Решение по дело №2400/2021 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 722
Дата: 30 май 2022 г. (в сила от 30 май 2022 г.)
Съдия: Недялка Димитрова Свиркова Петкова
Дело: 20215300502400
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 20 септември 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 722
гр. Пловдив, 30.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Екатерина Вл. Мандалиева
Членове:Недялка Д. Свиркова Петкова

Величка З. Запрянова
при участието на секретаря Елена П. Димова
като разгледа докладваното от Недялка Д. Свиркова Петкова Въззивно
гражданско дело № 20215300502400 по описа за 2021 година
Производство по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.
Образувано по въззивна жалба „НИПРОРУДА“ ООД – гр. Пловдив, ЕИК
*********; против решение № 261955/13,07,2021 г., постановено по гр. д. № 689/2020
г. на РС Пловдив. Жалбоподателят счита обжалваното решение за незаконосъобразно
поради необоснованост, противоречие с материалния закон и допуснати при
постановяването му съществени нарушения на съдопроизводствените правила. На това
основание иска от въззивния съд да го отмени и по същество да отхвърли предявените
искове. Претендира за присъждане на разноски.
Ответникът „СОФСТРОЙ ИНВЕСТ“ – гр. Пловдив, ЕИК *********;
изразява становище за неоснователност на жалбата и иска потвърждаване на
първоинстанционното решение. Претендира за присъждане на разноски.
След преценка на събраните по делото доказателства във връзка със
становищата на страните, съдът приема следното:
Производството е образувано по обективно съединени при условията на
евентуалност искове с правна квалификация чл. 79 ал. 1 от ЗЗД; и чл. 59 от ЗЗД.
Предявени от „СОФСТРОЙ ИНВЕСТ“ – гр. Пловдив, ЕИК *********; против
„НИПРОРУДА“ ООД – гр. Пловдив, ЕИК *********.
1
Ищецът твърди, че със сключено между страните споразумение от
07,01,2019 г. ответникът му възложил, а ищецът приел да извърши прединвестиционно
проектиране във връзка с постигнато между тях споразумение за реализация на
инвестиционен проект за строителство в собствения на ответника недвижим имот,
находящ се в гр. Пловдив, представляващ УПИ III-540.1249 – обществено обслужване,
кв. 15 – нов (кв. 3-стар, ж. гр. А) по плана на ЖР *** – гр. Пловдив. С договора
уговорили, че цената на възложеното прединвестиционно проектиране възлиза на
10000 лв. и ще бъде за сметка на изпълнителя при условие, че страните сключат
окончателен договор за учредяване право на строеж в негова полза. Изрично страните
постигнали съгласие, че ако не бъде сключен окончателен договор за учредяване право
на строеж в полза на ищеца, посочената по-горе цена за извършване на
прединвестиционно проектиране се дължи от ответника на ищеца.
Ищецът твърди, че е предприел необходимите действия по изпълнение на
задължението си в разумен срок, но ищецът неоснователно не оказал съдействие и не
приел извършеното, вместо това отправил изявление за разваляне на договора,
позовавайки се на неизпълнение задълженията на изпълнителя. Въпреки липсата на
предпоставки за такова разваляне, изпълнението на договора било преустановено и до
сключване на окончателен договор страните не стигнали.
На това основание от съда се иска да постанови решение, с което да осъди
ответника да заплати на ищеца сумата от 10 000 лв., дължима на основание чл. 8 от
посоченото по-горе споразумение между страните. При условията на евентуалност – в
случай, че съдът приеме процесното споразумение от 07,01,2019 г. за развалено,
ищецът претендира ответникът да му заплати сумата от 10 000 лв., представляваща
обезщетение за вложените при изпълнението му средства за извършване на
прединвестиционно проектиране.
Ответникът оспорва основателността на предявените искове. Признава, че
между страните е сключено процесното споразумение от 07,01,2019 г., както и
последващо такова - за премахване на съществуващите в имота сгради, като и двете
били свързани с намерението на страните за установяване на трайни взаимоотношения
във връзка с реализацията на инвестиционен проект относно застрояване на имота.
Ответникът твърди, че ищецът не изпълнил качествено и в разумен срок задълженията
си както по процесното, така и по последващото споразумение, поради което същите
били едностранно развалени и претендираната сума не била дължима. Ответникът
предявява и възражение за нищожност на процесната клауза на чл. 8 от договора
поради противоречието й с добрите нрави. Същото се обосновава с обстоятелството, че
същата предвижда задължение за престация от страна на възложителя при
несключване на окончателен договор между страните във връзка с реализацията на
намеренията им, без оглед дали причините за несбъдване на условието се дължат на
2
виновно поведение на изпълнителя.
С обжалваното решение съдът е приел главно предявеният иск по чл. 79 от
ЗЗД за основателен и е осъдил ответника да заплати на ищеца претендираната сума
като дължима на основание чл. 8 от процесното споразумение.
При изпълнение задълженията си по чл. 269 изр. първо от ГПК, настоящата
инстанция не констатира наличие на пороци, водещи до невалидност или
недопустимост на атакувания съдебен акт.
По отношение правилността на решението проверката в настоящото
производство следва да се ограничи до посочените в жалбата оплаквания (чл. 269 изр.
второ ГПК), като служебно се провери правилното приложение на императивните
материално-правни норми, относими към спорното правоотношение. При изпълнение
задълженията си въззивният съд не констатира неправилно приложение на
императивни материалноправни норми при подвеждане на фактите към приложимата
нормативна уредба.
По отношение предявените с жалбата възражения: Пред настоящата
инстанция се оспорват изводите на РС, че ищецът е изправна страна и е изпълнил
възложеното му с процесното споразумение, както и че процесната клауза не страда от
твърдения от ответника порок, обосноваващ нейната нищожност.

Между страните не се спори относно това, че помежду им е сключено
споразумение от 07,01,2019 г., с което ответникът е възложил на ищеца да извърши
прединвестиционно проектиране. Страните са посочили, че същото се извършва във
връзка с намерението им за осъществяване на инвестиционен проект за строителство в
собствения на ответника недвижим имот, находящ се в гр. Пловдив, представляващ
УПИ III-540.1249 – обществено обслужване, кв. 15 – нов (кв. 3-стар, ж. гр. А) по плана
на ЖР *** – гр. Пловдив, което строителство да се извърши от ищцовото дружество
като му се прехвърлят правата на строеж върху бъдещи обекти срещу задължението му
да извърши строителството на обектите, по отношение на които ответникът ще запази
правата на строеж.
Страните са уговорили, че конкретното съдържание на правата и
задълженията им при осъществяване на бъдещия проект ще бъдат конкретизирани в
последващи етапи от развитието на отношенията им, които са последователно
изброени посочени най-общо и са насочени към сключване на окончателен договор за
прехвърляне право на строеж срещу задължение за извършване на строителство върху
запазените от ответника обекти. Изрично се сочи, че конкретният предмет на това
първо споразумение е възлагане от страна на ответника извършването на
прединвестиционно проектиране от ищеца. Страните не са конкретизирали какво е
съдържанието на възложеното прединвестиционно проектиране. Посочили са, че
3
цената на възложената работа възлиза на 10000 лв. и че същата ще бъде за сметка на
изпълнителя – в случай, че страните сключат впоследствие окончателен договор за
прехвърляне права на строеж. В случай, обаче, че не се стигне до сключване на такъв
окончателен договор, независимо от причините за това, страните са уговорили (чл. 8 от
споразумението) заплащане на посочената цена от страна на възложителя (ответника).
Тази уговорка следва да се възприема с оглед останалите клаузи в договора и
с оглед целта на същия – уреждане отношенията между страните по възлагане
извършването на прединвестиционно проектиране, което обаче е свързано с бъдещото
развитие на отношенията им, насочено към сключване на окончателен договор за
прехвърляне права на строеж. Поради това, като се изхожда от целта на договора,
процесната клауза следва да се тълкува в смисъл, че с нея страните уговарят
възнаграждението за възложената работа да се дължи при наличие на общите
предпоставки за това (изпълнение на възложените задължения), наред с което следва
да е налице и отрицателното условие по чл. 8 – да липсва (да е отпаднала
възможността) за сключване на целения от страните окончателен договор. Така
изяснена по съдържание, процесната клауза не противоречи на добрите нрави,
доколкото не създава задължения за престация от страна на възложителя без оглед
изпълнението на възложената работа.
За да се приеме за основателна претенцията за заплащане на уговореното под
условие възнаграждение, дължимо по процесния договор, ищецът следва да установи
при условията на пълно и главно доказване съществуването на твърдяното
облигационно правоотношение, изпълнението на задълженията му по изпълнение на
възложената работа и осъществяването на предвидените с договора допълнителни
условия за дължимост (да е отпаднала възможността за сключване на окончателен
договор между страните).
Страните не спорят, че след сключване на процесното споразумение
помежду им, както и на това от 15,02,2019 г. за разрушаване на съществуващите в
имота сгради (л. 171-173), ищцовото дружество е започнало изпълнение на дейности
по осъществяване на възложените му работи. В тази насока с исковата молба се
представя „Предпроектно проучване“, съдържащо Схема на функционално зониране -
вариант 5, силует на застрояване, функционални схеми на отделните нива, изготвено
през м. май 2019 г. от проектанти арх. Д. и арх. А.. Видно от приложените към исковата
молба писма, ищцовото дружество е изпратило на ответника чертежи (с писмо от
31,05,2019 г.) и схема за функционално зониране (с писмо от 24,06,2019 г.).
Тези обстоятелства се признават от ответното дружество, според което обаче
изпълнението не било в необходимия разумен срок, както и представените му
документи не съдържали необходимите геодезически, геоложки, хидроложки
проучвания, и прогнозен график, не били подписани от проектанти – геодезист, геолог
4
и архитект, и не отразявали изискванията и забележките на възложителя. Тези
възражения на ответника съдът приема за неоснователни. С процесния договор
страните не са уговорили какво точно следва да е съдържанието на възложеното
прединвестиционно проектиране. Нито в договора, нито в някакви последващи
споразумения между страните не е въведено като част от възложеното
прединвестиционно проектиране изискване за извършване на геоложко, геодезическо и
хидроложко проучване, нито за изтотвяне на прогнозен график. Липсват каквито и да е
доказателства такива забележки и изисквания да са отправяни от ответника при
представяне на изготвените от ищеца документи в изпълнение на възложеното.
Събраните гласни доказателства от двете страни сочат, че при представяне на
документацията от страна на ищеца, представителите на ответника са поставяли
изисквания за преработка на проектите, в изпълнение на което са извършвани промени
в изготвяните чертежи и схеми, които са били представяни на възложителя за
обсъждане. Възложителят обаче нито е извършил изрично приемане на предоставените
му документи в изпълнение на възложеното, нито е предявил изрични възражения за
неправилно изпълнение или конкретни недостатъци на изработеното. Вместо това е
отправил до изпълнителя уведомление за разваляне на договора поради „неизпълнение
на предмета в обичайния за това срок“.
По делото обаче не се установява да са налице предпоставки за
претендираното от ответника едностранно разваляне на процесния договор. На първо
място – както се посочи, ищецът е престирал изпълнение съобразно уговореното. При
липсата на конкретни изисквания към съдържанието на възложената работа (както
уговорени в процесния договор, така и предявени от възложителя при предоставяне на
изготвената документация), възражението на ответника за неточност на изпълнението
остава недоказано. Наред с това, не се установява да е налице просрочие в
изпълнението, доколкото страните не са уговорили конкретен срок за извършване на
възложеното, и кредиторът (ответник) не е отправил покана с подходящ срок за
изпълнение.
В уведомлението за разваляне (л. 34) ответникът сочи, че е отпаднал
интересът му от изпълнение на процесното споразумение, което е обосновано от
„прекомерната забава за извършване на прединвестиционното проектиране в
съвкупност със стартирала процедура по смяна отреждането за поземления имот“.
Забава при извършване на прединвестиционното проучване не се установява –
доколкото за същото не е уговорен срок и не е отправена покана. Следователно
ответникът е заявил отказ от изпълнението на процесното споразумение поради
промяна на интересите му, обусловена не от неизпълнение задълженията на
насрещната страна, а от възможността за промяна на устройствените отреждания за
имота му (в този смисъл изрично са и съображенията, мотивирали общото събрание на
съдружниците на ответното дружество да вземе решение за „разваляне“ на процесното
5
споразумение – вж. протокол на л. 67 и сл.). Безспорно между страните е, че с това
изпълнението на процесния договор е преустановено и никоя от страните не
претендира сключване на окончателен договор за прехвърляне права на строеж.
С това предпоставките за основателност на претенцията за заплащане
сумата, уговорена с чл. 8 от процесното споразумение, следва да се приемат за
установени: ищцовото дружество е престирало изпълнение съобразно уговореното,
липсват доказателства ответникът да е предявил възражения за недостатъци на
работата при приемането й или впоследствие, нито да е дал подходящ срок за
изпълнение, липсва възможност за сключване на окончателния договор, с оглед на
който е възложено проучването. Затова главно предявеният иск следва да бъде уважен,
поради което не са налице предпоставките за разглеждане на евентуалния.
До същия краен извод е достигнал РС, поради което обжалваният акт следва
да бъде потвърден. На въззиваемия следва да бъдат присъдени сторените пред ПОС
деловодни разноски, които се констатираха в размер на 996 лв. – заплатено адвокатско
възнаграждение.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 261955/13,07,2021 г., постановено по гр. д. №
689/2020 г. на РС Пловдив.
ОСЪЖДА „НИПРОРУДА“ ООД – гр. Пловдив, ЕИК *********; да заплати
на „СОФСТРОЙ ИНВЕСТ“ – гр. Пловдив, ЕИК *********; сумата от 996 лв.
(деветстотин деветдесет и шест лева), представляваща деловодни разноски за
въззивното производство.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6