Решение по дело №819/2015 на Районен съд - Кюстендил

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер                         дата:     20.11.2015 г.                   Град  Кюстендил

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

            Кюстендилският районен съд, в публично съдебно заседание на четвърти ноември, две хиляди и петнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елисавета Деянчева

            при секретаря Б.Я., като разгледа докладваното от съдия Ел. Деянчева гр.д. № 819 по описа на съда за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

           Предмет на делото е иск с правна квалификация чл. 124 Граждански процесуален кодекс (ГПК).

Съдът е сезиран с искова молба от Л.А.Я. с ЕГН **********, с адрес ***, чрез пълномощника си Д.И.Я. - нейна майка, с ЕГН ********** и А.А.Я. с ЕГН **********, всички с адрес *** З.Т.Я. с ЕГН ********** и Л.К.Я. – ЕГН **********.

По силата на съдебно определение, поставено по настоящото дело, влязло в законна сила на 20.08.2015 г., първоночално соченият ответник С.З.Я. е загубил качеството си на страна в производството, поради което съдът е разпоредил заличаването му от списъка на лицата за призоваване.

            В исковата молба се сочи, че ищците са собственици по наследство от наследодателят им С.Г.Я., бивш жител ***, техен прадядо на 1/3 ид.ч. от  следните земеделски недвижими имоти: 1. Поземлен имот, представляващ ЛИВАДА с площ от 4.224 дка, находящ се в местността „ГРАМАГЕ“, пета категория, съставляващ имот № 001016 по картата на землището на с, Жиленци, общ. Кюстендил, ЕКАТТЕ 29386, община Кюстендил, област Кюстендил, при граници и съседи: имот №001010 - друга селищна територия на дворни места извън регулация, кад. №000016 - полски път па община Кюстендил и имот №001008 - нива на постановление на МС - Параграф 4 от ЗСПЗЗ; 2. Поземлен имот, представляващ ЛИВАДА с площ от 8.329 дка, находящ се в местността „ИДРИИЦА“, пета категория, съставляващ имот №005026 по картата па землището на с Жиленци, общ. Кюстендил, ЕКАТТЕ 29386, община Кюстендил, област Кюстендил, при граници и съседи: имот № 005025 - овощна градина на А.Е. С., имот №005017 - друга селищна територия на дворни места извън регулация, имот №005200 - индивидуално застрояване на Г. Х. Т., имот №005027 - ливада на наследниците на Ж. К. Я. и имот №005012-полски път на Община Кюстендил.

Процесиите имоти били възстановени с влязло в сила Решение №26-12/06.05.1998 г. на Общинска служба по земеделие /бивша Поземлена Комисия/ гр. Кюстендил, поради което се твърди, че са сьсобствени на ищците с първия ответник по иска – З. Т., при права за същия - две трети идеални части, като една трета идеална част му била възстановена по наследство от общия им наследодател С. Г. Я., а другата една трета идеална част получил по силата договор за покупко-продажба от третият сънаследник па процесиите имоти - П. С. Д. - негова сестра.

При предприемане па действия от страна на ищците за събиране на писмени документи, необходими им за снабдяването с констативен нотариален акт за собственост върху процесиите имоти, им било отказано издаването на данъчни оценки и актуални скици, с мотив, че се водят изцяло собственост на С. З. Я., който ги придобил по силата па Нотариален акт за дарение на недвижими имоти на низходящ №102, 1-ом I, рег. Х» 1440, дело №82_/21.03.2012 г. на Нотариус с рег. №325 от регистъра па Нотариалната камара, с район на действие - Районен сьд - гр. Кюстендил от родителите си – ответниците З. и Л. Я.

След извършена справка в Службата по вписвания към Агенцията по вписване гр. Кюстендил установили, че ответникът З.Т.Я. се е снабдил с Нотариален акт по обстоятелствена проверка №33, том I, рег.№621, дело №19 от 01.02.2012 г. на Нотариус с рег. №566, по регистъра по Нотариалната камара, с район на действие - Районен сьд - гр. Кюстендил, вписан под №245, акт № 152, том 1, дело №112 от 02.02.2012 г. при Служба по вписванията гр. Кюстендил. З.Т.Я. придобил собствеността върху  процесиите  имоти  по  време на брака  си  с втората ответница Л.Я., негова съпруга и същите представлявали семейна общност по смисъла на Семейния кодекс.

Твърдят, че след възстановяване на процесите имоти никой от ответниците не им е оспорвал собствеността и владението върху същите. Поради това подали жалба до Районна прокуратура - гр. Кюстендил вх. №626/25.03.2015 г. за извършена измама от първия ответник.

След възстановяването на имотите за период около 4 /четири/ години по устна уговорка между ищците и ответника З.Я. последния ползвал и техните идеални части от имотите, като им предоставял част от произведената продукция. Няколко пъти З.Я. предлагал да изкупи идеални части от процесиите имоти собственост на ищците, като последно през 2014 година се уточнили и за продажната цена па същите – 3-4 хиляди дева. Водили преговори с първия ответник и за доброволна делба на процесиите имоти.

Ищците сочат, че през всичките тези години, въпреки че не ползвали процесите имоти, не са изгубили правото си на собственост, т.к. обикновеното неползване на имота, респ. неупражняването на фактическа власт върху него, само по себе си, не представлявало отказ от права. Смятат, че манифестирането на намерението да се свои целия имот е същественият елемент от предвиденото в чл.79 от ЗС придобивно основание, а промяната в намерението, с което сънаследникът упражнява фактическата власт върху имота, следвало да бъде демонстрирана по категоричен начин от него и не можело да се предполага. В този случай смята за необходимо този сънаследник, а именно ответника З.Я., да е противопоставил на ищците своето намерение за това, което противопоставяне да е достигнало до знанието им. Считат, че посочените по-горе действия на ответника категорично опровергавали това му намерение.

Предвид изложеното твърдят, че за тях е налице правен интерес от предявяване на посочените искове за постановяване на съдебно решение, с което да бъде признато за установено по отношение на ответниците З.Т.Я. и Л.К.Я., че ищците са собственици общо на една трета идеална част от поземлен имот, представляващ ЛИВАДА с площ от 4.224 дка, находящ се в местността „ГРАМАГЕ“, пета категория, съставляващ имот №001016 по картата па землището па с. Жиленци, общ. Кюстендил, ЕКАТТЕ 29386, при граници и съседи: имот №001010 - друга селищна територия на Дворни места извън регулация, кад. №000016 - полски път на община Кюстендил и имот № 001008 - нива на постановление па МС-Параграф 4 от ЗСПЗЗ и на Поземлен имот, представляващ ЛИВАДА с площ 8,329 дка, находящ се в местността „ИДРИИЦА“, пета категория, съставляващ имот №005026 по картата на землището па с. Жиленци, общ. Кюстендил, ЕКАТТЕ 29386, община Кюстендил, област Кюстендил, при граници и съседи: имот № 005025 - овощна градина на А. Е. С., имот №005017 - друга селищна територия на дворни места извън регулация, имот №005200 - индивидуално застрояване па Г. Х. Т., имот №005027 - ливада па наследниците па Ж. К. Я. и имот №005012 - полски път на община Кюстендил.

Поддържа се и искане за отмяна на основание чл.537, ал. 2 от ГПК по отношение па първите двама ответника на Нотариален акт по обстоятелствена проверка №33, том I, рег. №321, дело №19 от 01.02.2012 г. на Нотариус с рег.№566, по регистъра на Нотариалната камара с район на действие - Районен съд - гр. Кюстендил, вписан в вх.регистър №245, акт №152, том 1, дело №112 от 02.02.2012 г. при Служба по вписванията гр. Кюстендил до размер на една трета идеални части и Нотариален акт за дарение на недвижими имоти на низходящ №102, том I, рег. № 1440, дело №82 ся 21.03.2012 г. на Нотариус с рег. №325 по регистъра па Нотариалната камара с район на действие - Районен съд - гр. Кюстендил, а по отношение на третия ответник до размер па една трета идеална част.

Претендират сторените съдебни разноски.

Относно иска за отмяна по реда на чл. 537, ал. 2 от ГПК, съдът e приел, че изменението или отмяната на констативен нотариален акт е предвидена от законодателя последица при уважаване на иск за собственост срещу третото лице, което се ползва от акта, като, при уважаване на иска, съдът е длъжен да отмени противоречащият на установеното с решението акт за собственост дори и без да е предявено искане от ищеца по иска, като Законът не допуска и предявяването на самостоятелен иск по чл. 537, ал.2 от ГПК. В този смисъл са и ТР № 178 от 30.06.1986 г. на ВКС по гр. д. № 150/85 г., ОСГК и решение № 172/11.07.2012 г. на ВКС по гр.д. № 1157/2011 г., ІІ г.о., постановено по реда на чл. 290 от ГПК.

Отделно от това на отмяна по реда на чл. 537 от ГПК подлежат единствено констативни нотариални актове, с които се удостоверява право на собственост върху недвижим имот, не и тези удостоверяващи сделки, с които се прехвърля, изменя или прекратява вещно право върху недвижим имот, съгласно ТР № 3/2012 г. от 29.11.2012 г. на ОСГК на ВКС, респ. е недопустимо на основание  чл. 537, ал. 2 от ГПК да се иска отмяната на акт за дарение на недвижим имот. В този смисъл е и задължителната съдебна практика - Тълкувателно решение № 3/29.11.2012 г. на ВКС на РБ по тълк. д. № 3/2012 г., ОСГК.

Ето защо производството в посочената част е прекратено като недопустимо, а определението за прекратяване е влязло в законна сила на 20.08.2015 г. С това ответникът С.З.Я. е загубил качеството си на страна в производството, поради което съдът е разпоредил заличаването му от списъка на лицата за призоваване.

Ответните страни са З.Т.Я. и Л.К.Я. депозирали отговори на исковата молба в рамките на едномесечния срок по чл. 131 от ГПК. Оспорват предявените искове. Сочат, че придобили процесиите имоти не по наследяване, а на основание придобивна давност, изразяваща се във владение на процесиите имоти като свои повече от 10 години. Правният извод на нотариуса за съществуването правото им на собственост върху процесиите имоти се счита за вярно до доказване на противното, а доказателствената тежест при оспорване е на оспорващия. Нотариусът в случая се основавал на представени пред него писмени документи и чрез разпит на трима свидетели. Поради това нотариалният   акт  за   собственост   по   давност   имал   обвързваща доказателствена сила за третите лица, съда и ищците по делото.

Оспорват твърдението  на  ищците за  наличие  на „уговорки  за ползване   на   процесиите имоти срещу част от произведената продукция“, както и за наличие на „предложение за закупуване на идеални части от  процесиите имоти  от  нас  до ищците“.

Твърдят, че манифестирали пред ищците намерението си да своят изцяло
имотите като собствени, чрез действия, изразяващи се във владението
и ползването им като собствени за период по-голям от десет години. Декларирали процесиите имоти пред ОбСЗ и пред Община Кюстендил като единствени собственици на процесиите имоти. Снабдили се с нотариален акт по давност и с тези си действия манифестирали както пред ищците, така и пред официалните държавни и общински органи, че са единствени собственици на процесните имоти.

Заявяват, че не са поддържали с ищците никакви контакти повече
от десет години преди издаването на Нотариалния акт по обстоятелствена проверка относно процесиите имоти, описани в тези нотариални актове.

В съдебно заседание исковата молба се поддържа по съображенията в исковата молба, а ответните страни я оспорват по съображенията в отговора към нея.

Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 и ал. 3 от ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

С решение № 26-12 от 06.05.1998 г. на Поземлена комисия – Кюстендил е възстановено правото на собственост на наследниците на С. Г. Я., на следните имоти: 1. ЛИВАДА с площ от 4.224 дка, находящ се в местността „ГРАМАГЕ“, пета категория, съставляващ имот № 001016 по картата на землището на с. Жиленци, общ. Кюстендил, ЕКАТТЕ 29386, община Кюстендил, област Кюстендил, при граници и съседи: имот № 001010 - друга селищна територия на дворни места извън регулация, кад. № 000016 - полски път па община Кюстендил и имот № 001008 - нива на постановление на МС -Параграф 4 от ЗСПЗЗ, както и ЛИВАДА с площ от 8.329 дка, находя щ се и местността „ИДРИИЦА“, пета категория, съставляващ имот № 005026 но картата па землището на с Жиленци, общ. Кюстендил, ЕКАТТЕ 29386, община Кюстендил, област Кюстендил, при граници и съседи: имот № 005025 - овощна градина на А.Е.С., имот № 005017 - друга селищна територия на дворни места извън регулация, имот № 005200 - индивидуално застрояване на Г. Хр.Та. мот № 005027 - ливада на наследниците на Ж. К. Я. и имот № 005012 - полски път на община Кюстендил.

Видно от приложеното удостоверение за наследници № 49/23.03.2015 г., издадено от Кметство – с . Жиленци, С. Г. Я. е починал на 19.05.1991 г. и е оставил следните наследници: З.Т.Я. – син, П. С. Д. – дъщеря и Л. и А. Я. – негови правнуци и деца на починалия през 1989 г. А. И. Я. - син на И. Т.Я., починал през 1978 г. – син на С. Г. Я..

По делото са приложени и скици на посочените имоти, както следва: скица № К14270/21.04.2015 г., за имот № 001016 землището на с. Жиленци, общ. Кюстендил, ЕКАТТЕ 29386, община Кюстендил, област Кюстендил, в която е записано, че собственик на имота е С.Я. по силата на НА № 102/2012 г.; скица № К14271/21.04.2015 г., за имот № 005026 землището на с. Жиленци, общ. Кюстендил, ЕКАТТЕ 29386, община Кюстендил, област Кюстендил, в която също е записано, че собственик на имота е С.Я. по силата на НА № 102/2012 г.

Видно от приложения по делото нотариален акт за дарение на недвижим имот № 102/2012 г. З. и Л. Я. дарили на сина си С.Я. процесните имоти.

Видно от приложената справка за лице, издадена от СВ при КРС, за периода 24.03.1915 до 24.03.2015 г. са извършени вписвания, отбелязвания и заличавания по персоналната партида № 22242, от които е видно, че П. С. Д. продала на З.Я. 1/3 ид.ч. от имот №04027, като на 28.05.2014 г. било вписано решение на ПК за имот № 043027; на 21.03.2012 бил вписан акт за дарение на недвижим имот № 005026, както и за имот 001016; на 02.02.2012 г. бил вписан КНА по обстоятелствена проверка по отношение същите два имота; на 09.12.2006 г. бил вписан КНА по отношение на УПИ 3-212.

От приложените по делото удостоверения за данъчна оценка № ДО 001147/2015 г. и №ДО001148/2015 г. е видно, че процесните имоти са декларирани на името на С.Я. и той е титуляр на данъчни задължения по него.

Приложена е жалба до КРП с вх. №626/2015 г. от ищцата Л.Я. с молба за проверка по повод твърдение за присвоени от ответниците имоти, наследствени на страните по делото.

Приложено е и заверено копие от нот.д. № 19 по констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка № 33/01.02.2012 г., видно от което с постановление от 01.02.2012 г. на Нотариус с рег. №566 от Регистъра на нотариалната камара Н. М., ответника З.Я. е признат за собственик на процсените имоти на основание наследство и давностно владение.

По реда на чл. 176 ГПК ищецът А.Я. сочи, че лично не е ползвал процесните имоти, но ги обработвала баба му, като ответника З.Я. я гонел с обяснение, че тя няма право да ги обработва. Твърди, че получавали от ответниците обезщетение за ползване на процесните имоти в натура, събирали плодове, давали им плодове, зеленчуци, мляко, пари за тревата, която косили. Това продължило до преди около 5 години, когато З. отишъл в тях и оставил  мляко, някакви плодове и пари за косенето на тези имоти. От тогова ищецът сочи, че не го е виждал да носи нещо. Заявява, че почти всяка година ходили в с. Жиленци да се разберат за имотите. Дори миналата година с Х.В. - свидетел по делото, ходили заедно, тъй като той желаел да купи имотите, но не постигнали съгласие. Заявява, че ответниците едва ли не си считали тези имоти за техни. Давали им продукти, защото ги ползвали и казвали, че ги харесват, но не стигали до никакво разбирателство, нито пари се давали. Сочи, че миналата година пак ходили, но отново не се разбрали, като спорове за имотите имало постоянно, от години. Знае и за други имоти, придобити в съсобственост между страните, които се намирали в землището на с. Жиленци, но в друга местност.

Въпреки предоставената възможност ищцата Л.Я. не се яви в съдебно заседание, за да отговори по реда на чл. 176 от ГПК на поставените въпроси, по причини, които съдът възприема като основателни, с оглед представените по делото доказателства, че живее и работи извън пределите на РБългария.

В хода на съдебното дирене по делото бяха изслушани свидетелите Л.П.Я.,       Х.М.В., В. Й. С. и В. Х. С.

            Свидетелят Л.Я. е баба на ищците по бащина линия. Твърди, че между страните по делото имало спор за земи в местнотта “Идриица” и “Грамаге” в с. Жиленци. Сочи, че ищците били малки, когато били възстановени процесните имоти и не можели да ги обработват. Заявява, че имотът в местността “Идриица” в момента се владеел от ответниците, като те го обработвали и вледеели от преди 5-6 години изцяло. Това владение обаче непрекъснато им било оспорвано и ищците, които молели да се разделят имотите или да ги закупят.  Същото се отнасяло и за имота в м. „Грамаге“. Ответниците давали на ищците пари за сено и някои неща в натура до преди четири години. Твърди, че страните по делото преди около две години имали уговорка за продажба на тези два имота, но тази уговорка не се е осъществила, защото ответниците не били съгласни с цената, която са искали ищците. 

Свидетелят Х.М.В. сочи, че знае за спорове между страните по отношение на процесните имоти. Заявява, че страните по делото имали желание да продадат наследствените земи преди около 3-4 години. Тъй като не намерили подходящ купувач ответниците по делото обработвали имотите, а в  замяна давали на ищците продукти, защото им позволили да ги обработват земята. Това обстоятелство било известно на свидетеля от ответника. Сочи, че в момента не знае кой обработва земите.

Свидетелят В. С. сочи, че имотите в местностите “Идриица” и “Грамаге” ги обработвали ответниците от 1999 или 2000 г. насам. Още от тогава ги заградили с колци и бодлива тел, тъй като там отглеждали крави. Това продължило до преди 2 години, когато поради възрастта си преустановили гледането на кравите. Не знае някой да им е оспорвал правото на собственост на тия имоти. Категоричен е, че в момента тези имоти се използвали от ответниците, но не знае дали са плащали аренда за ползването им.

            Свидетелят В. С. твърди, че от 1999 - 2000 г. ответниците гледали много крави, които отглеждали в с. Жиленци, в имоти, находящи се в местностите “Грамаге” и “Идриица”. Смята, че те са собственост на ответниците и не й известно някой да е оспорвал това. Чувала от ответниците, че са давали на ищците продукти, за това, че ползват имоти при „…Пречиствателната станция и при стария съвет“ до 2012 - 2013 г.“.

С оглед установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните изводи от правна страна:

По допустимостта на иска:

При така установената по делото фактическа обстановка, съда намира предявения установителен иск за собственост за допустим. Правният интерес от предявяването на иска е абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта му, за която съдът следи служебно.  В случая наличието му се обуславя  от действията на ответните страни по снабдяването им КНА за собственост на процесните имоти и твърдението на ищците, че именно те им оспорват правото на собственост. С тези действия безспорно се засяга правото на собственост на ищците, като се създава несигурност по отношение на претендираното от тях право. Ето защо искът следва да бъде разгледан по същество.

По основателността на иска:

Искът по чл. 124, ал. 1 от действащия ГПК е правен способ за защита на правото на собственост, чрез който ищецът предявява пред съда искане да се установи със сила на присъдено нещо защитаваното вещно право срещу лицето, което оспорва или смущава това право. Както всеки установителен иск, този иск цели разрешаване на възникнал правен спор относно притежанието на конкретно вещно право и установяване със сила на пресъдено нещо на действителното правно положение в отношенията между спорещите страни по повод на вещта, обект на оспорваното право.

В случая не се спори между страните, че е налице постановено от ПК – Кюстендил решение по чл. 18ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ № 26-12/06.05.1998 г., по силата на което е възстановено правото на собственост на земеделски земи в съществуващи или възстановими стари реални граници в землището на с. Жиленци, ЕКНМ 29386, на наследниците на С. Г. Я., сред които и процесните. Това се установява и от приетите по делото писмени доказателства.

Не се оспорва и по това, че страните са едни от наследниците по закон на С. Г. Я., като ищците са деца на починалия през 1989 А. И. Я., който пък е син на И. Т.Я. – син на наследодателя С. Я., а съответно ответниците са негови син и снаха.

Така се установява, че страните, заедно с трето лице, неучастващо в настоящото производство – П. Д., която в последствие прехвърлила своята част от имотите на ответника З.Я., са придобили имотите, предмет на делото, по силата на земеделска реституция, респ. и по наследство от общият им наследодател С. Г. Я., починал на 19.05.1991 г.

Събраните по делото гласни доказателствени средства чрез разпита на свидетелите В. С. и В. С., обаче са изцяло в подкрепа на становището, изразено от ответните страни, че владеят и ползват процесните имоти повече от 10 г. и до сега необезпокоявано. Те сочат, че имотите в местностите  “Идриица” и “Грамаге” ги обработвали ответниците от 1999 или 2000 г. насам, когато ги заградили с колци и бодлива тел, тъй като там отглеждали крави. В момента тези имоти също се използвали от ответниците, като не им е известно някой да е оспорвал това. Показанията на свидетелите са еднопосочни и последователни относно това обстоятелството. В този аспект св. В. С. е изложил показания и в хода на нотариалното производство, където отново под страх от наказателна отговорност е заявил, че процените имоти се ползвали от З. Т. още от 1998 г. и до сега, като другите му роднини не се интересували от тях, т.к. ползвали други наследствени имоти. В т.см. са и писмените доказателства по н.д. № 19/2012 г. на Нотариус Н. М., поради което съдът им се доверява. Същите не бяха опровергани от другите доказателства по делото, вкл. показанията на св. Л. Я., според която владението на ответниците било оспорвано. Същата, като близка родственица на ищците – тяхна баба по бащина линия, е заинтересована от изхода на делото, а доколкото показанията й в този аспект не се подкрепиха от другите събрани по делото доказателства, съдът не може да им се довери безрезервно.

Поради горното на прецизен анализ се подложиха и показанията на свидетеля Х.М.В., според който между страните по делото, по отношение на процесните имоти, имало спорове. Същите дори имали желание да продадат наследствените земи преди около 3-4 години, но не намерили подходящ купувач. Изявленията му в т.см. съдът възприема като декларативни, доколкото свидетелят не сочи конкретни факти. Не споменава да е присъствал при такива спорове, още повече по отношение на конкретните имоти, предмет на иска, а от доказателствата по делото е видно, че същите притежават и други наследствени имоти в землището на с. Жиленци. Посоченият свидетел няма лични впечатления и за това, ответните страни в замяна на възможността да обработват имотите, да са давали на ищците продукти. Той сочи, че това му било известно от ответника З.Я.. Ето защо показанията му в посочения смисъл не могат да се възприемат с доверие, още повече, че не се подкрепят и другите доказателства по делото.

С оглед на това и доколкото ответните страни поддържат в отговора си, че в тяхна полза е изтекла абсолютна придобивна давност по отношение на процесните имоти, които необезпокоявано владели повече от 10 г. и до настоящия момент със съзнанието, че са пълноправни собственици, е необходимо да се изследва вида на владението, осъществено от тях.

Според задължителните указания по прилагането на закона, съгласно  Тълкувателно решение № 1 от 06.08.2012 г. по тълк. д. № 1 от 2012 г. на ОСГК на ВКС, независимо от какъв юридически факт произтича съсобствеността, е възможно този от съсобствениците, който упражнява фактическа власт върху чуждите идеални части, да превърне с едностранни действия държането им във владение. Ако се позовава на придобивна давност за чуждата идеална част, той трябва да докаже при спор за собственост, че е извършил действия, с които е обективирал спрямо останалите съсобственици намерението да владее техните идеални части за себе си, респ. този съсобственик следва да отблъсне владението на останалите съсобственици, т.е. да доведе до знанието им намерението си да свои имота изцяло, и да ги уведоми, че отказва да признае правата им, като не остави у тях съмнение за новото си субективно отношение към вещта. Следователно от гледна точка на доказването на собствеността следва да се установи и намерението (анимусът) му да го държи за себе си. Така и Решение. № 239 от 29.05.1996 г. по гражд. д. № 91/96 г. на I г.о. на ВС. Изменението на основанието на владението следва да достигне до знанието на другите съсобственици, като не е необходимо след узнаването те да са се противопоставили или да са одобрили или потвърдили действията на владеещия наследник - Решение № 2831 от 29.10. 1979 г. по гр. д. № 1103/79 г. на I г.о. на ВС

Безспорно, ако всеки от съсобствениците е имал правната възможност да се ползва от общия имот, но само един от тях го е направил, това не е достатъчно основание да се приеме, че владението на останалите е било прекратено. Необходимо е сънаследникът да е извършил такива действия, от които да се вижда, че фактическата власт на другите съсобственици е прекратена, и че ако се опитат да я упражнят, те ще бъдат отблъснати от владелеца. Счита се, че лицето е отнело владението върху имота от останалите съсобственици, ако не ги допуска да го използват по никакъв начин. Аналогичен е и случаят когато другите съсобственици не са се опитали да се ползват от общия имот, но лицето се ползва от него по начин, който показва, че го счита за свой. Решение № 216 от 5.04.2002 г. на ВКС по гр. д. № 657/2001 г., I. г. о . В случая това е станало според показанията на свидетелите В. С. и В. С., подкрепени и от писмените доказателства по н.д. № 19/2012 г. на Нотариус Н. М., още от 2000 г. насам, когато заградили процесните имоти с колци и бодлива тел, тъй като там отглеждали крави. Нещо повече, както сочи ищецът А.Я. по реда на чл. 176 от ГПК, „..ответниците едва ли не си считали тези имоти за техни.“.

От своя страна пък правният извод на нотариуса за съществуването на правото на собственост се счита за верен до доказване на противното и тежестта за неговото оборване се носи от оспорващата страна (съобр. Тълкувателно решение № 11 от 21.03.2013 г. по тълк. дело № 11/2012 г. на ОСГК на ВКС). Така е разпределена и доказателствената тежест в производството. Доказателства в обратен смисъл по делото не бяха ангажирани, въпреки разпределената доказателствена тежест. наред с това ответните страни са представили нотариален акт № 102/2012 г., видно от който З. и Л. Я. дарили на сина си С.Я. процесните имоти, а с оглед възприетите решения в съдебната практика посочения акт обективира желанието на ответниците да се разпореждат със своето право на собственост върху недвижимите имоти предмет на настоящото производство. Ето защо може да се приеме, че намерението за своене е установено категорично. Това намерение е демонстрирано още с предприемането на действия по снабдяването им С КНА №33/2012 г. за собственост на имотите по наследство и давност. В този аспект се възприемат и показанията на св.В. С. и В. С., които бяха обсъдени по-горе.

В случая не е спорно между страните, че ответниците за ползвали процесните имоти след възстановяването им, а от обсъдените по-горе доказателства може да се направи обоснован извод, че държането на идеалните части, собственост на ищците, се е превърнало във владение.

Според чл. 116 ЗЗД, приложим съответно към института на придобивната давност съгласно чл. 84 ЗС, давността се прекъсва с признаване на вземането от длъжника, с предявяване на иск или възражение или на искане за почване на помирително производство и с предприемане на действия за принудително изпълнение. Такива в случая не са установени, а други действия, вън от ограничително посочените - като устни, писмени, нотариални; фактическите смущения на владението, извършвани от собственика, които не са се изразили в отнемане на владението за повече от шест месеца, не могат да прекъснат течението на започналата придобивна давност. Ето защо дори и да се приеме, че ищците са предприели действия, с които приканили ответниците да уредят отношенията си по спорните имоти, за които са налице твърдения в исковата молба, подкрепени и от свидетелските показания на св. Л.Я., частично и на св.Х.В., които в този аспект не се възприеха с доверие – по отношение на първия свидетел поради очевидната й заинтересованост, а по отношение на втория - поради липсата на непосредствени представи  за това, не водят до прекъсване на придобивната давност ищеца - /чл. 81 ЗС/.

Така от 2000 г., когато се установи категорично, че ответниците са завладели процесните имоти, до момента, в който владението им е било смутено с предявяването на настоящия иск, е изтекъл срок от почти 15 години, което е условие за уважаване на възражението, поддържано от тях, а ищецците са  могли да предприемат действия за защита на правото си на собственост още от 1998 г., когато това право им било е възстановено – нещо, което не са сторили.

По тези съображения съдът намира, че заявеното възражение за изтекла придобвна давност в полза на ответните страни е основателно, и едновременно с придобиване на собствеността от тях ищците са изгубил своето право на собственост - чл. 99, пр. 1 от ЗС, поради което не се легитимират като собственици на процесния имот. При този извод предявеният иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

По разноските:

При този изход на спора, в тежест на ищците следва да бъдат присъдени и направените от ответните страни разноски по производството, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, в размер на 600 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение, съгласно приложен договор за правна помощ на л. 66 от делото.

            Мотивиран от изложеното, съдът

Р  Е  Ш  И:

ОТХВЪЛЯ предявеният от Л.А.Я. с ЕГН **********, с адрес ***, чрез пълномощника си Д.И.Я. - нейна майка, с ЕГН ********** и А.А.Я. с ЕГН **********, всички с адрес Кюстендил, „Цар Симеон 1-ви“ №31 против З.Т.Я. с ЕГН ********** и Л.К.Я. с ЕГН **********, двамата с адрес ***, за признаване на установено по отношение на ответниците З.Т.Я. и Л.К.Я., че ищците са собственици по силата на наследство от наследодателят С. Г. Я.,***, и земеделска реституция, общо на една трета идеална част от поземлен имот, представляващ ЛИВАДА с площ от 4.224 дка, находящ се в местността „ГРАМАГЕ“, пета категория, съставляващ имот №001016 по картата па землището па с. Жиленци, общ. Кюстендил, ЕКАТТЕ 29386, при граници и съседи: имот №001010 - друга селищна територия на Дворни места извън регулация, кад. №000016 - полски път на община Кюстендил и имот № 001008 - нива на постановление па МС - Параграф 4 от ЗСПЗЗ и на Поземлен имот, представляващ ЛИВАДА с площ 8,329 дка, находящ се в местността „ИДРИИЦА“, пета категория, съставляващ имот №005026 по картата на землището па с. Жиленци, общ. Кюстендил, ЕКАТТЕ 29386, община Кюстендил, област Кюстендил, при граници и съседи: имот № 005025 - овощна градина на А. Е. С., имот №005017 - друга селищна територия на дворни места извън регулация, имот №005200 - индивидуално застрояване па Г. Х. Т., имот №005027 - ливада па наследниците па Ж. К. Я. и имот №005012 - полски път на община Кюстендил, КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.

ОСЪЖДА Л.А.Я. с ЕГН **********, с адрес ***, чрез пълномощника си Д.И.Я. - нейна майка, с ЕГН ********** и А.А.Я. с ЕГН **********, всички с адрес Кюстендил, „Цар Симеон 1-ви“ №31 да заплатят на З.Т.Я. с ЕГН **********, с адрес *** и Л.К.Я. – ЕГН **********, с адрес *** сумата от  600,00 лв./шестстотин лева нула стотинки/ сторени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

            РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните пред Окръжен съд- град Кюстендил, в двуседмичен срок от връчване на съобщението, че е изготвено.

 

                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: