Р Е Ш
Е Н И Е
№ 619 / 09.10.2019 година, гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският районен съд Първи граждански състав
На осемнадесети септември през две хиляди и деветнадесета
година
В публичното заседание в следния състав:
Председател : Мария Ангелова
Членове :
Съдебни заседатели:
Секретар Велислава Ангелова
Прокурор
Като разгледа докладваното от съдия Мария Ангелова
Гражданско дело номер 694 по описа за 2019
година; взе предвид следното:
Предявен е на
25.03.2019 г. иск с правно основание чл. 50 от ЗЗД от Т.В.Я. с ЕГН ********** ***
с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. Хасково, пл.
„Общински“ № 1, представлявана от кмета Д.Б..
Ищецът твърди, че на 25.02.2019 г. около 11,30 часа в гр.
Хасково вървял пеша в посока от пощата към офиса си в сградата на „21-ви век“.
Движел се сам по тротоара и се намирал точно срещу входа на спортна зала
„Дружба“ и паркинга за автомобили, разположен зад сградата на „21-ви век“, като
трябвало да премине през паркинга. Още в самото начало на това преминаване, в
близост до тротоара на самия ъгъл видял две кучета да лежат на земята, като ги
подминал, без да ги провокира по никакъв начин. Непосредствено след това, чул
зад гърба си, как едното куче изръмжало, обърнал се и видял как то се спуска
към него и го захапва в левия крак – лявата подбедрица в областта отзад малко
под коляното. Ищецът усетил силна и остра болка в левия си крак, инстинктивно
дръпнал крака си, за да се освободи от захапката на кучето и замахнал с ръка,
едва при което животното оставило ищеца. От мястото на ухапването силно потекла
кръв, която пълнела обувката на ищеца, скъсани били и дънките му. Кучето, което
го ухапало, било едро на ръст, със светло-кафява окраска на главата, бяло на
цвят в областта на шията и с черен цвят на тялото, с марка на едното ухо и без
други отличителни знаци и маркери. Същото куче ищецът бил виждал многократно да
стои на това място и знаел, че е безпризорно. Въпреки това, нападението на
животното било неочаквано за ищеца и не било предизвикано по никакъв начин от
него. Случилото се видели работещите в близкия кафе-магазин, намиращ се до
бариерата на паркинга за автомобили. Веднага след инцидента, ищецът потърсил
медицинска помощ в най-близкото медицинско заведение – Първа поликлиника
„Медикус“ ООД – Хасково. В спешния кабинет му било издадено медицинско
направление и му била оказана медицинска помощ, извършена била хирургична
обработка на раната и му била назначена терапия – ТАТ. На гърба на
направлението лекуващият лекар написал и схема на провеждане на лечение против
бяс, като отпочнат бил пълен курс за противобясна имунизация за периода
27.02.-29.03.2019 г., на пет приема. В същото била посочена и диагноза –
ухапване от куче, на лява подбедрица. Същия ден ищецът се обадил на посочения
от ответника телефон за пострадали от ухапване от бездомни кучета и подал
оплакване за случилото се, като бил уведомен единствено, че сигналът му е
приет. На следващия ден, отивайки към офиса си, ищецът видял същите две кучета
да лежат необезпокоявани на същото място, както и предния ден. На 01.03.2019 г.
ищецът посетил и кабинета на съдебния лекар, който след като му извършил преглед,
установил наличието на две рани с елипсовидна форма от ухапване от куче на лява
подбедрица, които са причинили разстройство на здравето, извън случаите по
чл.128 и чл.129 от НК. От инцидента и травмите от него на ищеца били причинени
силни болки и страдания. Той изпитал силна уплаха, като страхът да не бъде
ухапан отново съществувал и до днес. Той търпял физически и емоционален
дискомфорт, водещи до негативни преживявания, нарушаващи естествения му ритъм
на живот, т.к. се налагало да посещава лекарски кабинет за провеждане на
лечение – поставяне на инжекции, които допълнително усилили болките и
страданията му, в резултата на дискомфорт и неприятно усещане от поставянето
им. Според чл.47 ал.3 от ЗЗЖ, безстопанствените кучета били под грижата и
надзора на общината, на територията на която се намират. Общинските власти били
длъжни да кастрират, обезпаразитяват, ваксинират и настаняват безстопанствените
кучета в изградени и стопанисвани от тях приюти. Нараняването от такова животно
било ненадлежно изпълнение от общината, чрез органите й, на законово задължение
за надзор по ЗЗЖ, което обуславяло ангажирането на отговорността й по чл.49 от ЗЗД, вр. гл.V от ЗЗЖ – чл.40 ал.3, чл.41 ал.4, чл.47 ал.1, 3 и 5, чл.45 т.5,
чл.49 и чл.50, вр. чл.173 и чл.174 от ЗВД. Така към датата на процесния
инцидент, налице било задължение на общината, да вземе мерки за предотвратяване
на агресивното поведение на кучетата към хора или животни, в т.ч. с
настаняването им в приюти и контрол на поведението им. Бездействието на нейните
органи по изпълнение на тези задължения ангажирало обективната й отговорност за
причинените вреди, при съобразяване на чл.51 и 52 от ЗЗД. Съобразявайки
характера и тежестта на увреждането, интензивността и продължителността на
претърпените болки и страдания и затрудненията, до които са довели, нарушавайки
нормалния начин на живот на ищеца, както и допълнителните неприятни усещания и
болки от поставяне на противобясни инжекции през целия м.03.2019 г., според
ищеца обезщетение на неимуществените вреди в размер на 600 лв. съответствало на
общоприетото понятие за справедливост по чл.52 от ЗЗД и можело в най-пълна
степен да го компенсира. Предвид изложеното, ищецът иска, съдът да постанови
решение, с което да осъди ответника, да му заплати гореописаната сума, ведно
със законната лихва от датата на деликта 25.02.2019 г. до окончателното
изплащане и направените по делото разноски. В допълнителна молба по делото, в
изпълнение указанията на съда, ищецът сочи, че е управител на „Проекс Груп“ ООД
с офис в гр. Хасково, пл. „Градска болница“, Търговски комплекс 21-ви век, № 1
ет.2. Лично извършвал ремонт на компютри и продажба на компютърна техника. Той
не ползвал отпуск за временна неработоспобност, заради инцидента. Уточнява, че
раната му била само обработена, дезинфекцирана и превързана, без да е имало
хирургическа интервенция. Твърди, че му е била поставяна ваксина против бяс,
според назначената му схема. В открито съдебно заседание ищецът не се явява, но
се представлява от пълномощник - адвокат, който поддържа предявения иск и иска
уважаването му изцяло, като основателен и доказан.
Ответникът депозира отговор на исковата молба в законоустановения 1-месечен
срок по чл. 131 ал.1 от ГПК, като счита предявения иск за допустим, но за
неоснователен и недоказан по основание и размер. Възразява, че от изложеното в
исковата молба, че безстопанственото куче е било с ушна марка, следвало че
ответникът е изпълнил описаните му задължения по ЗЗЖ и ЗВД. Въпреки, че ищецът
твърдял, че с нищо не е предизвикал кучето, в публикация в посочен сайт за случая
се сочело, че ищецът се е опитал да ритне кучето, което говорело за
предизвикана от него агресия към животното. От снимките към същата публикация
ясно се виждало, че е налице одраскване по кожата, а не рана, което се
установявало и от съдебно- медицинското удостоверение, в което било записано,
че раните са повърхностни, с размери 7/4 мм, изпълнени с червени кафяви корички
/струпове/. Те не можели да причинят описаните в исковата молба болки и
страдания, т.к. дори не били пробили кожата. В тази насока била и конкретно
проведената терапия с ваксина против бяс, която се прилагала по схема
0-3-7-14-30, а в случая първата доза била поставена на третия ден, което
напълно обезсмисляло прилагането й, като нямало данни и да е проведена до край.
При определяне размер на обезщетението за неимуществени вреди, следвало да се
съобрази чл.52 от ЗЗД. В случая обаче липсвали посочени конкретни факти и
обстоятелства, както и доказателства за тях, въз основа на които да може да се
определи този размер. Ето защо, ответникът иска отхвърляне на предявения иск
изцяло, като неоснователен и недоказан, като му се присъдят направените по
делото разноски. Алтернативно, в случай, че искът се приеме за основателен, се
иска намаляване на неговия размер. В обобщение ответникът възразява против
следните ищцови твърдения – че е претърпял сочените вреди, в т.ч. провежданата
терапия с противобясна ваксина; че претендираните вреди са резултат от
противоправно поведение на ответника; че на посочената дата ищецът е бил
нападнат от безстопанствени кучета, без предизвикана от негова страна агресия;
както и възразява срещу размера на претендираните неимуществени вреди. В
открито съдебно заседание ответникът се представлява от пълномощник –
юрисконсулт, който поддържа отговора на исковата молба и иска отхвърлянето на
предявения иск изцяло, като неоснователен и недоказан, или алтернативно – да се
намали размерът на претендираното обезщетение. Единственото доказателство в
подкрепа на иска били показанията на съпругата на ищеца, които обаче изцяло се
опровергавали от заключението на съдебно – медицинската експертиза. Възразява,
че приложената на ищеца противобясна терапия била закъсняла и не била
необходима.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства, поотделно и в съвкупност, приема за установено следното:
На името на ищеца в 11,50 ч. е издадено медицинско направление с изх. № 126/
25.02.2019 г., ведно с резултати, заключения и препоръки на специалистите от
приемащото здравно заведение, от „Медикус“ ООД- Хасково. Същото съдържа
назначения от 27.02.2019 г. от лекар, в т.ч. отбелязване, че е бил ухапан от
улично куче преди 2 дни, като раната му се е обработила с вода, сапун и йод,
направен ТАТ, при личен лекар назначен медикамент Verorab по схема 0-3-7-14-30 ден, с приеми на следните дати –
27.02., 02.03., 06.03., 13.03. и 29.03.2019 г. По делото се представиха две
копия от направлението в първото от които /л.8/ е отбелязан прием на
медикамента на първата от датите, а във второто копие /л.37/ - на всяка от
цитираните дати. На името на ищеца е издадено и съдебномедицинско удостоверение
№ 60/01.03.2019 г. от съдебен лекар д-р Х. Е., който го е прегледал на
посочената дата. В удостоверението се сочи, че по данни на прегледания, на
25.02.2019 г. към 11 ч. в гр. Хасково е бил ухапан от бездомно куче, като е
представил медицинското направление. При прегледа му е констатирано – на лява
подбедрица, външна повърхност, непосредствено под коляното – две рани с елипсовидна
форма, повърхностни, изпълнени с червено кафяви корички, с размери на всяка
една по 7/4 мм и разстояние помежду им от около 6 см. Раните се свързвали с
косо разположена мислена линия, от долу нагоре. В заключение се сочи, че така
констатираните рани са именно от ухапване от куче. Уврежданията били причинени
от действие на твърд тъп предмет и можели да се получат вследствие на ухапване
от куче, по начина, времето и обстоятелствата, описани в предварителните
сведения. Причинено било разстройство на здравето, извън случаите по чл.128 и
чл.129 от НК. Видно от представена справка за основни обстоятелства за „Проекс
груп” ООД в Агенция по вписванията Търговски регистър, ищецът е съдружник и
управител на дружеството.
По искане на ищеца, по делото се събраха и гласни доказателства чрез
разпита на свидетелите З.Б.Г.и Г.С.Я.. Св. Г. познава ищеца от комплекс „21- ви
век“, където и двамата работели – той се занимавал с компютри, а тя работела в
магазинче за кафе. Инцидентът станал в края на февруари тази година.
Свидетелката била на работа и видяла, че Т. се връщал откъм пощата и в този
момент голямото кафяво куче го захапало за крака, без нищо да му е направил. После
имал кръв на крака и по панталона, като бил захапан отзад долу на крака, без да
го е предизвикал и да се е държал агресивно към кучето. Виждало се, че го боли.
Вървял си спокойно, кучето го захапало, обърнал се, но кучето продължавало да
се нахвърля.
Свидетелката не е видяла, Т. да замахва и да прави опити
да удря кучето. Той реагирал инстинктивно, когато вече го било захапало. След
това Т. отишъл на доктор, като св. Г. не знае, какво се е случило оттам насетне
и не е обърнала внимание, дали след инцидента той е продължил да ходи на
работа. Може би ден или два го е нямало на работа. Същото куче нападало и други
хора там, дори звънели на общината, да го приберат, което било няколко дни преди
процесния инцидент. Никой не се грижел за животното и то вай-вероятно било
бездомно. От Общината отговорили, че не било в тяхната компетенция, имало
органи, които се занимавали с това, и те дошли - уж го прибрали за няколко дни,
но после пак си пуснали кучето. Случаят с ищеца бил до момчето на външния
паркинг на комплекс „21- ви век“.
Св. Я. е съпруга на ищеца и била на работа, когато той й се обадил, да не
минава по улицата на магазин „Килера“, между паркинга и зала „ Дружба“, защото
там бил нападнат от куче. Обяснил й, че минавайки оттам, кучето го захапало,
след което сам отишъл да му промият раната и да му сложат ваксините. Вечерта й
показал раната долу на крака, като изпитвал силни болки. Големият им син се
притеснил. Раната била почистена, дезинфекцирана и превързана. На следващия ден
започнали да му слагат ваксини, като той силно се притеснявал, дали ще
подействат и дали кучето нямало болест, която да донесе на семейството им.
Семейството изживяло кошмар по повод на случая, т.к. имали две деца и се
притеснявали от заразяване с бяс или друга болест. Ищецът го изживял особено
тежко – бил на ръба, спрял да се храни и да спи, прекъснал си тренировките за
около две седмици. Той работел с компютри и офис техника и се занимавал също с
деца, като ги учел на карате като хоби. На моменти прекъсвал и работа, т.к. ходел
да слага инжекции, като 2-3 пъти и съпругата му ходела с него, защото го било
страх от игли. Понякога чакали и по два часа, докато му сложат инжекция. Поставил
си абсолютно всички ваксини, макар първата да била сложена със закъснение,
заради преживения шок. Прибирал се по- рано от работа, един ден не ходел,
защото го боляло и цял ден бил вкъщи. Около две седмици бил с превръзка, като я
сменял всеки ден в Първа поликлиника. Психиката на ищеца била стабилна, той учел
децата на самоконтрол, дисциплина и всеотдайност.
За цялостното изясняване на фактическата обстановка по
делото, по искане на ищеца, съдът назначи и изслуша съдебно-медицинска
експертиза, чието заключение приема като компетентно и безпристрастно дадено. Вещото
лице е коментирало в заключението си горепосочените медицински документи, като
е извършило и преглед на ищеца, при който е установил – в областта на лява
подбедрица по външната повърхност под коляното – два цикатриса с променена
пигментация /сивеещи/ 5 мм; неболезнена зона без деформитети и дефекти на кожа,
подкожие, мускули и кости; с хипестезия /намалена чувствителност/ около
цикатрисите. Ухапването било еднократно, като не бил установен ефектът на
отхапването. Установени били две елипсовидни рани на отстояние 6 см една от
друга, с размери 7/4 мм, изпълнени с червено – кафява коричка. Те произхождали
най-вероятно от кучешките зъби на животното, които не успели в план да пробият кожа,
подкожие, сухожилия и мускули. Увредили са дермата, фасцията и повърхностни
венозни и кожни клончета. Краткото кървене, което е спряло бързо без специална
лекарска намеса, показвало, че няма
увреда на артериален съд. Принципно този тип рани били значително болезнени
поради ефекта на сдъвкването при захапването, като били опасни поради
бактериалната замърсеност в устата и зъбите на кучето, често причинявали гноящи
рани, кожни и подкожни абцеси, в тежки случаи – сепсис. При животни, нападащи
без провокация, се мислело за заболяването бяс, което било с фатален край при
човека, което налагало спешното започване на противо- бясна ваксена. Поради
нарушаването на целостта на кожата, имало опасност и от друго сериозно
заболяване – тетанус, поради което се слагала тетатокс – ваксина –
профилактично в мускулите на ръката. За конкретното увреждане на ищеца, вещото
лице сочи, че уврежданията били причинени от действие на твърд тъп предмет и
можели да се получат при ухапване от куче, по начина, времето и
обстоятелствата, описани в материалите по делото. Причинено било разстройство
на здравето, без опасност за живота, предизвикващо болки и страдания в случая
за срок от 7 дни от ухапването, в началото по – интензивни със затихващ ефект
към края на периода. Поставянето на ваксините против бяс до 28-я ден от
инцидента и тетанус като всяко инвазивно лечение водели до емоционален стрес и
дискомфорт, както и болкови усещания от апликациите на ваксините – болка на
мястото на инжектиране, зачервяване, оток и сърбеж, уплътняване на
инжекционното място. Натоварването на крайника без странични явления е
започнало във втората седмица, като понастоящем е напълно оздравял. Вещото лице
сочи, че в случая раната на ищеца е била обработена по правилата на добрата
медицинска практика – промита и превързана, като поставен бил и
противотетаничен серум. В Инфекциозен кабинет правилно били посочени дните за
апликация на ваксината Verorab, с начало в деня на посещението, в рамките на 48-50 часа от инцидента.
Желателно било първата апликация да се направи в първите часове след
ухапването, но всичко ставало по желание на пациента и след информирането му от
медика. В случая ваксинацията не била закъсняла. При разпита си в открито съдебно
заседание, вещото лице сочи, че процесното медицинско направление съдържа схема
от инфекционист, на която се удостоверява, че е извършено самото действие. Терапията
в случая не била закъсняла. Стартът на имунизацията бил препоръчителен да е
веднага след инцидента, като в случая е стартирано в рамките на 48-50 часа,
което също било допустимо, предвид тихия период, в който всъщност действа
ефекта на ухапването и бесът. Терапията можела да започне и седмица, и месец,
след това, което било по желание на пациента. В случая нямало усложнения, което
значело, че терапията е била ефективна.
При така установената фактическа обстановка, съдът достига
до следните правни изводи по основателността на предявения иск:
По категоричен начин по делото се установиха всички
кумулативни предпоставки от сложния фактически състав на предявения иск по чл.
50 изр.I от ЗЗД – наличие на твърдяната в случая вреда; вредата да е произлязла
от вътрешните свойства на соченото животно или от неупражняван му надзор;
животното да е под надзора на ответника, който да е проявил бездействие;
причинна връзка между свойствата на животното или бездействието и настъпването
на вредите. Отговорността по сочения законов текст е обективна и безвиновна. Тя
е за увреждане, последица от специфичните качества на дадена вещ или животно,
без връзка с действия или бездействия на лицата, които ги ползват, или на
лицата, под чийто надзор са. Налице са предпоставките за ангажиране
отговорността на ответната община за противоправното й бездействие, доколкото
на нея именно е възложено от закона задължението за надзор над
безстопанствените кучета. В глава 5 от Закона за защита на животните /ЗЗЖ/ са
предвидени редица задължения на общинските органи за овладяване популацията на
безстопанствените кучета, като несъмнено целта на закона е, животните да не се
намират в свободно състояние в населените места, тъй като могат да бъдат
заплаха за живота и здравето на хората. С оглед на това законът предвижда, че
общинските власти са длъжни да вземат под надзор всички безстопанствени кучета
чрез залавянето, кастрирането, обезпаразитяването, ваксинирането им срещу бяс и
настаняването им в изградени и стопанисвани от тях приюти /чл.47 ал.1, вр. чл.41
ал.1 – 4 от ЗЗЖ/. Анализът на цитираната законовата уредба сочи по недвусмислен
начин, че основната мярка за надзор е именно настаняването на кучетата в приюти
или временни приюти, като само по изключение се допуска те да бъдат връщани на
местата, от които са взети – чл. 47 ал. 3 изр. 1 пр.посл. от ЗЗЖ. В чл. 47 ал.
3 изр. 2 пр.първо от ЗЗЖ изрично е предвидено, че кучетата са под надзора и
грижите на общините, което означава, че чрез взетите от тях мерки, те следва да
гарантират безопасното им поведение спрямо хората, независимо от вида на тези
мерки /дали чрез настаняване в приюти, временни приюти или чрез връщане по
места/. В този смисъл е и нормата на чл.50 т.2 от същия, изрично предвиждаща
задължение на общината, да взема мерки за предотвратяване на агресивно
поведение на кучетата към хора или животни. Ответникът нито възрази, нито
ангажира доказателства за това, да е изпълнил нормативните си задължения по
ограничаване и контрол на популацията на безстопанствените кучета към датата на
процесния инцидент. Такъв извод не следва и от единственото му възражение в
тази насока, че животното било с поставена ушна марка по данни на ищеца. Нищо
повече, св. Г., чието работно място е в непосредствена близост до мястото на
процесния инцидент, сочи че същото куче било бездомно и нападало и други хора
там, дори звънели на общината, да го приберат. От Общината отговорили, че не
било в тяхната компетенция, имало органи, които се занимавали с това, и те
дошли - уж го прибрали за няколко дни, но после пак си пуснали кучето. Всичко
това се е случило само няколко дни преди процесния случай, като очевидно
предприетите спрямо животното мерки не са дали резултат в насока, то да не е
опасно за хората. Обстоятелството, че кучето, ухапало ищеца, е безстопанствено,
се установява по категоричен начин от събраните по делото доказателства. Това
той е заявил още в деня на инцидента при оказаната му медицинска помощ, така и
при инфекциониста два дни по-късно, така и пред съдебния лекар, издал му
по-късно удостоверение; така и пред своите близки, нещо повече – било е лично
видяно от свидетелката Г.. Ето защо съдът приема, че именно ответната община е
следвало да упражнява ефективен надзор над това куче, респ. нейна следва да е
отговорността за неосъществения такъв, довел до процесния инцидент.
По категоричен начин по делото се доказа реализирането на инцидента по
описания в исковата молба начин, довел до процесните травми на ищеца, които са му
причинили сочените неимуществени вреди. Установи се, че на 25.02.2019 г., около
11,30 часа, ищецът се е движел откъм пощата към работното си място в офис в
сградата на Комплекс „21-ви век“, когато прекосявайки намиращият се там паркинг
бил нападнат и ухапан от намиращо се там бездомно куче – голямо кафяво. Изцяло
недоказано остана възражението на ответника, в т.ч. и след изрично дадените му
от съда указания по реда на чл.146 ал.2 от ГПК, че ищецът се е
опитал да ритне кучето и с така проявената от него агресия към животното, той е
провокирал настъпването на процесния инцидент. Напротив разпитаният по делото
пряк очевидец на случилото се – св. Г. е категорична, че ищецът не е провокирал
животното. Нещо повече, в района това куче и преди нападало хора, за което
ответникът бил отпреди уведомен. В резултат на инцидента, ищецът е получил
следните телесни увреждания: на лява подбедрица, външна
повърхност, непосредствено под коляното – две рани с елипсовидна форма,
повърхностни, изпълнени с червено кафяви корички, с размери на всяка една по
7/4 мм и разстояние помежду им от около 6 см; като раните се свързвали с косо
разположена мислена линия, от долу нагоре. Така описаното увреждане се оспорва
формално от ответника, но се доказа по категоричен начин от събраните и
кредитирани от съда писмени и гласни доказателства и от назначената
съдебно-медицинска експертиза. Вещото лице е извършило и преглед на ищеца, при
който е установил – в областта на лява подбедрица по външната повърхност под
коляното – два цикатриса с променена пигментация /сивеещи/ 5 мм; неболезнена
зона без деформитети и дефекти на кожа, подкожие, мускули и кости; с хипестезия
/намалена чувствителност/ около цикатрисите. Ухапването било еднократно, като
не бил установен ефектът на отхапването. Установени били две елипсовидни рани
на отстояние 6 см една от друга, с размери 7/4 мм, изпълнени с червено – кафява
коричка. Те произхождали най-вероятно от кучешките зъби на животното, които не
успели в план да пробият кожа, подкожие, сухожилия и мускули. Увредили са
дермата, фасцията и повърхностни венозни и кожни клончета. Краткото кървене,
което е спряло бързо без специална лекарска намеса, показвало, че няма увреда на артериален съд.
Причинено е било разстройство на здравето на ищеца, без опасност за живота,
предизвикващо болки и страдания. Същото по гореизложените причини е в пряка
причинна връзка от неупражнения ефективен надзор на ответната община по ограничаването
и контрола на популацията на безстопанствените кучета на територията на град
Хасково.
Предвид гореизложените съображения, съдът намира предявения иск за доказан
в своето основание. Съобразно нормата на чл.52 ЗЗД обезщетението за
неимуществени вреди се определя по справедливост. При определяне размера на
неимуществените вреди следва да се вземат под внимание всички обстоятелства,
които ги обуславят, като характера на увреждането, начина на извършване на
деянието, обстоятелствата, при които е извършено, причинените морални страдания
и пр. /Постановление на Пленума на ВС № 4/23.12.1968 г./. Следва да се преценят
вида и тежестта на причинените телесни и психични увреждания, продължителността
и интензитета на претърпените физически и душевни болки, други страдания и
неудобства, стигнало ли се е до разстройство на здравето и медицинската
прогноза за неговото развитие /решение № 69/18.03.2014 г. по гр.д. № 4686/ 2013
г. на ВКС, ІV г.о./. Съобразявайки тези указания, съдът взема предвид, че се
касае за почти 40-годишен към датата на инцидента, работоспособен и клинично
здрав до тогава мъж, по професия – съдружник и управител в търговско дружество,
занимаващо се с продажба, поддържане и ремонт на офис-техника, както и в
свободното си време занимаващ се с тренировки и обучение на деца по карате;
семеен, с две деца; получил травматичните увреждания, подробно описани по-горе
по вид и интензитет; че се касае за увреждане, извън случаите на чл.128 и
чл.129 от НК, без ангажиране на подлежащите подкожие, сухожилия и мускули; обстоятелството,
че не се е наложила хирургична обработка на получената рана, като е проведено адекватно
лечение с редовни стерилни превръзки в рамките на около седмица, поставените
ваксини против тетанус и бяс, довели до пълното възстановяване на ищеца в
рамките на 7-дни. Съдът взе предвид още, че по повод нараняването си ищецът не
е ползвал отпуск за временна неработоспособност и в този смисъл, увреждането му,
а и последвалото му лечение, очевидно не са били от такова естество и
интензитет, че да препятстват полагането на труд от негова страна, но са му
попречили на спортните занимания по карате за известен период. Съдът взе
предвид още болките и страданията при непосредственото претърпяване на увреждането
от страна на ищеца – неочаквано и непредизвикано ухапване от агресивно
безстопанствено куче в градска среда, в централната част на града, по обичайния
за него път до работното му място, в светлата част на денонощието, по обед, причинили
му освен болки и неудобства от засягането на телесния му интегритет на публично
и оживено място, така също и предизвикания непосредствен страх от настъпването
и на по-сериозни увреждания от непредвидимите действия на животното; болките и
страданията при възстановяване от травмата; горепосочените периоди на
възстановяване, без да е била препятствана възможността му да полага труд; негативното
отражение на всички тези обстоятелства върху ежедневието на пострадалия, както
и безспорното им негативно отражение върху психиката му и в личен,
професионален и социален план. Съобрази се още и краткия период, в който ищецът
е търпял описаните негативни изживявания, доколкото от инцидента до датата на
предявяване на иска е изминал едва месец, а до даване ход на устните състезания
– по-малко от седем месеца, обстоятелство което съдът отчита, на основание
чл.235 ал.3 от ГПК. Съдът взе под внимание и факта, че увреждането е в резултат
от бездействието на ответника, който не е упражнил ефективен надзор по
ограничаването и контрола на популацията на безстопанствените кучета на
територията на град Хасково, по начин че да се предотврати агресивно поведение
на кучетата към хора. За изцяло неоснователно съдът намира ответното
възражение, че противобясната ваксина в случая е стартирала късно и прилагането
й било безпредметно, при което не следвало да се обезщетяват неимуществени
вреди за ищеца, свързани с нея. По категоричен начин по делото се установи, че
като част от лечението на подобни на процесното ухапвания е и поставянето по
схема на противобясна ваксина, предвид необратимите за човешкия живот негативни
последици, които могат да настъпят при заразяване от бяс. Започването й е от
втория ден след инцидента, което забавяне съдебно-медицинската експертиза
отчита като допустимо. Схемата на поставяне на ваксината е била изпълнена
изцяло от ищеца – на пет приема в рамките на един месец, надлежно отразено в
издаденото му медицинско направление. В този период той е търпял негативни
изживявания, свързани с поставянето на медикамента, налагащо в т.ч. отсъствието
му от работа, а в някои от случаите и придружаването му от неговата съпруга. За
коментара на представената от ответника кратка характеристика на противобесния
лекарствен продукт са необходими специални знания, с каквито съдът не
разполага, предвид на което не прави такъв.
Предвид изложеното и с оглед нормите на справедливостта, съдът приема, че
сумата от общо 600 лв. за претърпяната от ищеца от инцидента травма ще бъде в
състояние да възмезди претърпените от него неимуществените вреди – болки и
страдания. До този размер искът следва да се уважи изцяло, ведно със законната
лихва от датата на инцидента 25.02.2019 г. /чл. 84 ал. 3 от ЗЗД/ до
окончателното изплащане.
Ответникът следва да бъде осъден /чл.78 ал.1 от ГПК/, да заплати на ищеца
деловодни разноски, съобразно изцяло уважения размер на иска, в размер на общо
686 лв. Основателно е ответното възражение за прекомерност на уговорения и
заплатен от ищеца на адвоката му хонорар от 400 лв., доколкото същият не съответства
на предвидения, според предявения интерес, в чл.7 ал.2 т.1 от Наредба №
1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, както и
предвид фактическата и правна сложност на делото. С оглед на това, при
изчислението съдът го намали до предвидения в закона минимален размер от 300
лв., а останалите ищцови разноски са за държавна такса от 50 лв. и за вещо лице
от 336 лв.
Мотивиран така, съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА Община Хасково с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в гр. Хасково, пл. „Общински“ № 1,
представлявана от кмета Д.Б.; ДА ЗАПЛАТИ на Т.В.Я. с ЕГН ********** ***; сумата
от 600 лева, представляваща обезщетение
за претърпените от него неимуществени вреди – болки и страдания, резултат от увреждането
му – на лява подбедрица, външна повърхност, непосредствено под коляното-
ухапване от куче, оставило на местото две рани с елипсовидна форма,
повърхностни, изпълнени с червено кафяви корички, с размери на всяка една по
7/4 мм и разстояние помежду им от около 6 см; поради това, че на 25.02.2019 г.,
около 11,30 часа, в гр. Хасково, на паркинга зад сградата на Комплекс „21-ви
век“, бил нападнат и ухапан от агресивно бездомно куче – голямо кафяво; ведно със законната лихва от датата на увреждането
25.02.2019 г. до окончателното изплащане; както и сумата от 686 лева за деловодни разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред
Окръжен съд - Хасково в 2-седмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ :/п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар:М.Б.