“ и е престирала труд. Съгласно приложената декларация,
попълнена от С. за нуждите на проверката, последната е постъпил на работа
4
преди 2 дни. Ето защо, на 17.08.2021 г. около 15:30 часа С. е работила в „И.Б-
2001“ ЕООД, без да й е предоставен екземпляр от сключен в писмена форма
трудов договор, както и без да й е връчено копие от уведомление по чл.62, ал.
3 от КТ, заверено от ТД на НАП.
Тук е мястото да се отбележи, че в изпълнение на служебните си
задължения, извършилите проверката длъжностни лица при Д"ИТ"-
Благоевград лично и непосредствено са възприели, че С. е била част от
организиран работен процес, реализиран от дружеството-жалбоподател.
Последната е извършвала трудова дейност в обекта на дружеството-
жалбоподател, на длъжност „готвач“. Намирала се е в кухнята на обекта и
приготвяла храна /виж показанията на свид. И. – на стр. 73 от делото./Това
обстоятелство е изрично удостоверено и с декларираното собственоръчно и
подписано от С. на гърба на посочената декларация, в която същата е
декларирала какво е сготвила в деня на проверката.
От изложеното следва категория извод, че в случая са налице
задължителните елементи на едно трудово правоотношение - престация на
работна сила при упражняване на конкретна трудова функция и при
определено работно време, и като такова е следвало да бъде уредено в
съответствие с изискванията на чл.63,ал.2 от КТ.
Досежно доводите, че С. е пенсионерка и когато се чувства добре, иска
да остане на работа, а когато не й е добре – иска да напусне, съдът следва да
отбележи, че съгласно чл. 1, ал. 2 от КТ отношенията при предоставяне на
работна сила се уреждат само като трудови правоотношения и в конкретния
случай категорично се установява, че по време на проверката С. се е намирала
на работното си място - въпросното заведение, където работела като „готвач“.
Самата тя в показанията си пред настоящия състав казва: „Проверяващите ме
попитаха какво готвя и аз им казах какво“. Съгласно КТ, при предоставяне на
работна сила, отношенията се оформят като трудови, като изключение от този
принцип са случаите, при които страните са се договорили за извършване на
определена работа и постигането на определен резултат, при който
изпълнителят да получи определено и предварително договорено
възнаграждение за същия този резултат. Тогава се касае за граждански
правоотношения, оформяни като граждански договори за изработка, за
поръчка, за услуга. Настоящият случай обаче, не е такъв.
5
С оглед на посоченото съдът приема за безспорно извършеното
нарушение по посочения текст от закона-работодателят е допуснал до работа
работник, преди да му предостави документите по ал.1 - екземпляр от
сключен трудов договор, подписан и от двете страни и копие от уведомление
по чл. 62, ал.3 КТ, заверено в ТД на НАП.
Следва да се посочи, че действително св. С. е била сключила трудов
договор с дружеството –жалбоподател на 06.02.2023 г. /безсрочен трудов
договор/ и на 03.07.2023 г. е бил прекратен, видно от ИС на ИА „ГИТ“ /на стр.
24 от делото/. Факт е обаче, че дружеството-жалбоподател е подало
уведомление по чл. 62, ал. 5 от КТ по електронен път с код корекция „2“ – за
заличаване на подадено преди това уведомление за прекратяване на трудовото
правоотношение с Д. С. на 18.08.2023 г. – ден след проверката.
За извършеното нарушение на чл. 63, ал. 2 от КТ, законодателят с
разпоредбата на чл. 414, ал. 3 от КТ предвижда наказание "имуществена
санкция" в размер от 1500 лева до 15 000 лева, като с разпоредбата на чл. 414,
ал. 4 от КТ, за повторно нарушение по ал. 1 и ал. 3, се предвижда наказание
"имуществена санкция" в размер от 15 000 лева до 20 000 лева. Съгласно чл.
416, ал. 8 от КТ, нарушението е повторно, когато е извършено в
едногодишен срок от влизането в сила на наказателното постановление, с
което нарушителят е наказан за нарушение от същия вид.
Жалбоподателят в случая е наказан за нарушение, извършено при
условията на повторност. С оглед възприетата от наказващия орган правна
квалификация – чл. 414, ал. 4 от КТ и доколкото се отнасят до обективен
признак от състава на нарушението, обстоятелствата, сочещи повторност,
следва да се съдържат в акта за установяването му, съобразно разпоредбата
на чл. 42, т.4 от ЗАНН. Такива констатации в обстоятелствената част на
акта липсват и следователно с обжалваното наказателно постановление е
наложено наказание за деяние, което не е установено по надлежния ред и по
същото жалбоподателят не се е защитавал в административнонаказателното
производство. Констатациите в акта за установяване на административно
нарушение сочат наличие на елементите от основния състав на нарушението,
очертан с нормата на чл. 414 ал. 3 от КТ.
В предвид на гореизложеното и съобразявайки разясненията, дадени с т.
2 на Тълкувателно решение № 8 от 16.09.2021 г. на ВАС по т. д. № 1/2020 г., в
6
правомощията на районния съд е да преквалифицира описаното в
наказателното постановление изпълнително деяние, когато се налага да
приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение, без
съществено изменение на обстоятелствата на нарушението.
С оглед на констатираното нарушение, в случая е законосъобразно да
бъде ангажирана административнонаказателната отговорност на „И.Б-
2001“ЕООД на основание чл. 414, ал. 3 от КТ, предвиждащ наказание
„имуществена санкция“ или глоба в размер от 1 500 до 15 000 лв. за
работодател, който наруши разпоредбите на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 и 3 и чл.
63, ал. 1 и 2 от КТ. Настоящия съдебен състав като взе предвид тежестта на
нарушението, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и
отегчаващи вината обстоятелства, а именно: като съобрази, че допуснатото
нарушение не е първо и по делото има данни търговецът да е извършвал и
други административни нарушения на КТ, за които е бил наказан с влезли в
законна сила наказателни постановления, намира, че следва да бъде наложена
„имуществената санкция“ в размер на 2000 лева, т.е., малко над минимума.

Настоящата инстанция при извършената служебна проверка не
констатира в хода на административнонаказателното производство да са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила или на
материалния закон, които евентуално да обуславят отмяната му само на това
основание като в тази връзка са неоснователни възраженията на процесуалния
представител на жалбоподателя за допуснати такива. Актът за установяване на
административно нарушение и обжалваното наказателно постановление са
съставени правилно и законосъобразно, от компетентен орган, съдържат
необходимите реквизити по чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Нарушението, с
изключение на липсата на описание за повторност в АУАН е пълно
описано с всички относими към конкретния състав признаци, посочени са
датата, мястото и обстоятелствата, при които е било извършено, както и
доказателствата, които го подкрепят, индивидуализиран е и нарушителя.
Съгласно чл. 415в, ал. 2 от КТ, не са маловажни нарушенията на чл. 61,
ал. 1, чл. 62, ал. 1 и 3 и чл. 63, ал. 1 и 2. Съгласно тази изрична забрана,
приложимостта на маловажния случай е изключена спрямо процесното
нарушение. След като процесното нарушение е такова на чл. 63, ал. 2 от КТ за
7
него чл. 28 от ЗАНН е неприложим. Ето защо не може да се приеме, че
нарушението, за което е ангажирана отговорността на нарушителя е с
изключително ниска степен на обществена опасност. Освен това, съдът
намира, че случаят не е маловажен предвид тежестта на конкретното
нарушение и засегнатите обществени отношения, които нормата на чл. 63, ал.
2 КТ охранява, поради което е несъстоятелно искането за приложението на
чл.28 ЗАНН.
С оглед на очерталия се изход от делото и обстоятелството, че АНО е
защитаван от юрисконсулт, като до приключване на разглеждането на делото е
депозирано искане за присъждане на възнаграждение,последното следва да
бъде уважено. Съгласно разпоредбата на чл.63,ал.5 от ЗАНН в полза на
юридически лица се присъжда възнаграждение в размер, определен от съда,
ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид
дело, определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ, който от своя
страна препраща към чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ,
съгласно който възнаграждението е в размер от 80 до 150 лева. Предвид
правната сложност и извършените действия, съдът счита, че справедлив
размер на конкретното възнаграждение се явява 100 /сто/ лева.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.2, т. 4 ЗАНН ,СЪДЪТ
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 01-2300480/14.11.2023 г. на
Директора на Дирекция Инспекция по труда – гр.Благоевград. с което на И.Б-
2001“ ЕООД, ЕИК:****, със седалище и адрес на управление в с. К., общ.
Петрич, ул. „А.П.“ № 3, в качеството му на работодател, за нарушение на
чл.63, ал.2 КТ, на основание чл.416, ал.5 КТ и във връзка с чл. 414, ал. 4 от КТ
е наложена имуществена санкция в размер на 15 000 /петнадесет хиляди/ лева,
като ПРЕКВАЛИФИЦИРА санкционната норма на нарушението по чл.
414, ал. 3 от КТ, като НАМАЛЯВА размера на наложената „имуществена
санкция“ от 15 000 /петнадесет хиляди/ лева на 2 000 /две хиляди/ лева и
ПОТВЪРЖДАВА наказателното постановление в останалата му част.

8
ОСЪЖДА И.Б-2001“ ЕООД, ЕИК:****, със седалище и адрес на
управление в с. К., общ. Петрич, ул. „А.П.“ № 3 ДА ЗАПЛАТИ на ИА
"Главна инспекция по труда" сумата от 100 /сто/ лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване по касационен ред по реда на АПК,
пред Административен съд-Благоевград, в 14 дневен срок от съобщаването му
на страните.
Съдия при Районен съд – Петрич: _______________________
9