Р Е Ш Е
Н И Е
№
гр.
Плевен, 10.12.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,
ІV граждански състав в
открито заседание, на четвърти
декември през две хиляди и деветнадесета
година в състав :
РАЙОНЕН СЪДИЯ : МИЛЕНА ТОМОВА
При секретаря : Анета Христова
като разгледа докладваното от съдия Томова
гражданско дело № 2681 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе взе
предвид следното :
Производството е по иск с правно основание чл.422, ал.1, във
вр. с чл.415, ал.1 от ГПК.
Пред
ПлРС е депозирана искова молба от ”П.К.Б.” ЕООД-гр. *** с ЕИК ***против К.М.Ц.
с ЕГН **********, за признаване за установено спрямо ответника, на основание
чл.422, ал.1 от ГПК, че същия дължи на ищеца следните суми: сумата от 311,52
лева главница по Договор за кредит №***; сумата от 210,72лв., представляваща
договорно възнаграждение и сумата от 261,12 лева неустойка, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 25.01.2019 г. до окончателното изплащане, за
които вземания е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК в
производството по ч.гр.д.№***.
Твърди се, че процесните вземания
произтичат от Договор за кредит №***, сключен между „П.К.Б.“ ЕООД като кредитор
и К.М.Ц. като длъжник, като параметрите на сключения Договор били следните: I.
Общо задължение по договора: 622,24 лева, включващо - Сума на заема: 350 лева;
- Срок за изплащане на заема: 6 месеца; - размер на вноска: 99 лева; - дата на
погасяване: 5-ти ден от месеца; - Годишен процент на разходите (ГПР %):
499,33%; - Годишен лихвен процент: 210.35; - лихвен процент на ден: 0.58%.
Твърди се, че кредитора изпълнил точно и в срок задълженията си по договора,
като превел на заемополучателя уговорената парична сума в размер на 350лева по
посочената от длъжника К.М. банкова сметка. ***, че заемополучателя заплатил в цялост само една погасителна
вноска, след което преустановил плащанията. Излага се, че след изпадането му в
забава и съобразно уговореното и прието от страните в Общите условия, договорът бил прекратен от страна на „П.К.Б.“
- ЕООД и начислена неустойка в размер на 261,12лв., на основание т.8.4 от ОУ.
Навеждат се доводи, че на 05.12.2013г. изтекъл и крайния уговорен срок по
договора. Твърди се още, че съгласно т.3 от ОУ заемополучателя дължал на
дружеството договорно възнаграждение, което било предварително определено в
договора.
Излага
се, че горните вземания били претендирани от кредитора по реда на чл.410 от ГПК
и в производството по образуваното ч.гр.д.№*** била издадена Заповед за
изпълнение, но при условията на чл.415, ал.1, т.2 от ГПК били дадени указания
на ищеца за предявяване на иск. С изложените обстоятелства се мотивира и
правния интерес на ищеца да предяви установителен иск за съществуване на
процесните вземания.
Ответникът К.Ц., чрез назначения особен представител адв.Л.П.
е депозирал писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК, с който оспорва исковите
претенции. Релевира възражение за нищожност на договора, клаузите за договорна
лихва и неустойка, както и възражение за погасяване на вземанията по
давност.
Съдът като прецени събраните в хода
на производството доказателства и обсъди доводите на страните намира за
установено следното от фактическа страна :
Установителната искова претенция е
предявена в законоустановения едномесечен срок от връчване на указанията в
провелото се заповедно производство по ч.гр.д.№***, поради което съдът я намира за допустима.
От
приложения препис на Договор за кредит №***, сключен между ищцовото дружество,
чрез негов служител и ответника К.Ц., се установява, че ищецът е предоставил на
ответника кредит в размер на 350лв. за срок от 6 месеца и размер на месечната
вноска по кредита в размер на 99лв., платима на пети ден от месеца, с годишен
лихвен процент 210,35%; ГПР 499,33% и лихвен процент на ден от 0,58%, при обща
дължима сума по кредита в размер на 622,24лв. От отбелязаното в договора, вдът
на предоставяния кредит е определен като ***.
Видно е
от посоченото в т. V, б.”Б“ от договора, че страните са приели, че неразделна
част от съглашението им са Общи условия към договори за кредит за физически
лица. В ностоящото производство са представени от ищеца ОУ към договори за ***,
за които не може да се приеме, че са посочените в процесния договор – касаещи
кредити на физически лица. Това не следва от заглавната им част, но и при
съпоставка на клаузите им с текстовете от процесния договор, към които
препращат.
Съгласно
предвиденото в чл.3 от приложените ОУ
към договори за ***, кредитополучателя дължал договорно възнаграждение, чийто
размер се изчислявал с годишен лихвен процент, определен в т. III от договора
за кредит. Твърденията на ищеца са, че договорното възнаграждение било
регламентирано в т.4 от ОУ, но видно от
приложените такива, със сочената разпоредба са уредени промени в ГЛП.
Видно е
от приложения препис на договора за
кредит между страните, че в т. III от същия е посочен вида на искания кредит и
не се съдържат уговорки, касаещи договорна лихва. В т.IV от
договора също не се съдържат уговорки,
касаещи размера на договорната лихва, както се сочи от ищеца в уточняваща молба
от 28.11.2019г.
Видно е
също така от ОУ към договори за ***, че в т.8.4 е било уговорено, че при
прекратяване на договора поради неизпълнение от страна на длъжника, се
начислява неустойка в размер на 50% върху главницата и договорната лихва.
По
делото е представена изходяща от кредитополучателя Декларация във връзка с
обработка на личните му данни.
Представено
е и извлечение от сметка на ответника по процесния договор, от което е видно,
че кредитополучателя е извършил три плащания, както следва: на 07.06.2013г. е
заплатил сума в размер на 99лв.; на 16.07.2015г. – сума в размер на 99лв.; на 19.08.2015г.
– сума в размер на 99лв. Посочена е и като заплатена сума в размер на 75,99лв.
без отразяване на датата на плащането.
Видно е
от същото счетоводно извлечение, че с внасяните суми са били погасени съответни
компоненти от уговорените месечни вноски, в това число са отразени като платени
вноск за главница общо в размер на 171,39лв.
По
делото е приложено писмо, изходящо от кредитора на 22.10.2013г. и адресирано до
длъжника, съдържащо изявление за едностранно прекратяване на договора. Не са
ангажирани доказателства за връчването му на ответника.
При така установената фактическа
обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Установи се от обсъдените писмени
доказателства, че между ответника К.Ц., в качеството на заемател и „П.К.Б.”
ЕООД, в качеството на заемодател е бил подписан Договор за кредит от 21.05.2013г.
Вземанията, които ищеца претендира в настоящото производство произтичат от това
съглашение.
Установи се, че размерът на заемната сума възлиза на 350лв.,
както е ясно отразено в подписаното между страните съглашение и приложеното
извлечение по сметка на процесния договор за кредит.
Въз основа на обсъденото счетоводно извлечение, изходящо от
кредитора, съдът приема, че длъжника е погасил част от вземането за главница –
в общ размер на 171,39лв.
Субективно право на кредитора е да обяви даден кредит за
предсрочно изискуем, при настъпване на определени предпоставки. В настоящото
производство обаче не са ангажирани доказателства, че кредитора е упражнил това
свое право. При това, съдът приема, че вземането за главница е станало изцяло
изискуемо след датата на падежа на последната погасителна вноска- 05.12.2013г.
Доколкото не се установиха други плащания, освен посочените
в приложеното счетоводно извлечение, съдът приема, че е погасена част от
главницата – в размер на 171,39лв. С оглед на това и при уговорен размер на
предоставената главница от 350лв., съдът намира, че е останала непогасена такава
в размер на 178,61лв.
Основателно се явява възражението на ответника за погасяване
на вземането за главница по давност. В съответствие с разпоредбата на чл.110 от ЗЗД приложим за него е общия пет годишен
давностен срок. Същият е започнал да тече от датата на настъпване на
изискуемостта – 05.12.2013г. (уговорения между страните срок на съглашението
им) и е изтекъл на 05.12.2018г.
Заявлението на кредитора по чл.410 от ГПК е депозирано в съда на 25.01.2019г.,
т.е. след изтичане на давностния срок.
Съдът намира, че не се установи в настоящото производство
съдържанието на уговорките между страните, касаещи възнаградителната лихва и
неустойка, доколкото не може да се приеме, че представените Общи условия към
Договор за ***са приложими към процесния Договор за ***. Поради това не може да
се приеме, че се установи съществуването на претендираните вземания за
договорно възнаграждение в размер на 210,72лв. и за неустойка в размер на
261,12лв.
Съдът обсъди
и правопогасяващото възражение на ответника за изтекла погасителна давност по
отношение на тези вземания – за договорна лихва и неустойка, и го намира за
основателно. Съгласно разпоредбата на
чл.111, б.“б“ и б.“в“ от ЗЗД вземанията за неустойки и лихви (като законът не прави
разграничение между различните видове лихви – възнаградителна или обезщетителна,
договорна или законна) се погасяват с тригодишен давностен срок. Броен
от датата на падеж на последната погасителна вноска по процесния договор – 05.12.2013г.,
този срок е изтекъл преди датата на депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК
– 25.01.2019г.
Предвид
изложеното, съдът счита, че претенцията на ищеца за установяване съществуването
на процесните вземания следва да се отхвърли изцяло, като погасена по давност.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявеният от „П.К.Б.“ ЕООД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:*** против К.М.Ц. с ЕГН **********, ИСК с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, за признаване за установено, че ответника дължи на ищеца следните суми: сумата
от 311,52 лева, представляваща главница по Договор за кредит №***; сумата от
210,72лв., представляваща договорно възнаграждение и сумата от 261,12 лева
неустойка, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 25.01.2019 г.
до окончателното изплащане, за които е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК от 28.01.2019г. по ч.гр.д.№***, като ПОГАСЕН ПО ДАВНОСТ.
решението подлежи на обжалване пред
плевенски окръжен съд с въззивна
жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.
районен съдия: