РЕШЕНИЕ
№ 4808
гр. София, 20.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ
при участието на секретаря НАДЯ Г. НАЙДЕНОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело №
20241110166374 по описа за 2024 година
Предявени са установителни искове с правно основание по чл. 422, ал. 1
ГПК вр. чл. 86 ЗЗД.
Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от
„Топлофикация София“ ЕАД срещу Д. Н. Д. - В след развило се заповедно
производство по ч. гр. дело № 48271/2024 г. по описа на СРС.
Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД е подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение за изпълнение на парично задължение срещу Д. Н. Д. - В за: сумата от
2235,93 лева (двe хиляди двеста тридесет и пет лева и 93 стотинки), представляваща
главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от
01.12.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от 09.08.2024 г. до
изплащане на вземането, сумата от 371,04 лева (триста седемдесет и един лева и 04
стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2022 г. до 02.08.2024 г.,
сумата от 32,54 лева (тридесет и два лева и 54 стотинки), представляваща главница за
цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.12.2021 г. до
30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от 09.08.2024 г. до изплащане на
вземането, сумата от 7,45 лева (седем лева и 45 стотинки), представляваща мораторна
лихва за период от 15.02.0022 г. до 02.08.2024 г., както и държавна такса в размер на
52,94 лева (петдесет и два лева и 94 стотинки) и юрисконсултско възнаграждение в
размер на 50,00 лева (петдесет лева).
С оглед извършеното в хода на заповедното производство признание на
дължимите суми за главници, съдът е разпоредил издаването на изпълнителен лист за
същите, като след указание заявителят е предявил установителни искове единствено
по отношение на двете претенции за мораторни лихви, предмет на издадената заповед
за изпълнение.
Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД твърди, че е налице облигационно
отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна
1
енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали
потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно
тези общи условия е доставил за процесния период от 01.12.2021 г. до 30.04.2023 г. на
ответника топлинна енергия, като той не е заплатил дължимата цена, формирана на
база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово
разпределение, както и такса за дялово разпределение за периода от 01.12.2021 г. до
30.04.2023 г. Сочи, че ответникът е клиент на ТЕ с адрес на топлоснабдения имот: гр.
София, . Твърди, че ответникът е изпаднал в забава, поради което претендира лихва за
забава. Моли съда да установи съществуването на претендираното вземане за лихва за
забава върху двете главници така, както е установено в заповедното производство.
Претендира разноски.
В срочно подаден отговор ответникът оспорва предявените искове. Сочи, че
ищецът не е представил доказателства, от които да се установява наличието на
облигационна връзка между страните. Оспорва да е собственик на процесния имот.
Счита, че не са настъпили предвидените в Общите условия предпоставки за
начисляване на претендираните лихви за забава. Не оспорва изчисления размер на
лихви за забава, но оспорва тяхната обща дължимост. Не оспорва и факта, че сумите
по претендираните лихви не са платени. Прави възражение за изтекъл период на
погасителна давност. Моли предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендира
разноски.
Третото лице – помагач на страната на ищеца „Директ“ ЕООД не ангажира
становище.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
На първо място, ответницата е направила възражение за липса на облигационно
отношенение с ответника, което е неоснователно.
Съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, продажбата на топлинна енергия за битови нужди
от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи
условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София“ ЕАД на
потребители за битови нужди в гр. София, които се изготвят от дружеството и се
одобряват от Държавната комисия за енергийно регулиране към Министерски съвет.
Същите влизат в сила 30 дни след публикуването им в един централен и един местен
ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и
потребителите на топлинна енергия, без да е необходимо изричното им приемане от
страна на потребителите. С тези общи условия се регламентират търговските
взаимоотношения между потребителите на топлинна енергия и дружеството: правата
и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и
заплащане на топлинната енергия; отговорностите при неизпълнение на задълженията
и др. По делото не са представени доказателства ответникът да е упражнил правата си
по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ. Установи се от приетите по делото доказателства, че в
изпълнение на разпоредбата на чл. 139б от ЗЕ, за сградата, в която се намира
процесният имот, е сключен договор за извършване на услугата дялово разпределение
на топлинна енергия. Въз основа на чл. 139 от Закона за енергетиката, разпределението
на топлинна енергия между потребителите в сграда - етажна собственост се извършва
по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице вписано в
публичния регистър по чл. 139а ЗЕ.
Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима
редакция след 17.07.2012 г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през
процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва
2
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за
домакинството си. Следователно, потребител на топлинна енергия е лицето, което
получава топлинна енергия и я използва за собствени нужди, като ползва
топлоснабдения имот като негов собственик или по силата на вещно или
облигационно право на ползване. Цялата уредба на ЗЕ, респ. – на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и §
1, т. 2а от ДР на ЗЕ, показва, че законодателната цел е да определи като страна по
облигационното отношение лицето, което действително потребява топлинната енергия
за собствени нужди, като действително ползва имота на възможните законови
основания.
От приетия по делото нотариален акт за собственост на апартамент върху
държавно място от ЖСК № . по описа на нотариус при Софийска нотариална служба
към В съд гр. София се установява, че на 26.02.1993 г. А Д. придобива собствеността
върху процесния апартамент. Прието по делото е и удостоверение за наследници на
лицето А Д., издадено на 22.12.2022 г., от което се установява, че след нейната смърт,
настъпила на 21.11.2021 г., същата е оставила трима наследници по закон – съпруг и
две дъщери, едната от които е ответницата Д. Н. Д. – . От приетия по делото препис от
саморъчно завещание, съставено на 03.07.2000 г. от наследодателката А Д. и протокола
за неговото обявяване, съставен на 28.02.2023 от нотариус в, се установява, че
собствеността върху процесния имот е придобита от ответницата по завещание.
Поради изложеното може да се направи извод, че ответницата е собственик на
процесния имот в процесния период, респ. потребител на топлинна енергия. Освен
това в проведеното заповедно производство ответницита изрично признава
дължимостта на претендираните от ищеца суми за главници за топлинна енергия и
дялово разпределение.
По исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
По отношение режима на забавата върху вземанията за цена на топлинна енергия
за процесния период са приложими Общите условия на ищеца, одобрени с Решение №
ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл. 32, ал. 1 и ал. 2 от ОУ от 2016 г. месечната
дължима сума за доставената топлинна енергия на Клиент в СЕС, в която дяловото
разпределение се извършва по смисъла на чл. 71 от НТ /по прогнозно количество/, се
формира въз основа на определеното за него прогнозно количество топлинна енергия
и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от
Продавача, а месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на Клиент в
СЕС, в която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 73 от НТ /на база
реален отчет/, се формира въз основа на определеното за него реално количество
топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно
фактура от Продавача. В ал. 3 на чл. 32 от ОУ от 2016 г. е предвидено, че след
отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки
от Търговеца, Продавачът издава за отчетния период кредитни известия за стойността
на фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното количество топлинна енергия за
отчетния период, определено на база изравнителните сметки. Съгласно чл. 33, ал. 2
клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за
потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят, а съгласно ал. 4 на чл. 33 продавачът
начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по
чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2. Доколкото от представените
по делото доказателства се установява, че на потребителите е начислявана ТЕ по
прогнозен дял, приложим е чл. 32, ал. 3 от ОУ. Спрямо общата фактура по чл. 32, ал. 3
от ОУ от 2016 г. обаче разпоредбата на чл. 33, ал. 4 от ОУ от 2016 г. няма как да се
3
приложи, тъй като отчитането на ИРРО/водомера, изготвянето на изравнителната
сметка и издаването на общата фактура е настъпило след предвидения в ОУ от 2016 г.
45-дневен срок за плащане. Ето защо, при липса на възможност да се приложи
уговореното и предвид разпоредбата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД, потребителят изпада в забава
след покана, каквато ищецът не твърди и не доказва да е отправил до ответника. В
смисъл, че длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора са напр.
Решение № 490/24.01.2025 г. по в. гр. дело № 10079/2023 г. по описа на СГС, Решение
№ 7056/18.12.2024 г. по в. гр. дело № 10028/2023 г. по описа на СГС, Решение №
1878/29.03.2024 г. по в. гр. дело № 12675/2022 г. по описа на СГС, Решение от
15.10.2020 г. по в. гр. дело № 15700/2019 г. по описа на СГС и др.
Искът за вземане за мораторна лихва върху цената на ТЕ следва да бъде
отхвърлен изцяло.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок
за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът
изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени
доказателства за отправена и получена от длъжника покана за плащане на това
задължение от дата, предхождаща подаването на исковата молба, поради което
акцесорната претенция в тази част се явява неоснователна.
По разноските:
При този изход на спора, право за присъждане на разноски възниква за ответната
страна.
На осн. чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на
ответницата сумата от 400 лева разноски по делото за платено адвокатско
възнаграждение.
С оглед задължителните указания, дадени в т. 12 от Тълкувателно решение от
18.06.2014 г. по ТД № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът в исковото производство
дължи да разпредели отговорността за разноските и в заповедното производство
съобразно изхода от спора. Ищцовото дружество следва да бъде осъдено да заплати на
ответницата сумата от 57,20 лева за платено адвокатско възнаграждение,
пропорционално на исковете за мораторна лихва, които са отхвърлени в настоящото
производство.
Мотивиран от горното и на осн. чл. 235 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Ястребец 23Б против Д. Н. Д. – В, ЕГН
********** искове по чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД за установяване на вземания за
сумата от 371,04 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху задължението за доставена топлинна енергия за периода от 15.09.2022 г.
до 02.08.2024 г. и за сумата от 7,45 лева, представляваща обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху задължението за заплащане на възнаграждение за
предоставяне на услуга дялово разпределение за периода от 15.02.2022 г. до 02.08.2024
г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК на 21.08.2024 г. по ч. гр. дело № 48271/2024 г. по описа на СРС, 33 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Ястребец 23Б да
заплати на Д. Н. Д. – В, ЕГН ********** сумата от 400,00 лева разноски в исковото
4
производство и сумата от 57,20 лева разноски в заповедното производство.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната
на ищеца „Директ“ ЕООД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5