№ 12473
гр. София, 03.04.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 59 СЪСТАВ, в закрито заседание на
трети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:СТАНИМИР Н. ЙОРДАНОВ
КЮЛЕРОВ
като разгледа докладваното от СТАНИМИР Н. ЙОРДАНОВ КЮЛЕРОВ
Гражданско дело № 20221110108622 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.
По делото е постъпила молба № 76659 от 20.03.2023 г. за изменение на
решение № 3782 от 14.03.2023 г. в частта за разноските, по смисъла на чл. 248
от ГПК. С разпореждане № 36702 от 22.03.2023 г. съдът е разпоредил на
ищеца и на третото лице-помагач по делото да бъдат връчени преписи от
молбата. Същата е връчена на ищеца на 24.03.2023 г. и на 30.03.2023 г. е
постъпил отговор, в който моли искането да бъде оставено без уважение. На
третото лице-помагач молбата е връчена на 23.03.2023 г. и както в дадения
срок, така и до момента отговор не е постъпил. Съгласно чл. 248, ал. 1 от ГПК
в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо - в едномесечен срок
от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да
измени постановеното решение в частта му за разноските /в случая става дума
за определение, за което редът е аналогичен/. В процесния случай решението
е обжалваемо, връчено е на ищеца на 16.03.2023 г., поради което и молбата по
чл. 248 от ГПК се явява подадена в срок.
Видно от молба № 76659 от 20.03.2023 г. за изменение на решение №
3782 от 14.03.2023 г. в частта за разноските, по смисъла на чл. 248 от ГПК,
ищеца счита, че съда е направил изводи относно дължимостта на сумата в
размер на 350 лева на Н. Л., но е пропуснал да постанови диспозитив в тази
насока.
След като се запозна с възраженията и материалите по делото,
1
съдът счита молбата за основателна, по следните съображения:
С постановеното по настоящото дело решение № 3782 от 14.03.2023 г.
съдът е отхвърлил предявените от ищеца против ответницата Н. Л. П. с ЕГН
**********, от адрес, искове с правно основание по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във
вр. с чл. 153 от ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата в размер на 1 201, 68 лева,
представляваща главница за доставена от дружеството топлинна енергия през
периода от м.05.2018 г. до м.04.2020 г. включително, ведно със законната
лихва за периода от 13.07.2021 г. до изплащане на вземането, за сумата в
размер на 227, 10 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за
доставена от дружеството топлинна енергия през периода от 15.09.2019 г. до
01.02.2022 г. включително, за сумата в размер на 17, 69 лева, представляваща
главница за дялово разпределение през периода от м.01.2019 г. до м.04.2020 г.
включително, ведно със законната лихва за периода от 13.07.2021 г. до
изплащане на вземането, и за сумата в размер на 4, 09 лева, представляваща
мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение през периода от
м.01.2019 г. до м.04.2020 г. включително, като неоснователни и недоказани. В
мотивите на решението съдът е изложил защо следва да бъде уважено
искането на ответницата Н. Л. П. за присъждане на разноски по делото –
защото исковете срещу нея са изцяло отхвърлени и за този размер на исковете
срещу нея адвокатското възнагреждение не надвишава минималните размери
по НМРАВ № 1/2004 г. От всичко по-горе казано следва, че молбата следва
да бъде уважена и решението да бъде допълнено с диспозитив за дълживите
на ответницата П. разноски.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА изменение на решение № 3782 от 14.03.2023 г. в частта за
разноските, като добавя следния допълнителен диспозитив относно
адвокатското възнаграждение:
ОСЪЖДА „ФИРМА ” ЕАД, с ЕИК ..., със седалище и адрес на
управление адрес, представлявано от А А – изпълнителен директор, да
2
заплати на Н. Л. П. с ЕГН **********, от адрес, сумата в размер на 350
/триста и петдесет/ лева, представляваща направените по делото разноски –
адвокатско възнаграждение за един адвокат.
Определението подлежи на обжалване пред СГС с частна жалба в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните на осн. чл. 248, ал. 3 от
ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3