Р E Ш Е Н И Е
№
гр.Плевен, 19.07.2021 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд - гр. Плевен, втори касационен
състав, в открито съдебно заседание на шести юли през две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
Председател:
Даниела Дилова
Членове: Цветелина Кънева
Снежина
Иванова
При секретаря Цветанка Дачева и с участието на
прокурора Дойчо Тарев, като разгледа
докладваното от съдия Дилова касационно административно-наказателно дело № 451 по
описа за 2021 г. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.
С Решение № 220 от 10.05.2021г., постановено по НАХД №
257 по описа за 2021г., Районен съд – Плевен е отменил Наказателно
постановление № 20-0938-002550/05.07.2020г. на Началник сектор “Пътна полиция” при ОД на МВР
-Плевен, с което на основание чл.179 ал.2 вр. чл.179 ал.1 т.5 от ЗДвП на Т.И.Б.
е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 200 лв. за нарушение
по чл. 50 ал.1 от ЗДвП.
Срещу решението е подадена касационна жалба от ОД на
МВР Плевен, чрез юрисконсулт А., в която са наведени доводи, че съдебното
решение е неправилно и противоречи на материалния закон. Излага, че събраните
по делото доказателства потвърждават описаната в НП фактическа обстановка,
както и че при съставяне на АУАН не са допуснати съществени процесуални
нарушения водещи до отмяна на НП. Не оспорва, че актът е съставен и подписан от
свидетели, които не са очевидци на нарушението, което не представлява
съществено процесуално нарушение.Счита се, че в хода на административнонаказателното
производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. В заключение се
прави искане за отмяна на решението и потвърждаване на обжалваното наказателно
постановление. Претендира разноски.
В съдебно заседание касаторът редовно призован не изпраща
представител.
В съдебно заседание ответникът по жалбата се
представлява от адв.П.Е., който излага доводи за правилност на съдебното
решение.
Представителят на Окръжна прокуратура - Плевен дава
заключение, че решението на районния съд е неправилно и следва да бъде
отменено, като наказателното
постановление бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок
и от надлежна страна, поради което е допустима за разглеждане.
Разгледана по същество е основателна.
С обжалваното наказателно постановление е ангажирана
административно-наказателната отговорност на Т.И.Б. затова, че на 04.06.2020г. в гр.
Плевен, на кръстовището образувано от ул.“Гренадирска“ и ул.„Д.Попов“с посока
на движение към ул. „Цар Борис III“, като водач управлявал лек автомобил „Ситроен
Берлинго“ с рег.№ *****, движейки се по ул. „Гренадирска“е предприел
маневра завой на ляво и е отнел
предимството на правилно движещ се насрещно лек автомобил „Ауди“ с рег.№ ****** с водач
М. И. В. от гр. Белене, като го е ударил странично и е реализирал ПТП с
материални щети, като не е пропуснал ППС
движещ се по път с предимство на кръстовище, виновно е нарушил чл.50 ал.1 от ЗДвП и на осн. чл. 179 ал.2 вр. чл.179 ал.1 т.5 пр.4 от ЗДвП е наложено
административно наказание глоба в размер на 200 лв.
За да отмени наказателното постановление районният съд
е приел, че в хода на административно-наказателното производство са допуснати
съществени нарушения, които водят до незаконосъобразност на издаденото
наказателно постановление. Приел е, че при съставяне на АУАН е допуснато съществено процесуално нарушение,
изразяващо се в това, че след като актосъставителят не е очевидец на нарушението е следвало да осигури
двама свидетели, което обстоятелство е следвало да бъде отбелязано в АУАН.
Приел е, че вместо това актосъставителят е решил да състави акт в присъствието
на едно лице, за което са налични данни, че е било на място при констатиране на
нарушението. Приел е, че НП е издадено въз основа на порочно съставен АУАН, че
административнонаказващият орган не е изпълнил задълженията си по чл. 52 ал.4
от ЗАНН, като е следвало преди да издаде НП да провери АУАН с оглед неговата
законосъобразност и обоснованост, а при необходимост да извърши допълнително
разследване на спорните обстоятелства.
Първостепенният съд е приел, че посоченото нарушение
се явява съществено, поради това че ограничава и засяга правото на защита на
жалбоподателя. Освен това е приел е, че по делото е установено че е настъпило
ПТП, водачите участвали в него, че са нанесени щети, но не е доказано безспорно
нито механизмът на сблъсъка, нито какви материални щети са настъпили.На следващо
място съдът е приел, че описанието на вмененото нарушение в обстоятелствената част на АУАН и НП е твърде оскъдно, доколкото
не е посочено изрично какви са били последиците от ПТП, а именно дали от същото
са причинени само имуществени вреди или пък има и пострадали лица, което е от
съществено значение за определяне конкретните задължения на водачите по чл. 123
от ЗДвП, тъй като тази норма предвижда както общи задължения на водачите при
настъпване на всяко ПТП, така и специални такива в зависимост от това, дали от
ПТП са настъпили само имуществени щети или са пострадали и хора, визирани в
т.1, т.2 и т.3 на чл.123 от ЗДвП.Приел е, че
както в АУАН, така и в НП е следвало щетите да бъдат конкретизирани
както и лицето на което са причинени заедно с неговите индивидуализиращи
белези.В заключение районния съд е отменил
обжалваното наказателно постановление.
Решението на съда е неправилно. Касационната инстанция
приема, че АУАН е съставен при спазване именно на
разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН, тъй като св.М. Н. е свидетел при
установяване на нарушението, същият не е присъствал при извършването, а е бил в
наряд и се отзовал заедно с актосъставителя Вл.Т. по подаден сигнал за ПТП и
същият има качеството на свидетел при установяване на нарушението. Настоящият
съдебен състав не споделя изложените в обжалваното решение мотиви за допуснато
нарушение на процесуалните правила – чл. 40, ал. 3 от ЗАНН, тъй като актът е
съставен в присъствието само на един свидетел, който не е очевидец на
нарушението, а вписания свидетел по акта също не е очевидец, а само е такъв по
съставянето на акта. Изводите на решаващия съд, че липсата на втори посочен в
АУАН свидетел се явява съществено нарушение на административно наказателната
процедура и е основание за отмяна на НП, е неправилен и необоснован на
събраните по делото доказателства. За да прецени това нарушение като съществено
и обосноваващо отмяна на НП, съдът се позовал на разпоредбата на чл. 40, ал. 1
от ЗАНН, според която актът за установяване на административно нарушение следва
да бъде съставен в присъствието на свидетели, присъствали при извършването или
констатирането на нарушението. Когато липсват такива свидетели – очевидци,
актът следва да бъде съставен в присъствието на други двама свидетели, като
това обстоятелство съгласно нормата на чл. 40, ал. 3 от ЗАНН се отразява
изрично в самия акт.
Първостепенният съд е направил извод, че при
съставянето на АУАН е нарушена разпоредбата на чл. 40, ал. 3 от ЗАНН, тъй като
в случая и актосъставителят и свидетелят по акта не са очевидци на нарушението,
поради което актосъставителят е следвало да осигури присъствието на двама
свидетели, което обстоятелство изрично да се отбележи в акта. Съгласно разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН, АУАН се съставя в присъствието на нарушителя и свидетелите, които са
присъствали при извършване или установяване на нарушението. Нормата на чл. 40,
ал. 3 от ЗАНН изисква актът да бъде съставен в присъствието на други двама
свидетели, когато липсват свидетели при извършването или установяването на
нарушението, но тази хипотеза не е приложима в конкретния казус, защото
актосъставителят Вл.Т. и свидетелят М.Н. са свидетели по установяване на
нарушението. Поради липса на данни за друг свидетел, в акта е вписан само един свидетел, който е свидетел по
установяване на нарушението в хипотезата на чл. 40, ал. 1, пр. 2 от ЗАНН. В
случая актосъставителят и свидетелят не са свидетели в хипотезата на чл. 40, ал.
3 от ЗАНН, както е приел съдът, а такива в хипотезата на чл. 40, ал. 1,
предложение второ от ЗАНН. Поради изложеното съдът приема, че изводите на
първостепенния съд за допуснато съществено процесуално нарушение са неправилни.
Настоящият
състав счита, че изложените от въззивния съд мотиви, относно други допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на
правото на защита на жалбоподателя Б. са неправилни. Съобразно нормата на чл.
50, ал. 1 от ЗДвП - посочена като нарушена, на кръстовище, на което единият от
пътищата е сигнализиран като път с предимство, водачите на пътни превозни
средства от другите пътища са длъжни да пропуснат пътните превозни средства,
които се движат по пътя с предимство. С оглед съдържанието на цитираната норма,
наличието на материални щети и/или пострадали лица, не е елемент от
фактическият състав на нарушението. Поради това, обстоятелството, че същите са
общо посочени, като съществуващи такива, не води до порок на акта, респ. на
издаденото въз основа на него НП, доколкото същите не са съставомерни.
Наличието или не на материални щети и/или пострадали лица, няма отношение и
спрямо размера на санкцията по реда на чл. 172, ал. 2, вр. ал. 1, т. 5 от ЗДвП,
предвиждаща фиксирано наказание от 200 лв., за неспазване правилата на пътните
знаци и предимство, довело до причиняване на ПТП. Съдът счита, че релевантен по
делото и за ангажиране на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя Б. е само фактът на
настъпване на ПТП. В случая АУАН и НП отговарят на изискванията за форма и
съдържанието им, въведени с чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Както в АУАН, така и в НП
е направено достатъчно подробно и ясно описание на нарушението и фактическите
обстоятелства, при които е извършено, поради което не се е стигнало до
неразбиране от страна на лицето защо е
санкционирано. Налице е и пълно съответствие между описанието на нарушението от
фактическа страна и законовите разпоредби, които са били нарушени, а
приложените от административно- наказващия орган санкционни норми съответстват
на установеното нарушение.
С оглед на изложеното касационната инстанция намира,
че решението на РС Плевен следва да бъде отменено като неправилно.
Тъй като районният съд не се е произнесъл по
съществото на спора следва делото да бъде върнато на друг състав за ново
разглеждане и произнасяне извършено ли е от Б. вмененото му нарушение по чл.50 ал.1 от
ЗДвП. При новото разглеждане на делото районният съд следва да се произнесе и
за разноските по настоящето дело на основание чл. 226 ал.3 от АПК.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, във връзка с чл.221, ал.2, пр.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 220 от 10.05.2021г., постановено по
НАХД № 257 по описа за 2021 г. на Районен съд – Плевен.
ВРЪЩА делото на друг състав на Районен съд Плевен за
ново разглеждане и произнасяне, съобразно мотивите на настоящето решение.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.