МОТИВИ : Срещу подсъдимия М. ***, ЕГН  **********, било повдигнато обвинение за престъпление по чл.343, ал.3, предл. 5, във вр. с чл.342, ал.1, предл.3 от НК, за това, че на 07.04.2016 г. около 14.30 часа на автомагистрала „Хемус” в посока София-Варна при км 75+400 в района около гр.Ябланица, Ловешка област при управление на л.а. „Опел Зафира”, рег. № ****, негова собственост нарушил правилата за движение - чл.20, ал.1 от ЗДв.П - въпреки задължението си като водач да контролира непрекъснато пътното превозно средство, което управлява, изгубил контрол над същото и по непредпазливост причинил смъртта на Т.М. Н.а, ЕГН ********** и на Ж. С. Н., ЕГН **********, двамата от гр.*****, като от деянието е настъпила смърт на повече от едно лице.

Представителят на Окръжна прокуратура-Ловеч, зам. окръжният прокурор Павлинка Кръстинова заявява, че подържа обвинението срещу подсъдимия, така както е повдигнато, счита, че фактическата обстановка по делото е изяснена и посоченото престъпление е извършено по начина описан в обвинителния акт. По отношение индивидуализацията на наказанието, тъй като делото е разгледано по реда на глава 27 от НПК и с оглед изискванията на чл.373, ал.2 от НПК, предлага решаващият съд да приложи разпоредбата на чл.58 а, ал.1 от НК. В този случай намира, че наказанието следва да бъде определено към минималния размер предвиден от законодателя, като в тази връзка сочи, че подсъдимият е неосъждан и е с добри характеристични данни. Счита, че няма пречка изпълнението на същото да бъде отложено по реда на чл.66, ал.1 от НК. Предлага на съда да наложи и кумулативно предвиденото в чл.343 г от НК наказание - лишаване от право да се управлява МПС.

Подсъдимият М.Ж.С., редовно призован, се явява в съдебно заседание, лично и с пълномощник - адв.П. ***. Признава се за виновен по така повдигнатото му обвинение, като чрез процесуалния си представител прави искане по делото да се проведе съкратено съдебно следствие по смисъла на чл.370 и сл. от НПК и дава съгласие за това. Не взема становище в своя защита, заявява че не желае да се ползва от правото си на последна дума.

Защитникът с оглед направеното от С. изявление, заявява, че  приемат изцяло фактическата обстановка отразена в обвинителния акт, намира, че същата е изяснена по безспорен и категоричен начин. Предлага на съда да приеме, че наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия следва да бъде определено при условията на  чл.58 а, ал.4 от НК,  а именно при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК, тъй като счита, че са налице многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства. В тази връзка сочи, че подзащитният му е неосъждан, че същият е трудово ангажиран - работи като учител през целия си съзнателен живот след завършване на образованието си. Намира, че налице са изключително позитивни характеристични данни, изложени в характеристи-ката, приложена по делото.

Сочи, че не без значение е и обстоятелството, че в конкретния случай е налице само едно, единствено нарушение на ЗДвП.

Твърди, че въпреки, че обвинението не е приело наличието на действия в необходим обем от страна на подсъдимия веднага след ПТП, които могат да се квалифицират като такива, обосноваващи прилагането института на намалената отговорност по чл.343 а от НК, в досъдебното производство се съдържат такива доказателства. Сочи, че това са показанията на свидетелите, които  непосредствено след ПТП са се озовали на мястото, че в стремежа на подсъдимия независимо от здравословното си състояние в същия момент, който е имал счупена ръка и счупен крак е било първо да попита свидетелите как са родителите му. Твърди, че подзащитният му е бил силно притеснен за тях и доколкото са позволявали възможностите  му в този момент, шокът, в който е бил и травмите, които е получил, каквото е било възможно той да направи, се е опитал да го направи. Сочи, че пред съда е изпавена една личност с много ниска, почти с липса на обществена опасност. Излага, че подзащитният му е учител, че през целия си съзнателен живот е в бил полза на обществото. Твърди, че С. много тежко е изживял случилото се, както той, така и неговите братя, че в конкретния случай налице е една голяма човешка трагедия, тъй като починалите са родителите на подзащитния му. В тази връзка излага, че каквото и да бъде наказанието на подсъдимия, с оглед конкретния случай, той ще носи вината си цял живот.

Моли съда да приеме, че всички тези обстоятелства се отличават с белега многобройност, от една страна и от друга, и най - лекото предвидено в чл.343, ал.3, предл.5, във връзка с чл.342, ал.1, предл.3 от НК наказание се явява несъразмерно тежко. В заключение предлага на съда да определи наказанието да е под най-ниския предел, визиран в тази разпоредба.

Придържа се към предложението на прокурора изпълнението на така определеното и редуцирано при условията на чл.58 а, ал.4 от НК наказание с оглед постигане целите на личната и индивидуална превенция, а предвид и трудовата му ангажираност, активно изразената му гражданска позиция, насочена към обучение и възпитание на подрастващите да бъде при условията на чл.66, ал.1 НК. Моли съда да се разпореди след влизане на присъдата в сила, с вещественото доказателство по делото, а именно процесният лек автомобил, с който е станало ПТП да бъде върнат на подсъдимия, тъй като е негова собственост, за да предприеме действия за прекратяване на регистрацията му.

Предвид обстоятелството, че по делото е проведено съкратено съдебно следствие по смисъла на чл.370 и сл. от НПК и съдът установява, че самопризнанието на подсъдимия се подкрепя от събраните на досъдебното производство доказателства - показанията на разпитаните свидетели, от заключенията на вещите лица по назначените на ДП съдебно-медицински и автотехническа експертизи, от останалите писмени доказателства, и след като съобрази разпоредбата на чл.373, ал.3 от НПК съдът приема за установени обстоятелствата изложени в Обвинителния акт :

 

Подсъдимият М.Ж.С. бил правоспособен водач на МПС от 1993 г. - последно СУМПС № *********, категории „В и М”, издадено на 10.11.2011 г. /л.31 - 32, т.1/. Живеел в гр.*****. Родителите му - Т.М. Н.а и Ж. С. Н. също живеели в гр.*****.

На 07.04.2016 г. подсъдимият и родителите му били в гр.София, тъй като баща му бил на медицински преглед и изследвания. Същият ден в ранния следобед тръгнали от гр.София за гр.*****. Пътували с личния автомобил на С. - „Опел Зафира” с рег. № ***** /л.33, т.1/. Времето било слънчево, с добра видимост и суха пътна настилка. На предната седалка бил баща му Ж. Н., а отзад - майка му Т. Н.а. Пътният трафик не бил натоварен. Около 14.30 часа се намирали на края на АМ „Хемус” в посока Варна, в района на гр.Ябланица, обл.Ловешка. След автомобила на подсъдимият се движел св.Й.И.К. заедно със съпругата си св.Н.Й.Б. /л.118, л.121, т.1/. К. управлявал автомобила си със скорост от около 110-120 км/ч. Последният посочва, че колата на С. била в дясната лента и се движела със скорост по-ниска от тази на неговия автомобил. По тази причина предприел маневра изпреварване и преминал в крайната лява лента за движение. Непосредствено преди да завърши изпреварването видял, че задната част на автомобила на обвиняемия започнала да се занася наляво и надясно. След като го изпреварил, погледнал в огледалото за обратно виждане и видял, че колата напуснала платното за движение и изчезнала от погледа му. Св.К. веднага спрял, съпругата му слязла и прескочила мантинелата, за да види какво точно се е случило. Автомобилът на подсъдимия бил паднал в един дол, предната част в противоположна посока на движението си, полуобърнат на дясната си страна. В това време докато съпругът й се обаждал на тел. 112, Кънчева слязла до катастрофиралата кола и видяла, че от шофьорската врата излязъл млад мъж. Попитала го дали е сам и той й казал, че в колата били родителите му. Свидетелката заедно с друг мъж, който се озовал на местопроизшествието да помогне, издърпали предното стъкло, за да могат да извадят човека от предната седалка, като преди това му откопчала предпазния колан. На задните седалки имало жена, която била заклещена между предната и задната седалка на автомобила и по тази причина не могли да я извадят веднага. Няколко минути след ПТП дошла линейка, пожарна и служители от „Пътна полиция”, които обърнали колата на гуми, за да могат да извадят пострадалата. Медицинският екип констатирал смъртта й, а мъжът от предната седалка бил транспортиран в болницата в гр.Ловеч. Подсъдимият бил силно изплашен и повтарял „жива ли е майка ми, жив ли е баща ми, какво направих?”.

Видно от заключението на съдебно-медицинската експертиза на трупа на Т.Н.а, пострадалата е получила масивни контузии рани по цялото тяло, кръвонасядане на меката черепна покривка, кръв в гръдната кухина, пълно прекъсване на гръдната аорта, счупване на гръбначния стълб, счупване на костите на таза. Непосредствена причина за смъртта й е острата кръвозагуба, настъпила в резултат на пълното прекъсване на гръдната аорта, което представлява телесно увреждане несъвместимо с живота, като смъртта й е била бърза и неизбежна /л.44 - л.46, т.1/.

Непосредствена причина за смъртта на Ж. С. Н. е полиорганна недостатъчност, развила се на базата на тежка коремна травма, довела до хеморагичен, травматичен шок и сепсис. Веднага след ПТП пострадалият Н. е бил опериран в болницата в гр.Ловеч -отстраняване на слезката и на участъците от разкъсаните черва и чреводържател, след което е транспортиран в УМБАЛ - Плевен. Извършеното оперативно и медикаментозно лечение е било своевременно и правилно, но поради тежките травматични увреждания на вътрешните органи, смъртта е настъпила на 27.04.2016 г. в болницата в гр.Плевен. Установените травматични увреждания са в пряка причинна връзка с ПТП и са резултат от удари на тялото в автомобилното купе при рязката промяна на посоката на движение на колата /л.63 - 67, т.1/.

Смъртта на двамата пострадали е в пряка причинна връзка с ПТП, предизвикано от подсъдимия С.. Механизмът на автопроизшествието е изнасяне на автомобила на дясно, последвано от прекосяване косо дясната лента за движение в посока Варна, след което е преминал в участък със започваща мантинела. Веднага след навлизане в този участък следва завой на дясно на канавката, след което същата завършва на скат. След като колата се е отклонила от пътното платно и е навлязла в този хоризонтален участък, намиращ се в дясно от мантинелата, е продължила 40-50 м. по затревения участък от ската, който е започнал да се стеснява и да се доближава до мантинелата. Десните колела на автомобила са навлезли в наклонен участък, което е предизвикало насочване на превозното средство надясно и надолу по ската. Видно от деформациите на автомобила, установени при огледа на местопроизшествието предната му част /преден мост/ се е забила в насипа на ската, колата е получила въртящ момент около оста, което е довело до премятане и падане на покрив, като предната част е била в посока София, т.е. обратна на движението му. Автомобилът е паднал малко преди края на ската и преди да достигне дъното на дерето, след което е извършил въртеливо движение около хоризонталната си ос в посока, обратна на часовниковата стрелка, т.к. лявата страна на тавана е била по-висока и се е установил в положението, в което е намерен веднага след катастрофата. Скоростта на движение е била 101,8 км/ч. - в рамките на разрешената за движение по магистрала. Липсата на спирачни следи и начина, по който автомобилът е напуснал пътното платно, запазвайки праволинейната траектория на движение, обуславят извода, че подсъдимият е изгубил контрол върху превозното средство, което е довело до настъпване на ПТП /л.80 - 89, т.1/. Настъпилият общественоопасен резултат - смъртта на Т. и Ж. Н.и е в пряка причинна връзка с допуснатото от обвиняемия нарушение на правилата за движение - чл.20 ал.1 от ЗДвП.           

            От така установената фактическа обстановка, решаващият съд приема, че подсъдимият М.Ж.С. е осъществил от обективна и субективна страна признаците от състава на престъплението по чл.343, ал.3, предл. 5, във вр. с чл.342, ал.1, предл.3 от НК, като на 07.04.2016 г. около 14.30 часа на автомагистрала „Хемус” в посока София-Варна при км 75+400 в района около гр.Ябланица, Ловешка област при управление на л.а. „Опел Зафира”, рег. № , негова собственост нарушил правилата за движение - чл.20, ал.1 от ЗДвП - въпреки задължението си като водач да контролира непрекъснато пътното превозно средство, което управлява, изгубил контрол над същото и по непредпазливост причинил смъртта на Т.М. Н.а, ЕГН ********** и на Ж. С. Н., ЕГН **********, двамата от гр.*****, като от деянието е настъпила смърт на повече от едно лице.

Настоящият състав приема, че по време на съдебното следствие по един категоричен и несъмнен начин бе установено, че подсъдимият е автор на престъплението за което е предаден на съд. Последният е осъществил  изпълнителното деяние чрез действие, като нарушил разпоредбата на чл.20, ал.1 от ЗДвП - въпреки задължението си като водач да контролира непрекъснато пътното превозно средство, което управлява, изгубил контрол над същото, вследствие което процесният автомобил се отклонил от пътното платно и е навлязл в хоризонтален участък, намиращ се в дясно от мантинелата. Продължил е движението си 40-50 м. по затревения участък от ската, предната му част /преден мост/ се е забила в насипа на ската, колата е получила въртящ момент около оста, което е довело до премятане и падане на покрив. Настъпилият общественоопасен резултат е в пряка причинна връзка с допуснатото от подсъдимия нарушение на ЗДвП.

От субективна страна подсъдимият е действал виновно, като във вина следва да му се вмени престъпна небрежност по смисъла на чл.11, ал.3, пр.1 от НК, тъй като макар и да не е предвиждал настъпването на  обществено -опасните последици, е бил длъжен и могъл да ги предвиди.

Тези изводи на съда се подкрепя изцяло от самопризнанията на С., които от своя страна на основание чл.372, ал.4 от НПК се подкрепят от събраните на досъдебното производство доказателства -  показанията на разпитаните свидетели, останалите писмени доказателства, от заключенията на вещите лица по назначените на ДП съдебно-медицински и автотехническата експертизи.

Предвид изложените обстоятелства, съдът квалифицира деянието, призна  подсъдимия за виновен и го осъди.        

При определяне вида и размера на наказанието, съдът съобрази, че делото е разгледано при условията на чл.370 и сл. от НПК и приложи императивната разпоредба на чл.373, ал.2 от НПК, като определи наказанието на подсъдимия  С. във връзка с чл.58 а, ал.1 от НК. За престъплението по чл.343, ал.3, предл.5, във вр. с чл.342, ал.1, предл.3 от НК, законодателят е предвидил наказание от 3 /три/ до 15 /петнадесет/ години лишаване от свобода. При определяне размера на конкретното наказание, съдът прецени като отегчаващо вината обстоятелство наложените до момента наказания по ЗДвП /л.31-32/, съдържащи се в 1 /едно/ наказателно постановление и два фиша, като всичките административни наказания са наложетни за превишена скорост.

Като смекчаващи вината обстоятелства съдът счита, че следва да се приемат чистото съдебно минало, добрите характеристични данни на подсъдимия, а именно : трудова му ангажираност, много добрите отзиви на работодателя съдържащи се в трудовата характеристика на дееца, както и  активно изразената му гражданска позиция, насочена към обучение и възпитание на подрастващите.

 Ето защо, решаващият съд прие, че на С. следва да бъде наложено наказание във връзка с чл.54 от НК, при преобладаващи смекчаващи вината обстоятелства, в размер на 3 /три / години лишаване от свобода – минимално предвидения размер за конкретното престъпление. В съответствие с разпоредбата на чл.58 а, ал.1 от НК съдът намали така определеното наказание от 3 /три/ години лишаване от свобода с 1/3 /една трета/ или подсъдимият следва да изтърпи наказание от 2 /две/ години лишаване от свобода.

Настоящият състав счита, че от събраните по делото доказателства в конкретния случай не може да се направи извода, че са налице многобройни или изключителни смекчаващи вината обстоятелства, както и, че е налице и втората предпоставка за приложение на чл.55, ал.1, т.1 от НК – да се приеме, че и най – лекото, предвидено в закона наказание, би се оказало несъразмерно тежко.

Тъй като подсъдимият не е осъждан на лишаване от свобода за престъпление от общ характер и с оглед данните по делото касаещи личността му, съдът намира, че за постигане целите на наказанието и поправянето му не е наложително същият да го изтърпи ефективно. В тази връзка настоящата инстанция съобрази добрите характеристични данни на подсъдимия и трудовата му ангажираност. Съдът не счита, че откъсването на дееца от социалната му и обществена среда ще допринесе за неговото поправяне. Предвид изложеното и на основание чл.66, ал.1 от НК, съдът отложи изпълнението на определеното наказание лишаване от свобода, за срок от 3 /три/ години от влизане на присъдата в сила.

На основание чл.343 г от НК съдът наложи на подсъдимия наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от 2 /две/ години, считано от отнемане на свидетелството му за правоуправление по административен ред, като съображенията водили настоящия състав при определяне размера на това конкретно наказание са същите, мотивирали съда  при индивидуализацията на наказанието лишаване от свобода.

Съдът намира, че така наложените наказания са справедливи, съответстват  на обществената опасност на деянието и на дееца, и чрез тях ще бъдат постигнати целите на наказанието визирани в чл.36 от НК.

            Съдът разпореди след влизане на присъдата в сила, вещественото  доказателство - 1 брой лек автомобил марка „Опел Зафира” с peг. № ***** - на съхранение в РУ МВР – Ябланица – да се върне на М.Ж. ***.

При този изход на процеса съдът осъди подсъдимия М.Ж.С. да заплати по сметката на РУ на МВР- гр. Ябланица сумата от 538.33 (петстотин тридесет и осем лева и тридесет и три стотинки) лева разноски за експертизи, както и да заплати на Ловешки окръжен съд сумата от 20.00 (двадесет) лева и сумата от 5.00 (пет) лева за служебно издаване на изпълнителен лист.

 Водим от гореизложеното съдът постанови присъдата си в този смисъл.

 

 

 

СЪДИЯ - ДОКЛАДЧИК  :