№ 287
гр. София , 19.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-В в закрито заседание на
деветнадесети август, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Анелия Маркова
Членове:Пепа Маринова-Тонева
Мария Малоселска
като разгледа докладваното от Анелия Маркова Въззивно гражданско дело
№ 20211100510026 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.435, ал.2,т.6 ГПК.
Образувано е по жалба, подадена на 08.06.2021 г. от Н. В. СТ.,
действащ и като ЕТ „В.-Н.С. /длъжник по изп.производство/ срещу отказ от
28.05.2021 г. на ЧСИ О.М., рег.№ 846, с район на действие СГС, постановен
по изп.дело № 20178460400109, да бъде прекратено производството по
изп.дело на основание чл.433, ал.1,т.8 ГПК.
В обстоятелствената част на жалбата се сочи, че отказът на ЧСИ е
незаконосъобразен, защото с ПДИ от 19.08.2015 г. бил уведомен за наложени
запори. Наред с това цялото имущество на длъжника било разпродадено по
друго изп.дело по което взискателят по настоящето изп.дело – „К.Б.“ АД не се
бил присъединил. Това друго изп.дело с № 20178460400109 вече било
прекратено. Сочи, че след получаване на ПДИ не бил получавал никакви
съобщения за извършени изп.действия от страна на СИ. Не бил уведомен и за
прехвърлянето на изп.дело от ЧСИ С.С. на ЧСИ О.М.. За последното разбрал
от извършена справка на 18.02.2021 г. от КЧСИ. Образуването на изп.дело по
описа на ЧСИ О.М. било сторено въз основа на молба от 04.10.2016 г. ,
подадена при ЧСИ С.С., без да е подадена молба до ЧСИ О.М.. В молбата от
1
27.07.2015 г. до ЧСИ С.С. относно правомощията по чл.18 ЗЧСИ било
употребено „упълномощавам“, а не „възлагам“, затова счита, че били налице
основанията на чл.433, ал.1,т.8 ГПК, тъй като извършените от ЧСИ
изп.действия оставали без последици по отношение на длъжника и по
отношение на погасителната давност за дълга при липса на права по тяхното
извършване. Тъй като действията не можело да се потвърдят, то изп.дело
било прекратено още през 2018 г. по силата на закона.
Иска се от съда да отмени обжалвания отказ на ЧСИ да прекрати
изп.дело. Претендира разноски.
От взискателя –„К.Б.“ АД не е постъпил отговор по жалбата.
От ЧСИ се излагат мотиви за допустимост на жалбата, а по същество за
нейната неоснователност. Сочи, че не са налице предпоставките на
чл.433,ал.1,т.8 ГПК за прекратяване на изп.производство, тъй като за периода
21.08.2015 г.- 25.11.2020 г. били извършвани изп.действия, изразяващи се в
налагане на запори върху вземанията на длъжника. Счита, че му е било
надлежно възложено извършването на изп.действия по реда на чл.18 ЗЧСИ.
Неоснователен бил довода на длъжника, че ЧСИ С.С. била пълномощник на
взискателя по смисъла на ЗЗД. В хипотезата на чл.18 ЗЧСИ СИ не губел
своята независимост и не се превръщал в довереник или комисионер на
взискателя, а продължавал да бъде длъжностно лице, изпълняващо възложени
от държавата функции. Следвало да се има предвид и,че в молбата от
27.07.2015 г. изрично била употребена разпоредбата на чл.18 ЗЧСИ, както и
израза „да определите способи на изпълнение“, което означавало, че
взискателят е възложил на ЧСИ да извърши съответните действия,
предвидени в чл.18 ЗЧСИ. При предаване на изп.дело от ЧСИ С.С. на ЧСИ
О.М. липсвало оттегляне на волеизявлението по чл.18 ЗЧСИ, липсвало и
последващо волеизявление за оттегляне. От това следвал извод, че ЧСИ О.М.
бил овластен да определи способите за изпълнение за събиране на вземанията
на взискателя.
По допустимостта на жалбата:
За обжалвания отказ длъжникът е бил уведомен на 28.05. 2021 г.
2
Жалбата е подадена на 08.06. 2021 г.
Следователно същата е в срока по чл.436, ал.1 ГПК; подадена е срещу
акт, подлежащ на инстанционен контрол.Налице е правен интерес от
обжалване.
Следователно жалбата е допустима.
По основателността на жалбата:
Действително, изп.производство е било образувано на 27.07.2015 г. по
молба на взискателя – „К.Б.“ АД за принудителното събиране на сумите по
изп.лист, издаден на 09.07.2015 г. по т.д.№ 144 по описа за 2014 г. на ОС,
гр.Силистра.
По молбата е образувано изп.дело № 20158590400145 по описа на ЧСИ
С.И.С.. В самата молба е посочен като способ на принудително изпълнение –
запор на банковите сметки на длъжника, както и същевременно ЧСИ е
„упълномощен“ на основание чл.18 ЗЧСИ да проучи имущественото
състояние на длъжника и да определи способите за изпълнение.
При това положение, противно на доводите в жалбата, с която
настоящия състав е сезиран, молбата за образуване на изп.дело е редовна,
както и възлага права на ЧСИ да извършва принудителни действия по
събиране на сумите по изп.лист във връзка със способи каквито прецени за
удачни.
Наред с това изрично в молбата е посочен способ на принудително
изпълнение – запор на банковите сметки на длъжника, какъвто в случая е
бил приложен за периода 21.08.2015 г.- 25.11.2020 г.
С нарочна молба от 04.10.2016 г. взискателят е поискал изп.дело да бъде
преместено от ЧСИ С.С. при ЧСИ О.М. като изрично е употребен изразът „да
извършите необходимите за това действия“. С нарочно писмо от 22.02.2017 г.
ЧСИ С.С. е изпратила изп.дело № 20158590400145 на посочения от
взискателя ЧСИ - О.М.. Видно от отбелязването на л.107 по представеното
изп.д. ЧСИ - О.М. изрично е разпоредил образуването на същото. Това е
станало на 22.02.2017 г. като изп.д. е с номер 20178460400109. С уведомление
3
от 24.02.2017 г., отправено от ЧСИ О.М., ЧСИ С.С. е уведомена за номера на
изп.дело/л.145/.
От гореизложеното следва извод, че ЧСИ С.С. и ЧСИ О.М. са били
овластени да определят способите за изпълнение за принудителното събиране
на вземанията на взискателя„К.Б.“ АД .
ЧСИ О.М. е изпратил на 08.03.2017 г. запорно съобщение до Първа
инвестиционна банка за налагане на запор върху банковите сметки на
длъжника. А на 19.05.2017 г. – за налагане на запор на вземанията на
длъжника от „М.“ ЕООД. А със запорно съобщение от 19.03.2018 г. и от „Ж.-
**“ ЕООД.
На 02.08.2017 г. е отправено запорно съобщение до „Банка ДСК“ ЕАД
/л.191/, на същата дата – до „ЦКБ“ АД /л.192/.
С оглед писмото от „Банка Пиреос“ от 31.08.2017 г. във връзка със
запорното съобщение от 02.08.2017 г./л.232/ по искане на ЧСИ О.М., е
наложен запор на три банкови сметки на длъжника /л.231/.
Запорни съобщения са били отправени на 14.10.2019 г. до „Уникредит
Булбанк“ АД, където видно от отговора на банката също е наложен запор,
както и на 24.11.2020 г. до „ПИБ“ АД.
На 18.08.2017 г. от ЧСИ О.М. е подадено заявление до Агенцията по
вписванията за налагане на възбрана, която възбрана е била вписана на
22.08.2017 г., обстоятелство, което е видно от л.215 по изп.дело.
Съгласно чл.433, ал.1 ГПК изпълнителното производство се прекратява
с постановление, когато:
8. взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в
продължение на две години, с изключение на делата за издръжка.
Правомощията по чл.433 ГПК са на съдебния изпълнител; съдът не
може да изземе неговите функции и да прекрати производството по изп.дело;
респ. да вдигне запорите и възбраните, ако такива са били наложени.
Действително, прекратяването на изпълнителното производство поради
4
т. нар. "перемпция" настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител
може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване,
когато установи осъществяването на съответните правно релевантни факти.
Без правно значение е дали съдебният изпълнител ще постанови акт за
прекратяване на принудителното изпълнение и кога ще направи това.
Прекратяването на изпълнителното производство става по право, като новата
давност започва да тече от предприемането на последното по време валидно
изпълнително действие.
Съгласно приетото в т.10 от ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 2 ОТ
26.06.2015 Г. ПО ТЪЛК. Д. № 2/2013 Г., ОСГТК НА ВКС в изпълнителното
производство за събиране на парични вземания може да бъдат приложени
различни изпълнителни способи, като бъдат осребрени множество вещи,
както и да бъдат събрани множество вземания на длъжника от трети
задължени лица. Прекъсва давността предприемането на кое да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ
(независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е
предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от
взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез
налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането
на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка
на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и
т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети
задължени лица.
В конкретния случай от данните по изп.дело се установява, че по
отношение на длъжника са били наложени многобройни запори на банкови
сметки, както и на вземанията срещу трети за изп.производство лица и
търговци като липсва бездействие от страна на взискателя за период повече
от 2 години, за да е налице хипотезата на чл.433, ал.1,т.8 ГПК.
Запорът върху вземания на длъжника представлява разпореждане на
съдебния изпълнител, с което определено вземане на длъжника се
предназначава за принудително удовлетворяване на взискателя и се забранява
на длъжника, под страх от наказателна отговорност, да се разпорежда с него,
а на третото задължено лице - да извършва плащания на длъжника. Целта му
5
е да запази това вземане в патримониума на длъжника, като наред с това
осуети и погасяването му чрез извършено от длъжника по вземането плащане,
за да може то да послужи за удовлетворяването на взискателя.
Затова запорът върху вземания на длъжника представлява изпълнително
действие, което е част от предвидения в ГПК изпълнителния способ
"Изпълнение върху вземания на длъжника".
Запорът се счита наложен само с разпореждането на съдебния
изпълнител и с получаване на запорното съобщение от третото
задължено лице, което е видно от изричните разпоредби на чл. 450, ал. 3 и
чл. 507 ГПК по отношение на момента, от който запорът поражда действие.
Запорът се счита наложен до момента, в който задължението бъде погасено,
изпълнителният способ бъде реализиран, запорът бъде вдигнат или
изп.производство-прекратено. Запорът има действие и върху последващи
постъпления по сметките без да е необходимо изпращане на други запорни
съобщения, в този смисъл било решение № 4/16.06.2017 г. по т.д.№ 3129/2015
г. на ВКС, ТК, Второ ТО.
По делото не се твърди, а и не се установява запорът да е бил вдигнат.
Налага се извод, че жалбата е неоснователна и като такава ще следва да
бъде оставена без уважение.
Дали вземането на взискателя е погасено по давност в срока по чл.110
ЗЗД не може да бъде предмет на разглеждане в производство по чл.435 и
следв. ГПК във връзка с чл.433, ал.1,т.8 ГПК.
Останалите доводи в жалбата също са неотносими в хипотезата на
чл.433, ал.1,т.8 ГПК поради което съдът не ги обсъжда, тъй като не променят
изхода по спора. Само за пълнота на изложението ще посочим, че
постановлението за възлагане на недвижим имот от 15.03.2018 г. е съставено
от ЧСИ Е.Ю., рег.№ 834 на КЧСИ по изп.дело № 20148340400305, което е
било образувано по молба на взискателя „Банка ДСК“. Удовлетворяването на
последния, не обективира предпоставка за прекратяване на производството по
изп.дело № 20178460400109 по описа на ЧСИ О.М., рег.№ 846, с район на
действие СГС в хипотезата на чл.433, ал.1,т.8 ГПК.
6
По разноските:
С оглед горе приетото на жалбоподателя разноски не се присъждат.
ЧСИ не дължи разноски в производство по чл.435 и следв. ГПК.
Ответникът по жалбата не претендира разноски.
Водим от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба, подадена на 08.06.2021 г. от Н. В.
СТ., действащ и като ЕТ „В.-Н.С. /длъжник по изп.производство/ срещу
отказ от 28.05.2021 г. на ЧСИ О.М., рег.№ 846, с район на действие СГС,
постановен по изп.дело № 20178460400109, да бъде прекратено
производството по изп.дело на основание чл.433, ал.1,т.8 ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7