№ 4006
гр. С, 10.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:С И
при участието на секретаря П А
като разгледа докладваното от С И Гражданско дело № 20241110163000 по
описа за 2024 година
Предявени са искове от В. П. П., ЕГН **********, с адрес гр.С, ул.“Б М“ № 16, чрез
адв.А., със съдебен адрес гр.С, ж.к.М 1, бул.“Ц Ш“ № 48, насочени срещу „У Б“ АД, ЕИК ...,
със седалище и адрес на управление гр.С, пл.“С Н“ № 7, представлявано от А Т и Ц Г М, за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 939.03 лв., с която ответникът се е
обогатил неоснователно за сметка на ищеца.
В исковата молбата се твърди, че в полза на ответника е издаден на изпълнителен
лист от 26.04.2016 г., по ч.гр.д.№ 3204/2016 г. по описа на СРС, 55 състав, с който е осъден
да заплати сума по договор за кредитна карта. Посочва се, че ответникът е образувал
изп.дела през 2016 г. и през 2023 г., но поради погасяване на вземането му по давност, с
влязло в сила на 14.06.2024 г. решение № 9652/22.05.2024 г., постановено по гр.д.№
59534/2023 г. по описа на СРС, е признато за установено, че ищецът не дължи сумите по
изп.титул. В същото време обаче по изп.дело от 2023 г. са събрани и разпределени 939.03 лв.
Тази сума се иска да бъде върната на ищеца като платена от него без основание.
В срока за отговора, ответникът по делото е депозирал такъв, с който признава иска.
В съдебно заседание ищецът се представлява от пълномощник, който поддържа
исковата молба. Ответникът не се представлява, взема писмено становище по съществото на
спора.
По делото са ангажирани писмени доказателства.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и
чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявеният в настоящето производство иск е с правно основание чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД.
В случая ищецът е предявил иск за неоснователно обогатяване спрямо „У Б“ АД за
събрани в хода на проведено изпълнително производство суми без основание.
Предявеният иск е допустим.
1
По основателността на иска, съдът намира следното:
По делото не е спорно, а и от представените писмени доказателства се установява, че
ищецът е бил осъден по ч.гр.д.№ 3204/2016 г. по описа на СРС, 55 състав, да заплати на
ответника суми по договор за кредитна карта на физически лица от 17.07.2009 г. По
посоченото дело на 26.04.2016 г. е издаден изпълнителен лист, въз основа на който е
образувано изп.дело № 2016... и изп.дело № 2023... по описа на ЧСИ С Л, рег.№... от КЧСИ.
Видно от влязлото в сила на 14.06.2024 г. решение № 9652/22.05.2024 г., постановено
по гр.д.№ 59534/2023 г. по описа на СРС, 78 състав, в отношенията между страните е прието
за установено, че В. П. П. не дължи на ответника „У Б“ АД, като погасени по давност
сумите по изп.лист от 26.04.2016 г., издаден по гр.д.№ 3204/2016 г. по описа на СРС, а
именно главница от 5047.01 лв., законна лихва за забава за периода от 24.10.2014 г. до
21.01.2016 г. в размер на 1532.70 лв., както и разноски от 683.94 лв.
Съобразявайки приетото в процесното решения, което е задължително за страните и
техните наследници съобразно чл.298 от ГПК, съдът следва да приеме, че въпросът относно
това дали съществува основание за събиране на сумите по изп.дело № 2016... и изп.дело №
2023... по описа на ЧСИ С Л, рег.№... от КЧСИ е окончателно разрешен и не подлежи на
повторна преценка.
Ето защо, съдът, като съобрази данните от представеното от ищеца удостоверение за
размера на дълга от ЧСИ С Л, рег.№... от КЧСИ от 30.07.2024 г., намира, че ищецът е
заплатил по изп.дела сума от 939.03 лв., която е разпределена към взискателя.
По същество тези изводи не се оспорват от ответника. Последният в отговора на
исковата молба прави признание на исковете, което съдът намира, че не противоречи на
закона и на добрите нрави, нито пък е свързано с право, с което ответникът не може да се
разпорежда. С оглед така представените доказателства и извършеното от ответника
признание, съдът намира исковете за основателни, поради което следва да бъдат уважени в
пълния им предявен размер, като на основание чл. 237, ал.2 ГПК съдът не следва да излага
мотиви за това.
Като законна последица от уважаване на иска, върху признатия за основателен размер
следва да се присъди законната лихва от подаване на исковата молба, до окончателното
плащане на дължимото.
Предвид изхода на спора, единствено ищецът има право на разноски, каквото искане
е направили.
От страна на ищеца е представен списък по чл.80 от ГПК, в който след запознаване с
приложените по делото платежни документи, съдът установи, че всички вписани в него
разноски са и реално извършени.
По отношение на претендираните от ищеца разноски за адвокатски хонорар ответната
страна е направила възражение за прекомерност, което съдът намира за неоснователно,
доколкото договореният и заплатен такъв е в минималния размер от 400.00 лв.
2
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
РЕШИ:
ОСЪЖДА „У Б“ АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр.С, пл.“С Н“ №
7, представлявано от А Т и Ц Г М, да заплати на В. П. П., ЕГН **********, с адрес гр.С,
ул.“Б М“ № 16, сумата от 939.03 лв., представляваща получена без основание сума,
удържана от ищеца по прекратено с постановление от 23.07.2024 г. изп.дело № 2023... по
описа на ЧСИ С Л, рег.№... от КЧСИ, ведно със законната лихва от подаване на исковата
молба – 24.10.2024 г., до окончателното изплащане на дължимото.
ОСЪЖДА „У Б“ АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр.С, пл.“С Н“ №
7, представлявано от А Т и Ц Г М, да заплати на В. П. П., ЕГН **********, с адрес гр.С,
ул.“Б М“ № 16, сумата от 450.00 лв., представляваща направени от последния разноски по
делото, съобразно изхода му.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3