О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ /15.06.2020г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАНИЕЛА ТОМОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ГАЛИНА ЧАВДАРОВА
РАДОСТИН
ПЕТРОВ
като
разгледа докладваното от съдията Р. Петров
въззивно частно търговско дело № 731 по описа за 2020
година,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Подадена е частна жалба от "ПОПОВ-83"
ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр. Велинград, чрез пълномощник адвокат С.К.,
против протоколно определение от 10.02.2020г., постановено по гр. дело №15313/2019г. по описа на
РС-Варна, с което производството по делото е прекратено на основание чл.238,
ал.2 от ГПК.
В
жалбата се излага, че определението на ВРС е неправилно и се моли за неговата
отмяна и връщане на делото на ВРС за продължаване на съдопроизводствените
действия. Твърди се, че с исковата молба ищецът е представил относимите към спора доказателства, внесена е дължимата
държавна такса. Изпълнени са дадените от ВРС указания, с които производството е
било оставено без движение. След получаване на определението по чл.140 от ГПК,
ищецът e внесъл
депозит за назначената ССЕ, като с молба представил на ВРС документ за
заплатения депозит. На следващо място излага, че в отговора на исковата молба
не се съдържат възражения и оспорвания, а защитата на ответника се ограничава
до отричане на фактите и обстоятелствата, имащи значение за решаване на делото.
Сочи, че ВРС не отчел обстоятелството, че защитата на ответника се ограничава
до отричане на посочените в исковата молба факти и обстоятелства, както и че
ищецът е внесъл разноските за събиране на допуснатите доказателства, което е
несъвместимо с неподдържане на предявения иск. Поради това моли обжалваното
определение да бъде отменено и делото върнато на ВРС за продължаване на съдопроизводствените действия.
Ответникът "КАСА ФЕЛИЧЕ БЛУ"
ООД, ЕИК *********, не е подал отговор на жалбата.
Съдът намира, че жалбата е подадена от
легитимирана страна, срещу акт, който подлежи на обжалване и в рамките на
законовия срок, поради което и се явява процесуално допустима.
Въззивният съд, след съвкупна преценка на
доводите на страните и представените доказателства, приема за установено
следното:
Производството
по гр. дело №15313/2019г.
по описа на РС-Варна е образувано по предявен от "ПОПОВ-83"
ЕООД, ЕИК *********, със седалище
гр. Велинград, срещу
"КАСА ФЕЛИЧЕ БЛУ" ООД, ЕИК ********* иск с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал.
1, пр. 2
ЗЗД вр. чл.
266, ал.1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за
приемане за установено в отношенията между страните, че в полза на
ищеца съществуване вземане срещу ответника
в размер на сумата от 5000,13 лева, представляваща остатък от дължимо
възнаграждение по сключен между страните
договор от 31.07.2018г. за доставка
и монтаж на мебели, за което
е издадена фактура №
338/17.09.2018г., както и сумата
от 431,96 лева, представляваща обезщетение за забава за периода
19.09.2018г. до
26.07.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението за издаване заповед
за изпълнение-
06.08.2019г., за което вземане е издадена заповед за изпълнение
по чл. 410
ГПК № 6198/08.08.2019г. по
ч.гр.д. № 12500/2019г. по описа
на ВРС.
В
срока по чл.131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника, с който
искът се оспорва като неоснователен. Не се
оспорва, че на 31.07.2018г. между страните е възникнало соченото облигационно
правоотношение, както и че уговореното възнаграждение е било 17515 лева с ДДС.
Не оспорва и извършеното частично плащане на сумата от 10000 лева авансово
плащане и 2515 лева при доставката на стоките. Оспорва обаче да е приел
доставените му стоки без забележки. В тази връзка твърди, че на 17.09.2018г.
при доставката на мебелите със собствен на ищеца транспорт, представляващият
ответното дружество Ивайло Райков е бил заставен да подпише приемо-
предавателния протокол, под заплаха, че ако не го стори няма да започне
разтоварването на мебелите. Така, управителят подписал фактурата и приемо- предавателния протокол. Едва тогава започнало
разтоварването, както и монтажа. Оказало се, че мебелите не съответствали на
първоначалния проект, поради което и представителите на ищеца не успели да напаснат частите от мебелите, които значително се
разминавали от предварително уговореното. Успели да монтират едва 5кв.м. от
мебелировката. След като установили, че няма да успеят с монтажа,
представителите на изпълнителя заявили, че ще са им нужни по- специални
инструменти за прекрояване и напасване. Заминали си и повече не се върнали за
довършване на работата. Наложило се представляващите ответното дружество
управители заедно с приятели да сглобяват, прекрояват и напасват получените
разкроени плоскости, което им отнело 2 седмици, а и повечето от мебелировката
не успели да я напаснат и тя останала неизползвана.
Направили многократно опити да се свържат с представляващия ищцовото
дружество, но неуспешно. Искането е за отхвърляне на исковата претенция и
присъждане на разноски.
С
определението по чл.140 от ГПК №16703/16.12.2019г., ВРС е изготвил проект за доклад,
произнесъл се е по доказателствените искания на
страните, назначил е ССЕ. С това определение ВРС е дал изрични указания на
ищеца, че ако не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище по
отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово
отсъствие, при поискване от страна на ответника съдът може да прекрати делото и
присъди разноски в тежест на ищеца сторените от ответника разноски или да
постанови неприсъствено решение срещу него, на основание чл. 238, ал. 2 ГПК.
С
молба от 17.01.2020г. ищецът е представил платежно нареждане за заплащане на
депозита за ССЕ. С молба от 03.02.2020г. вещото лице е уведомило съда, че не е
изготвило експертизата, защото не е получило необходимите документи от
счетоводството на ищцовото дружество.
В
първото по делото заседание, проведено на 10.02.2020г., за ищцовото
дружество не се е явил представител, а пълномощникът на ответника е направил
изрично искане за прекратяване на производството. С обжалваното определение ВРС
е прекратил производството по делото на основание чл.238, ал.2 от ГПК.
Въззивният съд намира жалбата
за неоснователна, а обжалваното определение за правилно и законосъобразно. В
съответствие с процесуалния закон ВРС е приложил разпоредбата на чл. 238, ал. 2 ГПК и е приел, че ищецът е бил редовно призован за първото по делото съдебно заседание.
В определението по чл.140 ГПК са отразени указания за последиците по чл.238,
ал. 2 ГПК, и въпреки това в първото съдебно заседание ищецът не се е явил, не е
упълномощил представител, не е взел становище по отговора на исковата молба и
не е поискал разглеждането на делото в негово отсъствие. Следователно са налице
кумулативно предпоставките, които законът изисква, за да бъде прекратено от
съда по изрично искане на ответника производството по делото.
Наведените
от жалбоподателите доводи са изцяло ирелевантни
относно приложението на цитираната разпоредба. Фактът, че е изпълнил указанията
на съда по отстраняване нередовности на исковата
молба, както и че е внесъл депозита за вещо лице, определен от съда, не го
освобождава от задължението да се яви в първото по делото съдебно заседание, да
прояви процесуална активност и да защитава правата си. Последиците, които
чл.238, ал.2 от ГПК свързва с бездействието на ищеца, в случая са налице, има и
изрично искане на ответника в тази връзка.
След
като ВРС е призовал редовно ищеца с препис от определението по чл.140 ГПК, дал
е указания за последиците от неявяването и бездействието му и е предоставил
възможност да упражни правата си, след изрично искане на ответника правилно е
приложил нормата на чл.238, ал.2 ГПК. Поради това, въззивният
съд счита, че определението на първоинстанционния съд
следва да бъде потвърдено като правилно, съобразено с процесуалния закон.
Водим от горното, въззивният
съд
О
П Р Е
Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 10.02.2020г.,
постановено по гр. дело №15313/2019г. по описа на РС-Варна.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: